Книгата "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" от Михаил Караиванов получи своята първа и истинска среща с публиката на 9 юни 2017 г. след 20:00 ч. в бар "Boobox" в Панагюрище. Началният час в случая е важен, тъй като последните хоа си тръгнаха след събитието чак в малките часове на другата сутрин, някъде около 4:00 ч.
А междувременно си говорихме много за поезия, но не само. Слушахме качествена музика в изпълнение на момчетата от "MODICA band", сред които и самият Мишо - което е естествено, нали е един от тях. Акустичните парчета създадоха яка атмосфера. Някои танцуваха.
Прочее, барът беш пълен, а най-важното - купиха се много книги. Беше готино и защото имаше хора, пропътували десетки и стотици километри, за да бъдат специално тук - от Перник, от Варна, от София... И от Панагюрище, разбира се, как иначе... Т.е. - беше истинско.
Радостен съм, за всичко, което се случи - едно от най-хубавите преживявания в Панагюрище, поне за мен, от много, много време. Голям кеф, както се казва - за да спазя жаргонната си стилистика дотук. Което показва, че - да, литературата, музиката, изкуството сближават хората. Факт. Правят живота по-хубав и поносим.
Мога само да съм радостен, че познавам Мишо, че имам възможността да чета стиховете му преди повечето хора. А и още веднъж да му благодаря за доверието да бъда до него в началото на пътя му в българското слово. Да поздравя и Стефчо Рапонджиев, който му бе подал ръка при първата книга "Зависимост", а и сега, при първата среща на "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща директно с публиката.
Самият Михаил по време на представянето беше буквално "между небото и земята". Не очакваше да бъде изненадан от присъствия или думи, но му се случи. Пък и емоционалната му чувствителност си каза думата. Т.е. оказа се, че не само той изненадва читателя с поезията си, че може да се случи и обратното. А и получи словесни подаръци - колко хубаво за поета... Поет дарява поета с думи. Красота!
Сега оставям другите да говорят и пишат...
Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"
#
гравюрите
върху лицето ми
са прецизно отпечатани
от времето
ако се покатериш
върху тях
ще видиш
моите очи
последната преграда
към душата ми
...
Михаил Караиванов, из "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща"
Ето и една от новите творби на Михаил, написана наскоро и съответно - ненамерила място в книгата, която също прозвуча нея вечер:
#
старите рок групи имаха харизма
старите автомобили също
сега всичко е еднакво
и любовта стана плоска
романтиката ни свършва в хепи
или в макдоналдс
в тлъстите бургери
пълни с е-та
които ни консервират чувствата
ами киното
някогашното очарование
е заменено с 5D 6D
и за усамотяване не става
защото всичко се друса
като на строителна площадка
но скоро и любов
ще намерят как да ти пуснат
като екстра
ако ли не
в интернет има всичко
най-висшето ръководство
за експлоатация на живота
но може да намериш спасение
в някое старо беемве
с червен напукан салон
и сред аромата на стара кожа
Леми е жив
рокендролът диша
както дишат дърветата от бриза
на брега на морето
където все още хора спят на палатки
и посрещат изгрева
докато гугъл забива в ръцете ми
а аз търся рестарта
Михаил Караиванов
Следващото стихотворение е посветено на самия Михаил:
#
Той е
последната еманация на Караиван,
та затуй дарбите носи.
Таланта е
златна монета и дълго страдание,
а писецът му е навид кози рог.
Няма
любима, а Мариите подир него -
Едната и от целий свят,
оти
на Слънчевата улица е прогледнал -
да узнае себе си, после Земята.
Усещане
за баща, а е Горе Иван.
Дерменджиите знаят,
че нещо
по-силно от водата няма
и да е по-високо от хляба.
И вървим
по път след съдбата неясна -
и няма друг начин.
Освен диря
след себе си да оставим...
А пътят към другите е прекрасен!
Иван Станчев
Разнообразни, неочаквани, приятни. Нежни. Такива са стиховете на Михаил. Кратки. Точни. Мъжки
Стоян Христов,
из блога "Първи впечатления от последно прочетеното. Седчимен книголюбител"
Михаил Караиванов има втора книжка с още по-изпипана поезия, която ще бъде и втората с подобно съдържание, коментирана в този блог. Първата е пак негова. Причината за това не е, че страстно съм залюбил жанра (не, с него все така се гледаме под вежди строго), а просто защото Мишо е написал интересни неща, и защото е страхотен човек, на когото е неприятно да се отказва.
Дори и да го познавате, имайте едно на ум, че Михаил Караиванов ще ви излъже. Не, не в реалния живот, имам предвид само какво ще очаквате да напише. Ще ви подведе да повярвате в бронираната му с трезвост душа и после ще ви напише стих, завършекът на който ще разтопи нещо у вас. Нещо малко, но няма да го забравите. След това вече забелязали лиричното у него, ще бърза да ви заблуди, че изцяло е такъв (аха, още един поет...), че само целувки и рози са му в главата, и после ще ви сюрпризира с някаква математическа точност, научен факт, графична изненада или нещо друго, което да върне вниманието ви обратно от розовите облаци на грешната земя. Такива са стиховете му - разнообразни, неочаквани, приятни. Едновременно логични, дори в подредбата им, и нежни. Кратки. Точни. Мъжки. Очевидно е, че голяма част от тях са били вдъхновени от конкретни събития и конкретни жени. Предполагам, че авторът би могъл да сподели и по-пикантни подробности относно бройката на любовите му, с която ни шашка и ни кара да му завиждаме още от заглавието, но като се има предвид образцовото му джентълменство, едва ли ще разкрие каквото и да е. Тъй че, мили дами, не се притеснявайте, вашите романи с Мишо ще си останат само ваши. :)
Не едно и две от нещата в стихосбирката ми връщаха погледа, за да ги препрочитам, и то не от неразбиране, а просто защото ми харесаха. И съм почти сигурен, че и вие ще си намерите нещо, което да дърпа вашите тънки струни.
Още стихотворения от "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" четете тук.
