"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Поезията - прозорец към спиращото дъха човешко многообразие


"Поезията е прозорец към спиращото дъха човешко многообразие", гласи поздравителния адрес на генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова по случай Световния ден на поезията. Той се отбелязва на 21 март от 1999 г. насам именно по инициатива на ръководената от Бокова културна агенция на ООН.
"Световният ден на поезията е повод да отдадем почит на поетите; да възобновим традицията на устните поетични рецитали; да популяризираме четенето, писането и изучаването на поезия; да насърчим връзката между поезията и други изкуства като театъра, танца, музиката и рисуването; да увеличим видимостта на поезията в медиите", призовават от ЮНЕСКО по повода.
"Стара колкото самия език, поезията остава по-жизненоважна от всякога като източник на надежда във времена на сътресения, като начин да споделяме какво означава, да живеем в този свят", гласи още посланието на Бокова.
Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света.
В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че Световният ден на поезията е с цел "да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

"Чат-пат културни новини"


СТИХЪТ

Не знам защо и как се ражда
стихът,
но знам, че е от жажда
и на плътта, и на душата
пред извора на красотата,
над който страстно се навеждам
с Любов и с Вяра, и с Надежда…

Не знам какво и как го вика,
но знам, че от сърцето блика
стихът.
И точно затова е
звукът му чист, гласът – омаен,
а мисълта му съкровена -
пречистена и откровена.

В стиха духът ми е прозрачен –
възторжен, гневен или мрачен,
любящ, красив или отблъскващ,
но истински – какъвто всъщност
е вдъхнат някога от Бога
за радост, болка и тревога.

В стиха - повеля и молитва,
най-светлите ми чувства литват.
Как ще се върнат те при мене -
убити или споделени, не знам…
Но знам – без този полет
животът ми би бил без пролет.

*
Стихът, посланикът ми верен,
той беше, който те намери!...

Димитър Дънеков

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Думи за поезията - тук.
Актрисата Лиляна Шопова: "Ще рецитирам и след като умра"
За културните събития в Панагюрище днес и до края на месеца - вижте повече тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар