Изглед от монумента на Христо Ботев над Калофер |
И ето – шест дни преди 2 ЮНИ, над родната стряха на Великия и свиден син на България, над смълчания гранит и бронза, над притихналия площад с неговото име, над белите къщя, зелените гори и легендите, над среброликата млада Тунджа се посипаха звездните песни с които съм отраснал, майчините песни, закърмили всяко българче. Невидим полъх от възрожденски и революционни искри беляза началото на богата културна програма, която буди паметта ни, сякаш да ни въведе в оня величав и скръбен Ден на Христо Ботйов, който равен има само един – 19 февруари!
Мъжествените слова на Поета, изричани от водещия Никола Марински, се сплитат с призивните звуци на “Стани, стани, юнак балкански...“, “Вятър ечи, Балкан стене...”, , последвани от възторжената мелодия на “Топчето пукна ...”. Гневните строфи на “Елегия” и “В механата”, се сподирят от безсмъртните мелодии на “Къде си вярна ти любов народна...” и “Песен на панагюрските въстаници”. А на “До моето първо либе”, “Я надуй , дядо, кавала ...” и “Пристанала”, откликват благите, препълни с тъга, нега и любов “Слънцето трепти, заожда ...”, сакралната “Хубава си, моя горо, ...”
Камерен хор "Чавдар Маждраков" |
Края на този, изпълнен с родолюбие и възрожденски патос красив концерт, своеобразна поанта на преклонението, героизма и мъжеството слагат песните, които ще звучат и живеят докато има българи – безсмъртната “Жив е той, жив е ...” и химна на нашето национално достойнство – “Тих бял Дунав ...” !
Над Калофер припада хладна майската вечер и вятърът отнася последните думи към смълчания Балкан, отвъд Бузлуджа, отвъд тревата на Агликина поляна, понесен над Мизия – да гони тихата бяла Дунава ...
А в мен отекнаха незнайно защо, ненадейно долетелите стихове –
“Как сега ще напише
и какво е Духът сега? –
звяр и природа, земя и небе
или въздишката
подир онова:
Мила ми Венето, ...“
Михаил Гунчев, 27 май 2013 г., Калофер
Няма коментари:
Публикуване на коментар