Представят 7-ми брой на "Летописи"-те

Седми брой на сборника "Панагюрски летописи", който съдържа поредната порция научни трудове и публикации от специалистите в Градския исторически музей на Панагюрище, ще бъде представен на 31 октомври 2013 г., четвъртък, от 17:00 ч. Тогава ще бъде показан и филмът "70 години професионално музейно дело в Панагюрище, информираха от историческия институт.
Към обновената официална страница на музея в Панагюрище

 

 

"Чат-пат културни новини"

"Бизони край Дунава" с представяне и в Панагюрище

Българският роман на 2013 г. ще бъде представен на 5 ноември 2013 г. от 17:30 ч. в Градската библиотека "Стоян Дринов". Тогава тук по покана на Стефан Рапонджиев от Чикаго пристига авторът му Симеон Гаспаров. "Ще си поприказваме с нашия приятел, ще послушаме заедно рок, блус и това само за една вечер при нас в библиотеката", щастлив е Стефан.
Премиерата в София бе на 23 октомври, а представянето в Пловдив - на 26 октомври.

Симеон Гаспаров

Симеон Гаспаров е роден на 24 декември 1965 г. в София. Завършил е Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1991 г. и Мастер програмата в Свободните науки на Чикагския университет през 2003 г. До преместването си в САЩ през 1997 г. е работил като репортер във в. “Новинар”. В момента е кореспондент на в. “Труд” и на “Нова телевизия” в Чикаго. Автор е на две книги, издадени в България – романът “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин”, изд. “Сиела”, 2010 г., и стихосбирката “Театър на Неабсурда” изд. “Гуторанов и син”, 1993 г. Негови стихотворения са издавани също в Хърватия – в. “Хърватско Слово” през 1997 г. В САЩ негови коментари са излизали във вестниците “Дейли Хералд” и “Нортуест Хералд”.

Думи за романа "Бизони край Дунава" :
Оцеляла ли е и как изглежда обетованата земя в XXI век?! На този въпрос се опитва да отговори романът на Симеон Гаспаров "Бизони край Дунава" чрез съдбите на двамата главни герои - младеж от България, емигрирал в САЩ, и вожд на индианско племе, оцелял във Виетнам. Как е възможно спомените на абсолютно непознати хора да си приличат толкова, че тяхната среща да открие търсения отдавна смисъл и изгубения отдавна ориентир? "Бизони край Дунава" е книга за пътуването през времена и градове, роман-притча за това как да оцелеем в свят, в който миналото изглежда по-привлекателно от настоящето. Написан поетично и талантливо, романът предлага неочаквани отговори на въпроси, които нямаме смелост да зададем.
Силвия Томова

Романът „Бизони край Дунава” паралелно разказва историите на индианския вожд Джо Изправената мечка и Наско – дете на социалистическа София от 80-те години на вече миналия век. Един в друг - като в система от огледала - ще се оглеждат Чикаго, бежанските лагери и индианските резервати; рокмузиката и митологията на коренните североамериканци; носталгията по детството и скепсиса на „порасналия” съвременен човек.
„Бизони край Дунава” е притча за човечността, която си дължим. Написана в непретенциозния, четивен стил на Симеон Гаспаров, тази книга ще диалогизира с вас и няма лесно да ви пусне. Романът ще ви трогне и разсмее, ще ви накара да си припомните и заобичате отново улици и аромати, ще ви върне в онази възраст, когато играехте с колички под масата. И ненатрапчиво ще опита да ви напомни за онези позабравени думички: чест, човеколюбие, обич.
Гласът на Симеон Гаспаров е уникален за нашите ширини. Българин, живеещ вече ... години в САЩ, той е носител по стечение на обстоятелствата на две култури. Освен това обаче С. Гаспаров не е пожелал да избяга нито от детето в себе си, нито от гражданинът с позиция. Прочетете го.
Ина Иванова,  редактор на книгата

"Бизони край Дунава” (ИК “Пергамент”) е творба, в която трагедията и комедията съпътстват читателите от самото й началото, та до последният й ред.
Написана като две, на пръв поглед напълно отделни, независими една от друга книги, “Бизони край Дунава” е произведение, което ни кара не само да останем винаги млади, да търсим и да намираме доброто в себе си и в света край нас, но ни кара също да не преставаме да мечтаем.
Тази творба е за онази България, изправена на кръстопътя на промените от края на 80-те г. на ХХ и драмата на едно обикновено българско семейство, станало неволна жертва на системата, която мнозина вече са забравили. Случващото се в нея е пречупено през мирогледа на шестгодишният Наско от София, който по един невинен, чист, детски начин, ни разказва за живота си и събитията от онова време така, че да ни накара едновременно и да страдаме, и да се смеем от сърце.
“Бизони край Дунава” също е книга за другата Америка. За невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на индианските племена от резерватите. На потъналите в бедност и безпътност първи жители на тази земя, за изгубилите всичко в настъпилата световна криза, обикновени хора на Америка и за гетата на Чикаго и детските улични банди в тях.
Из блога на Симеон Гаспаров

