 |
| Паметникът на Оборище, снимка-картичка от студиото на Гр. Пасков, 1939 г. |
 |
| Живи участници в събранието на Оборище, снимани 1907 г. В средата е поп Груйо Бански |
Тя се намира на 10 км северозападно от Панагюрище.
Тук в навечерието на въстанието е свикано събрание на представителите от селищата в Западна Тракия, за да се оцени готовността на населението за бъдещите битки, да се оцени планът на въстанието и датата за обявяването му. По широтата на представителството и съдбоносния характер на решенията то влиза в историята с названието Първо Велико народно събрание на Оборище.
За определяне място на събранието, което да бъде такова, очите на турските шпиони, Бенковски натоварва Димитър Коклев, председател на революционния комитет в с. Мечка /дн. с. оборище/. Заедно със своите съзаклятници той обхожда най-закътаните места около своето родно село и предлага на Бенковски местността Оборище като най-сгодно за целта. То е отдалечено на около един час от с. Мечка и се намира в пазвите на централна Средна гора. Дълбокият и закътан дол с малка поляна сред вековната гъста букова гора, където тече Панова река, е приютявал жителите и добитъка от село Мечка по време на кърджалийските нападения в края на 18-ти и началото на 19-ти век.
Депутататите започват да пристигат в Панагюрище на 9-10 април 1876 г. при пълно спазване правилата за конспирация, настанявани са в хана на Найден Дринов, един от най-верните революционни дейци, или в домовете на съзаклятници. Нощем последователно на групи са отвеждани на оборище, където от 12 април Волов и Икономов се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувката на делегатите.
Бенковски пристига на Оборище през нощта на 13 срещу 14 април. Заседанията започват на 14 април сутринта и продължават до 16 април. Събранието е открито с кратка реч от Панайот Волов, а след това взима думата Бенковски, който произнася голяма реч и поставя пред делегатите искането да се даде на апостолите пълномощно, че те имат право да вдигат въстание и да решават съдбата на населението. Около този въпрос се разгаря горещ спор не се ли дават много големи права на един или няколко души. Но в края на краищата надделява мнението, че в революционна ситуация, когато събитията се развиват много бързо, няма време за съвещания и решенията трябва да се взимат еднолично. Развитието на Априлското въстание показва правилността на искането на Бенковски.
Когато този въпрос е решен, депутатите полагат клетва след оригиналната и цветиста молитва на по Груйо Бански, която започва така:
"Верую в единаго хъша балканскаго,
яко же той естъ твой бог и спасител..."
По-нататък единодушието е напълно възстановено и всички са проникнати от величието на делото, което са се събрали да решават.
Всички депутати гласуват с "Да!" най-съществения въпрос на събранието: да има или не въстание през пролетта на 1876 г., след което се пристъпва към обсъждане на характера на въстаническите действия и надделява становището за масово, повсеместно въстание във всички центрове на Западна Тракия.
Обсъжда се и въпросът за датата на обявяване на въстанието и макар тя да не е съобщена, всички представители остават с убеждението, че 1 май 1876 г. ще бъде очакваният ден на общия бунт.
Същевременно се решава, че ако властта се добере до тайната революционна мрежа и започне арести, комитетът в селището, в което се случи това, незабавно трябва да обяви въстанието и веднага да се извести главния център Панагюрище. Това решение се оказва много далновидно. както е известно, представителят от с. Балдьово Ненко Терзийски съобщава за решенията на Оборищенското събрание на турския каймакамин в Пазарджик, който телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истамбул и властта предприема незабавни действия.
Събранието избира също и една комисия, която след закриване работата на Оборище заминава в Панагюрище и под ръководството на Бенковски изработва протокол, който на практика представлява планът на въстанието. Изработена е и прокламация - възвание към българския народ.
Събранието на Оборище е един от най-високите върхове в историята на демократичната мисъл на българския народ и в развитието на революционното дело. Това събрание показва високото политическо съзнание и готовността на населението за решителна, всеотдайна и безкомпромисна борба за събаряне на османското робство.
Делегатите на Оборище са най-съзнателните и активни представители на революционните организации. За тях Захари Стоянов казва в своите "Записки по българските въстания":
"Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа пътни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийския камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят светува".
Въпросът за числото на депутатите е занимавал твърде много историци. Летописецът Захари Стоянов посочва 56 души; историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров през 1907 г. увеличава техния брой на 67 души от 58 селища. Днес историците посочват 76 - 78 души.
Представителите на Оборище са не само най-дейните участници в подготовката на въстанието, но със своите дела в хода на бойните действия отстояват героично честта, с която са били удостоени като народни представители на Първото Велико народно събрание. Мнозина от тях стават ръководители на въстанието в своите селища. 13 от тях загива в борбата, 6 са изпратени на заточение, значителна част са арестувани и изтезавани.
С течение на годините местността Оборище става едно от най-посещаваните места в България, кодето българите изразяват преклонението си пред героите от Април 1876 г.
Първото официално честване на Оборище е организирано през м. април 1886 г. по повод 10-годишнината на Априлското въстание. На това честване на мястото на събранието е поставен голям граните каменен кръст.
През 1928 г. е издигнат сегашният паметник, който стана неизменен символ на Първото Велико народно събрание на Оборище. Негов автор е скулпторът Янко Павлов, роден в Панагюрище през 1888 г. Той е един от големите български скулптори, създател е на българската сатирична скулптурна миниатюра, автор е и на редица бюстове, негови творби има в редица европейски галерии.
Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание тогавашният държавен глава Тодор Живков откри на Оборище паметен знак с послание до бъдещите поколения българи.
откъс от книгата "Поглед върху историческите места на Панагюрище" (2006), заглавието на избраната част е на "Чат-пат"
За Оборище вижте още:
Колко тегне шепа пръст...
Няма коментари:
Публикуване на коментар