1 ноември е обявен за Ден на народните будители по инициатива на първоешелонни градители на новата българска култура и по предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски от БЗНС през 1922 г.
И защо?
Ами, за да знае "нашата младеж, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането".
Денят като ден е отреден за почит към делото на просветителите и будителите, което вероятно е започвало да линее още в началото на миналия век. Но като идея и като мисия този ден е обърнат към бъдещето.
Именно като идея и мисия този ден днес ни е нужен повече от всякога. Днес, когато сме разделени и разединени по всички възможни вектори, когато националното ни и патриотично чувство е разколебано, когато мечта на българина е да е "негър в щата Алабама", когато езикът ни е изкълчен и лишен от блясък, когато, ако обичаш България, си националист и антиглобалист, когато, ако говориш правилно, си "спрЕл", но ако хейтваш на латиница в нета, си "ега ти пича", ако не си съгласен, си я "червен боклук", я "синьо говедо", днес, когато "да се мразим безплатно" е висша мода....
Е, няма как да е сносен този празник, притиснат между Хелоуин и Задушница...
И най-голямата смешка е, че Денят на будителите е избран за празник на българските журналисти.... Тези, които най-много ни приспиват! Да ме простят по-читавите от тях, защото, да, има и читави... Но, кам ги? Кам ги интелектуалците? Да извикат с цяло гърло "О, неразумний и юроде!" или поне "Кой излъга нашата вяра?" Кам ги другите духовни водачи? Да обяснят поне, че българинът се маскира и гони злите духове на Заговяване (Сирни Заговезни). И, че пак тогава е денят за прошка. Да обяснят, че да се мразим не е черта на българския характер и народопсихология, а е исторически и социално детерминирано недоволство от липсата на ред, правила и справедливост, което все ще се намери кой да употреби за лично ползване. Та къде са - да измислят, да напишат, да вербализират, да постнат и да популяризират поне една обща идея или мисъл на ползу роду... Та да стоим и ние обединени, изправени, богати и горди българи между другите народи...
Денят на будителите е просто неучебен ден, в който децата си отспиват след купона от Хелоуин, а родителите варят жито за Задушница. Дали ще е празник, зависи от съдържанието, с което ще го изпълним, за да бъде и ден на българския дух.
Но будителството трябва да е ежедневно - от всеки мислещ, от всеки творец, от всеки поет, учен, учител, от всеки родител!
И не ми казвайте, че будителството е обидно за народа, защото значело, че спим. Не, ние не спим, ние просто си умираме унизени, омерзени, лишени от перспектива и национален идеал за модерна и просперираща държава, погиваме поединично, затворени в личната си обида от незаслуженото си битие.
Е, малко съм гневна, но има защо...
Така че, славни ми чат-патци, на работа!
Търсят се будители!
Здравейте, братя!
Мария Бегова
Няма коментари:
Публикуване на коментар