"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух


В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов
Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Операторът Ники Василев с житейски юбилей - на 70

Николай Василев, снимка от личен архив
Най-добрият оператор на Телевизия Туризъм, русенецът Николай Василев, става на 70. Носителят на награди за работата си от Тунис, Япония, Португалия, Полша и България, казва за юбилея си: "Родих се на 1 февруари в средата на миналия век. 70 години минаха като на кино. А 55 от тях бяха и кино и вино. Пожелавам си и следващите 70 години пак да бъдат кино-вино!"...
Роден на 1 февруари 1949 г., през 1964 г. талантливият младеж постъпва в киноклуба на родния Русе и там се усъвършенства като оператор и режисьор-аниматор. От 1979 г. е главен оператор на Младежка филмова студия – Русе. В същото време сътрудничи на Българската национална телевизия. През периода 1978 – 1998 г. е фотограф-редактор на Универсална научна библиотека – Русе. Специализира анимция в Студия „Барандов” – Прага.
Журналистическата си дейност започва в регионален вестник. Публикува свои снимки в централната преса. Член на СБЖ и Международната федерация на
журналистите. От 2003 г. е оператор в ТОП телевизия. През 2005-2007 г. е оператор в Арена медия. От 2008 г. снима за Телевизия Туризъм.
Първите си авторски награди за свои филми получава през 1971 г. През цялата си творческа кариера досега е създал над 200 кино- и видеофилма. Следващите години го оформят като един оригинален творец, за което получава престижни национални и международни награди на кинофестивали, някои от които са:
- Първа награда „Златен лъв” от кинофестивала на UNICA за анимационния филм „Кранът,който…”;
- „Сребърен сокол” от Килибия – Тунис, за анимационния филм „Парад”;
- Наградата на губернатора на Нагасаки – Япония, за „Парад”;
- „Сребърна крепост” от Гуимареш – Португалия, за филма „Браво, брависимо”;
- Бронзов медал на UNICA от фестивала в Торун – Полша, за „Кранът, който…”;
- Първа награда в категория Икономика и туризъм на фестивала на медийните продукти за българската евроинтеграция – 2004 за филма „Преходи”, и Първа награда в категория „Култура и културно наследство” на същия фест през 2005 за филма „Елиас Канети в Русчук”.





В областта на фотографията има много участия в общи фотоизложби и престижни национални и международни фотоконкурси. Организирани шест самостоятелни изложби
на художествена фотография. Притежава богат организационен опит, който реализира в организирането на национални кинофестивали като ANIMATRIK за анимационни филми, Русенска осморка, Конгрес и Международен филмов фестивал на Световната организация за некомерсиално кино UNICA през 2012 г. в Русе, екофотопленери с участието на изявени български фотографи. Художествен ръководител на фотоклуба при Възрожденско читалище Зора” - Русе. През 2014 г. Община – Русе го удостоява с наградата плакет на Русе по случай 50-годишния му творчески юбилей.
През 1993 г. заедно със свои колеги учредява и регистрира Федерация „Алтернативно кино”. Четири години по-късно основава Русенско фотографско общество с фотографи от град Русе, Велико Търново и Силистра.
През 2006 г. Николай Василев получава почетен диплом на списание "National Geographic". Негови фотографии са притежание на различни частни колекции в България, Белгия, Турция, Испания, Англия, Франция, Германия, Холандия, САЩ, Пуерто Рико, Мексико, Китай, Япония, Тайланд, Хонконг.
В Телевизия Туризъм Николай Василев снима за основните ни рубрики "100 национални туристически обекта", "Музеите и галериите на България", "Посоки" и пр. Има и над 30 документални филма като главен оператор, сред които "Между полумесеца и кръста", "Дунав - човешкото лице на земята", "Усукано по килифарски", "Тутракан", "Никополис ад Иструм", "Денят на нестинарката", "Хасково - времето като вечност" и мн.др.
С него съм направил едни от най-хубавите си документални филми.

Честит рожден, приятелю, таланте, вдъхновителю! Бъди!

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Да зарежем лозите на Трифон Зарезан - 1 февруари

На Трифоновден в село Баня, Панагюрско

1 февруари - Ден на св. мъченик Трифон (ок. 225 – 256). 
Трифоновден. Трифон Зарезан. Ден за зарязване на лозето.

Православното християнство в България е с дълбоки традиции, а българската църква е играела ключови моменти в духовния и политически живот на хората и държавата.
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон. В средата на 3-ти век той излекувал с молитви дъщерята на римския император Гордиан. Неговият наследник на трона обаче - император Декий Траян, започнал гонения рещу християните и Трифон загинал мъченически в името на вярата.

В българската митология свети Трифон е считан за закрилник на лозарите и винарите, защото произлизал от областта Фригия в Мала Азия, смятана за една от прародините на лозата и виното.
Част от мощите на светеца бяха донесени в България преди няколо години от Атон от Неврокопския митрополит Натанаил и вградени в основите на храма "Свети Георги Победоносец" в село Черниче, община Симитли. На 1 февруари всяка година в този храм се отслужва тържествена литургия в чест на свети Трифон. Но такива се изнасят в почти всиички български православни храмове. Големите тържества в Панагюрско например са в село Баня - селото на лозарите и винарите в района.

Традиционно литургията е последвана от водосвет и пречистяване, както и от ритуално зарязване на лозите, които се преливат с вино от последната реколта. Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна и подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се придружава от благословии за берекет.
Денят на Трифон Зарезан продължава с празнична черпявка.
В разгара на деня мъжете лозари се събират на обща трапеза, придружена от песни и веселие – далечен отглас от Дионисовите празници в античността.

На Трифоновден в село Брестовица, Асеновградско

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"