"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Как Панагюрище ще подпомага младите таланти, според управленската програма на общината (Част 4)

В серия публикации „Чат-пат културни новини” вече ви запознава с приоритетите в управленската програма на община Панагюрище до 2015 г. в областта на културата. Според написаното, общината трябва да е „със значими културни събития”, „подкрепяща можещите и талантливите хора”, „развиваща изкуството във всичките му форми”, „съхраняваща и популяризираща своето културно-историческо наследство; „с развит туризъм във всичките му форми”.
Изпълнението на тези цели е залегнало в Приоритет 5 на програмата, носещ формулировката „Панагюрище – водещ туристически, културен и спортен център”.
Днес, в последната публикация по темата, вижте...
Публикация 1 за превръщането на Панагюрище в престижен културен център
Публикация 2 за популяризирането на културното наследство
Публикация 3 за насърчаване на читалищната дейност

Пъстротата на родопската сватба ще гостува в музея до 30 юни

Пъстри родопски багри изпълват залата на Градския исторически музей в Панагюрище. Това е така, защото на 30 май бе открита изложбата „Родопска сватба”. Тя представя основните етапи от традиционната и богата сватбена обредност на християнското и мюсюлманско население в Родопите, която следва структурата на общобългарската сватба.  Подредена е с оригинални вещи от фонда на Регионалния исторически музей в Пазарджик, които впечатляват с богатството, разнообразието и красотата си. Експозицията ни връща в света на отминалото време на населението в част от Западните Родопи, които обхващат районите около градовете Велинград, Ракитово, Костандово, Пещера, Брацигово, Сърница и Батак.
Началото е поставено с малкия и големия годеж, след което следват обичаите, изпълнявани в седмицата преди сватбата, като подреждане на прикята (чеиза) на момата и приготвяне на обредните хлябове. В изложбата наред с други уникални вещи от фонда на музея са описани и няколко интересни момента от сватбената обредност на мюсюлманското население, като „писване на никях” – даване съгласие пред ходжата и свидетели; „къносване” на булката вечерта преди сватбата; „тельосване на гелината” от село Рибново. „Родопската сватба” оживява и чрез съхранения в село Драгиново обичай „квасуване” свързан с приготвянето на сватбените хлябове.
При откриването на изложбата бе представен и фрагмент от сватбения ритуал „Водене на невястата в момковите двори” от самодейците при Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1912” в село Оборище, Панагюрско.
Гостуващата изложба ще остане в залата на музея в Панагюрище до 30 юни 2012 г. Преди това е показвана и в Етнографския институт с музей при БАН в София.
Стоян Радулов, снимки Райка Йорданова


На колене пред посредствеността

Отзвук от концерта в Панагюрище по повод 24 май, проведен ден преди това в Театъра дом-паметник

Момент от концерта. Снимка Райка Йорданова
 За поредна година станахме свидетели на поредната дълга и скучна програма, която ни се поднася в навечерието на 24 май. Тази стратегия, която е заложена от време оно в практиката на хора, които правят сценични упражнения, и в тях включват всичко живо дето пее и танцува, без мяра за темпо и естетика, отдавна вече е омръзнала на всички. С цел да се включат всички таланти уж в името на каузата, да не би някой да се засегне, че не е поканен, в стремежа си да се „угоди” на всички, сценаристите, а и тези които ги одобряват, губят мяра за основните принципи за сценична реализация – умереност и естетика. Сценарият добър в началото, в един момент натежа от многословие и се сля с недобре подбран репертоар.
Все пак темата беше 24 май, а не просто концерт на спечелили конкурси през годината, много познати и многократно изслушвани от същата сцена. Един спектакъл, който се поднася на толкова важен за България ден, трябва да носи послание, а не сценичен еклектизъм. Имаме талантливи деца, а не ползваме таланта им така, че да носи удовлетвореност за тях и естетика за публиката. Публиката иска художествена провокация, а не само да види детето си на сцената. С такова елементарно мислене само я обиждаме. Хората, които правят изкуство (в каквато и да е форма) в деня на Българската просвета и култура всъщност сами са Просветители. Или – трябва да бъдат такива.
А може би е време за нови и провокиращи идеи. И за повече професионализъм.
Соня Гарчева,
(в. "Време" - Панагюрище, бр. 20, 2012 г.)

