"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Обещаващ млад автор представи втората си книга в Панагюрище

Светлозар Стоянов дава сериозна заявка да се превърне в едно от най-успешните открития за българската съвременна проза
 
Светлозар Стоянов пред панагюрската си публика

"Гравюра от белези" - така е озаглавен вторият сборник с разкази на Светлозар Стоянов (Изд. "Ентусиаст", 2014), с който той пристигна в Панагюрище, за да се срещне с местната си публика. А тя не е малка, като се има предвид, че Стоянов е автор и водещ на постоянна рубрика в новинарския сайт Nostop.bg.
Разказите в „Гравюра от белези“ разглеждат актуални теми от обществения дневен ред. Всяка история има своя оригинален сюжет, художествените образи са естествени, а езикът – жив и увлекателен. В сборника се преплитат автобиографичният очерк, прозата, пътеписът и публицистиката. Журналист по професия, авторът рисува в детайли един портрет на съвременността, поднесен с артистизъм, индивидуалност и - слава Богу - хумор. Заради тази книга Светлозар Стоянов е носител на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ на Съюза на българските писатели. Сборникът потвърждава успеха на автора му - преди това младият писател е носител на националната награда „Южна пролет“ за 2010 г. за  дебютния си сборник с разкази "Втора класа". Така наградата на СБП "добавя още едно отличие към обещаващата му биография на писател и дава сериозна заявка Светлозар Стоянов да се превърне в едно от най-успешните открития за българската съвременна проза", както смятат в Съюза на писателите.

Светлозар Стоянов с репортера Спаска Костуркова
Група "Моdica" се грижи за акустичната атмосфера на вечерта
Част от многобройната публика в Панагюрище и присъстващите представители на медиите
Председателят на ОбС Станимир Велчев проявява специален интерес към творчеството на Стоянов
Наблюдателят на "Чат-пат" Мария Бегова получава автограф от автора на "Гравюра от белези"
Картините на Нистор Хаинов и снимките на Моника Димитрова - техните "гравюри от белези"
Интересът към книгата и автора в Панагюрище очевидно бе голям. Светлозар Стоянов представи част от разказите си, говори за части от биографията си, които са оставили важни  и знакови "гравюри от белези" не само върху живота му, но и върху творчеството му.
Присъстваха председателят на Общинския съвет в града Станимир Велчев, представители на Лайънс клуб и на Сдружението на предприемачите, на част от местните медии - ежеседмичен обект на перото на Стоянов, любители на литературата, на музиката и на изкуството, както и чат-патци, разбира се. В панагюрската си изява, която той нарече "почти революционно дело", Светлозар Стоянов бе подкрепен от художника Нистор Хаинов, от фотографа Моника Димитрова, от младата певица Габриела Шкодрева, както и от група "Мodica" - музикантите изпълниха акустични версии на вечни рок песни.
____________________
  
Светлозар Стоянов е роден през 1974 г. в Казанлък. Завършва Българска филология и етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии, като гимназиален учител по български и литература, художник-портретист по Черноморието, екскурзовод, барман. В момента Светлозар Стоянов живее и работи в София като редактор и автор в периодични издания и електронни медии. Носител е на повече от десет литературни награди и три пъти на наградата „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии. Освен двата авторски сборника с разкази до момента, други по-важни негови публикации има в сборника за съвременна българска есеистика "На/за какво служи интелектуалецът" (София, 2001), "Студентски национален сборник "Югоизточна Европа - нашето общо бъдеще" (София, 1999), Студентски национален сборник "Аз и новото хилядолетие" (София, 1998).

Текст Стоян Радулов за "Чат-пат",
снимките са предоставени от организаторите Nostop.bg, автор Мария Гугова

Идат Рогачите на Сирни Заговезни и памет за Левски

Чат-пат културни новини / Предстоящо до края на февруари 2015

12 февруари
– 17:30 ч. – Общинска библиотека „Стоян Дринов”
Боян Ангелов представя новата стихосбирка на поетесата Петя Цолова "77 любовни писма до поискване".

15 февруари
– 10:00 ч. – площада на село Оборище- Разиграване  на обичая „Рогач”.


19 февруари
142 години от обесването на Васил Левски
- 16:30 ч. – в църквата „Света Богородица” - Панихида в памет на Апостола на свободата Васил Левски;
- 17:30 ч. – Театър Дом - паметник, камерна зала - „Аз съм посветил себе си на Отечеството си…” - Литературна програма с участието на възпитаници от Обединен детски комплекс.
 
Васил Левски
20 февруари
- 17.30 ч. в ресторант "Бонжур"
NoStop.bg и издателство "Ентусиаст" представят Светлозар Стоянов и неговата книга "Гравюра от белези".

22 февруари
Кукерски и маскардни игри
- 10:00 ч. – двора на училището в село Бъта – Разиграване на обичая „Рогач”;
- 13:00 ч. – площада на село Елшица – Кукерски игри и народно веселие.