Зографова с книга за "играещата със стихиите" Елисавета Багряна

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите.
Стихове Елисавета Багряна

Елисавета Багряна е една от най-известните и противоречиви личности на поетичния ни небосклон. Въпреки че поетесата е малко забравена в забързаното ежедневие, литературоведът Катя Зографова ни връща към чувстваната и емоционална поезия на Багряна. Зографова разкрива неизвестни страни от живота на поетесата чрез новата си книга "Играещата със стихиите Елисавета Багряна".
Книгата на издателска къща "Изток-Запад" дава отговори на няколко въпроса:
Коя е Елисавета Багряна? Какво се е случило в България в средата на XX век? Какво е мястото на поезията в реалността на хората? И много други.
Зографова излага своите философски прозрения и прави интересни съпоставки между стила на Багряна и този на нейните съвременници – Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Теодор Траянов и Гео Милев.
"Играещата със стихиите Елисавета Багряна" разглежда стихосбирката "Пет звезди" и творчеството на поетесата след 9 септември 1944 г., като не спестява неудобните поклони на Багряна към властта. Авторката спазва обективността и документалността на събитията и фактите.
Книгата носи принос и в изясняването на пораженията върху българската интелигенция, които са й нанесени по време на тоталитарното управление. Тя представлява изследване, което разкрива не само неизвестни факти от живота на Багряна, но и непознати или забравени детайли от случилото се в България в средата на XX век.
В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" читателят може да открие ценна кореспонденция на Багряна с Владимир Василев, Николай Лилиев, Иван Мешеков, Жорж Папазов, Петър Увалиев, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов, проф. Роже Бернар и др. Писмата, които са си разменяли представляват реално доказателство за едно отминало време, за което дори днес се търси истината.

Елисавета Багряна

Елисавета Багряна е творчески псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е видна българска поетеса, автор на детски книги, но също и преводач. Лириките ѝ са преведени на 30 езика, а стихотворенията "Потомка", "Кукувица" и "Стихии" са едни от най-впечатляващите стихове в родната литература и творческо свидетелство за българската култура.
Името на Багряна се свързва и с доста противоречия, тъй като поетесата е жена, която е защитавала позициите си. В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата. Едно от тях е участието на Багряна в защитата на българските евреи през 1940 г.
Друго е съвместната ѝ роля заедно с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа. Именно Багряна се явява в пълна защита на процеса срещу поета Никола Вапцаров, но за жалост защитата ѝ е неуспешна. Тя участва и в спасяването на анархиста Делчо Василев от лагера "Куциян" след 1944 г.
Още много такива моменти от живота на Баграна са представени от летератуведът Зографова. Авторката е родена през 1957 г. в Панагюрище и днес е директор на Националния литературен музей. Автор е на редица издания, сред които "Многоликата българка", "Жените в Априлското въстание", "Никола Вапцаров: преоткриване", "Неканоничният Вазов", "Орчо войвода" и др.
Източник inews.bg

Как ще се финансират произведенията на изкуството в Панагюрище за 2014 г.

Публикуваме официалните условия за кандидатстване и изискванията, по които Община Панагюрище ще финансира творби на автори от Панагюрище през 2014 г. Това става по проекта "Панагюрище - духовност и творчество в едно", иницииран от Общинския съвет. 
 

ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА
Панагюрище да бъде територия на творчеството.
Да бъде подкрепен таланта и насърчено творчеството на местните творци.

"Панагюрище - духовност и творчество в едно" застава зад: Проекти с високо качество и креативност, които обогатяват и разнообразяват културни живот на Панагюрище; Проекти, които спомагат за децентрализацията на културния живот и усвояване на нови територии  за култура в Панагюрище; Проекти, които утвърждават добрите европейски практики; Подкрепа на проекти, които насърчават младежта за активното й включване в културния живот. Дебютни проекти; Проекти, които създават условия за равен достъп до културата, изкуствата и техните практики на  граждани от различни социални и етнически групи и спомагат за тяхното включване в културните процеси;  Подкрепа на проекти, развиващи любителското творчество и творчество за деца.