Пролетен базар на книгата 2012

В майските дни на културата Асоциация „Българска книга” традиционно организира и провежда „Пролетен базар на книгата”. На 29 май столичният кмет Йорданка  Фандъкова вече официално обяви началото на пролетните срещи с книгите и литературата.           
Над 80 изложители ще се представят в предстоящото издание на „Пролетния базар на книгата”. Щандовете им ще бъдат разположени на ІІІ етаж на НДК на площ от над 600 кв.м. Събитието се провежда в рамките на „Салона на изкуствата”.
Повече по темата вижте тук

Ясни са тазгодишните победители в конкурса "Стоян Дринов `2012"


Приключи тазгодишното издание на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов" в Панагюрище. "Чат-пат" вече разполага с наградените творби и периодично ще ги публикува в следващите дни.
Първата награда през 2012 година ще бъде връчена на Анелия Янковска-Сенгалевич от София за стихотворенията "Вишна" и "Приспивна песничка от планината".
Втора награда в конкурса за поезия за деца отива у Първолета Маджарска от Перник за стихотворенията "Дъждът капчука" и "Магия".
Третата награда е за Димитринка Ненова от Варна за стихотворението "Полет".
Със специални отличия журито е отличило още творбите на Мария Гаралова от Ракитово, на Борислав Ганчев от Хисаря и на Християн Трифонов от Варна.
Церемонията за връчването на наградите ще се състои на 31 май от 17:00 часа в Градска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище.
Конкурсът се организира от  Градска библиотека "Стоян Дринов" и от Община Панагюрище.
"Чат-пат културни новини"

Кръстьо Раленков в новия сборник "Единадесет свята"

Чат-патовецът Кръстьо Раленков стана един от десетте автора, които разкриват за първи път своята самоличност пред широката публика в сборника "Единадесет свята". “Те са светове.” Това са първите думи от предговора към тази книга, написан от Калин Терзийски. В нея са събрани разказите на десет съвременни български писатели. А единадесетият свят е този на техните читатели.
Това са автори, публикували основно в интернет и известни повече с никовете и псевдонимите си в глобалната мрежа. Кръстьо Раленков например е известен повече с псевдонима си Мускетар, отколкото с личното си име. Освен Кръстьо, в сборника участват още Тома Троев, Ганка Филиповска, Радост Ангелова, Мариана Царкова, Диана Додова, Ради Радев, Иван Вакрилов, Кирил Тенджов и Ели Лозанова. С този сборник десетимата “излизат от анонимността на виртуала и застават с имената зад творбите си”, казва се в поканата им за премиерата на книгата. Преди да съберат произведенията си на едно място, са публикували проза в литературни сайтове, блогове, Facebook. Затова именно сборникът се явява уникален експеримент.
Ето как продължава и предговорът на Калин Терзийски: “Потеглил единият (предполага се - усмихнат), срещнал друг (приличащ на бял), двамата повикали още няколко да повървят заедно... Едни изобщо не пожелали да тръгнат, други изостанали постепенно, но трети приели предизвикателството на пътя. Спрели една пролет, преброили се, били десет. Десет свята. Някой забелязал, че са пет жени и петима мъже, но пътят хвърлил пепел върху думите, нали все човеци били... Огледали се световете, харесали се, добре им било заедно. Но нещо не било както трябва, липсвал единадесетият свят. Единадесет - онова особено число, което изисква обединение на равнопоставени в името на успешния край и щастието. И тогава пътят посочил хилядите очи наоколо. Единадесетият свят оглеждал всяка стъпка на десетимата и чакал самият той да бъде забелязан.” Прилича на литературно парти нали, но всъщност се ражда сборник с разкази, които са толкова уникални, колкото е светът зад прозореца.
Премиерата на книгата е на 1 юни 2012 г. в София.
"Чат-пат културни новини"

Кръстьо по време на първата неформална среща на "Чат-пат" в Панагюрище, 13 април 2012 г.

Маргарита получава международна награда, хвали нашата Дарина

Маргарита Петкова с наградата от "Лирични гласове `2012"
Обичаната от всички нас Маргарита Петкова бе удостоена с Голямата награда на международния конкурс „Лирични гласове” в София за 2012 г. Отличието и бе връчено на 28 май в кафе-клуба на Столичната библиотека от председателя на журито Евтим Евтимов за стихотворението й "Храбрата шивачка". Почитателите й ще имат възможност да го получат заедно с автограф на последната й поетична книга "Подсвирквайки - към Голгота" на 31 май по време на пролетния Панаир на книгата в София на щанда на издателство "Персей".В конкурса участваха 43-ма поети от 11 страни. Първа награда получи един от най-известните поети на Черна гора – Веселин Ракчевич. С втора награда бе удостоена 22-годишната поетеса Ирина Захару от Гърция, а с трета – Ришар Лескюр от Франция. Заради силната конкуренция журито с председател Евтим Евтимов дублира наградите в раздела за български автори. С първи награди от тържествената церемония си тръгнаха Валя Василева и Мария В. Николова, с втори – Станка Бонева и Милка Пиналска, с трети – Виктория Катранова и Тодор Каракашев. Специални дипломи получиха Ружица Петрович и Славолюб Обрадович от Сърбия, както и Лилия Георгиева. Двигател на конкурса е поетесата Романьола Мирославова, а сред организаторите са творчески и читалищни сдружения, издателства и библиотеки. Интересът към поетическото състезание се засилва и вече напират желаещи за второто издание, което ще бъде догодина. Поетите участват с две произведения.

