Сборникът "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" е съставян 3 години от Нина и Иван Радулови и съдържа над 350 снимки от личните архиви на участници в постановки през годините, както и от културните институти в града - музей, библиотека, читалище
Панагюрище е неизчерпаем извор на таланти. Това е град, който е родил не само войнигани, хайдути, четници, въстаници и апостоли на Априлската епопея `1876, опълченци през 1877-1878 г., но и личности, записали своите имена като крупни творци в неговата духовна съкровищница и тази на България и света. Сред тях са просветители, книжовници, издатели, журналисти, писатели и поети, хумористи и сатирици, актьори и режисьори, художници, музиканти, спортисти, изявени творци в областта на науката и техниката…
На всички театрали - от създателите, през поколенията поддръжници на сценичното изкуство в Панагюрище до съвременните деятели на театъра под купола на Читалище "Виделина" е посветена и новата книга на Нина и Иван Радулови "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище". Тя е посветена на 150 години от създаването на Народно читалище „Виделина – 1865” – Панагюрище, на 170 години от рождението на първия негов председател Петър Карапетров – Черновежд, и на 145 години от първата самодейна постановка в град Панагюрище през 1870 година.
Самите Нина и Иван през годините са били активни самодейци. Иван е актьор и един от солистите на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“, а Нина - цигуларка в неговия оркестър. В периода 1975-1978 г. Иван Радулов е избран и за председател на Читалище "Виделина".
Книгата бе представена на 28 септември 2015 г. на мило тържество в голямата зала на "стария театър", както панагюрци наричат понякога сградата на Читалището. И на него се събраха десетки участници в постановките в Панагюрище през втората половина на ХХ век от най-малко три поколения.
По повода Иван и Нина споделят: "Към пионерите на театралното изкуство в Панагюрище, към всички ръководители и участници в спектаклите през годините бихме искали от името на вярната панагюрска публика да отправим думи на признателност и преклонение за техния талант, думи на благодарност за проявените ентусиазъм и упоритост, за удоволствието от споделените мигове заедно."
Вълнуващата вечер започна с ретроспекция на видеокадри от постановки, театрализирани спектакли и рецитали, заснети през годините на панагюрските сцени от Марин Карамаринов - един от хората зад кулисите и сам герой в книгата. А бе водена от друг актьор в панагюрския театър и дългогодишен радио глас на града - Стефан Петришки. Книгата представи историкът и един от рецензентите на изданието Георги Керкеняков. Публиката и авторите бяха поздравени от Никола Скачков с изпълнения на "О соле мио" и "Моя страна, моя България", които ги изправиха на крака. На сцената оживя и част от последната версия на "Свекърва", режисирана от Дочка Кацарева и изпълнена от Юлия Богоева, Магдалена Джолова, Цвета Костуркова и Стефан Рапонджиев. След което всички присъстващи участници в постановките на панагюрския театър си направиха паметни снимки на сцената на читалището и отново застанаха под неговите прожектори. Всеки един от тях получи като подарък томче от книгата, а Нина и Иван повече от час раздаваха автографи, докато публиката се черпеше и обсъждаше събитието на по чаша вино.
Книгата е пълна не само с любопитни, но и с доста неизвестни на по-широк кръг от хора факти, случки и истории. Например тя връща времето до 1890-та, за да научим за младата учителка Вела Мицулова, която е първата жена, качила се на панагюрска сцена - т.е. осмелила се да излезе срещу тогавашните предразсъдъци, при това - току-що завършила Американската гимназия в Самоков. Според зрителите „дебютът на Вела Мицулова бил „чудо на чудесата“, което породило в публиката чувство на възхищение и благодарност“, както пише Атанас Сугарев една своя статия. И даже на сцената в нея се влюбил бъдещият й съпруг.
Важното е, че както отбелязва в рецензията си за сборника Георги Керкеняков, „театралната сцена присъства незримо в тези панагюрски хроники и благодарение на тях отново възкръсват постановки, актьори, режисьори, сценографи, шепотачи (суфльори), осветители и сценични работници, за да дадат опора на съвременните им последователи”. И че „книгата сполучливо отговаря на необходимостта от енциклопедична информация за развитието на самодейния театър в Панагюрище”, затова и „време й беше да се появи, за да се запълни една празнота в хрониката на културния живот на Панагюрище” (отново Керкеняков).
Разбира се, че при „едно внушително и като намерение, и като обем изследване”, както пише в своята рецензия за сборника Мария Бегова, „проучването на толкова дълъг период, неизбежно предполага и някои пропуски на имена или факти”, то трябва да се подчертае „стремежа на съставителите на хрониката да бъдат представени във възможната максимална степен лицата и събитията, създали и поддържали читалищната самодейност, и завоювали театралната слава на панагюрското читалище”.
Дано с излизането на този сборник, събрал в едно 145 години от сценичния живот на Панагюрище, читалищният театър и местните таланти - известни и все още не открити, да намерят достатъчно основания да продължат да прегръщат и предават "вълшебната виделина на театъра", неговата магия, красота и надежда.
Текст и снимки Стоян Радулов, "Чат-пат културни новини"
___________________________
Книгата е отпечатана след конкурс за финансиране от Община Панагюрище по Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2015 година. Изданието се отпечатва с финансовата подкрепа на Фондация "Асарел" и Фондация "Цоцорков род".
