Четири стихосбирки, сборници с проза, епиграми и народни песни искат финансиране от Община Панагюрище през 2016-та

Дванадесет са проектите от областта на изкуствата, кандидатстващи в Общинската администрация за финансиране от Общината по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2016 година, съобщиха оттам. 9 от тях са на отделни творци - предимно писатели и поети, а 3 са представени от институции. Прави впечатление, че за поредна година за финансиране не кандидатстват художници или музиканти.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

 
Ето и конкретните кандидати с техните арт проекти.
 
Творци:
- Мария Бегова – стихосбирка „ Провинции на сърцето”;
- Димитър Дънеков –  епиграми „Питанки…Чуденки…Многоточия…И прочие”
- Тотка Лунгарска – стихосбирка „Споделена луна”;
- Цветанка Шопова – стихосбирка „Българско сърце”;
- Нонка Чардакова – историческа проза „Откровения”;
- Дидка Гемиджиева   –  сборник разкази за деца – седма книжка „Здравей, хлапе”;
- Величка Момнева - стихосбирка „Викът на … душата”;
- Делчо Стефанов – преиздаване на книгата „Април, 76”;
- Атанас Сугарев – сборник с народни песни „Из панагюрското музикално творчество”;
 
Институции:
- Народно читалище „Виделина-1865 кандидатства с проект за ново адаптирано издание на „Кратко описание на Панагюрското въстание” на Петър Карапетров;
- Исторически музей – сборник с документи за издевателствата над българите след потушаването на Априлското въстание „Ужасите в Пловдивския и Пазарджишкия край след Априлското въстание 1876 година“ (нови извори за Априлското въстание 1876 година);
- СОУ „Нешо Бончев” - спектакъл Рок опера „Исус Христос Супер Звезда”.

По предварително обявените условия за финансиране по проекта могат да кандидатстват физически или юридически лица, като едно физическо лице или организация не може да кандидатства в една сесия с повече от един проект. Творбите трябва да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрище, както и да са свързани с неговата история, бит и култура.
Съставът на комисия от външни експерти, които да оценят предложените проекти, ще бъде определена от постоянната комисия на Общински съвет – Панагюрище по образование, култура младежки и спортни дейности.
Срокът за обявяване на одобрените проекти се удължава до края на месец януари 2016 година - след приемането на Бюджет‘2016. Финансирането по проекта ще се реализира с Бюджет`2016 на Община Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Книга събра театралите на Панагюрище по повод първото представление в града през 1870 г.

Сборникът "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" е съставян 3 години от Нина и Иван Радулови и съдържа над 350 снимки от личните архиви на участници в постановки през годините, както и от културните институти в града - музей, библиотека, читалище