Маргарита Петкова с Дарина Дечева в Панагюрище през 2012 г.
Междувременно в интервю за в. "Сега" по повод 24 май Маргарита Петкова похвали поетическите достижения на нашата Дарина Дечева. Помолена от журналистката Милена Димова да препоръча някой интересен млад автор,  Маргарита споделя: "Великолепен автор, изненадата за журито на конкурса "В полите на Витоша", е Димитър Гачев от Пловдив, който работи като лекар. Камелия Кондова - невероятна. Дарина Дечева от Панагюрище - със страхотен заряд. Васко Балев - младо, много талантливо момче. Кармен Мишу и трите й чудесни исторически романа. Особено последният - "Тангра и неговият син" - удивителна пластика на езика, голямо майсторство при изграждането на сюжета. А и нямаше досега исторически роман за хан Крум. Проф. Георги Бакалов, специалист точно по тези тъмни векове, за които трудно се намират извори, даде най-висока оценка за отразяването на епохата."
И двете събития предизвикаха вълна от положителни коментари и честитки в групата на "Чат-пат" във Facebook.
Стоян Радулов

Повече за Маргарита и новата й панагюрската връзка в поезията й вижте тук
Повече от и за Дарина Дечева четете тук

Литературата като лек срещу лошия вкус в новото списание "Granta"

Прилича повече на алманах, на сериозно издание за литература, с доста сериозен екип от българска страна за подготовката му. Това е първият брой на изданието "Granta". Той отправя поглед натам, където животът неизбежно и безотговорно винаги е бил литература – бъдещето.
Главен редактор е Светлозар Желев, а почетен участник е писателят Илия Троянов. В екипа е още и Валерия Иванова (отговорен редактор). Списанието може да се види от 24 май. Представянето му е в рамките на пролетния Панаир на книгата (29 май - 3 юни).
Авторите в първи брой са Уилям Бойд, Роберто Боланьо, Джон Бърнсайд, Зорница Гъркова, Красимир Дамянов, Белослава Димитрова, Керъл Ан Дъфи, Екатерина Йосифова, Стивън Кинг, Христо Кърджилов, Дон ДеЛило, Робърт Макфърлейн, Артър Милър, Момчил Николов, Пол Остър, Богдан Русев, Владимир Сунгарски, Джонатан Францен, Джонатан Сафран Фоер, У Цин.
Тези автори от съвременната българска и световна сцена поемат по "разклоняващите се пътеки на онова, което предстои, и на онова, което никога няма да се сбъдне, на бъдещето, което е можело да се случи, и на бъдещето, което вече е настъпило", отбелязват издателите.
От страниците на този брой ръкавица към всекидневието хвърля бъдещето като личен проект, но и като несигурност, която ни надхвърля. Текстовете надникват в бъдещето, надзъртащо от собственото ни минало, и бъдещето, което стои като необяснима загадка в настоящето.
С вярата, че добрата литература е лек срещу лошото настроение и лошия вкус, тук са събрани разнообразни произведения, поетически и белетристични. В редакционния екип са още Алек Попов, Ангел Игов, Ани Илков, Георги Господинов и Дарин Тенев. Художник на корицата на първия брой е Чавдар Гюзелев.
"Чат-пат културни новини"

Как Панагюрище ще насърчава читалищната дейност, според управленската програма на общината (Част 3)

Снимка на самодейци от Бъта през 70-те години на ХХ в. Читалищата в общината са средища на културна дейност, но откъм финансиране от години са в периферията на вниманието. 
© Снимка от архива на читалище "Н. Й. Вапцаров" в с. Бъта

В серия публикации „Чат-пат културни новини” вече ви запознава с приоритетите в управленската програма на община Панагюрище до 2015 г. в областта на културата. Според написаното, общината трябва да е „със значими културни събития”, „подкрепяща можещите и талантливите хора”, „развиваща изкуството във всичките му форми”, „съхраняваща и популяризираща своето културно-историческо наследство; „с развит туризъм във всичките му форми”.
Изпълнението на тези цели е залегнало в Приоритет 5 на програмата, носещ формулировката „Панагюрище – водещ туристически, културен и спортен център”.
В предходните две публикация ви запознахме с разделите, посветени на това общината да се превърне в престижен културен център в страната и региона; и на намеренията за популяризиране на културното наследство.
Днес ще ви запознаем с това как ще се насърчава читалищната дейност.
В следващата, последна публикация ще ви представим намеренията за подпомагане на младите творци и с грижата за материалната база с културно предназначение.

Паметник на Паисий вдигнаха в Стрелча

Паметник на св. Паисий Хилендарски - авторът на "История славянобългарска", бе открит официално на 24 май 2012 г. в Стрелча. Така Денят на славянската писменост и българската просвета и култура в средногорския град доби още по-дълбок смисъл. През тази година се навършват 290 г. от рождението на Паисий и 250 г. откакто е написал великия си труд. Статуята на будителя народен в цял ръст е поставена в двора на училището, чийто патрон е той. Хубавото дело на стрелчани е по идея на кмета на общината Иван Евстатиев и е финансирано с общински средства. Скулптор на паметника е Спас Киричев.

