Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух

В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов

Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Операторът Ники Василев с житейски юбилей - на 70

Николай Василев, снимка от личен архив

Най-добрият оператор на Телевизия Туризъм, русенецът Николай Василев, става на 70. Носителят на награди за работата си от Тунис, Япония, Португалия, Полша и България, казва за юбилея си: "Родих се на 1 февруари в средата на миналия век. 70 години минаха като на кино. А 55 от тях бяха и кино и вино. Пожелавам си и следващите 70 години пак да бъдат кино-вино!"...
Роден на 1 февруари 1949 г., през 1964 г. талантливият младеж постъпва в киноклуба на родния Русе и там се усъвършенства като оператор и режисьор-аниматор. От 1979 г. е главен оператор на Младежка филмова студия – Русе. В същото време сътрудничи на Българската национална телевизия. През периода 1978 – 1998 г. е фотограф-редактор на Универсална научна библиотека – Русе. Специализира анимция в Студия „Барандов” – Прага.
Журналистическата си дейност започва в регионален вестник. Публикува свои снимки в централната преса. Член на СБЖ и Международната федерация на
журналистите. От 2003 г. е оператор в ТОП телевизия. През 2005-2007 г. е оператор в Арена медия. От 2008 г. снима за Телевизия Туризъм.
Първите си авторски награди за свои филми получава през 1971 г. През цялата си творческа кариера досега е създал над 200 кино- и видеофилма. Следващите години го оформят като един оригинален творец, за което получава престижни национални и международни награди на кинофестивали, някои от които са:
- Първа награда „Златен лъв” от кинофестивала на UNICA за анимационния филм „Кранът,който…”;
- „Сребърен сокол” от Килибия – Тунис, за анимационния филм „Парад”;
- Наградата на губернатора на Нагасаки – Япония, за „Парад”;
- „Сребърна крепост” от Гуимареш – Португалия, за филма „Браво, брависимо”;
- Бронзов медал на UNICA от фестивала в Торун – Полша, за „Кранът, който…”;
- Първа награда в категория Икономика и туризъм на фестивала на медийните продукти за българската евроинтеграция – 2004 за филма „Преходи”, и Първа награда в категория „Култура и културно наследство” на същия фест през 2005 за филма „Елиас Канети в Русчук”.

В областта на фотографията има много участия в общи фотоизложби и престижни национални и международни фотоконкурси. Организирани шест самостоятелни изложби
на художествена фотография. Притежава богат организационен опит, който реализира в организирането на национални кинофестивали като ANIMATRIK за анимационни филми, Русенска осморка, Конгрес и Международен филмов фестивал на Световната организация за некомерсиално кино UNICA през 2012 г. в Русе, екофотопленери с участието на изявени български фотографи. Художествен ръководител на фотоклуба при Възрожденско читалище Зора” - Русе. През 2014 г. Община – Русе го удостоява с наградата плакет на Русе по случай 50-годишния му творчески юбилей.
През 1993 г. заедно със свои колеги учредява и регистрира Федерация „Алтернативно кино”. Четири години по-късно основава Русенско фотографско общество с фотографи от град Русе, Велико Търново и Силистра.
През 2006 г. Николай Василев получава почетен диплом на списание "National Geographic". Негови фотографии са притежание на различни частни колекции в България, Белгия, Турция, Испания, Англия, Франция, Германия, Холандия, САЩ, Пуерто Рико, Мексико, Китай, Япония, Тайланд, Хонконг.
В Телевизия Туризъм Николай Василев снима за основните ни рубрики "100 национални туристически обекта", "Музеите и галериите на България", "Посоки" и пр. Има и над 30 документални филма като главен оператор, сред които "Между полумесеца и кръста", "Дунав - човешкото лице на земята", "Усукано по килифарски", "Тутракан", "Никополис ад Иструм", "Денят на нестинарката", "Хасково - времето като вечност" и мн.др.
С него съм направил едни от най-хубавите си документални филми.

Честит рожден, приятелю, таланте, вдъхновителю! Бъди!

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Да зарежем лозите на Трифон Зарезан - 1 февруари

На Трифоновден в село Баня, Панагюрско

1 февруари - Ден на св. мъченик Трифон (ок. 225 – 256). 

Трифоновден. Трифон Зарезан. Ден за зарязване на лозето.

Православното християнство в България е с дълбоки традиции, а българската църква е играела ключови моменти в духовния и политически живот на хората и държавата.
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон. В средата на 3-ти век той излекувал с молитви дъщерята на римския император Гордиан. Неговият наследник на трона обаче - император Декий Траян, започнал гонения рещу християните и Трифон загинал мъченически в името на вярата.

В българската митология свети Трифон е считан за закрилник на лозарите и винарите, защото произлизал от областта Фригия в Мала Азия, смятана за една от прародините на лозата и виното.
Част от мощите на светеца бяха донесени в България преди няколо години от Атон от Неврокопския митрополит Натанаил и вградени в основите на храма "Свети Георги Победоносец" в село Черниче, община Симитли. На 1 февруари всяка година в този храм се отслужва тържествена литургия в чест на свети Трифон. Но такива се изнасят в почти всиички български православни храмове. Големите тържества в Панагюрско например са в село Баня - селото на лозарите и винарите в района.

