"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Читалището в село Оборище навърши 105 години


Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий - 1912“ в село Оборище навършва 105 години от създаването си. Големият празник е насрочен за 1 април 2017 г. от 18:00 ч. в читалищния салон.

"Читалището е извор на мъдрост и духовна светлина" е мотото, под което ще премине богатата програма, подготвяна от читалищното настоятелство. В нея ще се включат малки и големи самодейци, които са знаят, че българският фолклор е сила и красота, които трябва да се съхраняват и предават от поколение на поколение.
Читалището в Оборище е регистрирано под номер 1854 в Министерство на Културата на Република България, като там е записано, че в него ействат ансамбъл за местни народни песни и хора, детска певческа група, и група по художествено слово.

През тази година Читалище „Свети Свети Кирил и Методий - 1912“ в Оборище ще получи допълнително финансиране от Община Панагюрище за участие на съставите му в различни конкурси и фестивали – 1 500 лева; за честването на годишнината от създаването му са отпуснати други 1 500 лева; а Фолклорният празник „Ой, Лазаре, Лазаре“ ще бъде подпомогнат с 1 000 лева.

Какви други празнични прояви ще има в Оборище през този април:

На 8 април от 16:00 часа, отново в читалището на селото ще се проведе Регионален фестивал за песни, танци и обичаи „Ой, Лазаре, Лазаре”. Както и в предишни години ще има пеене на Лазаровден. На този ден млади момичетаот селото ще се облекат в традиционна българска носия, която е характерна за областта и ще отидат да пеят. Те ходят от къща на къща и изпълняват на домакините песни, които са свързани със семейството. Те събират яйца и други дарове, които на края на деня си делят. От старите български поверия се счита, че с първото излизане на девойката за пеенето на Лазаровден, тя вече е готова за женитба. Това съответствало с първото коледуване на младите ергени. Тази година есенцията на старата традиция и празника ще се разиграят в читалището.

На 29 април от 12:00 часа на площада в село Оборище с много веселие ще се проведе и Празникът на селото.
Три дни по-късно, на 2 май на местността Оборище ще се проведат и празниците по честване на годишнина от Априлското въстание в Четвърти революционен окръг.

"Чат-пат културни новини"

Отпускат за читалищата в Панагюрско допълнително 57 хил.лв. през 2017 г.

Кметският екип, общински съветници и деца самодейци пред читалището в Попинци
Община Панагюрище обави, че ще финансира за пета година творческите изяви на читалищата в общината чрез система за допълнително стимулиране на базата на разработени проекти – на обща стойност 57 000 лева, в това число за целево финансиране на Духов оркестър „Делчо Радивчев“ – 20 000 лева. Така всичките девет читалища, които развиват дейност, ще получат допълваща субсидия. Всяко от тях кандидатства с проекти.

Финансираните проекти за Народно читалище „Виделина – 1865“, град Панагюрище са: Национален фестивал на старата градска и шлагерна песен „Нежни спомени“ – 2 085 лева; участие на смесен хор в Национален фестивал за патриотична песен „Отечество“ в град Плевен – 1 000 лева; участие на Вокална група „Радеан“ във фестивал за шлагери и стара градска песен „Полъх от минали мечти“ в град Чепеларе – 465 лева; участие на Театрален състав „Виделина“ в Национален фестивал за любителски театри „Театър без граници“ в град Самоков – 450 лева.
Народно читалище „Свети Боян Княз Български - 2006“, град Панагюрище ще получи финансово подпомагане от община Панагюрище за реализиране на проектите: Закупуване на женски обувки /скарпини/, пафти и колани – 1 300 лева; участие на съставите в национални и регионални фестивали – 1 000 лева; Тържествен концерт по случай 11 – сет години от създаването на Народно читалище „Свети Боян Княз Български-2006“ – 700 лева.
Одобрени за финансиране проекти на Народно читалище „Искра – 1872“, село Попинци са: Фолклорен фестивал „Пъстър, цветен Гергьовден – Попинци‘2017“ – 3 100 лева; участие на фолклорните състави в национални и регионални фестивали с село Царевец, община Свищов – 750 лева; организиране и провеждане на Празник на детето – 150 лева.
Народно читалище „Пробуда – 1872“, село Баня ще получи финансиране от Община Панагюрище за проектите: „Тодоровден по нашенски“ – 1 600 лева; „Пътят към светлината – 145 години юбилей на читалището“ – 1 500 лева; Празник на минералната вода – 900 лева.
Одобрените проекти на Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1927“, село Бъта са: закупуване на цървули за Фолклорен ансамбъл „Иглика“ и честване на 90 години от създаване на читалището – 1 400 лева; „Празник на шарената сол“ – 1 300 лева; „С нови носии и нови танци село Бъта пее и танцува“ – 900 лева; „Четенето като потребност за хората и общността“ – закупуване на книги – 400 лева.
Народно читалище „Свети Свети Кирил и Методий - 1912“, село Оборище ще получи финансиране за: участие на съставите в конкурси и фестивали – 1 500 лева; 105 години от създаване на читалището – 1 500 лева; Фолклорен празник „Ой, Лазаре, Лазаре“ – 1 000 лева.
Народно читалище „Ванчо Пашов – 1884“, село Поибрене – закупуване на носии и аксесоари за танцовите състави „Ибърски ритми“ и „Ибър“ – 1 505 лева; участие на съставите в конкурси и фестивали – 1 000 лева; закупуване на активна акумулаторна тонколона и лаптоп за улесняване процеса на работа по време на репетиции на самодейните състави в читалището – 995 лева; закупуване на книги – 400 лева.
Одобрените за финансиране от Община Панагюрище проекти на Народно читалище „Христо Ботев - 1927“, село Левски са: Регионален певчески фолклорен фестивал „Ха, надпей ме“ – 2 000 лева; участие на Фолклорен ансамбъл „Аленче“ в международни и национални фестивали и събори – 1 500 лева.
Народно читалище „Васил Левски – 1925“, село Елшица ще получи финансиране за: „Да покажем, че можем“ – участие на съставите в конкурси и фестивали – 1 800 лева; „Празник на виното и песента в Елшица“ – 1 700 лева; „Нова премяна“ – ушиване на носии за Танцов състав „Елша“ – 500 лева.
Протоколът от разпределението на допълнителните средства за читалищата на територията на община Панагюрище вече е съгласуван и утвърден от Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общински съвет – Панагюрище.

"Чат-пат културни новини" по информация на Община Панагюрище

В Бъта обявиха църковна програма за Великденските празници

Храм "Св. Георги Победоносец" в Бъта с възстановената през 2016 г. камбанария
 Специална църковна програма по дни за отбелязването на тазгодишните Великденски празници през месец април 2017 г., обявиха в село Бъта. Тя е по инициатива на местния енорийски свещеник - свещеноиконом Тодор Калагларски, и включва всички служби и хриситянски прояви в местния храм "Свети Георги Победоносец".
Този месец е особено празничен за Бъта. Самодейците там ще честват 90 години от основаването на читалището си и 65 години от създаването на фолклорен ансамбъл "Иглика".
"Чат-пат културни новини"


In memoriam: Напусна ни талантливият художник Александър Станчев


Като главен редактор на "Чат-пат" с голяма тъга научих и ви съобщавам, че нашият добър приятел и автор на художественото решение за главата на "Чат-пат" - талантливият панагюрски художник Александър Станчев, внезапно ни напусна. Поклонението пред личността му е на 29 март 2017 г. от 11:30 ч., в Обредния дом на Гробищния парк на Панагюрище.
Александър Станчев е възпитаник първо на художествената гимназия в София, а в периода 1979-1985 следва и в Националната художествена академия. Първата година изучава етюда при Катя Костова. Големият Иван Кирков води часовете му по рисуване и живопис. "От него съм научил много неща", споделя веднъж в интервю пред Невяна Кацарева за в. "Време" Сашо. Един семестър в часовете на неговия клас е преподавал и тогава много по-младият Светлин Русев.
Веднага след завършването, започва участията си с групата на пазарджишките художници и се включва в почти всички нейни прояви. Някои от творбите му са притежание на частни колекции в чужбина. Има страстни почитатели и в Панагюрище.
Сашо, както го наричаха приятелите му, силно обичаше родното Панагюрище и бе заклет патриот - но не от кресливите, а напротив. Скромен и деликатен, той като че ли не намираше място в днешния уродлив ден, но се прекланяше пред великите ни предци, обичаше периода на Възраждането и е автор на множество илюстрации на тема "Април `1876-та". Пред героите от Априлското въстание Александър Станчев се прекланяше от душа и сърце! Бе и талантлив портретист.
Повечето от състудентите му отдавна живеят в чужбина, но той виждаше в живота в Родината други ценности, които успяваха да го задържат тук. "Панагюрище просто ме привлича, обичам този град", споделяше приживе талантливият творец.
Сашо, ще те помним! Талантът ти бе наистина голям. Дано духът ти намери успокоение там, където се намира сега.

Стоян Радулов

Априлци в илюстрациите на Александър Станчев вижте тук.
Портрети от Александър Станчев може да видите тук.

Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо, миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост:
който веднъж те погледне, той вечно жалее,
че не може под твоите сенки да изтлее,
а комуто стане нужда веч да те остави,
той не може, дорде е жив, да те заборави.
Хубава си, моя горо, миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти
и цветята, и водите, агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите, и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш като куршум пада
на сърцето, което е всякогаш готово
да поплаче, кога види в природата ново,
кога види как пролетта старостта изпраща
и под студът, и под снегьт живот се захваща.

Любен Каравелов

Емануил Видински се срещна с читателите си в Панагюрище

Емануил Видински  (с китарата) и Стефан Рапонджиев в библиотеката в Панагюрище
Авторът на кратките истории от "Картографии на бягството", на романа "Места за дишане" и на стихосбирката "Par Avion" - Емануил Видински, бе на гости в Градската библиотека на Панагюрище. На 17 март 2017 г. скромната публика има възможност да се запознае с няколко от книгите на автора, да си поговори в него и заедно да споделят музика - Емануил Видински изпя две свои песни. Директорът на библиотеката Стефан Рапонджиев представи госта с кратка биография, след което прочете няколко негови стихотворения и разкази. Получи се и непринуден разговор.
„Аз обичам да си измислям, това ме възбужда в писането, съзидателното, тоталната измислица. Онова, което те кара да си стоиш в стаичката с часове и да раждаш светове“, сподели преди време Видински пред Преслав Ганев за "Площад Славейков". Добавя, че писането е необходимост и не умее да създава разкази по свое решение – сега сяда и пише. „Аз просто не мога по този начин, а това е глупаво, навярно някаква романтическа дивотия“, обяснява той.

Книгите на Емануил Видински
Емануил Ангелов Видински е роден в гр. Видин на 27.06.1978 г. Учи в Немската гимназия в София. Живее 4 години в Германия, а след завръщането си завършва специалност "Славистика и германистика" в СУ "Св. Кл. Охридски". Носител на наградата за разказ на Националния конкурс "Рашко Сугарев" (2004) и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. "Балкани" и ОББ (2009). Автор на сборника с разкази "Картографии на бягството" (2005), на романа "Места за дишане" (2008) и на стихосбирката "Par Avion" (2011). Публикува свои материали във в. "Култура", сп. "Кръг", сп. "Расате", Литературен клуб. Съосновател е на хуманитарния семинар "Ъгъл" (2003-2004), редактор на музикалната страница в "Литературен вестник" "Музайка" (2005-2006), създател и редактор на поредицата "Световни романи" към ИК "Алтера" (2007). Участва в група за етно-рок поезия "Гологан". Творческите му интереси са в областта на литературата и музиката.