А това е самата "История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски. На факсимилето е показан първият (Котленски) препис от Св. Софроний Врачански (1765 г.), който понастоящем се съхранява в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.
"Чат-пат културни новини"

Фоторепортаж: Празникът на българската просвета и култура в Панагюрище

24 май
Днес е празник най-велик!
Празник на Светите братя!
Да го срещнем с песен
и поклон в сърцата!

Слава!Слава вам, деди!
Няма други на земята,
равностойни по дела,
дали ни с любов словата!
Стихове Тотка Лунгарска

 В шествието за 24 май се включиха от най-малките до най-големите
 Портретът на светите братя, украсен с хвойна, е задължителен
 По традиция дефилираха и завършващите тази година абитуриенти
 В шествието се включиха много дейци на културата
 Георги Радомиров получава поздравления ден преди 24-ти в театъра. Актьорът е тазгодишният носител на приза за принос към културната аура на Панагюрище
 На тържественото честване на 24 май в Театър Дом-паметник из цялата зала отекваше звучното българско слово
Кметският екип с мажоретния състав на Панагюрище
© снимки Райка Йорданова

Читалище "Виделина": Жалба за младост!

Читалището - огнище на българщината и съсредоточие на будната мисъл!
проф. Марин Дринов


Виделина! Едва ли съществува по-подходяща дума, с която да може да се охарактеризира еднословно същността на едно читалище. А годината на основаването му - 1865! Преди век и половина! Как да не се гордее панагюрецът с родолюбието на предците си? Още повече, когато се знае, че не други, а точно те – основателите, запалиха Великия априлски пожар, който изпепели до основи вековното робство. И че не другаде, а точно в тяхното читалище – потайното свърталище на комитите и буйните глави,просвещението бе превърнато в оръжие, без което свободата на българина не би била извоювана никога.
Тяхното читалище днес е нашето читалище. Но същото ли е то? Запазихме ли го по най-достойния начин? И в какво сме го превърнали – в свърталище на някакви нови тайни братства, или във обиталище на българския дух, вселен в него още при зачеването му? Трудно е да се отговори еднозначно. От годишния доклад на председателя Спаска Тасева, представен пред читалищните дейци на 29 март т.г., е видно, че животът продължава – имаме си смесен хор, певчески групи, духов оркестър, литературен клуб. Положени са основите на театрална трупа, танцов състав, дори и на рок-група. По инициатива и със съдействието на читалището през изминалата година са издадени и цели три книги. В доклада са изброени и изявите, които не са никак малко. Но… Дали направеното е достатъчно? И дали посоката на движение е напред или тъпчене на едно място? И на този въпрос е трудно да се отговори. И то не толкова заради плачещата за обновяване база, нито пък заради перманентната недостатъчност на средства за костюми, инструменти и други тилови атрибути.
Най-нерадостната констатация, с която се съгласиха всички, присъстващи на общото събрание,беше… „среброто” в косите на самодейците. Младата кръв - гаранцията за бъдещото съществуване, отсъстваше почти тотално. Защо? Къде се крие причината за това очевадно равнодушие? В апатията на младите, или пък…
След кратък, но всеобщ коментар, отговорът дойде от само себе си: Много от децата на Панагюрище дори не подозират за съществуването на читалището, а другите си го представят само като зелената фасада край площада. Опитва ли се обаче да ги „светне” някой какво се крие зад тази фасада? Учителите? Родителите? Приятелите? Май никой. А би ли могло да се случи? Безспорно. И след като планината не отива при Мохамед, това не означава ли, че Мохамед
трябва да отиде при нея.
Трябва!
Ах, тази думичка „трябва”! Хубава си е тя, но върши работа само в случаите, когато след произнасянето й, се пристъпва незабавно към набелязаното „трябва”. В такъв случай трябва ли да си го припомняме, след като всички сме наясно какво трябва?
Димитър Стефанов
(в. "Чат-пат", бр. 12)

Пръкна се книга за наший панагюрски говор мил

С интересно изследване на панагюрския говор ни изненадва преди 24 май учителят Стоян Панчовски. В книгата си "Наший говор мил" той прави изследване на панагюрския народен говор, което е предназначено за широк кръг читатели - ученици, студенти, граждани. Желанието на автора е всеки, който се докосне до книгата, да разбере написаното и да остане удовлетворен. В нея ще откриете система за фонетични записвания, кратка характеристика на панагюрския народен говор, фонетични, морфологични, синтактични и лексикосемантични
промени в него. Друга част е посветена на исторически пластове в лексиката на панагюрския народен говор. Има и проучване за турски, арабски персийски и гръцки думи в лексиката на панагюрския народен говор,  както и засвидетелствани румънски думи и унгарски заемки в него. За ценността на изследването обаче ще изчакаме да се произнесат специалисти по темата.

