Страстната седмица: Дните преди Велкиден, посветени на Страстите Христови

Love.Panagyurishte / Страница за Панагюрище във Фейсбук

Великденските празници са едни от най-тачените от панагюрци... Не само заради Светлото Христово обещание, но и заради възможността да се видим с близки и познати. Или да открием нов начин за забавление. Всяка година на Разпети петък тук се организира традиционен панаир на занаятите. Купете си бърдуче или дървена лъжица, нож или някаква тъкан, заведете децата на въртележките, споделете празника с всички панагюрци и гости на града. 

В пролетния християнски календар най-важният от големите празници е Великден – денят на Възкресението на Иисус Христос, възприеман като Спасителя човешки. Дните в седмицата, предхождащи  Христовото Възкресение са посветени на Страстите Христови, затова и седмицата се нарича Страстна, а всеки един от дните се бележи като Велик. Това са последните дни от земния живот на Исус Христос. Те започват веднага след края на Цветница – денят в който Христос е влязъл в Йерусалим и е приветстван възторжено от народа му.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът бил дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус за човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядвал в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказал притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа, както и притчата за талантите.

На Велика сряда Христос бил посетен от покаяла се грешница. На този ден се провела и Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казал, че един от тях ще го предаде. Това бил Юда, а през нощта срещу четвъртък Христос се молил в Гетсиманската градина  до залавянето му.

Българската традиция повелява първите три дни от Страстната седмица да са посветени на подготовката за големия празник – почиствала се къщата, двора, стопанските постройки.

На Велики четвъртък, след залавянето на Иисус през нощта в Гетсиманската градина, била произнасена смъртната му присъда, която по-късно потвърдил и римския управник Пилат Понтийски. Затова на този ден е и обичаят да се боядисват (пишат, червят) великденските яйца.

Велики петък е известен още и като Разпети петък – защото това е денят на великите страдания на Христос. Иисус приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който да бъде разпънат.

Христос бил разпънат на хълма Голгота между двама разбойници и издъхнал в мъки при слънчево затъмнение и земетресение.

Велика събота е денят на оплакването и погребението  на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му бил запечатан и пред него била поставена стража. Затова днес има обичай на Велика събота жените да посещават гробищата, да преливат и прекадяват гробовете, да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица завършва с Великден. На този ден в християнската религия се чества възкръсването на Иисус Христос. То станало на третия ден, след като бил разпънат на кръст и погребан. Празната гробница била видяна от жените мироносици, посетили гроба му. Тогава Иисус Христос се явил на Мария Магдалена и на Апостолите.

Днес Великден се празнува три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.

Последованието, свързано със запалването на свещите във Великденската нощ, е заимствано от подобно, което се извършило в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

Честити Великденски празници!

Много здраве, радост и късмет!

"Чат-пат културни новини"