26 февруари
– 16:00 ч. – Театър Дом - паметник, камерна зала
„Младежка сцена” - Общински конкурс за рецитация „Всичко българско и родно любя, тача и милея” , посветен на 165 години от рождението на Иван Вазов и 120 години от рождението на Гео Милев.

28 февруари
– 10:00 ч. – площада на село Баня и стадиона
„Тодоровден по нашенски, 2015” - Традиционен събор и празник с карнавално шествие  и  надбягване с коне и магарета.

Мария Бегова на премиерата в София: „Гледайки ви, сякаш виждам живота си”

Повече от час тя раздаваше автографи и приемаше усмивки, букети, пожелания и поздравления

Сред пъстра и многобройна публика в зала „Стоян Аргиров” на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” в София на 4 февруари 2015 г. нашият наблюдател и верен член Мария Бегова представи първата си самостоятелна поетична книга „Думи насъщни”. „Гледайки ви, сякаш виждам живота си – толкова сте различни и от различни периоди”, обърна се тя към гостите си – много от които близки и по-далечни приятели, колеги от библиотеката на Алма Матер (Мария е била част от колектива й дълги години), колеги от Центъра за източни езици и култури и пр.
Мария Бегова бе представена от Анна Ангелова - филолог, доктор по библиотекознание и директор на Университетската библиотека. Тя сравни живота на Мария като библиотекар и отдаден на литературата човек с път през дълъг библиотечен коридор, които минава през понякога страшни, а понякога през красиви паралелни светове, пълен не само с изпитания, но и с красота. „Важното е, че Мария оцеля и днес наблюдава света от къщата на своя връх, откъдето първа посреща вятъра и докосва звездите, връх, който й позволява да мечтае”, бе друга от метафорите на Анна Ангелова за Мария Бегова. „Когато дойдеш на моята тераса в къщата на това високо място, обещавам ти, че и ти ще пропишеш”, не й остана длъжна Мария.
Ден по-рано в предаването „Книги завинаги” на университетското радио Alma Mater Classic FM Мария Бегова обясни пред един друг панагюрец и член на „Чат-пат” – Румен Спасов, мотивът си да постави конкретното заглавие на първата си поетична книга: „Смятам, че всеки човек има своите думи насъщни, защото те са, които ни помагат и да се разказваме, и да се разкриваме, и да се разбираме – най-важното. Това са думи, зад които стоят важните неща – емоциите, страданията ни, надеждите ни. Насъщните думи са свързани, разбира се, преди всичко с личната ни съдба, със семейството, с мястото, където сме родени и живеем; с копнежи, с мечти, с добротата ни, с благородството...”
Задочно в залата в София прозвучаха и думите на писателката Неда Антонова, близка приятелка на Мария, написани специално за повода: „Мария ни поднася нежна и лекокрила поезия, прозрачни и трепетни парчета душа, чиито звучен или по-приглушен тон всяка жена познава от най-сияйните си или самотни часове. На добър час мариини думи! Ставайте все по-насъщни за всички, които ви търсят и намират! И нека бъде сърдечно споделена срещата ви с читателя!”
Според редактора на книгата, поетесата Ники Комедвенска, която не присъства на софийската премиера, но ще бъде на тази в Панагюрище на 6 февруари, стиховете на Мария са „поезия на съзиданието, на всеопрощаващата житейска мъдрост, преминала през катарзиса на чуждите и своите болки”. „Тук няма тежки метафори, няма сложни образи – пише още в предговора  към книгата Ники Комедвенска. - Но не са и нужни, защото точно простите неща са съвършени. И само те имат силата да извадят от прахта на прехода забравените наши ценности, без които оцеляването е невъзможно.”
В импровизирания разговор за творбите и личността на Мария Бегова се включи и популярният поет Атанас Капралов, според когото книгата и поезията на Мария много приличат на самата нея – скромни, без особени претенции, но с вътрешно богатство, което малко хора притежават. Оказа се, двамата често журирали заедно поетичния конкурс в град Димово, където се подвизава друг наш тачен приятел – художникът и поетът Любомир Качков.
Освен наблюдател и един от най-активните членове на „Чат-пат”, библиотекар и литератор, Мария Бегова е участвала в редица антологии и периодични издания. Нейни преводи от турски език са стихове на Неджати Джумалъ, Тюлай Араджъ, разкази на Джемиле Чакър в антологията „Новото лице на Изтока",  разкази от Севги Сойсал и Севинч Чокум в антологията „Да си жена от Изтока". Стихове на Мария Бегова са преведени на румънски и френски език в издадения сборник „Хайку, моят живот" през 2009 г. във Франция. Една от тези кратки творби прозвуча на български и френски в зала „Стоян Аргиров” на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”.
След края на поетичната вечер Мария Бегова повече от час раздаваше автографи и приемаше усмивки, букети, пожелания и поздравления.

Текст и снимки Стоян Радулов за „Чат-пат”