Емануил Видински с почитатели при срещата с тях в Панагюрище
Емануил Видински признава, че не крие влиянията, които има в творчеството си. Ще цитираме отново разговора му с Преслав Ганев:
„За мен литературата е едно общо понятие. Ако един текст, черпейки от друг текст, е станал по-добре, значи всичко е наред, чудесно – имаме два текста, които са се получили и са по някакъв начин свързани“, описва той. „Кражбата никога не ме е привличала, защото не ме удовлетворява. Моето желание не е слава на всяка цена, моето желание е удовлетворение. Обичам да измислям, да взема нещо директно е скучно“, заявява с усмивка.
Като свои „учители“ в писането очертава Пол Остър, който впримчва читателите си още с първото изречение и не ги пуска до края; Ъруин Шоу, който ги принуждава да изпитват меланхолия и носталгия и по героите му; Томас Ман от по-интелектуалните и по-трудни автори. Но, разбира се – най-вече Маркес.
„Маркес си спомням, че започнах да го чета и захвърлих книгата („Сто години самота“), защото бях шокиран как може да се пише по този начин, аз не знаех, че може да се пише така, да имаш такова въображение, толкова цветен език, да имаш толкова безскрупулно виждане към света и героите си, да нямаш никакви граници“, разказва той, а после добавя, че книгата която никога не е искал да свършва е „Любов по време на холера“. „Това е в топ 3 на световните романи за любов – коментира Видински, замисля се за кратко и пита: – интересно кои са другите два.“
Писателят обяснява, че под „повлияване“ има момента, в който потъваш в реалността на една друга книга, като в „Матрицата“, само физическото ти тяло остава в реалността. „Както е и с филмите – ти си изцяло в реалността на филмите, ти живееш в онези години, ходиш по онези улици. Понякога дори ти се струва, че миришеш тези ябълки, пури, дъжд, каквото има. След като свърши този филм и това състояние, аз изпитвам носталгия по него и си казвам – е, като го няма, аз ще си го създам. И започвам да пиша, повлиян от филм, който няма абсолютно нищо общо после с моя разказ, но настроението, което е дало начален тласък на моето писане, е дошло оттам“, разказва Видински.
Признава, че с годините писането му става все по-трудно. „Много повече спънки имам, осъзнавам къде са слабостите ми, това ме спира. Едно време ужасно си вярвах, толкова се кефех и се радвах на себе си. Това себеудоволствие сега го няма, не и опаковано по този начин. Така че съм и изгубил нещо, но като тегля чертата, повече съм спечелил от това, че изчаквах, че пишех по-бавно, неприпряно. Смятам, стилистично по-добре“, казва той.

"Чат-пат културни новини"
Снимки - от Градска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище

* * *
Навътре понесени камбани
удрят се глухо
в органите на тялото
притаяват звука
безшумно отекват
в паметта на тъканите
и само ти
която разсъблече обвивката
и допря ухо до сърцевината
можеш да чуеш ехото

* * *
Ще те чакам
впита в мен
с грешни очи
и невидим поглед.

Ще те люлея
под клепачите си
с нокти обрязани
ще те докосвам.

Ще порязвам
възглавничките на пръстите си
за да е влажен
допирът.

и ще мога да завърша
всяко едно стихотворение
в теб

Стихове Емануил Видински

Възраждането на братството и създаването на Литературен клуб „Виделина“

Малко повече от десетилетие е достатъчно на неунищожимия панагюрски дух, за да си спомни, че в началото на всичко е „словото“. В някои сред нас меракът да отворим най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политика, ценовия бандитизъм или недодяланите реформи взема връх. Дошло е времето отново в панагюрското читалище да се отвори място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще. Сияйните, смислените думи лекуват. Така словото лекува душевните рани, кара ни дори да се поусмихнем... Дошло е времето борбено Панагюрище да дава и в съвремието тон, както го е правело през епохата на Възраждането.

Румяна Йонкова и мястото на учредяването на Литературен клуб "Виделина"
Списъкът на учредителите на Клуб "Виделина" и първият му Протокол
Така се стига до възраждането на литературното братство в Панагюрище.
Литературен клуб "Виделина" е основан на 24 феврурари 2000 г. по инициатива на тогавашния председател на читалището в Панагюрище Лука Карайлев и с дейното участие на учредителите-ентусиасти: Димитър Дънеков (Стефанов), Томи Наплатанов - репортер във в. "Оборище", Лиляна Ерова, Лидия Стоицева, Стоян Радулов - по това време сътрудник във в. "Време", Нено Стойковски и Румяна Йонкова, към които се присъединяват и поддръжниците им - редакторът на в. „Оборище” Павлина Вайсилова и репортерът Ана Финджикова, както и превъплътената в директор на Театъра Дом-паметник екс репортерка Румяна Върбанова.
Тогава е написан първият Учредителен протокол на Клуба и е приет неговият Устав. Учредителите се обединяват и около идеята, че Литературен клуб "Виделина" е първоприемник на Литературен кръжок "Богдан Овесянин", действал отново към панагюрското читалищеот 50-те до 80-те г. на ХХ век. От 27 октомври с.г. учредителите започват спорадичното издаване на вестник "Чат-пат", от който до момента са отпечатани 14 броя. През 2012 г. са създадени и електронните издания на "Чат-пат".
Първият председател на Литературен клуб „Виделина“ е Димитър Дънеков (Стефанов) - автор на няколко книги с лирика и проза, сред които сборници с фейлетони и такъв за историята на Литературен клуб "Виделина".
От 2016 гоина новият председател на клуба е Тотка Лунгарска. Първата й официална проява е около организацията и честването на 65-годишнината на литературното братство в Панагюрище на 15 октомври с. г. Лунгарска е член на Литературен клуб "Виделина" от създаването му през 2000 г.
От времето на учредяването – първо на Литературния кръжок „Богдан Овесянин“, а впоследствие и на Литературен клуб "Виделина" – с тях имената си са свързали най-значимите литературни творци на Панагюрище от втората половина на ХХ век и началото на новото столетие.

