Разкази "По панагюрски" и на диалект събра в книга Дида Гемиджиева

Дида Гемиджиева, сн. Стоян Радулов

Нова книга от панагюрския сатирикон се пръкна на бял свят и успя да разведри присъстващите в голямата зала на читалище "Виделина - 1865" навръх 1 април 2016-та - международен ден на шегата, хумора и смеха. Това е сборникът с кратки разкази "По панагюрски", написан от Дида Гемиджиева. Особеното в него е, че авторката е използвала обилно звучната реч на панагюрския народен говор, а в пряката реч на героите неповторимият колорит на местния диалект без да иска или вади тънки усмивки, или направо - гръмогласен смях.

Моменти от представянето на "По панагюрски" на сцената на читалище "Виделина - 1865"

Прочее, Дида Гемиджиева е добре запозната с говора на панагюрци. Самата тя е панагюрка и съавторка заедно със съпруга си - Георги Гемиджиев, както и с Боян Ангелов на "Речник на панагюрския говор", който бе издаден през пролетта на 2015-та с финансовата подкрепа на фондация „Цоцорков род”. В него има над 5 000 типично панагюрски диалектни думи с техните значения, а наред с тях в книгата присъстват и сериозен брой думи, характерни за отдалечени от Панагюрище етнографски райони - нещо неизбежно при непрекъснатото влияние на българската езикова норма.
При представянето на речника в залата на "Модерен театър" г-жа Гемиджиева илюстрира звучността на диалекта с разказ, съчинен специално за целта. В него главни героини са панагюрски зълва и етърва. "И тогава ми дойде идеята и си казах, защо да не напиша още. А то, взе, че се получи цяла книжка. В нея съм включила 18 разказа", сподели самата Дида Гемиджиева на срещата на Литературния салон "Виделина" на 28 март т. г. "Прототипите на героите в разказите са взети от реалния живот. Някои познавах като малка, други са били познати на мама и тате. Разказаната случка е плод на моето въображение, но псувните на чичо Ефтим са чиста реалност. Дунка е събирателен образ на всички дебеланки от града, в него фокусирам и себе си. Шльоко и Шикера, също са събирателни образи", разказа още тя при представянето на сборника пред публика.
Инициативата да се събират думи, характерни за панагюрския говор, датира от 50-те години на миналия век. И книгите, посветени на местния диалект се увеличават непрекъснато през последните години.
През 2012-та, например, чрез пловдивското издателство "Ракурси" бяха преиздадени в специална книжка анекдотите на панагюрските зевзеци Джаши и Калчо, събрани от Иван Луков Гарчев и преразказвани от панагюрци десетилетия наред. Послесловът на това второ издание е от Веселина Велчева, а прекрасните илюстрации - на нашия приятел, художникът Стайо Гарноев. В голяма част на езика в това симпатично сборниче личи тъкмо панагюрския народен говор.
Същата година учителят по български език и литература, който е родом от с. Обороище, Стоян Панчовски, издаде в панагюрското издателство "Оборище" книжицата "Наший говор мил", също посветена на панагюрския диалект. В нея той се е постарал да покаже система за фонетични записвания, кратка характеристика на панагюрския народен говор, някои фонетични, морфологични, синтактични и лексикосемантични промени в него. Друга част от изданието пък е посветена на исторически пластове в лексиката на панагюрския народен говор. Има и проучване за турски, арабски персийски и гръцки думи в лексиката на местния диалект,  както и засвидетелствани румънски думи и унгарски заемки в него.
А че панагюрци много си обичат местната реч, говорят не само усмивките в залата на читалище "Виделина" на 1 април при представянето на новата книга на Гемиджиева, а и фактът, че от две години във фейсбук е създадена групата "Панагюрски диалект". В нея членуват хиляди панагюрци не само от града, но и такива, живеещи отдавна в други части на страната или в чужбина. Всички те се стараят да си общуват в нея предимно на диалект, разказват си спомени, анекдоти и пр. Дори обикновените постове са изпълнени с панагюрския народен говор.
На панагюрския диалект са посветени и много от хумористичните миниатюри в "Чат-пат" - поредицата "Панагюрски кодоши. Приказки безкрай", в която участват много от авторите в електронното издание, както и "Лаладжилъшки истории от бачо Евстати" от Стоян Радулов.
При представянето на новия сборник "По панагюрски" на сцената на читалището се включиха самодейци от Панагюрище, а част от артистите от местната театрална трупа разиграха диалози или монолози от отделни разкази в нея. На сцената, заедно с Дида Гемиджиева, бяха художникът и илюстратор на книгата Стайо Гарноев, главният библиотекар и любител театрал Стефан Рапонджиев, самодеецът Стоян Цацов, Магдалена Джолова - също самодейна актриса, но още и тв водеща, както и журналист, поетът и председател на Фондация "Съкровищата на Панагирик" Иван Станчев и други.
„За 7 годишната си история Лайьнс клуб – Панагюрище е реагирал адекватно на нуждите на нашия град. Участвал е в осъществяването на важни обществени проекти, подпомагал е талантливи деца и творци. Затова клубът спонсорира издаването на книгата „По панагюрски” на писателя Дида Гемиджиева”, каза президентът на Лайънс клуб – Панагюрище д-р Катя Симеонова. „За нас като панагюрци, които се гордеят с богатото си историческо минало е важно в този динамичен и несигурен свят, да имаме един остров на спокойствие, който да ни помага да се заредим емоционално, да ни държи здраво стъпили на земята, да ни свързва със здрави корени, каквито са родовите корени. За нас като панагюрци, Възраждането не е свършило през 19-ти век, то продължава и днес, и ще продължава винаги, докато има хора, които да поддържат духа на родолюбивите ни деди. Такива сме всички ние, които днес в тази зала, с гордост ще се насладим на богатството на панагюрския говор”, подчерта още тя.

Текст Стоян Радулов, снимки - Николай Радулов

Разкази от Дидка Гемиджиева, включени в настоящия 

сборник, можете да прочетете ТУК и ТУК - тях тя ни 

предостави още през 2015-та, преди съставянето 

и отпечатването на книгата.