Панагюрище е неизчерпаем извор на таланти. Това е град, който е родил не само войнигани, хайдути, четници, въстаници и апостоли на Априлската епопея `1876, опълченци през 1877-1878 г., но и личности, записали своите имена като крупни творци в неговата духовна съкровищница и тази на България и света. Сред тях са просветители, книжовници, издатели, журналисти, писатели и поети, хумористи и сатирици, актьори и режисьори, художници, музиканти, спортисти, изявени творци в областта на науката и техниката…
На всички театрали - от създателите, през поколенията поддръжници на сценичното изкуство в Панагюрище до съвременните деятели на театъра под купола на Читалище "Виделина" е посветена и новата книга на Нина и Иван Радулови "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище". Тя е посветена на 150 години от създаването на Народно читалище „Виделина – 1865” – Панагюрище, на 170 години от рождението на първия негов председател Петър Карапетров – Черновежд, и на 145 години от първата самодейна постановка в град Панагюрище през 1870 година.
Самите Нина и Иван през годините са били активни самодейци.  Иван е актьор и един от солистите на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“, а Нина - цигуларка в неговия оркестър. В периода 1975-1978 г. Иван Радулов е избран и за председател на Читалище "Виделина".
Книгата бе представена на 28 септември 2015 г. на мило тържество в голямата зала на "стария театър", както панагюрци наричат понякога сградата на Читалището. И на него се събраха десетки участници в постановките в Панагюрище през втората половина на ХХ век от най-малко три поколения.
По повода Иван и Нина споделят: "Към пионерите на театралното изкуство в Панагюрище, към всички ръководители и участници в спектаклите през годините бихме искали от името на вярната панагюрска публика да отправим думи на признателност и преклонение за техния талант, думи на благодарност за проявените ентусиазъм и упоритост, за удоволствието от споделените мигове заедно."
Вълнуващата вечер започна с ретроспекция на видеокадри от постановки, театрализирани спектакли и рецитали, заснети през годините на панагюрските сцени от Марин Карамаринов - един от хората зад кулисите и сам герой в книгата. А бе водена от друг актьор в панагюрския театър и дългогодишен радио глас на града - Стефан Петришки. Книгата представи историкът и един от рецензентите на изданието Георги Керкеняков. Публиката и авторите бяха поздравени от Никола Скачков с изпълнения на "О соле мио" и "Моя страна, моя България", които ги изправиха на крака. На сцената оживя и част от последната версия на "Свекърва", режисирана от Дочка Кацарева и изпълнена от Юлия Богоева, Магдалена Джолова, Цвета Костуркова и Стефан Рапонджиев. След което всички присъстващи участници в постановките на панагюрския театър си направиха паметни снимки на сцената на читалището и отново застанаха под неговите прожектори. Всеки един от тях получи като подарък томче от книгата, а Нина и Иван повече от час раздаваха автографи, докато публиката се черпеше и обсъждаше събитието на по чаша вино.
Книгата е пълна не само с любопитни, но и с доста неизвестни на по-широк кръг от хора факти, случки и истории. Например тя връща времето до 1890-та, за да научим за младата учителка Вела Мицулова, която е първата жена, качила се на панагюрска сцена - т.е. осмелила се да излезе срещу тогавашните предразсъдъци, при това - току-що завършила Американската гимназия в Самоков. Според зрителите „дебютът на Вела Мицулова бил „чудо на чудесата“, което породило в публиката чувство на възхищение и благодарност“, както пише Атанас Сугарев една своя статия. И даже на сцената в нея се влюбил бъдещият й съпруг.
Важното е, че както отбелязва в рецензията си за сборника Георги Керкеняков, „театралната сцена присъства незримо в тези панагюрски хроники и благодарение на тях отново възкръсват постановки, актьори, режисьори, сценографи, шепотачи (суфльори), осветители и сценични работници,  за да дадат опора на  съвременните им последователи”. И че „книгата сполучливо отговаря на необходимостта от енциклопедична информация за развитието на самодейния театър в Панагюрище”, затова и „време й беше да се появи, за да се запълни една празнота в хрониката на културния живот на Панагюрище” (отново Керкеняков).
Разбира се, че при „едно внушително и като намерение, и като обем изследване”, както пише в своята рецензия за сборника Мария Бегова, „проучването на толкова дълъг период, неизбежно предполага и някои пропуски на имена или факти”, то трябва да се подчертае „стремежа на съставителите на хрониката да бъдат представени във възможната максимална степен лицата и събитията, създали и поддържали читалищната самодейност, и завоювали театралната слава на панагюрското читалище”.
Дано с излизането на този сборник, събрал в едно 145 години от сценичния живот на Панагюрище, читалищният театър и местните таланти - известни и все още не открити, да намерят достатъчно основания да продължат да прегръщат и предават "вълшебната виделина на театъра", неговата магия, красота и надежда.

Още за сборника можете да прочетете тук.

Откъс от книгата можете да видите тук.

Портрет на един от доайените на театъра вижте тук.

Текст и снимки Стоян Радулов, "Чат-пат културни новини"
___________________________
Книгата е отпечатана след конкурс за финансиране от Община Панагюрище по Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2015 година. Изданието се отпечатва с финансовата подкрепа на Фондация "Асарел" и Фондация "Цоцорков род".

На сцената на Читалището през септември

Всички културни събития в Панагюрище - виж тук

Панагюрище чества с 5 дни по-рано Съединението на България

С пет дни по-рано започват винаги събитията за отбелязването на Съединението на България в Панагюрище. 

През 2015 г. на 1 септември в историческия музей на града привечер ще бъде открита фотодокументалната изложба „Панагюрище и Съединението“. А на следващия ден, 2 септември, в ранната вечер ще е и официалното честване. Тогава на площад „20-ти април“ ще бъде извършен благодарствен молебен за 130-годишнината от Съединението в град Панагюрище. В тържеството освен официалните лица ще участват Духов оркестър „Делчо Радивчев“ при Народно читалище „Виделина-1865“ и клуб „Традиция“.
Берлинският договор от 1878 г. разкъсва България на части и Панагюрище остава в пределите на Източна Румелия - васал на Османската империя. На 2 септември 1885 г. в града избухва бунт и Захарий Стоянов е принуден да вземе светкавично решение за повсеместно въстание за сваляне на румелийската власт. По този повод на страниците на в. "Борба" той помества следната телеграма: "...В Панагюрище, главния лагер на Бенковски, мястото където изгърмяха най-напред  черешовите топчета,вчера на 2-ри того се е извикало: "Долу Румелия!" ...Живейте панагюрци! Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на другите тържествуват!"
Близо 2000 панагюрци, предвождани от Събко Милков, Антон Оряшков и Тодор Хаджикиролов, излизат на площада с развято знаме и с възгласа: "Съединението прави силата!". Т. Хаджикирилов, син на героя от Априлското въстание Симеон Хаджикирилов, дава първия изстрел на Съединението. Околийският началник Димитър Хаджигендов приема ултиматума, но след като хората се прибират в домовете си, арестуват ръководителите на бунта. Гаврил Кръстевич пише телеграма до Цариград за размириците. От Пловдив е изпратена конна жандармерия, за да арестува бунтовниците. На 3 септември Централният комитет на Съединитската партия анализира събитията в Панагюрище и решава да бъде превзета източнорумелийската столица Пловдив. След три дни майор Николаев и Чардафон Велики пленяват губернатора Г. Кръстевич. Панагюрските опълченци сформират доброволчески отряд, наброяващ 250 д. Предвождан от Орчо Войвода и Иван Кузмов - Комитата, този отряд се бие храбро срещу войските на сръбския крал Милан край Сливница, Драгоман и Пирот. В резултат на събитията Източна Румелия е присъединена към Княжество България.

