На колене пред посредствеността

Отзвук от концерта в Панагюрище по повод 24 май, проведен ден преди това в Театъра дом-паметник

Момент от концерта. Снимка Райка Йорданова

 За поредна година станахме свидетели на поредната дълга и скучна програма, която ни се поднася в навечерието на 24 май. Тази стратегия, която е заложена от време оно в практиката на хора, които правят сценични упражнения, и в тях включват всичко живо дето пее и танцува, без мяра за темпо и естетика, отдавна вече е омръзнала на всички. С цел да се включат всички таланти уж в името на каузата, да не би някой да се засегне, че не е поканен, в стремежа си да се „угоди” на всички, сценаристите, а и тези които ги одобряват, губят мяра за основните принципи за сценична реализация – умереност и естетика. Сценарият добър в началото, в един момент натежа от многословие и се сля с недобре подбран репертоар.
Все пак темата беше 24 май, а не просто концерт на спечелили конкурси през годината, много познати и многократно изслушвани от същата сцена. Един спектакъл, който се поднася на толкова важен за България ден, трябва да носи послание, а не сценичен еклектизъм. Имаме талантливи деца, а не ползваме таланта им така, че да носи удовлетвореност за тях и естетика за публиката. Публиката иска художествена провокация, а не само да види детето си на сцената. С такова елементарно мислене само я обиждаме. Хората, които правят изкуство (в каквато и да е форма) в деня на Българската просвета и култура всъщност сами са Просветители. Или – трябва да бъдат такива.
А може би е време за нови и провокиращи идеи. И за повече професионализъм.
Соня Гарчева,
(в. "Време" - Панагюрище, бр. 20, 2012 г.)