Природата изобщо не е природозащитник

"Най-травмиращата новина лично за мен беше тази, че Природата изобщо не е природозащитник. Тя изобщо не се нуждае от помощта ни, за да унищожи тази планета, а после да я изгради отново — по различен начин, който може и да не е по-добър, що се отнася до живота. Тя не само е унищожила с един замах уникални форми на живот, тя е пресушавала океани и е потопявала цели континенти. Ако хората смятат Природата за свой приятел, врагове изобщо не са им нужни…" 
Кърт Вонегът, из "Съдби, по-лоши от смъртта"

"И вярвам в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда. Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. Не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си."
Еф.1:16

"Забравиха за Бога през годините...
Сами се славят и кумир си правят. Алилуя!
Когато им напече и затрепери
Евангелието, закътано, намериха...
А тя , Земята, се ядоса - пълно с въшки,
и взе, че се почеса, тъй -  по мъжки!

Как Панагюрище ще популяризира културното си наследство, според управленската програма на общината (Част 2)

Момент от въстановката на въстанието на фона на храм "Св. Богородица", сн. Райка Йорданова
В серия публикации „Чат-пат културни новини” вече ви запознава с приоритетите в управленската програма на община Панагюрище до 2015 г. в областта на културата. Според написаното, общината трябва да е „със значими културни събития”, „подкрепяща можещите и талантливите хора”, „развиваща изкуството във всичките му форми”, „съхраняваща и популяризираща своето културно-историческо наследство; „с развит туризъм във всичките му форми”.
Изпълнението на тези цели е залегнало в Приоритет 5 на програмата, носещ формулировката „Панагюрище – водещ туристически, културен и спортен център”.
В предходната публикация ви запознахме с раздела, посветен на специфична цел „Панагюрище – престижен културен център в страната и региона”. Днес ви предлагаме.... намеренията за популяризиране на културното наследство.

В следващата публикация ще ви запознаем с намеренията за развитието на читалищата.

Кодът на глаголицата крие смисълът на съществуването

Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово... 
Слово...
Това са само част от названията на буквите в първата славянска азбука - глаголицата. И до днес - единствената азбука, в която буквите си имат имена. Така по-лесно се запомняли, казват... Но и азбука, съдържаща в себе си основното послание за човека и знанието... Слово... "В началото бе словото"...
Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...
Този своеобразен код на старославянския език бил създаден от Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е било на Константин да глаголати на старославянски!?
 „С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина."
За истината ставало дума....
С това писмо от моравския княз Ростислав, цитирано по памет в житието на Методий, князът през 862 г. молел византийския император Михаил ІІІ за помощ в тази негова нужда. В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото духовенство. И избрал да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение - славянското.
„Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това освен тебе - обърнал се императорът към Константин. - Ето ти дарове, вземи своя брат игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". На което получил следният отговор от Константин: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език".
Буквите!...
Това е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И днес. Писаното слово...
Константин не се отнесъл формално към задачата си. Той се замислил за бъдещето на славяните. Трябва да ги е обичал, за да направи такова значително нещо - да сътвори глаголицата... И не просто да я сътвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до което се бил докоснал през живота си.
Нямало как да му покажат славянските букви, защото до този момент никой още не познавал такива. „Дядо ми, и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?", отговорил императорът. Но Кирил продължил да разсъждава. Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? Букви трябвало да има! „Ако ти пожелаеш това (т. е. буквите), бог може да ти ги открие", заключил накрая Михаил.
Бог ли е открил буквите за Константин!?... И дали днес е важна причината? Та нали в началото глаголицата била ползвана тъкмо за превод на богослужебните книги от гръцки на старославянски език...
По-важното било обаче, че чрез учениците на двамата братя - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, това славянско дело намерило почва в България, която в края на същия ІХ век търсела повече сила и културно разграничение от ромейската империя - Византия. Именно в България под давлението на княз Борис-Михаил и сина му Симеон ІІ се основали първите книжовни школи, където пък се родила новата азбука - съвременната кирилица...
Названието на Константиновата азбука - глаголицата, идва от думата глагол, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука). Тъй като глаголати означава "говоря", глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“...
Но същите тези букви имат и числена стойност - първите десет букви са за единиците, вторите - за десетиците, а третите - за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият ред в глаголицата е оригинален.
И тъкмо за това делото на Кирил и Методий днес, в света на глобализацията и размиването на националната ни културна идентичност добива особена важност. Представяте ли си как то е променило хода на историята, как е определило съдбата на стотици поколения векове наред... Гигантска е тази представа...
Не е случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци - равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им ученици и става дума за светите Седмочисленици...
Един от Рилските глаголически листове
Но за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие - в Московската държавна библиотека,  Мюнхенският абецедар - в Баварската държавна библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до днес в Рилския манастир, докато друга част също са в Санкт Петербург.
Сякаш светът научавайки повече за значението и силата на глаголицата се е опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред славяните.
Но най-странното от всичко е, че на глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на миросътворението... Но както вече разбрахме глаголицата пази в себе си смисълът на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква голямото ни учудване... Едва руският император Петър І през 1717 г. при посещението си във Франция по държавни дела и попадайки в Реймс за изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа.
Реймският ръкопис - Texte du Sacre des Rois de France - Реймска библиотека
Реймският ръкопис се състои от две части – 32 страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от Константин-Кирил Философ глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 г. на ъглеста глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 г. като католическа обител с богослужение на славянски език.
Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на славянски език. То трябва да се пее в продължение на цялата година, когато се състои архиерейската служба. Що се отнася до другата част на тази книга... тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им вечен покой. Амин”.
Та затова, Боже, дай вечен покой и на Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово!
Стоян Радулов

Как Панагюрище ще се превърне в престижен културен център, според управленската програма на общината (Част 1)

В серия публикации „Чат-пат културни новини” ще ви запознае с приоритетите в управленската програма на община Панагюрище до 2015 г. в областта на културата. Впрочем, културните въпроси и тяхното развитие са залегнали като основна група цели в Програмата за управление на общината. Според написаното в документа Панагюрище трябва да се превърне в „престижен културен и фестивален център в региона и страната, в популярна дестинация за културно-исторически туризъм. Панагюрската община трябва да е „със значими културни събития”, „подкрепяща можещите и талантливите хора”, „развиваща изкуството във всичките му форми”, „съхраняваща и популяризираща своето културно-историческо наследство; „с развит туризъм във всичките му форми”.
Изпълнението на тези цели е залегнало в Приоритет 5 на програмата, носещ формулировката „Панагюрище – водещ туристически, културен и спортен център”.

Днес ще ви запознаем с раздела, посветен на...
Моменти от фестивала "Родолюбие", който се провежда всеки месец април
В следващата публикация ще ви запознаем с намеренията за популяризиране на културното наследство.
"Чат-пат"

Златото ще радва туристите в морската столица цяло лято

 
Туристите в морската столица Варна и гостите на града ще радва оригиналният Панагюрски златен сервиз от Деня на българската просвета и култура та чак до месец септември. Това съобщи директорът на Регионалния исторически музей Валентин Плетньов. Съкровището ще бъде изложено в залите на ремонтирания Археологически музей. След реконструкцията музеят разполага със 150 нови витрини на стойност близо 1 млн. лева. Ремонтът започна миналата есен. Освен Панагюрското съкровище варненци ще видят още находките от царски гроб, открити преди няколко години край с. Златиница, Ямболско. Ще бъдат показани още златна диадема и огърлица, които са украсявали главата на погребаната край Синеморец през III в. пр. Хр. жена. Съкровища, задържани по митниците на България, също ще бъдат част от изложбата.
"Чат-пат", снимки Николай Радулов
Интервю с един от откривателите на съкровището, взето от Ана Ацинова през 1984 г. прочетете тук.

В очакване на 24 май - най-светлият ден за българската култура

С тържествен концерт по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост на 23 май от 18:00 ч. в голямата зала на Театър Дом-паметник ще започнат тържествата в Панагюрище. А на самия 24 май от 11:00 часа на площад “20 –ти април” ще се проведе традиционното за града празнично шествие на училища, детски градини и културни дейци.
Това са моменти в снимки от най-светлия български празник, 24 май - Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура. Така преминава празникът в Панагюрище - град на възрожденци и на още буден дух. Просветата, религията и образованието са спасили българина по време на Възраждането и то се е състояло. В Панагюрище е финалът на Възродителната епопея – Априлското въстание. Но избухването му тук не е случайно. Градът е родно място на личности, оставили светла диря в българската история, просвета и култура. През 1841 г. тук от Сава Радулов е основано едно от първите класни училища в страната. Той също е и един от създателите и пръв директор на българската гимназия в Болград. Тук са родени първият български критик Нешо Бончев, основателят на днешната БАН проф. Марин Дринов, както и печатарят Петър Карапетров.
Пък и празничната атмосфера в този средногорски град винаги се е отличавала – с истински възторг и радост не просто от датата, а от смисъла – площадът е пълен с ученици, деца, родители и граждани, майки с малки деца, бременни... Знак, че за бъдещето вече е помислено. Впрочем през 2009 г. в Панагюрище на местно ниво бе осъществена една от най-мащабните реформи в образователната система. Училищата бяха обединени и окрупнени, образувани бяха средищни училища. Само и само качеството на образованието да се запази високо. Всички ученици в града имат свои униформи. През учебната 2009/2010 година трите професионални гимназии се преобразуваха чрез сливане в една Професионална гимназия по техника, лека промишленост и стопанско управление. А СОУ „Нешо Бончев” прие под крилото си ученици от две други начални училища. Така че, „върви, народе възродени...”!
Текст и снимки Стоян Радулов

Параскева Джукелова с нова роля в киното

"Щастлива съм, че професията ми е хоби." Това сподели преди време в интервю за предавнето "Под лупа” на телевизия "Европа" актрисата от Панагюрище Параскева Джукелова, носител на редица награди. "Не бива да се приемат компромисни роли", обясни тя. "Имало е много роли, които съм отказала и не съжалявам. Актьорът трябва да поддържа хигиена", допълни още Параскева Джукелова.
До края  на годината ще видим и новата й роля на голям екран във филма на режисьора Кирил Станков – "Три".
"Героинята ми Джуто е много по-различна от образите, в които съм се превъплащавала и това беше предизвикателство за мен", заяви Джукелова.
Параскева е жена, която съчетава в себе си едновременно поведението на аристократка и прелъстителка. Жена – в най-пълния смисъл на думата. Позната е на масовата аудитория като водеща на програмата за българско кино по БНТ „Понеделник 8 и ½” и като ководеща на Камен Воденичаров в предишния сезон на неделното предаване "В неделя с...". Актрисата обаче става известна с дебюта си във филма „Сезонът на канарчетата”, който й донася наградата за женска роля на фестивала „Златната роза” през 1994 г. Десет години по-късно получава награда за най-добра женска роля на Международния фестивал „Любовта е лудост” във Варна, както и на фестивала „Златната ракла” в Пловдив за участието си във филма „Изпепеляване”. Едно блестящо изпълнение на Параскева Джукелова. Една жена, разпъната на кръст от двама мъже, единия от който нейният палач. През последните години е позната на кино аудиторията с ролята си на Мария във „Време за жени”, където си партнира с Аня Пенчева, Катерина Евро и Биляна Петринска. Многобройни са и театралните и роли на сцените на Народния и Военния театри.
"Чат-пат"

Манол Панчовски с награда от Община Пазарджик на "Пролетния салон"

Манол Панчовски
Майсторът на четката Манол Панчовски бе удостоен с традиционната награда на Община Пазарджик по време на "Пролетния салон", организиран от Дружеството на художниците в областния град. Той бе награден заедно с художниците Леон Бабачев и Стоимен Стоименов. Наградите са съпроводени от парични суми. Експозицията на традиционния предпразничен "Пролетен салон" бе открита на 18 май. Той предхожда Денят на българската култура и на славянската писменост 24 май. Присъстваха като гости известните майстори на четката, професорите Стефан Лютаков и Петър Змийчаров. При определяне на наградените, тричленното жури е имало предвид представянето и от предишни изложби и постижения. С наградата на Дружеството на художниците за най-добро представяне на  "Пролетен салон 2012" бе удостоена Петя Стойнова. А кметът на Калугерово Сергей Вачев връчи учредената миналата година награда на евроселото на "почетния земляк" Константин Атанасов.
"Чат-пат"

Библиотеките се присъединяват към протеста на музеите, поставят свои искания

"О, неразумний, що се срамиш да се наречеш българин!?" Паисий Хилендарски
"В дните на Националната библиотечна седмица 14-18 май, под наслов "Библиотеките - паметта на нацията" и под патронажа на Вежди Рашидов и Министерството на културата, Регионалните библиотеки в България подкрепят  протестните искания на своите колеги по съдба, специалистите от музеите и галериите, като не само се присъединяват към техния глас, но и се обръщат към всички политици в България, поставяйки своите искания за достойно заплащане и европейски условия на труд."
Това становище на НФ "Култура" към КТ "Подкрепа" и НСФ "Култура" към КНСБ разпространиха от регионалната библиотека "Никола Фурнаджиев" в Пазарджик. От документа става ясно още, че библиотекарите настояват:
- Стандартите за издръжка на библиотеките да покриват европейските стандарти за информационно осигуряване и равен достъп до информация;
- Министерството на културата да изработи Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, който да обезпечава както дейността на библиотеките, така и заплащането на библиотечните специалисти, предвиден в Закона за обществените библиотеки от 2009 г. и да го съгласува и защити пред Министерството на финансите;
- За нормалното функциониране на една модерна библиотека са нужни високо образовани и мотивирани специалисти, редовно да се попълват библиотечните фондове с новоизлязла и в достатъчно екземпляри литература, да се абонират и поддържат онлайн бази данни, да има интернет достъп от всички зали на библиотека, както и периферна техника за ползване от читателите.
Без грижата на държавата и общините, които не просто да подпомагат, а  напълно финансово да обезпечават дейността на библиотеките, те никога няма да се превърнат в съвременни информационни центрове, осигуряващи равен достъп до информация за всички граждани.
Библиотечните специалисти изпълняват своите задължения със срамно ниско и унизително заплащане, повечето от тях с висше образование, и с магистърска степен, както и специалисти с докторска степен.
В становището се отбелязва, че средната работна заплата в регионалните библиотеки е 370-400 лева, началната - 330 лева за специалист с магистърска степен, а много от библиотечните специалисти с над 20-годишен стаж получават 340-380 лева. Средната възраст е 45-50 години.
Документът завършва с призив за подкрепа от общество и управляващите в борбата за достойно заплащане на труда и модернизиране на библиотеките.
"Чат-пат" се присъединява към исканията и подкрепя протеста на музейните и библиотечните работници. Защото без култура, без памет, една нация е обречена на гибел. Осъзнали са го навремето възрожденците и в безпросветните години на робството са разкривали читалища и библиотеки. А днес, в уж модерния свят, когато човекът, българинът би трябвало да живее по-добре, той оскотява.
Стоян Радулов

Радомиров с приз за цялостно творчество

В Панагюрище се опитват да неглижират творческите усилия на десетки автори

Георги Радомиров "в действие" по време на "Вечерта на символизма" в театъра тази година
Актьорът Георги Радомиров е тазгодишният носител на приза за цялостно творчество на Панагюрище. Това стана ясно на 16 май след разширено заседание на Комисията по култура към Общинския съвет в Панагюрище. Присъединяваме се към поздравите и засвидетелстаме за пореден път уважение към този отдаден на Панагюрище и сцената творец.

