"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Нов късометражен филм за Панагюрище


Филм за Панагюрище засне Travel TV по Програмата за развитие на туризма за 2019 година на Общината. Късометражната лента носи заглавието „Панагюрище - град символ на България”.
Място в продукцията са намерили Панагюрското златно съкровище, реликвите от Априлското въстание, възрожденските къщи-музеи, паметниците, старата чаршия в Историческия музей на града. В проекта присъстват и част от 12-те обновени улици, площадните пространства, новите зони за отдих и спорт, както и детските кътове за най-малките жители на общината. По този начин продукцията съчетава традициите на времето с достиженията на съвременността, твърдят от Община Панагюрище. Реализирането на филма, според местната власт, е поредна стъпка към надграждането на наложения имидж и позициониране на община Панагюрище като привлекателна дестинация със собствен облик и богато културно-историческо наследство, както и създаване на бизнес и инвестиционен климат в подкрепа на туристическия сектор, съчетани с насърчаване на участието на частния сектор като инвеститор. В Програмата за управление за 2015 – 2019 година на Община Панагюрище, превръщането на Панагюрище във водещ туристически, културен и спортен център е един от шестте най-важни приоритети за развитие.

"Чат-пат културни новини"

Вижте и страницата, която популяризира Панагюрище във Фейсбук:

"Непознатите класици" в литературен Зографски маршрут

Катя Зографова (горе) и Тодора Радева приветстват дошлите за 3-часовия тур
Моменти от литературната разходка
Малко известни и любопитни факти от богатия и криволичещ път на най-обичаните ни писатели ни разкри Катя Зографова в първия по рода си литературен маршрут "Непознатите класици" на 16 юли 2019 г. Събитието бе организирано по идея на Тодора Радева, която мениджира подобни проекти. Прочее, както Катя е панагюрка с корени от Бъта и Бургас, така Тодора е с корени от нашето село Баня. Това е същата оназ Тодора Радева, която е измислила буквите-пейки, дето сега летуват край Сена, но преди това бяха на дузина важни места в София. А по проекта за литературните разходки кани все знающи и популярни люде...
Та, Катя ни поведе от къщата-музей на Иван Вазов, където народният ни писател е живял повече от две десетилетия, по ул. "Раковска", през площад "Славейков" и музея на Славейкови, къщата на Яна Язова в София и зверското й убийство в нея, музея на Яворов с цялата му противоречива история, до музея на Вапцаров - "Високото пространство" над улиците "Ангел Кънчев" и "Аспарух"... Маршрут, по който всъщност може да се проследи историята на българската литература в нейната последователност и цялост – от Патриарха до модерния Огняроинтелигент.
Катя ни поднесе все неканонични и извън официалните образи на литературните ни първенци щрихи: като трапезата на Патриарха и обичта му към лозовите сармички на сестра му; борбата на племенницата Светослава Славейкова с държавата за организиране на музея на Славейкови; възможният кръвен наследник на Яворов в Швейцария, след като родът му в България пресъхва с поредното самоубийство; до разстрела на Вапцаров и как към него поглежда един световен съвременен художник... Научихме също (който не е чувал и не знае, разбира се) как Елин Пелин опазва сърцето на Вазов при бомрадировките над София и как Вапцаров се буди всяка сутрин под посмъртната маска на Яворов... И колко хубаво е, че този "Кастро на литературните ни музеи" Зографова (конкурира се по дължина на беседите с речите му) е написала по една книга за всеки от класиците, чийто музеи в София бяха включени в тура. Т.е., черпихме с пълни шепи от извора на зографовите знания, а той е неизчерпаем...
Думи за смъртта и безсмъртието... И за това как нашите обични писатели живеят днес сред нас и в нас... Със словото, с делата и с личностите си... И как съвременният град ще не ще още диша въздуха им...

© Текст и снимки Стоян Радулов



Станчеви поетически мистификицаии пред публика

Корицата на книгата и моменти от представянето в НЧ "Виделина"
Иванстанчевите поетически мистификации около библейските сюжети днес продължават с четвъртата книга на чудака, озаглавена "Аз, Юда, споделям ви" (при това пътят му в лирическия жанр бе постлан от "Дяволден").