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

1. Кандидатите да имат адресна регистрация в Панагюрище или да са родени в община Панагюрище.
2. Творбите да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрище, както и да са свързани с неговата история, бит и култура.
3. Приемат се проекти (възстановки, спектакли, концерти, филми и др.), свързани със значими исторически събития или събития заложени в културния календар на община Панагюрище.
4. Художниците представят до 2 броя картини.
5. Може да кандидатстват физически или юридически лица.
6. Едно физическо лице или организация не може да кандидатства в една сесия с повече от един проект.
7. Формуляр за кандидатстване се получава от Центъра за услуги и информация или можете да го изтеглите директно оттук.

Кандидатът да отговаря на следните условия:

• Да има завършен ръкопис, подготвен за печат или сценарий.
• Проект, съдържащ попълнения формуляр, заедно с ръкописа и задължителните приложения, се изпраща в електронен вариант или на хартиен носител в три екземпляра по пощата с обратна разписка на адрес: 4500 гр. Панагюрище, пл. 20 – ти април №13, (главен експерт „Култура”), или се предава лично в деловодството на община Панагюрище в срок до 20 ноември 2013 г. След крайния срок, независимо от датата на пощенското клеймо, проекти не се приемат.

Проектите трябва да включват следните документи:

• Завършен, готов за печат ръкопис или сценарий в електронен вариант (word документ) или на хартиен носител в 3 екземпляра;
• Формуляр за кандидатстване;
• Анотация на произведението;
• Оферта от издателство или план - сметка;
• Творческа биография на кандидата.
• Ксерокопие на личната карта (за физически лица) или БУЛСТАТ (за фирми, организации и др.).

Забележка: Ако се кандидатства за преиздаване на важно за Панагюрище издание се представя изданието.

• Формулярът за кандидатстване и приложенията към него не се връщат на кандидатите.
• Проектът да съдържа оферта на издателство, което ще издаде ръкописа. За предпочитане е панагюрско издателство.
• Резултатите от конкурса се обявяват на сайта на община Панагюрище до 20 декември 2013 г.
• Одобрените кандидати сключват договор с община Панагюрище, за получаване на определената субсидия /за отпечатване на книги се сключва договор с издателството/.
• Издателствата се задължават да издадат спечелилите за финансиране проекти в срок до 30 април 2014 г.
• Издателствата се задължават да включат на втора страница на изданието изображение на герба на община Панагюрище и следния рекламен текст: „Книгата е спечелила проект за финансиране на произведения на изкуствата от община Панагюрище за 2014 година „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
• Електронният вариант на герба на община Панагюрище може да се получи от главен експерт „Култура”.
• Издателствата /авторите, организациите/ се задължават да предоставят 20% от стойността на творбите (брой книги), които ще бъдат предназначени за подаръци и награди.
• Спечелилите кандидати имат право да разполагат с целия тираж на издадените книги и да се договарят с издателствата и книгоразпространителските фирми за тяхното разпространение.
• Спечелилите кандидати се задължават да участват в проявите на Дирекция ОКСД на община Панагюрище при представяне резултатите от програмата /премиери на книги, обсъждания и др./.
• При неизпълнение на проекта в посочения срок съответното издателство или физическо лице се задължава да върне субсидията на община Панагюрище, като му се отнема правото да кандидатства при следваща сесия.
• Желателно е всяка представена книга да има редактор, който да поема отговорност за достоверността или художествеността на текстовете.

СФОРМИРАНЕ И РАБОТА НА ЕКСПЕРТНАТА КОМИСИЯ

• Творческите проекти се оценяват от Експертната комисия, която се състои от 5 члена и се назначава от кмета. В нея участват представители от: Общинска администрация – 1; Утвърдени творци и специалисти в сферата на областите, които са предмет на обсъждане – 2.
• Всеки член на комисията се запознава /индивидуално/ с представените проекти, като поставя своята оценка и представя мотивите си „за” и „против” в писмен вид.
• Решенията за одобрените проекти се взимат след разглеждане и сумиране на получените резултати /на базата на индивидуалните протоколи представени от всеки член на комисията/.
• Решенията на Експертната комисия са законосъобразни ако присъстват повече от половината й членове
• Решенията на Експертната комисия се взимат с обикновено мнозинство.
• Комисията може да одобри или да отхвърли проекта и определя финансовите параметри, с които се подпомага издаването.
• Одобрените кандидати ще бъдат уведомени в тридневен срок след решението на комисията