Всички културни събития през септември в Панагюрище вижте тук.

"Чат-пат културни новини" по данни на Община Панагюрище и Исторически музей - Панагюрище

Зографова и НЛМ кипят от енергия и работа през лятото

В националния литературен музей работят по престижен европроект, издават нови книги и се готвят за откриването на облагородения двор на къщата музей на Смирненски в София

Катя Зографова

- Здравей, Катя! Позволявам си да си говорим така, защото се познаваме отдавна. Разбрах, че в Националния литературен музей това лято съвсем не е мъртвило, както е нормално в сезона на отпуските. Защо така?
- Да, дори напротив – лично аз си прекъснах отпуската заради неотложни дела. Предаваме за печат прелюбопитния сборник с непечатани автобиографични, накои от които писани в затвора, текстове на писателя Светозар Димитров, известен с псевдонима си Змей Горянин. Ръкописът „Завръщането на Змей Горянин” спечели тазгодишния конкурс „Помощ за книгата” и ще бъде нашият подарък за 110-та годишнина на „забранения” след 1944 г. писател, чийто архиви се пазят в голямата си част при нас. На 3 септември откриваме сезона в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” с изложба, посветена на 150-г. от рождението на Тодор Влайков „Морал в политиката”.
- Преди време с колеги дадохте пресконференция и за един международен проект, който работите съвместно с Института за литература и със Столична библиотека.
- Това е най-сериозният проект, по който се трудим вече няколко месеца. Названието му е „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти”. Националният литературен музей за пръв път в почти 40-годишната си история  печели европроект. Благодарни сме на бенефициента – Института за литература, на Столична библиотека, портньор по проекта, които имат повече международен опит. Определям проекта по Мярка 2 „Документиране на културната история” на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в размер на 192 272 евро безвъзмездна финансова помощ на държавите Исландия, Лихтенщайн и Норвегия - като най-значителен успех за Литературния музей. Разбира се, не подценявам предишните битки на обновения ми екип в национални конкурси. Спечелихме, в конкуренция с още около 60 проекта по дарителската програма на "Мото-Пфое", проект с изразителното име „Градината на символизма”. Благодарение на него преобразихме „подивелия” двор на къща музей „Хр. Смирненски”  на ул. „Овче поле” №116  в квартал „Възраждане”. (Откриването на „Градината” предстои съвсем скоро - б.а.) Преди това стегнахме покрива на сградата, в която до смъртта си е живял поетът със семейството си. Така започна спасяването и възраждането на музея на Смирненски.
- Мисля, че решаването на болния проблем с музея на Смирненски трябваше да се случи отдавна. Разкажи сега нещо по-конкретно и интересно за твоето любимо„документиране на културната история”.
- Всъщност нещата са свързани. Докато не се възроди музеят на Смирненски и бъде отворен за посетители, докато музеят на Яворов, макар и действащ, в състояние на застрашеност поради безхаберието на собствениците си, най-ценните експонати ще бъдат съхранени за поколенията чрез своята дигитализация. Помислете само - докато музеите и библиотеките имат работно време, достъпът до уеб-базираното дигитално хранилище и до сайта с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални арфивни материали, филми, виртуални колекции, презентации, ще бъде общодостъпен независимо от деня и часа, в който потребителят пожелае да се срещне с тях...
- Да разбирам ли, че този голям проект е насочен към максимално широка публика?
- Да, той е дълбоко демократичен по самата си същност. Насочен е към най-различни публики – обществеността, учащите, специалистите, дори социалните  групи в неравностойно положение /ромите/, българските училища в чужбина. В специален раздел на хранилището вече се изгражда богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век, от която се съхраняват онлайн книги, периодични издания, фотодокументи... Предстои оборудването на мобилен дигитален център специално за ромската култура, както и обучаването на ромски младежи, които да работят в него, да създават образователни продукти, да въвличат своите събратя в един по-висок културен хоризонт.