Традиционно литургията е последвана от водосвет и пречистяване, както и от ритуално зарязване на лозите, които се преливат с вино от последната реколта. Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна и подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се придружава от благословии за берекет.
Денят на Трифон Зарезан продължава с празнична черпявка.
В разгара на деня мъжете лозари се събират на обща трапеза, придружена от песни и веселие – далечен отглас от Дионисовите празници в античността.

На Трифоновден в село Брестовица, Асеновградско

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Снимки на наш човек показват в изложба в Русе

Снимките, с които участва в изложбата Стоян Радулов

Четири фотографии от панагюреца Стоян Радулов бяха селектирани и подбрани за участие в годишната изложба на фотоклуба при Възрожденско читалище "Зора" в Русе. Освен писател, режисьор и сценарист, Стоян е запален пътешественик и почитател на фотографията, участник в няколко фотоизложби до момента, организирал е включително самостоятелна.
В традиционната годишна изложба на въпросния русенски фотоклуб този път ще бъдат представени девет автора. Няма конкретна тема, всеки от тях показва най-доброто, според него. Радулов се е съсредоточил върху пейзажите - красивите скали над Белоградчик пред буря, макове и залез от Средногорието, както и изглед от язовир "Доспат". Прочее, пейзажите и преобладават в общото звучене на фотографиите. Представени са още творби от Емилия Манолова, Милчо Йовчев, Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова, Милчо Манев, Севдалин Дончев и Николай Василев.
Експозицията с творбите на фотографите ще бъде подредена във фоайето на читалище "Зора" в Русе и ще бъде открита на 18 декември 2018 г. от 17.30 часа. Тя ще краси читалището до края на 2019 г., т.е. до следващата годишна творческа изява на клуба.

"Чат-пат културни новини"

Кадър от Емилия Манолова

Кадър от Милчо Йовчев

Кадри от Митко Иванов, Стефка Иванова, Наталия Борисова и Милчо Манев

Кадър от Николай Василев

Кадър от Севдалин Дончев

Фоторепортаж от гостуването на Камелия Кондова в Панагюрище

Камелия Кондова е онова светло момиче, което написа може би най-тежките и най-светлите стихове в съвременната българска поезия. Затова е хубаво, че тя гостува на 23 ноември в Панагюрище - последователно на Градската библиотека, на МБАЛ "Уни Хоспитал" и на Литературния ни клуб "Виделина". Срещата й с публиката бе същия ден вечерта в музикалната зала на Читалище "Виделина", за да ни прочете късчета от душата си и да ни зарази с любов такава, каквато само тя може да дари и да изпита.
Споделям с вас съкровени моменти от тази незабравима среща с Камелия Кондова и нейните приятели. Това бе едно невероятно преживяване между кориците на книгата й "Неделята, която беше в понеделник" с приятели на изкуството...

Благодарим на Пепа Маркова която е член на Клуб "Виделина" и направи всичко възможно да пристигне от София, за да уважи Камелия Кондова и да запечата в обектива си емоцията на присътващите; да пресъздаде собственият си мироглед, чрез всички нас.
Благодарности и на гостите, уважили това събитие, сред които стоят имената на художничката Елка Дееничина, писателят Михаил Гунчев, актьорът Любен Чаталов, поетът Димитър Никифоров и още, и още...
Но, преди всичко и не на последно място - благодарности на поетесата Камелия Кондова, която пропътува километри, раздаде емоцията си, лиши близките си от своето присъствие - за да ни направи щастливи... За да ни усмихне.. За да ни подреди!
Дано да има повече такива срещи!
Заради усмивките и заряда, които носят в себе си и заради утрото, което неминуемо ще ни се усмихне, без да взема предвид всичко случило се преди настъпването му! И не защото е по-светло, а затова, че е по-мъдро от вчера-вечерта!
Обичайте се!

Текст Дима Дюлгярова
Снимки Пепа Маркова

Още от Камелия Кондова в "Чат-пат".

През деня Камелия Кондова и Любен Чаталов гостуваха на МБАЛ "Уни Хоспитал" - Панагюрище

Гостуването на поетесата в МБАЛ "Уни Хоспитал" е част от съвместните инициативи между лечебното заведение и Общинска библиотека „Стоян Дринов”. Предстоят още срещи с автори, музиканти и художници, които ще се провеждат периоично в „Уни Хоспитал“. На по-късен етап ще бъдат планирани и срещи в библиотеката, на които лекари от болницата ще презентират пред аудиторията важни теми, свързани със здравето. Младите хора, които са решили да следват медицина, ще се запознаят с перспективите, които „Уни Хоспитал“ може да им предложи в професионалното развитие.

"Чат-пат културни новини"
Снимка - Общинска библиотека "Стоян Дринов"

ОЧИТЕ НА БАЩА МИ

Оглеждам се. Не, не във огледалото.
В очите на баща ми се оглеждам.
И виждам как догаря вече старото
предчувствие за някаква надежда.
И виждам мъдростта му - уморената,
изплашена за някого, за нещо.
За хляба. За съдбата на вселената.
За първата ми незаконна среща.
За майка ми. За страшното съмнение,
че ни предават близките ни даже.
За думите, които от вълнение
навярно е забравил да ми каже.
Сънят му от безсънното си скитане
се връща у дома. Но е бездомен.
И виждам, че ме няма в очите му.
Избягала съм. И съм само спомен…”

Стихове Камелия  Кондова