Формулярът за кандидатстване можете да изтеглите оттук
С общинската програма за култура можете да се запознаете тук

Йордан Данчев: Когато ученикът е готов, учителят сам идва при него

Актьорът от Панагюрище Йордан Данчев ще се превъплъти в един от основните персонажи в новия български игрален сериал "Шменти капели. Легендата", който стартира на 19 октомври по TV 7.
Йордан ще играе Янчо Овчаров от село Койсийка, но станал впоследствие ръководител на цялата държава. "Това е един сериал-предистория на филма "Операция "Шменти капели", заради това се казва и "Легендата", казва Йордан. "Режисьорът е включил много нови лица. Много съм доволен от крайния продукт, сигурен съм, че се е получило нещо невиждано", категоричен е актьорът.
"Шменти капели. Легендата" е сатиричен поглед към българската народопсихология, който търси отогвори на въпросите как стигнахме дотук, как станахме тези, които сме днес.
Сериалът започва своето действие в началото на 40-те години на миналия век и с много смях преминава през царска, социалистическа и съвременна България, в които ще припознаем много от "строителите" на съвременната ни родина, като другаря Тодор Живков - първообраза на Янчо Овчаров, Данчовият герой, както и характеристиките на българската самоличност.
Около героите се вихрят афери за милиони, а идеология, народопсихология и ежедневна мотивация се определят от отговора на най-важния въпрос - къде са парите! Социалните, криминални и семейни взаимоотношения изграждат картината на една абсурдна, неспасяема и смешна до сълзи държава.
„Още в най-ранна детска възраст обичах да бъда в центъра на вниманието, но това няма нищо общо с решението ми да стана актьор – казва Йордан. -  Явно натурата ми е такава. Винаги съм гледал училищните постановки, в които участваха мои съученици и съм си мислил, че аз мога да се справя по-добре. Но докато бях в прогимназията, никой не ме е канил да участвам. Едва когато постъпих в 9-ти клас, преподавателката ни по български език и литература Красимира Василева ми предложи да участвам в нейно представление. Това вече беше превратна точка. Веднъж излязъл на сцената - връщане назад нямаше, поне за мен беше така. Всичко се промени в мен, всичко се завъртя на 180 градуса - желанията, мечтите ми, целият ми живот. Тогава  осъзнах, че това е единственото нещо, с което искам да се занимавам. Насочих всичките си усилия в тази посока. Разбира се, хубавите неща не стават отведнъж. Наложи се да кандидатствам няколко пъти, за да ме приемат - всеки трябва да извърви някакъв път, за да достигне до това, което иска. Има една поговорка: ”Когато ученикът е готов, учителят сам идва при него”. Пътят, който извървях, ме направи по-силен, по-улегнал,  по-уравновесен, с две думи -  готов да се учи."
Йордан Данчев досега се е снимал във филма "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", в сериалите "Английският съсед" (БНТ) и "Под прикритие" (БНТ), играе и на сцената на Театъра на Марко Тотев заедно с Павел Попандов в постановката "Фиаско".
"Чат-пат културни новини"

Гледайте сериала "Шменти капели. Легендата", 

от 19 октомври, всяка събота от 21:00 часа, по TV7.

Реставрират "Месецослов"-а на Королеев и "Поучително Евангелие" на Софроний в Панагюрище



Факсимиле от труда на Велко Королеев

Старопечатните издания на "Месецослов и календар вечний" от Велко Королеев и "Поучително Евангелие" от Софроний Врачански, които в момента се съхраняват в историческия музей на Панагюрище, ще бъдат реставрирани по инициатива и със средства на Ордена на Рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Това стана ясно на 19 октомври 2013 г., когато Панагюрище бе домакин на изнесено заседание на Ордена в ритуалната зала на Панагюрското златно съкровище в музея. Инициативата "Осинови книга" бе огласена от командера на командерия Пловдив Росица Кючукова.

"Месецослов или календар вечный" е издаден от панагюреца Велко Радов Королеев, с подкрепата на родолюбиви българи през 1853 година в Цариград. В това издание за първи път се споменават имената на св. Кирил и Методий. Нещо повече – на стр. 47, на цял лист е отпечатан призив за празнуване паметта на тези "учителей Болгарских, от рода Болгарскаго". 11 май се обявава за „Празник Особит”, като всеки свещеник следва да споменава имената им по време на литургия.
Повече за "Месецослова" прочетете в статията "Велко Королеев - човекът, който вкара празника на Светите братя в календара", написана от Тони Зарев.

