Тотка Лунгарска в Доспат |
Първата й официална проява обаче бе около организацията и честването на 65-годишнината на клуба 15 октомври 2016 г. в Панагюрище.
Тотка е член на Литературен клуб "Виделина" от създаването му през 2000 г. „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен – споделя по повода тя. – А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Лунгарска е автор на поетичната книга „Пеперудени целувки“, която беше представена в началото на 2014 година. "Ако не беше помощта на общината и сега нямаше да мога да я издам - каза тя в интервю пред Геновева Дикова за "ПИА нюз". - Приятелите ми казаха, че книжката е закъсняла с 13-14 години и се гласяха да ми откраднат единствения екземпляр." Същевременно е сигурна, че "за втора, за трета книга имам достатъчно стихове".
"Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам - споделя още Тотка. - Започва някаква мисъл, върти ми се из главата и докато не извадя това нещо от мен, то не ме оставя на мира. Така може би поезията е и терапия, защото когато човек извади това, което му е на сърцето, той се освобождава от натрупани мисли, преживявания и така се придвижва напред. Освен това всяко време става за поезия."Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. „Признавам, аз не мога да пиша импресии, но страшно много обичам да ги чета”, допълва тя. Но поетичните бисери на Тотка са не само красиви картинни импресии. В много от тях се усещат аромати, вкусове, конкретни състояния и случки, които пренасят читателя в друг, и същевременно познат, но далеч по-красив и желан свят, населен от самодиви, приказни същества и проектираното авторово аз, копнеещо да споделя този свят с другите. Всичко това се отнася не само за стиховете в първата й книга, а и за непубликуваните, но споделени с членовете на клуб "Виделина".
Тотка Лунгарска е родена в Панагюрище през 1961 г. и е страстна любителка на изкуството, не само на поезията. Пише стихове от 12-годишна. Публикува предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". Нейната дебютна поезия звуча и по БНР, след като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт".
По професия е счетоводител. Средното си образование е завършила в панагюрската гимназия "Нешо Бончев". Продължава образованието си в Химико-технологичния металургичен университет. Майка е на три деца - Мария, Велизар и Катя. Едната й дъщеря е вече омъжена, а синът е студент в Минно-геоложкия институт. Най-малката вече е студентка.
Определя себе си като прям човек. Цени и обича искреността, дразнят я фалшът и лицемерието. И много обича България. "Патриот съм и така възпитавам и децата си. И за това съм тук. Смятам, че всички, които останахме в България, сме патриоти", допълва още Тотка Лунгарска. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др.
Всичко от Тотка Лунгарска в Чат-пат можете да прочетете тук.
Години наред председател на литературния клуб бе Димитър Стефанов (Димитър Дънеков) - автор на няколко книги с лирика и проза, сред които сборници с фейлетони и такъв за историята на Литературен клуб "Виделина".
Литературен клуб „Виделина“ е продължител на дейността на Литературен клуб „Богдан Овесянин“, сред чийто създатели е Недьо Горинов.
Стоян Радулов, за "Чат-пат културни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар