Абсурд е човек да се редуцира до неговата телесност

Ловчански митрополит Гавриил

Христовото откровение за човешкия произход, призвание и спасение е святата основа на православната антропология - църковната богословска наука за човека. Христовото изкупително и спасително дело ни откри в пълнота колко висока е ценността на човека за Бога.Защото Бог не се погнуси от нашето паднало заради греха естество, но снизходи до него, възприе го в неговата пълнота - сиреч в дух и тяло, приласка го, очисти го, облагодати го, възкреси го и го възнесе, за да пребъдва човешката природа в благостта на св. Троица отново! "Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан 1:14).
Тази велика тайна св. Ириней Лионски обяснява така: Синът Божий стана Син Човешки, за да може и синовете човешки, т.е. всички ние, да станем отново чеда Божии. Великият светител на Църквата Атанасий Александрийски казва: "Бог се въчовечил, та ние да се обожим".Иисус Христос дойде на Земята не само за да просвети душите ни, но за да освети и спаси и телата ни, така че ние целите да се обожим. Ценността на нашите тела не се проявява в тях, взети сами по себе си, а в това доколко те са целомъдрени съсъди на нашите верни на Господа души. С други думи, човешкото тяло е призвано да съслужи на човешкия дух и на действащата в него Божия благодат, така че човешката личност да постигне същинското си призвание - в тялото и духа си да придобие християнската святост. В Православната църква Бог ни показва, че именно това е нашето призвание и то е напълно постижимо - св. нетленни мощи на православните светии са едно от доказателствата за преобразяващата сила на Св. Дух, чрез която материята придобива благодатни, свръхестествени свойства на нетление, благоухание и чудотворство.
"Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие." (1 Кор. 3:16-17). Да обичаме и опазваме телата си, но най-вече да се потрудим в тях да царува духът, като придобиваме истински спасителното познание за нас самите и за смисъла на земния ни път. А това познание се състои в очистването на нашите сърца от заблудите на страстите, в даряването на искрена любов на нашите ближни и в молитвеното единение и вярно служение на Отца, Сина и Св. Дух! Амин.
Ловчански митрополит Гавриил, със съкращения от в. "24 часа"