Голямата зала на панагюрската "Виделина", петък, 12 юлий 2019 г...
Събрани са гости и приятели за рождението на отрочето. Нема турта, има рикия и вино... Като за поет... Иван е несвойствено притеснен (не е лесно да отчуваш рожба, мисля си), Красимира Василева представя книгата чрез рецензията си за нея, Василка Сугарева вдъхновено чете стиховете му... Сред публиката не са само панагюрци, има от София, от Оряхово... Важното е, че земният му син е тук... Звучат поздрави към Иван в мерена реч: от Дида Гемиджиева, от Александър Пенчев; както и песни по текстове на Иван, гласът на Деян Неделчев... Следват автографи, пожелания, китки... Дружеска среща на маса в ресторант, рецитации и завършек в ранните часове в оня схлупен, но по-широк от дядовата ръкавичка "Авраамов дом" на ул. "Стоил Финджеков"... "Човек се ражда с мечтите си", написал е самият Иван... Е, Иване, дано не си се намечтал... "Пиши, странниче."


© Текст Стоян Радулов
© Снимки Владислав Влайков, Стоян Радулов и Розалия Максим

Какви ще са новите книги от панагюрци през 2019 г.


С дебютната си поетична книга „И в мен покълва смисълът” ще ни зарадва Дима Дюлгярова, а нови книги с поезия ще издадат през 2019 г. още Дарина Дечева, Иван Станчев и Боян Ангелов.
Христо Костурков пък ще ни разкрие „Историята на шахмата в Панагюрище”, а Дида Гемиджиева ще ни зарадва с втора част на сборника си разкази на панагюрски диалект „По панагюрски”.
Каква е била визуалната история на Панагюрище през погледа на старите пощенски картички, архивни снимки и документи ще ни доразкаже Стоян Радулов във втория том на своя "Поздравъ отъ Панагюрище". В тази плоскост е и „Село Баня през вековете” - нарочна изложба на местното Народно читалище „Пробуда - 1872” по идея на Радка Мутева. Специалистите от Историческия музей в Панагюрище пък ще ни запознаят с „Римското монетно съкровище от село Попинци от I-III век”.


Всички тези проектни предложения в областите художествена литература (поезия и проза), историческа литература, мемоаристика и краезнание баха разгледани и одобрени за финансиране от Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общинския съвет в Панагюрище и рецензирани от писателите Георги Спасов и Тодор Каракашев по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
Тази инициатива на общинските съветници в Панагюрище предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие. А една от специфичните цели, заложени в тази програма, е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната.


"Чат-пат културни новини"
Снимки от: Община Панагюрище и "Ретро Панагюрище"

Кацарева поставя Любинка Бобич на панагюрска сцена


Театралните самодейци от Народно читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище представят комедията "Балканиада" по пиесата „Балкански аристократи“ от Любинка Бобич. Премиерата е на 7 юни 2019 г., а следващите представления са на 12 и 14 юни, от 19:00 часа, в театралния салон на читалището.

Адаптация и постановка – Дочка Кацарева. Музика: Марин Карамаринов. Декори: Пепа Машева. Участват: Стефан Рапонджиев, Мирослав Цветков, Милен Мулешков, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Магдалена Джолова, Юлия Богоева, Нина Истревска, Донна Елшишка, Нина Кехайова, Гергана Томова и Виктория Манева.

„Балкански аристократи“ е суперкомедия на Любинка Бобич, в която са описани обикновени жизнени проблеми, които са станали в XIX век, но са абсолютно актуални и днес. Може ли балканецът да бъде европеец? Трябва ли да прескочим границата, до къде да запазим балканската си същност и да приемем европейския начин на живот? А трябва ли като станем европейци да загубим собствената си идентичност и да бъдем смешни в очите на хората. Актьорите се опитват да бъдат европейци, но всъщност не могат, защото балканското в тях е много по-силно.

"Чат-пат културни новини"