На Благовец Катя Зографова с книга "Избрано" и национална литературна награда на името на Нешо Бончев

"Знаменити. Забравени. Забранени" на Катя Зографова е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот.”
Йордан Ефтимов

Много "хубави хора", както сама се изрази, събра навръх Благовец, 25 март 2015 г., нашата Катя Зографова в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", за да представи новата си книга "Знаменити. Забравени. Забранени" (Изд. "Изток-Запад", 2015).
"Тази книга на Катя Зографова е най-мащабният й проект от всички, реализирани досега. Това е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот. Подкрепям я безрезервно, защото е отдадена, промислена, откривателска. Едно истинско "Избрано" на зрял историк на българската литература..." е написал в предговора Йордан Ефтимов.
Книгата съдържа избрани статии, плод на 30-годишното присъствие на Катя Зографова в литературния живот на България. Днес тя е директор на Националния литературен музей в София.
В сборника Зографова проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната литература от началото на миналия век, припомня ни творчеството на някои (по)забравени български майстори на перото като Димитър Подвързачов, Иван Шишманов и др., и ни запознава с неизвестни факти и документи.
От книгата научаваме как Михаил Лермонтов повлиява творчеството на Христо Ботев и Атанас Далчев, любовната лирика на Пейо К. Яворов и Дебеляновата „Легенда за разблудната царкиня“; полюсните мнения на Вазов и Вапцаров за Скандинавския север в лицето на Хенрик Ибсен; как Гео Милев „открива“ Юхан Аугуст Стриндберг за българската публика и др.
В красивото издание с твърди корици срещаме още имената на Кнут Хамсун, Йенс Петер Якобсен, Светослав Минков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Георги Томалевски, Емануил Попдимитров, Райко Алексиев, Яна Язова, Константин Константинов, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Владимир Василев...
Книгата съдържа множество непознати досега факти и документи, които допълнително „уплътняват образите и прочитите на достойните непречупени пера на България от времето на соца“, пише още Йордан Ефтимов в предговора. „И отново талантливото им малцинство е поставено в европейския контекст“, допълва още известният литературовед и критик.
С книгата Катя Зографова кандидатства в конкурса на програма "Помощ за книгата" към Министерство на културата и го печели за трета поредна година. "И ето, книжището ми от над 500 страници е вече факт. Издателят Любен Козарев реши да доплати и направи книгата подобаващ, солиден том - с твърди корици, със снимкова кола от 24 страници - около 80 снимки, някои от които се публикуват за пръв път... Затова, а и защото е поредният литературен проект, който правим заедно, аз наричам "Изток-Запад" моето издателство", каза Катя Зографова при представянето. След това тя благодари и на цяла плеяда хора, чрез помощта на които е успяла да напише включените в сборника статии през годините; сред тях и много от наследниците на авторите, обект на нейните творчески, литературни и исторически търсения. Голяма част от тези наследници бяха на представянето в София.
За книгата, за Катя и за нейната усърдна литературно-историческа и архиваторска дейност говори проф. Алберт Бенбасат - приятел на Катя, но и бивш колега в литературния музей, а понастоящем основател на Българския национален комитет на ИКОМ – Международния съвет на музеите и преподавател по книгоиздаване във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
За музикалната атмосфера се погрижиха на цигулка и пиано виртуозните Йосиф и Зорница Радионови - "сюблимни... изключително интелигентна и неповторима двойка музиканти", както ги описа самата Катя Зографова. Те изпълниха съвсем в духа на откъси от книгата една полска мазурка, песен от Владигеров и прочутата аржентинска "Ла компарсита".

Кои са "знаменитите", "забравените" и "забранените":
В книгата е отделено място на специална кола с над 80 архивни фотографии, повечето от които се публикуват за първи път. Снимковият материал на „Знаменити. Забравени. Забранени“ е изключително богат и съдържа например фотографии на къщата на Ламартин в Стария Пловдив, Кирил Христов с приятели, Пенчо Славейков с трупата на Нарoдния театър на турне в Македония през 1908 г., винетки с образите на Мара Белчева и Пенчо Славейков, авторски рисунки и стихове от „Микроскопична енциклопедия“ на Смирненски и др.

Откъси от книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" 

на Катя Зографова можете да прочете 

в "Чат-пат" тук и тук.

Носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г.

Катя Зографова бе определена за носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г. На представянето на книгата „Знаменити. Забравени. Забранени“ в Народната библиотека Игор Чипев от Министерството на културата прочете решението за това. Призът е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. "Понеже съм панагюрка, тази награда ми е страшно скъпа!", призна развълнувана Катя Зографова. Официалното връчване ще бъде на 31 март 2015 г. в Историческия музей на Панагюрище.

Текст и репортажни снимки Стоян Радулов за "Чат-пат"