"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

"Непознатите класици" в литературен Зографски маршрут

Катя Зографова (горе) и Тодора Радева приветстват дошлите за 3-часовия тур
Моменти от литературната разходка
Малко известни и любопитни факти от богатия и криволичещ път на най-обичаните ни писатели ни разкри Катя Зографова в първия по рода си литературен маршрут "Непознатите класици" на 16 юли 2019 г. Събитието бе организирано по идея на Тодора Радева, която мениджира подобни проекти. Прочее, както Катя е панагюрка с корени от Бъта и Бургас, така Тодора е с корени от нашето село Баня. Това е същата оназ Тодора Радева, която е измислила буквите-пейки, дето сега летуват край Сена, но преди това бяха на дузина важни места в София. А по проекта за литературните разходки кани все знающи и популярни люде...
Та, Катя ни поведе от къщата-музей на Иван Вазов, където народният ни писател е живял повече от две десетилетия, по ул. "Раковска", през площад "Славейков" и музея на Славейкови, къщата на Яна Язова в София и зверското й убийство в нея, музея на Яворов с цялата му противоречива история, до музея на Вапцаров - "Високото пространство" над улиците "Ангел Кънчев" и "Аспарух"... Маршрут, по който всъщност може да се проследи историята на българската литература в нейната последователност и цялост – от Патриарха до модерния Огняроинтелигент.
Катя ни поднесе все неканонични и извън официалните образи на литературните ни първенци щрихи: като трапезата на Патриарха и обичта му към лозовите сармички на сестра му; борбата на племенницата Светослава Славейкова с държавата за организиране на музея на Славейкови; възможният кръвен наследник на Яворов в Швейцария, след като родът му в България пресъхва с поредното самоубийство; до разстрела на Вапцаров и как към него поглежда един световен съвременен художник... Научихме също (който не е чувал и не знае, разбира се) как Елин Пелин опазва сърцето на Вазов при бомрадировките над София и как Вапцаров се буди всяка сутрин под посмъртната маска на Яворов... И колко хубаво е, че този "Кастро на литературните ни музеи" Зографова (конкурира се по дължина на беседите с речите му) е написала по една книга за всеки от класиците, чийто музеи в София бяха включени в тура. Т.е., черпихме с пълни шепи от извора на зографовите знания, а той е неизчерпаем...
Думи за смъртта и безсмъртието... И за това как нашите обични писатели живеят днес сред нас и в нас... Със словото, с делата и с личностите си... И как съвременният град ще не ще още диша въздуха им...

© Текст и снимки Стоян Радулов



Станчеви поетически мистификицаии пред публика

Корицата на книгата и моменти от представянето в НЧ "Виделина"
Иванстанчевите поетически мистификации около библейските сюжети днес продължават с четвъртата книга на чудака, озаглавена "Аз, Юда, споделям ви" (при това пътят му в лирическия жанр бе постлан от "Дяволден").


Голямата зала на панагюрската "Виделина", петък, 12 юлий 2019 г...
Събрани са гости и приятели за рождението на отрочето. Нема турта, има рикия и вино... Като за поет... Иван е несвойствено притеснен (не е лесно да отчуваш рожба, мисля си), Красимира Василева представя книгата чрез рецензията си за нея, Василка Сугарева вдъхновено чете стиховете му... Сред публиката не са само панагюрци, има от София, от Оряхово... Важното е, че земният му син е тук... Звучат поздрави към Иван в мерена реч: от Дида Гемиджиева, от Александър Пенчев; както и песни по текстове на Иван, гласът на Деян Неделчев... Следват автографи, пожелания, китки... Дружеска среща на маса в ресторант, рецитации и завършек в ранните часове в оня схлупен, но по-широк от дядовата ръкавичка "Авраамов дом" на ул. "Стоил Финджеков"... "Човек се ражда с мечтите си", написал е самият Иван... Е, Иване, дано не си се намечтал... "Пиши, странниче."


© Текст Стоян Радулов
© Снимки Владислав Влайков, Стоян Радулов и Розалия Максим