Чудеса преди Коледа

Димитър Стефанов, шарж Стайо Гарноев

До оня ден смятах, че чудесата са красиви измислици, но ето че вече и аз повярвах тях. Изненадата ме споходи в мига, когато любезната инкасаторка на ВиК вдигна проницателния си поглед от водомера ми и с дълбоко развълнуван глас съобщи количеството на изразходваната от
моето малко домакинство вода. Миата! И тя самата бе изненадана до шокиране, тъй като води партидата ми от десетилетия и даже на сън би могла да съобщи обичайния ми разход.
- Ами-и-и… Това показава… - почти се заоправдава тя, тъй като не знаеше на какво да вярва – на утвърдената си практика или на водомера.
- Но това е пет пъти повече от обичайното! – не можех да се начудя и аз. – И то точно във времето, когато чучурката ми почти през цялото време бе пресъхнала…
- Знам, знам. Но… - инкасаторката сви рамене и ми хвърли поредния си съчувствен, да не кажа съболезнователен поглед.
- Да не би пък да е от въздуха, който фучи от тръбите преди да дойде водата? – опитах се да направя догадка.
- Не, не! – защити служебната си теза тя. - Сигурно сте се презапасявали…
И хвърли един поглед около себе си, вероятно за да открие някаква нерегламентирана, скрита под леглото цистерна.
- Да се презапасявам ли? – удивих се аз. - Че с какво? С калта, която ми подавахте през по-голямата част от времето ли?
- Вие си знаете…
- Да, знам си – запасявах се с вода, но от минералната баня или от крайпътните чешми. Но те пък не са вързани с моя водомер…
- Тогава и аз не знам. Но… толкова се отчита, и толкова трябва да се плати... Въздух, кал или вода – това няма никакво значение.
Светна ми! Беше се случило чудо.
Водомерът ми явно се е въртял от някакви неведоми сили, тъй като друго логично обяснение едва ли би могъл да ми даде и самият управител на общинското дружество. Досетих се още, че най-вероятно това необичайно явление е споходило не само мен, а всички граждани, преживели лятното безводие. И като е така, помислих си в последствие, не е ли възможно да погледнем позитивно на нещата и да се възползваме от тази мистерия, която без съмнение ще продължава и за в бъдеще, за да си съберем липсващите парички за строящия сеот десетилетия язовир. Изчисленията, които всеки може да си направи и без калкулатор са съвсем прости.
При режим на водата12 на 12 часа водомерите въртят пет пъти по-бързо, независимо от факта, че вода през тях почти не тече. Следователно при режим 6 на 6 часа сметките ни ще набъбнат 10 пъти. А представяте ли си какво ще се получи ако водата спира през час? Чувате ли ме, господин управител? Убеден съм, че при такъв режим само за една година ще се наберат средства не за един, а най-малкото за два язовира. Стига да има кой да плаща за оня, дето духа.
Текст Димитър Стефанов 
(Публикуван в бр. 35 на в. "Време", 3 - 9 октомври 2012 г.)