"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Какви ще са новите книги от панагюрци през 2019 г.


С дебютната си поетична книга „И в мен покълва смисълът” ще ни зарадва Дима Дюлгярова, а нови книги с поезия ще издадат през 2019 г. още Дарина Дечева, Иван Станчев и Боян Ангелов.
Христо Костурков пък ще ни разкрие „Историята на шахмата в Панагюрище”, а Дида Гемиджиева ще ни зарадва с втора част на сборника си разкази на панагюрски диалект „По панагюрски”.
Каква е била визуалната история на Панагюрище през погледа на старите пощенски картички, архивни снимки и документи ще ни доразкаже Стоян Радулов във втория том на своя "Поздравъ отъ Панагюрище". В тази плоскост е и „Село Баня през вековете” - нарочна изложба на местното Народно читалище „Пробуда - 1872” по идея на Радка Мутева. Специалистите от Историческия музей в Панагюрище пък ще ни запознаят с „Римското монетно съкровище от село Попинци от I-III век”.


Всички тези проектни предложения в областите художествена литература (поезия и проза), историческа литература, мемоаристика и краезнание баха разгледани и одобрени за финансиране от Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общинския съвет в Панагюрище и рецензирани от писателите Георги Спасов и Тодор Каракашев по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
Тази инициатива на общинските съветници в Панагюрище предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие. А една от специфичните цели, заложени в тази програма, е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната.


"Чат-пат културни новини"
Снимки от: Община Панагюрище и "Ретро Панагюрище"

Кацарева поставя Любинка Бобич на панагюрска сцена


Театралните самодейци от Народно читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище представят комедията "Балканиада" по пиесата „Балкански аристократи“ от Любинка Бобич. Премиерата е на 7 юни 2019 г., а следващите представления са на 12 и 14 юни, от 19:00 часа, в театралния салон на читалището.

Адаптация и постановка – Дочка Кацарева. Музика: Марин Карамаринов. Декори: Пепа Машева. Участват: Стефан Рапонджиев, Мирослав Цветков, Милен Мулешков, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Магдалена Джолова, Юлия Богоева, Нина Истревска, Донна Елшишка, Нина Кехайова, Гергана Томова и Виктория Манева.

„Балкански аристократи“ е суперкомедия на Любинка Бобич, в която са описани обикновени жизнени проблеми, които са станали в XIX век, но са абсолютно актуални и днес. Може ли балканецът да бъде европеец? Трябва ли да прескочим границата, до къде да запазим балканската си същност и да приемем европейския начин на живот? А трябва ли като станем европейци да загубим собствената си идентичност и да бъдем смешни в очите на хората. Актьорите се опитват да бъдат европейци, но всъщност не могат, защото балканското в тях е много по-силно.

"Чат-пат културни новини"

Кирил Назъров с първа награда в конкурса "Стоян Дринов" за 2019 г.


Известният поет за деца Кирил Назъров, чийто творби са включени и в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове, е победителят в Националния конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов" в Панагюрище за 2019 г., организиран от панагюрската библиотека.
Той получи наградата си на церемония, организирана на 31 май, от дългогодишния библиотекар, поет и член на журито Лидия Стоицева. Председател на комисията бе Тодор Каракашев - известен поет, отличен от Съюза на българските писатели с наградата за 2017 г. в категорията „Детска литература”. Третият член на комисията бе педагожката Дида Гемиджиева, автор и на поредицата книги за деца "Здравей, хлапе!" и редовен участник в конкурса в предишни години.
В тазгодишното издание на конкурса свои творчески заявки бяха подали 59 автори от цяла България, като повечето бяха изпратили по две стихотворения.
Първа награда за Назъров представлява диплом, плакет и 350 лв. - всъщност, отличени са стихотворенията му „Ручейче игриво, белогриво” и „Рожден ден”. Втора награда: диплом, плакет и 250 лв. бяха присъдени на Сергей Комитски за стихотворенията „Бяла вселена” и „Обич”, а с трета награда: диплом, плакет и 100 лв. журито отличи Лора Георгиева за стихотворенията „С бляскъв меч” и „Пътища”.
Бяха присъдени и три специални отличия – комплект книги, на: Мартина Гетова за стихотворението „Прасенцето Красчо”; Нонка Чардакова за стихотворенията „Детско ято” и „Една мечта”; и Стефан Мачев за поетичен цикъл „Утринен концерт”.
След като получиха наградите си, поетите прочетоха своите творби пред публиката в Библиотеката, а някои подариха и свои книги на книжния храм. Музикален поздрав към наградени и присъстващи отправи панагюрския певчески талант Виктория Манева.

Кой е Кирил Назъров

Той е роден на 2 ноември 1941 година в петричкото село Драгуш. Получава гимназиално образование в гимназия „Пейо Яворов“, град Петрич. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Преподава в Яково, курорта "Боровец" и Благоевград. Шест години работи като драматург в Благоевградския куклен театър. През 1980 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Няколко години работи като редактор на списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“, откъдето е освободен през 1996 г. От 1991 до 2001 г. е председател на читалище „Светлина” - Гара Елин Пелин, където живее от 1986 година. От 1992 година е избран е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов”, който обединява творците от Елинпелинска община и района. През 2009 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Елин Пелин.
Назъров пише литература за деца и възрастни. Автор е на афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред неговите книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други. Негови творби са преведени в чужбина.
Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове. Носител е на литературната награда за детско творчество „Петя Караколева“.

"Чат-пат културни новини"
Снимка: Николай Радулов за в. "Време" - Панагюрище