Катя Зографова (горе) и Тодора Радева приветстват дошлите за 3-часовия тур |
Моменти от литературната разходка |
Та, Катя ни поведе от къщата-музей на Иван Вазов, където народният ни писател е живял повече от две десетилетия, по ул. "Раковска", през площад "Славейков" и музея на Славейкови, къщата на Яна Язова в София и зверското й убийство в нея, музея на Яворов с цялата му противоречива история, до музея на Вапцаров - "Високото пространство" над улиците "Ангел Кънчев" и "Аспарух"... Маршрут, по който всъщност може да се проследи историята на българската литература в нейната последователност и цялост – от Патриарха до модерния Огняроинтелигент.
Катя ни поднесе все неканонични и извън официалните образи на литературните ни първенци щрихи: като трапезата на Патриарха и обичта му към лозовите сармички на сестра му; борбата на племенницата Светослава Славейкова с държавата за организиране на музея на Славейкови; възможният кръвен наследник на Яворов в Швейцария, след като родът му в България пресъхва с поредното самоубийство; до разстрела на Вапцаров и как към него поглежда един световен съвременен художник... Научихме също (който не е чувал и не знае, разбира се) как Елин Пелин опазва сърцето на Вазов при бомрадировките над София и как Вапцаров се буди всяка сутрин под посмъртната маска на Яворов... И колко хубаво е, че този "Кастро на литературните ни музеи" Зографова (конкурира се по дължина на беседите с речите му) е написала по една книга за всеки от класиците, чийто музеи в София бяха включени в тура. Т.е., черпихме с пълни шепи от извора на зографовите знания, а той е неизчерпаем...
Думи за смъртта и безсмъртието... И за това как нашите обични писатели живеят днес сред нас и в нас... Със словото, с делата и с личностите си... И как съвременният град ще не ще още диша въздуха им...
© Текст и снимки Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар