Раленков и Коцев със съвместна премиера в София

Съвместна премиера на стихосбирките ''Денят на еднодневката'' на Кръстьо Раленков и ''Изваяна от скреж любов'' на Радослав Коцев – Даро, организираха авторите им в столичното читалище ''Николай Хайтов'' на 11 юли 2013 г. "Наистина една много находчива и симпатична идея - двама толкова различни като натюрел поети да предствят заедно своите нови книги и заедно да четат своите и на другия стихове", отбеляза по повода наблюдателят на "Чат-пат" Мария Бегова. Тя и поетесата Катя Маринова бяха представителите ни на това приятно събитие.  "Присъстващите се насладиха не само на добра поезия, но и на атмосферата на доверие и приятелство, които свързват творческия тандем Кръстьо Раленков и Радослав Коцев-Даро - допълни още Мария Бегова. - В представянето взе участие и очарователната поетеса Виолета Христова - един от редакторите на книгата на Кръстьо. Той пък на свой ред като редактор представи книгата на Даро. Последва рецитал на авторите, които демонстрираха завиден талант за художествено четене - нещо, което не се среща често при поетите."
Какво още - ами, представете си топла юлска софийска вечер и бира...
"Чат-пат културни новини", снимка Русин Катански

Кориците на представените книги

Поезия от Кръстьо Раленков, включително "Денят на еднодневката", можете да прочетете тук.
Но Радослав Коцев - Даро е непознат автор за кръга "Чат-пат". Затова ето какво казва за него като поет самият Кръстьо Раленков: "Даро е един странен и субективен автор, със собствени абстрактни видения, които, макар и на места мъгляви и неразбираеми, успяват да разпалят въображението на читателя. Вероятно фактът, че авторът е едновременно и художник, е причина за нестандартните „словесни” цветове и нюанси, на които ще попадне читателят.  Също както акварелите му, така и стиховете са наситени със страст и меланхолия, тъга и надежда."

Размяна
Аз вече бил съм при тебе, Господи!
Помниш ли прокопания канал за вода,
когато на пет се перчих смел пред деца
и те с ужасени очи запечатваха
как земята ме глътва
и пръстта ми запушва устата?
Тогава ми рече: „Подранил си момко”
и чрез ръката на Стайко
ме върна у дома за косата.

Аз вече бил съм при Сина Ти, Господи!
С Него играехме на жмичка,
и когато Той ме откриваше зад мама
аз засрамен примижавах – привичка.
Сега, в любовта си отново Го търся.
(казват, че бил отдясно до Тебе)
В Ден ще дойда, и ще остана
вдясно от Него – не протоколно,
а като един от милионите новородни.

Ти вече бил си при мене, Господи!
Помниш ли есента на ’89 година,
когато в мазето до „Кристал”
хвърлях кюмюр – в котела?
Ти идваше при мене на топло,
седяхме, общувахме кротко,
после ме извеждаше за ръката
отвън на студено и светло,
за да разбера, че Свободата
не е уютен дом с парно,
а вървян път с Тебе.

Сина Ти вече бил е при мене, Господи!
Паметта стаена в клетка, помни
как Правдата и Любовта
ме разпъваха в двете посоки,
как омраза и невежество
ковяха краката ми боси…
тогава Той разчупи печати
и със заветни Слова ме врече:
„Обичай врага като себе си”
без себе си – с Теб…
Стихове Радослав Коцев – Даро