Софроний Врачански

"Поучително Евангелие" на Софроний Врачански, което се намира в Панагюрище, е от 1882 година. Но то е едно от следващите издания на ""Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний, който първоначално е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност. Първоначално книгата се разпространява по традиционния начин - чрез преписи. На науката са известни Чипровския препис от 30-те години на ХIХ в., частичния препис от 1850, частичния препис в дамаскин от 1853, правен в Пазарджик и др. В това Евангелие авторът му е събрал своите препоръки за сичките недели през годината, за Господските и Богородични празници и за по-големите светии "за душевна и телесна полза на православните християни".
Първата сума, дарена за каузата по реставрацията на двете старопечатни издания, бе от кметския екип. Връчи я кметът на общината Никола Белишки, който бе сред гостите на събитието. Едновременно с това Общината и Градския исторически музей получиха като подарък няколко издания на Ордена, сред които "Римският Филипопол" от Иво Топалилов и забраняваната от векове книга на Мавро Орбини „Царството на славяните”. "Издаването на книги, свързани с духовността и историята на България е едно от най-знаковите дела на българските тамплиери", заяви Великия Приор и носител на Великия Кръст на Ордена ген.-майор Румен Ралчев. Той припомни накратко някои основни факти от историята на организацията в Европа и у нас. Обединението на християнството и хвърлянето на мост към другите вероизповедания с цел предотвратяване на остри противоречия е сред основните цели на съвременните последователи на Ордена на Рицарите Тамплиери, подчерта още Ралчев.
"Чат-пат културни новини"

Иван Ласкин пита: Какво се случва в ефира, бе?!