- Литературният музей вероятно притежава най-много и ценни ръкописи, снимки и вещи в сравнение с останалите участници по проекта? Кои писателски имена са избрани за дигитално включване? Как направихте избора им и по какъв начин ще представите архивното им наследство?
- Да, несъмнено в НЛМ се пази неизброимо, огромно литературно богатство – над 115 000 културни ценности. Само ръкописните листове в музея на баща и син Славейкови са 80 000. Става ясно, че по проекта ще бъде дигитализирана само малка част от музейните ни реликви. Затова пък тя трябва да е отлично подбрана. Една от най-важните ми задачи като координатор на проекта е да осъществявам перманенти работни срещи между литературоведите от БАН и музейните колеги от НЛМ, за да „напаснат” те възгледите си по отношение на това кое е най-непознатото, най-приносното, уникалното, ако щете и най-атрактивното за широката публика. Радвам се, че тези интердисциплинарни срещи - своеобразни творчески лаборатории, са изключително успешни, че Институтът, Музеят и Библиотеката се сдружават в интелектуалните и практическите си усилия! Работата по литературоведските профили на Яворов, Петко Славейков, Лилиев, вече започна.
- Кои са останалите литературни класици, чиито имена са включени в проекта?
-  Веднага ги изброявам: Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.
- Струва ми се, че повечето от тях имат литературни музеи, филиали на НЛМ?
- Да, точно така е - 7 от 13-те класици, включени в проекта, имат мемориални къщи музеи в системата на НЛМ. Няма да ги изброявам, защото културната общественост ги знае, обича ги и все повече ги посещава. Ще направя важното уточнение, че 4 от писателите, които нямат свои  музеи, са фондообразуватели в НЛМ, тоест техните архив са при нас и ще бъдат дигитализирани по проекта. Това са Лилиев, Багряна, Фани Попова-Мутафова, Николай Разцветников.
- Кое е уникалното и неизвестното, което ще изкуши публиката да следи с интерес сайта на „Литературната класика – знание за всички”, да влиза в дигиталното му хранилище?
- О, примерите са много, интересни и различни. Едно от достойнствата на проекта според мен – освен съхраняването на културното наследство, свободния достъп до знанието, образователната ефективност, формирането на културни и граждански ценности, интергрирането на ромите, е - оцелостяването на националното архивно богатство. Ето например притежанията на Института за литература и тези на НЛМ ще се свържат в единен архивен и концептуален свод. Известно е, че БАН съхранява 8 ръкописни тефтерчета и тетрадки, а НЛМ – 16 такива на Никола Вапцаров. В Института се пази бележникът „Байер” с „Прощално” и „Предсмъртно”, а в Литературния музей – тетрадката „Сампа” със записите на 8 стихотворения на поета, направени в затвора преди разстрела му. Сега тези знаменити реликви ще бъдат съположени и ще могат да бъдат разглеждани и разтълкувани в общото дигитално хранилище. Нещо подобно ще се получи и с наследството на Христо Смирненски, което също е „раздвоено” между двете институции. Така „пъзелът” на културната памет ще бъде нареден и осмислен поновому.
- Кое обаче е автентично „музейното”, което ще бъде представено в дигиталното хранилище?
- Струва ми се, личните вещи на класиците! Те са най-музейното. Ще бъде интригуващо писателите ни да бъдат представени не само по обичайния „христоматиен” начин, но и със своите хобита, колекции, втори професии, пътешествия из прекрасната родна земя, контакти с колеги по перо у нас и в чужбина, с любовите си, със запазените кабинети и библиотеки, с  юбилейните им дарове... В това отношение най-мащабен, просто разкошен, е софийският музей на Патриарха – първият и най-обичан литературен музей в страната. Изумителна тема е кулминиращата обич към Вазов по време на втория му юбилей през 1920 г. - в най-тежките мигове на национална покруса след двете военни катастрофи, непосредствено след злощастния за България Ньойски договор. Това не е случаен, а знаков за националното ни самосъзнание и самосъвземане факт и той ще бъде подобаващо представен в проекта ни. Ще даде и една красива, богата и изкусителна визия за литературния музей, за това как трябва да почитаме своите национални класици!

Интервюто взе Стоян Радулов,
"Чат-пат културни новини". Използвани са снимки от архива на "Чат-пат" и на НЛМ - София
 

Плакатът към проекта „Българската литературна класика – знание за всички"