Стоян Радулов

LOVE.PANAGYURISHTE  / Старница за Панагюрище във Фейсбук

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

Поезията - прозорец към спиращото дъха човешко многообразие


"Поезията е прозорец към спиращото дъха човешко многообразие", гласи поздравителния адрес на генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова по случай Световния ден на поезията. Той се отбелязва на 21 март от 1999 г. насам именно по инициатива на ръководената от Бокова културна агенция на ООН.
"Световният ден на поезията е повод да отдадем почит на поетите; да възобновим традицията на устните поетични рецитали; да популяризираме четенето, писането и изучаването на поезия; да насърчим връзката между поезията и други изкуства като театъра, танца, музиката и рисуването; да увеличим видимостта на поезията в медиите", призовават от ЮНЕСКО по повода.
"Стара колкото самия език, поезията остава по-жизненоважна от всякога като източник на надежда във времена на сътресения, като начин да споделяме какво означава, да живеем в този свят", гласи още посланието на Бокова.
Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света.
В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че Световният ден на поезията е с цел "да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

"Чат-пат културни новини"


СТИХЪТ

Не знам защо и как се ражда
стихът,
но знам, че е от жажда
и на плътта, и на душата
пред извора на красотата,
над който страстно се навеждам
с Любов и с Вяра, и с Надежда…

Не знам какво и как го вика,
но знам, че от сърцето блика
стихът.
И точно затова е
звукът му чист, гласът – омаен,
а мисълта му съкровена -
пречистена и откровена.

В стиха духът ми е прозрачен –
възторжен, гневен или мрачен,
любящ, красив или отблъскващ,
но истински – какъвто всъщност
е вдъхнат някога от Бога
за радост, болка и тревога.

В стиха - повеля и молитва,
най-светлите ми чувства литват.
Как ще се върнат те при мене -
убити или споделени, не знам…
Но знам – без този полет
животът ми би бил без пролет.

*
Стихът, посланикът ми верен,
той беше, който те намери!...

Димитър Дънеков

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Думи за поезията - тук.
Актрисата Лиляна Шопова: "Ще рецитирам и след като умра"
За културните събития в Панагюрище днес и до края на месеца - вижте повече тук.

Панагюрското съкровище пак тук през април и май 2017-та

LOVE.PANAGYURISHTE / Страница за Панагюрище - във Фейсбук

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище ще може да бъде видян отново в града на откриването му от 11 април до 29 май 2017 г. То ще бъде разположено в залата-трезор на Историческия музей в Панагюрище.
Завръщането на Панагюрското златно съкровище на своя земя е част от дарителското споразумение за съвместна дейност и сътрудничество при опазване и развитие на културното наследство между Министерството на културата, Националния исторически музей, Историческия музей в Панагюрище и меценатът на културата д-р Лъчезар Цоцорков, съобщава БНР.
Залата - трезор е изградена специално за златното съкровище през 2012 г., като заедно с това бяха изработени и две златни копия на оригинала.
По време на предишните си гостувания, уникалният златен шедьовър е видян от хиляди гости на Панагюрище. По традиция изложението съвпада и с тържествата, които са посветени на избухването на Априлското въстание в Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

КЬОШЕ. Три "Ако", ами сега...