Иван Ласкин

Гледам телевизия. Обичам я. Тя е велико изобретение (след термометъра и антибиотика). Арменец е измислил цветната телевизия. Но, докато едното уредче (термометърът) показва, че трябва да има лечение, а другото (хапченцето) лекува – то изобретението „телевизия“ напоследък разболява. КонтекстЪт ще дойде по- долу. Телевизията се гледа. Антибиотикът се взима, а термометърът се пъха. Или ТВ ни го пъха.
Иде реч за това, че телевизиите са частни (с изключение на БНТ) и могат да правят това, което си мислят, че могат да правят. Т.Е. имат право …телевизиите, да излъчват каквото си искат, спазвайки , разбира се закона за Радио и телевизия.
Питам се обаче, каква е причината в конкуриращите се телевизии, да има толкова безумно присъствие на вероломно неадекватни и “накачулени” дебилни водещи? И предавания, които се самонаправиха еднакви…
Който канал натисна върху мазното си дистанционно, ми навира през великолепния ми телевизор "VIP Brother"…! И по ТВ7, и по бТв, и по Уй ТВ - едно и също. Все "VIP Brother". Да го еба! От водещи до мисии – всичко се краде. Ако Николета Лозанова пръдне, в Омуртаг замирисва на ванилия! Ако Венета Райкова покани Искренна и Лична, ще имам чувството, че гледам как Наталия Симеонова се развежда с Евгения Калканджиева и се карат за общото им дете на име Робин Кафалиев!
Какво се случва в ефира, бе?! Че зрител, като мен – не бременен, а необременен - наистина стига дотам, че да изпада в паника от това, което му навлиза в дома от телевизора (и не само там). А, и в газа! Ама не в ивицата Газа , а в гЪза? Защо зорлем телевизиите си срутват маша?…Маша не е рускиня, не е и уред за ръчкане на огън - а е рейтинг! Каква е рецептата да няма нагли досадници в ефира (предимно жени)?…
Бихте ли ми обяснили, уважаеми телегледащи, какво е това „Аламинут“! Трябва да си мощен идиот, за да поддържаш това в ефир толкова години! Или да си мощна съпруга, на безобразно посредствения Робин Кафалиев! (Роби, просто прочети по надолу.) На вас интересно ли ви е да гледате това „лице“ на бТВ? Интересно ли ви е да гледате вероломно антипатичния Павлов, и неговата „Комисия“ по ТВ 7? Водещ на предаване с лицеизраз на изцъклен гущер, който току-що е разбрал, че е костенурка без черупка? Разбира се, полово неориентиран(а). Подвластен и страхлив, като катеричка, на която и се сере тайно. Притежаващ чувство за хумор подобно мандрил! Скучен, нахален, антипатичен и безсмилен. Водещ, който без кю-то е безпомощен, като надушен от курцхар двуполов заек. Нафталинено стреснат и плесенно активен..? (Павлов, чети по надолу, приятелче…)
Интересно ли ви е да гледате БНТ? Водещите в ресурса БНТ приличат на отпаднали статисти от кастинг за "Джурсик парк". БНТ няма репортаж без гаф. Махнаха “Детска редакция”. Защо? Няма ли родители, които плащат данъци и искат децата им да гледат приказки по БНТ? Това е феноменално. БНТ разгъват ПТС-а за 4 часа и го събират за половин! Един до друг стоят в новините на БНТ водещ, висок 1.20 м и до него - грамаданска кранта, облечена в нещо като костюм, някога бил притежание на клоун от молдовски цирк. Това е БНТ.
Какво е това предаване „Нощни птици“. Защо малоумният данъкоплатец (аз), трябва да подхранвам едно предаване, което и по визия и по смисъл напомня за… кравешко лайно, при това изсъхнало? Смятам, че усмивката на водещата Искра, предразполага към страх от ухапване, при което може да загубите крак. Искра е нафталинена, социалистическа водеща с претенции за блуждаеща и измислена псевдо-елитарност. (Искре, прочети по надолу) А, и роял, разбира се. И това от данъците ни се плаща. Защо?
Защо шефът на СЕМ е папионеста и паркетна фигура, чиято компетентност отделя повече внимание на десена на папийонката си, отколкото на десена на ефира? Лозанов, приличаш на Бетовен, застрелян с гранатомет в носа от четири метра! Безсмислен регулатор. Коктейлни пауни. Това е СЕМ. Лозанов, навий си папийонката на ластик и когато тя се развърти наобратно, излети в неизвестна посока, подобно кубински вентилатор, заедно с цялата си чест и…СЕМ!
Да се върнем към частните телевизии. Никой не може да има претенции към частната собственост. Освен, ако тя не се разпръсква нагло в ефир и тази простотия не се гледа от децата ни. Нима някой телевизионен шеф осъзнава, че ефира е възможно да има и просветна дейност? Или (в случая) безпросветна? "Етажна собственност"?! Срам ме е… Кажете ми, уважаеми телевизии, защо разпръсквате тази простотия? До гуша ни дойде от ПРОСТОТИЯ!!!