За съжаление няма да бъде връчено званието „Творец на годината”. Единственият номиниран, нашият приятел, художникът Манол Панчовски, сам е отказал да бъде избран за такъв. Мотивите му – че е бил вече избиран в предишни години и най-вече, защото се оказал единствен в категорията, което не го прави равнопоставен кандидат. Чест прави тази постъпка на Манол. На подобни жестове са готови само високо морални и честни хора.

Странно обаче защо се е стигнало до такава абсурдна ситуация. Сякаш цяла година на културния фронт в града не е успяло да изпъкне делото на нито един творец! Сякаш усилията на панагюрци в областта на културата не са дали нито един плод през цялата година и са напрактика ялови! Това ли идва да ни каже единствената номинация тази година?
Изключително неприятен е този привкус на пренебрежение. Създава се цялостно впечатление, че в Панагюрище се опитват да неглижират творческите усилия на десетки автори - братя на перото, четката, музиката, сцената, киното. А всъщност областта на културата е една от малкото, които кипи от живот в инак провинциалното спокойствие и униние на средногорския градец.
Препоръчвам на номиниращите, ако не ходят по културни събития, литературни вечери, театри и кино, поне да се разходят по страниците на местната и регионална преса, и да проследят събитийния поток в областта на културата в регионалните електронни медии. Тогава ще забележат изключително любопитни и интересни неща. И със сигурност такива, които заслужават внимание, висока оценка и награда. Освен това за пореден път се пренебрегва дейността и случващото се в читалищата в общината. Нима техните деятели нямат нужда от внимание и стимулиране!?
Заради подобно отношение към изкуството и културата, които създават духа човешки и изграждат неговите естетика и морал, сме на днешния ни хал. Нелицеприятен, недостоен, често унизителен. А не така трябва да се чувстваме в съвременна свободна и демократична България, в Обединена Европа.
"Аз разумявам всеобщите национални нравствени интереси, от които по-главните са: езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепяват, то тогава, колкото духовита и даровита да е тя... не може да се рече, че нейната бъдъщност е осигурена."
Това са думи на панагюреца проф. Марин Дринов, написал ги е във в. "Народност", Букурещ, през дачечната 1868 г. А сякаш за днес са писани. Срам, срам!... Но, струва ми се, ние отдавна сме забравили защо живеем и накъде отиваме...
Случаи като този с уж „липсата” на достоен за „творец на годината” са само показателни илюстрации.
Стоян Радулов, снимка Мария Бегова

Четирима със званието „Учител на годината”
Четирима учители, хора на просветното дело, бяха определени чрез тайно гласуване на същото заседание на Комисията по култура в ОбС – Панагюрище, за носители на тазгодишното звание „Учител на годината”. Това са
Мариана Михова от ОДЗ " Райна Княгиня" в категорията за предучилищно възпитание и детски градини; Пепа Дюлгярова от СОУ "Нешо Бончев" в категорията на началното образование; Теменужка Хаинова от СОУ "Нешо Бончев" в категорията за прогимназиално образование; и Петя Сеферинкина от Професионална гимназия в категорията за гимназиално образование.

Ще влезе ли обичаят „Гергьовден в село Бъта” в „Живите човешки съкровища на България”?

Дали обичаят „Гергьовден в село Бъта” на Читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1972” от панагюрското село ще бъде официално вписан в нематериалното културно наследство на страната, ще стане ясно в края на юни 2012 г. Тогава ще бъдат обявени петте от представените двадесет и осем регионални кандидатури за тази година. Филмът с проектното предложение на бътовци бяха избрани на 16 май  като най-добри от всички в област Пазарджик. Областната комисия за разширяването на системата „Живи човешки съкровища България `2012” бе председателствана от гл. ас. д-р  Радка Братанова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Специалистът даде най-висока оценка на филма и представеният от самодейния състав към читалището традиционен празник „ Гергьовден в село Бъта”. Това е и предложението от област Пазарджик, което се състезава за включване в Националната система „Живи човешки съкровища България 2012”. Попълването й се извършва на две години и нейният предишен етап се състоя през 2010 г. в рамките на Националния събор на народното творчество „Копривщица – 2010”. Кои да са петте нови „Живи човешки съкровища” ще реши Национална експертна комисия, назначена от министъра на културата. Тя ще ги обсъди и избере от двадесет и осемте регионални кандидатури. Церемонията по тяхното обявяване и награждаване е предвидена за 24 юни 2012 г. в Министерството на културата.
Стоян Радулов, снимка Мария Кършева