Клубът и читалище "Виделина" подготвят първи юбилеен алманах

Първия си голям и представителен алманах подготвя литературният клуб към Народно читалище "Виделина - 1865" в Панагюрище. Той ще излезе под заглавието "Времето е в нас", взето от паметната фраза на Васил Левски "Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме", която той запечатва в свое писмо до Панайот Хитов от 10 май 1871 година. И това никак не е случайно.
За първа корица на алманаха е избрана творба на художничката Лушка Кочева
"Идеята да бъде издаден подобен алманах е по повод 65-годишният юбилей на литературното братство в читалището. Но той бе предшестван от други две знаменателни годишнини – 150 години от основаването на културния институт и 140-годишнината от избухването на Априлското въстание. На тези три събития е посветен и настоящият сборник, - пише в рецензията си за него един от съставителите му - Мария Бегова. - Той има за цел да представи творците на Панагюрище, а също така и да покаже как двете теми – за въстанието и родното читалище – присъстват в техните произведения. На тази цел е подчинена и структурата на литературния алманах."
Първата част е озаглавена „Жива е в нас песента им” и събира творби, посветени на Априлското въстание, което, заедно с темата за Панагюрище, е постоянен извор на вдъхновение за местните творци. "Стремежът на редколегията е да бъдат представени творци от различни поколения – автори и художници, свързали творческите си усилия с колективния живот на клуба и читалището. Много от тях са участници и в други самодейни колективи и са допринесли за богатата история на читалището, за развитието на музикалния и театралния живот на града ни" - пише още Мария Бегова. Заглавието е изведено от откриващата творба на Дочка Кацарева "Жив е априлският огън", а за епитафия е използван стихът на дядо Вазов "И в няколко дена, тайно и полека, народът порасте на няколко века!". "Чрез творбите в тази част ще разберем, че подвигът и посланията на априлци още живеят в съвременните панагюрци", обяснява другият от съставителите на алманаха и съосновател на клуба - Стоян Радулов. Той е и човекът, предложил и заглавията на дяловете, както и заглавието на целия сборник.
На читалището е посветена втората част от книгата, която е озаглавена "Виделина е изгряла за нас". "Тук са представени и най-изявените председатели на читалището, и ръководители на самодейни колективи, оставили след себе си ярка диря и запомнени като Основателят, Учителят, Театралът, Маестрото, Режисьорът. Но не само." Подредбата и подборът на произведенията тук са заради идеята още на самите основатели на читалището в средата на ХIХ век, че именно единението на българите в читалища и кръжоци ще крепи и усилва жизнената енергия на българския дух.
Затова и третата част е посветена на литературния клуб в читалището, основан първо през 1951 г., а после възобновен отново през 2000 г. след десетгодишна пауза. Още повече, че кръжецът за четене от 1863 г. е причината изобщо да се създаде читалището две години по-късно. Тази част от алманаха e предназначена за съвременните творци на Панагюрище. В книгата са представени над 40 автори. Чудесната епитафия тук е от Катя Зографова - "О, пролет иде в наший роден край... Литературата, която се разпуква."
"Озаглавихме тази част Вдъхновени и заедно, защото така е било през по-голямата част от 65-годишното ни съществуване – първоначално като Литературен кръжок „Богдан Овесянин”, а след това и като Литературен клуб „Виделина”.  Тук разкриваме изкушенията на поетите да рисуват, както и на художниците да пишат стихове. Творбите тук са подредени в тематични кръгове, в които те да си кореспондират една с друга, да се срещат и доразкриват, да показват приемствеността и творческата връзка между нас като членове на един творчески колектив."

Редакционната колегия на алманаха
След първата редакция алманахът съдържа поезия, проза, публицистика и персоналии, а също така над 25 черно-бели и цветни илюстрации от десет панагюрски художници - репродукции и факсимилета на картини и рисунки, които заедно с литераторите формират голяма част от творческия кръг „Чат-пат”. При съставянето на алманаха са използвани материали, предоставени лично от авторите, от архивите на съставителите и от архивите на литературния клуб, на вестник „Чат-пат” и електронното издание „Чат-пат”.
Съставителите и редакционната колегия, в която са включени още председателят на клуба Тотка Лунгарска, съоснователят му Томи Наплатанов и поетът Иван Станчев, са убедени, че юбилейният алманах „Времето е в нас” продължава една добра традиция за колективно представяне на творците от град Панагюрище. За издаването му читалището вече кандидатства пред Община Панагюрище по Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2017 година. Предполага се, че след окончателната редакция, с показалеца на авторите и с илюстрациите книгата ще достигне обем от около  330-350 страници.

"Чат-пат културни новини"