Аз искам да съм къртица в "Big Brother", която ще оцелее в Африка благодарение на Кеворк Кеворкян, който си е дал на заем мустаците на Ники Кънчев, за да разпита Сашо Диков дали е спонсор на предаването „Пръдна ли Николета Лозанова”. Микрофонът е в мустаците. Искам да участвам, приятели в “Екс-ВИП Къртица” и Иван и Андрей да са водещи под формата на “Нощни птици”, за да получа награда от “ТОТО търси богат”, за да стана “Мис България”, защото “Под прикритие” съм решил да направя “Z-революция” с цел “Фамилията” ми да живее звездно полудяла в Африка! Защото тук съм "Без цензура", тъй като се чудя дали Орешарски е от Орешака или Борисов е от Борисовата градина. Искам в Корена на дървото ми да намерят ваучер, на който пише: Искаш ли сделка с телевизийте, или не? Написах това “Бързо, смело и сръчно”.
Онзи ден патентовах ново универсално дистанционно. Патентът е уникален. Добавих още четири копчета. За Вучкков , Кънчев и Рачков, и Александра Сърчаджиева, която Александра, с леко инфантилния си блясък и атрофна визия на тридесет годишна жена, която иска още да е момиченце, пеещо в детски хор с ръководител педофил.. Водеща, която мячи като оцеляла от сгазване на пешеходна пътека парализирана котка! Моите копченца... Моето изобретение... Копченцата на дистанционното (изобретението) се намират от обратната страна на дистанционното, което ще държите в отрудената си ръка, и които копченца се натискат със средния ви пръст. Те, дистанционните (по мой патент), вече се произвеждат с копче, отговарящо за водещ. За да гледате “Господари на ефира”, натиснете копчето, което съвпада с “Голата истина”. То е в цвят oхра. За да гледате Ники Кънчев - натиснете единственото копче, което има косми. За да гледате ТВ 7 - натиснете “копчето ОТВ (оставка)”. За да гледате Румен Луканов, натиснете спусък срещу слепоочието си. За да гледате Блатечко-Рачковците, не натискайте нищо. Дистанционното, преодолявайки стреса, при леко разклащане ще ги включи. И те го знаят. А за да гледам Кеворкян, съм си инсталирал педал под масата. Първото дистанционно-педал. За Кулезич нямам дистанционно. Просто не беше измислена още пластмасата. Но се радвам, че имам изобретено дистанционно, което може да мести пластиката на водещата с палец-джойстик. За да й отидат ушите на гърба - махаш безразборно с дистанционното. За да й смениш зъбите - натискаш копче, направено от теракот. За да заспите, натискате нещо, което не е копченце, а дупка. Чува се гласът на Митко Цонев…и заспивате. Завинаги.
Така. Моля ви се, Нова – спрете да тикате като каручка Станкулова, моля ви, тя просто е… мотика. За да водиш предаване, се изисква чар. А не да мязаш на закачалка с излъчване на херинга. Да живее National Geographic, там поне животните са истински. :)
И наистина ми писна от Мартин Карбовски, който явно в миналия си живот е бил ром-хомосексуалист, изнасилен от катър в двора на хоремага в с. Пъстух. И катърът е получил апартамент по програма за толерантност към катърите! По право - катърите-бежанци. Харесвам ТВ Европа. Там новините води водещ, на когото между лапсусите едва се разбира, че води предаването на суахили…или на хинди. Препоръчвам му следващия път, когато се озъби насреща, да използва клиновидно писмо, възловидно или да запали огън в студиото и да ни дава димни знаци с одеяло. Ще разбера всичко. Гледането на черва предоставям на врачките по прекрасните кабеларки. Червата са от зрител, спечелил награда в съответната кабеларка. Ако хвърлят боб, нека е смилянски. Който, всъщност е китайски. Това ми е мнението за телевизиите…
Оле Майко, забравих КЪЦАМУН! И точно когато се сетих за него, кой знае защо, клавиатурата ми мистично се превърна в телефонна шайба само с три цифри - 112! Вие си го върнахте в ефир, вие си го гледайте. Всички уредени в ефира водещКи богаташки дъщерички, не заслужават хумора ми. Просто, пуйките рядко се смеят. Помолих да четете ”по надолу”.
И най-после - ето и това: Всичко, написано по-горе, е мнение на народа ни. Постинги на страницата ми, блогове, коментари, вестници и мнения на безработни злобари. Хората, които описах, са ми приятели, които харесвам. Кой повече, кой по-малко.(Без Николета Лозанова, която разбрах, че вече е пръднала, и без Люба Кулезич, която не може да пръдне от времето на Бисмарк.)
КАЖЕТЕ, БЕ, КАКВО СЕ СЛУЧВА ТОЧНО В ЕФИРА, И КАКВО ДА ГЛЕДАТ ДЕЦАТА МИ?! Кажете ми, че аз НЕ ЗНАМ!
P.S. Докато се колебаех дали да изпратя по-горното в Lentata, една моя приятелка, която обичам, като колега и ТВ водещ, ми каза да обясня с няколко реда, че това е сатира! Нищо няма да обяснявам!
За този тъп народ- Да живее Бойкошарски!
Поздрави: Ваш приятел Иван.

Иван Ласкин
(На заем от www.sofiautre.bg)

КОМЕНТАРИ:
Апостол Апостолов (писател)
За да обобщим: Телевизията е Библията на идиота, а телевизионният журналист е кръстоска между курва, лайно и идиот. В крайна сметка телевизията не е нищо друго, освен празни приказки на празни хорица, пробутвани на празноглавци. И толкоз!

„Ний, стълбата!” или завръщане към Христо Смирненски

На сцената на Народно читалище „Виделина – 1865” в Панагюрище на 4 октомври бе представен музикално-поетичният рецитал „Ний, стълбата!” – по стихове на Христо Смирненски. Музикално-поетичната вечер откри Спаска Тасева – председател на Читалището, а слово за поета и неговото творчество поднесе панагюрката Катя Зографова – директор на Националния литературен музей.

В ролята на лирическите герои от творбите на Смирненски влезе обичаният от всички ни актьор Георги Радомиров, който с много емоция и плам изпълни познати стихотворения от времето, когато не само в страната ни, а и в света са бушували сериозни политически, военни и междучовешки конфликти. Отличната сценография, по идея на Георги Радомиров, затвърди още веднъж неговия фин усет към театралното изкуство и високия му професионализъм.
Музикалното присъствие на вечерта бе в лицето на Андрея Манев – кларинет, Пепа Филина – цигулка и Жана Райнова – пиано. Участие взе и Габриела Капитанска – ученичка от ОУ „20-ти Април”.
През настоящата година се навършват 115 г. от рождението и 90 г. от смъртта на поета.
Пролетарската епоха /второто десетилетие на XX век/, в която твори Смирненски белязва творчеството му със специфичен оттенък. Неговите стихове са носители на дълбоката драма на класовите противоречия, на страдание, на силно човешко чувство за справедливост. Той се разкрива пред нас като поет и човек, който е готов да се бори всеотдайно и жертвено, за да защити бедните и онеправдани свои братя по съдба. Той ненавижда политиците, които потънали в жаждата си за власт и пари не искат да знаят за това как мизерства народа. Социалната тема в много от творбите му, е тема и на нашето време, когато на обеднелия българин се налага да търпи огорченията от суровата действителност и да търси своя истина и справедливост.

За съжаление здравословното състояние на актьора Георги Радомиров и високата му температура не позволиха на публиката да се наслади докрай на великолепната му игра и на стиховете на Смирненски. „Истинско геройство бе това, че той настоя да играе тази вечер и не позволи постановката да бъде отложена – съобщи от сцената г-ца Спаска Тасева – Той е истински герой. Нека да му благодарим и, когато оздравее ще ви очакваме отново”.
Поетически образци от високата поезия на най-автентичния юноша на българското мерено слово, предстои да бъдат видени отново на панагюрска сцена.

Мария Перфанова за панагюрския вестник "Време" (9-15 октомври 2013 г.)

Среща с вечността и смисъла при гостуването на Камелия Кондова, Николай Милчев и Левена Филчева

Среща с поетите Камелия Кондова, Николай Милчев и Левена Филчева се състоя на 2 октомври 2013 г. в Градската библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище. Културното събитие се проведе по покана на поетите от страна на Литературния клуб на "Асарел-Медет" АД по повод световния Ден на поезията - 1 октомври.

В приятелска обстановка поетите четоха свои стихове, пяха с акомпанимент на китара. Както повелява неписаният протокол, подобни срещи приключват с диалог. Често, незнайно защо. Диалогът с добрата поезия всъщност се води в мълчанието, в затихналия унес на съпреживяването, в което думите са безсилни. Говорят сълзите в очите. Защото смисълът на литературата, и особено на поезията, е да откриеш себе си в искрената изповед на поета.
След срещата млада наша съгражданка сподели дълбокото си съпреживяване на творбата, посветена на паметта на Рангел Вълчанов. Смутена, тя се тревожеше, че не е намерила думи да попита... А и как точно се пита за чувствата! Ако човек има сърце, тези чувства карат кръвта да пулсира. Тези, за които сърцето е само анатомичен орган, те не ходят на такива срещи.
По желание на Дарина Дечева Камелия рецитира своето "Богомилско стихотворение". То ме накара после да прочета двете стихосбирки "Малки смърти" и "Как се обича художник".
Поезията на Камелия Кондова е поезия на анжамбмана, сложна фигура, в която логика и чувство се сливат във върховно напрежение, означава често и с термина поанта. Но поантите тук са нетрадиционни, защото се леят в междуредията, в казаното в скоби, не във финални афоризми. Недейте да четете тази поезия, ако сте блондинки. Цитирам доста сериозната шега на Камелия в едно от стихотворенията й, посветено на поета Борис Христов.
С поезията на Камелия Кондова човек се учи да обича. Да обича най-лошия, да обича живота, любовта и вярата, и идеала, и красотата, скрита в очите на художника.
Попритисната от публиката, Камелия си призна, че е на път да стане 90% панагюрка!
Поезията на Николай Милчев също разплака дамите, защото всяка жена очаква да чуе такива есенни обяснения. Творбите "В пейзаж с Лолита" са завладяващо ритмични и докосват сърцето с наивизма, разтварянето на тънката еротика в пейзажа и фолклорната стилизация. За да съм напълно честна обаче ще кажа, че никога не съм искала да ме наричат птиченце. Винаги бих предпочела да съм птица. Да съм таралеж, а не таралежче. Виж, с лисичката съм съгласна.
Книжката на Левена Филчева е оригинална като замисъл и изпълнение. В нея модерно и традиция са се преплели в многообразно стихосложение, в бял и класически стих, в диалог между текст и премълчано.
После Левена взе китарата и с Камелия запяха песен на Окуджава. Красиво и тъжно, заради забравата... Добре, че са поетите, та да ни срещат с истинското изкуство, а и с добротата и човечността. С вечните неща и скрития им смисъл!

Красимира Василева за панагюрския вестник "Време" (9-15 октомври 2013 г.)