префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите.
Стихове Елисавета Багряна
Елисавета Багряна е една от най-известните и противоречиви личности на поетичния ни небосклон. Въпреки че поетесата е малко забравена в забързаното ежедневие, литературоведът Катя Зографова ни връща към чувстваната и емоционална поезия на Багряна. Зографова разкрива неизвестни страни от живота на поетесата чрез новата си книга "Играещата със стихиите Елисавета Багряна".
Книгата на издателска къща "Изток-Запад" дава отговори на няколко въпроса:
Коя е Елисавета Багряна? Какво се е случило в България в средата на XX век? Какво е мястото на поезията в реалността на хората? И много други.
Зографова излага своите философски прозрения и прави интересни съпоставки между стила на Багряна и този на нейните съвременници – Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Теодор Траянов и Гео Милев.
"Играещата със стихиите Елисавета Багряна" разглежда стихосбирката "Пет звезди" и творчеството на поетесата след 9 септември 1944 г., като не спестява неудобните поклони на Багряна към властта. Авторката спазва обективността и документалността на събитията и фактите.
Книгата носи принос и в изясняването на пораженията върху българската интелигенция, които са й нанесени по време на тоталитарното управление. Тя представлява изследване, което разкрива не само неизвестни факти от живота на Багряна, но и непознати или забравени детайли от случилото се в България в средата на XX век.
В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" читателят може да открие ценна кореспонденция на Багряна с Владимир Василев, Николай Лилиев, Иван Мешеков, Жорж Папазов, Петър Увалиев, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов, проф. Роже Бернар и др. Писмата, които са си разменяли представляват реално доказателство за едно отминало време, за което дори днес се търси истината.
Елисавета Багряна |
Името на Багряна се свързва и с доста противоречия, тъй като поетесата е жена, която е защитавала позициите си. В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата. Едно от тях е участието на Багряна в защитата на българските евреи през 1940 г.
Друго е съвместната ѝ роля заедно с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа. Именно Багряна се явява в пълна защита на процеса срещу поета Никола Вапцаров, но за жалост защитата ѝ е неуспешна. Тя участва и в спасяването на анархиста Делчо Василев от лагера "Куциян" след 1944 г.
Още много такива моменти от живота на Баграна са представени от летератуведът Зографова. Авторката е родена през 1957 г. в Панагюрище и днес е директор на Националния литературен музей. Автор е на редица издания, сред които "Многоликата българка", "Жените в Априлското въстание", "Никола Вапцаров: преоткриване", "Неканоничният Вазов", "Орчо войвода" и др.
Източник inews.bg
Размисли, породени от известието в блога “Чат-пат” за последната книга на Катя Зографова "Играещата със стихиите Елисавета Багряна".
ОтговорИзтриване"Страшно", да не река "Адски", ми ареса това превъзходно клише "забързаното ежедневие"! Поздравявам списалия материала! Почти колкото родолюбивите думички и неовъзклицания, щъкащи из устата на културните и интелигентни свободни днешни гурута, като например особено благозвучното "уйкенд", подменило простонародното и просташко "почивни дни", да не спомена баба ми Делка Перфанова, дето му викаше на туй животно , за разлика от "делника" - "празник" и още, за възклицанието "Уаууу!", подменило просташкото "Ах!", или “Ох!”, или "Ех!", или "Ай!", или "Вай!", или "Въх!", или както Ви отърва!
И още, “възхитих” се от задължителното демонстрирано "верноподаническо" клеймо – блюдлизието, станалото модно в “културните интелигентни” среди днес ухапване за: “ ... пораженията върху българската интелигенция, които са й нанесени по време на тоталитарното управление”. Въх! Ами че туй демократичнородено отроче си се пръкна в замяна на старите, като например: “ ... под непрестанните грижи на Партията и правителството ...” Звучи ми още и аналогично на задължителното преди лепване под път и над път името на “човека от народа”, като етикет на лакейщина и лоялност към системата.
Но не ми се ще да се задълбочавам за “пораженията”, например в музикалната или театралната сфери, за живописта и монументалното изкуство, още по-малко - за литературата. Ще си река “Възгеч, бе!” и спирам с мисълта си, че “Истината е многодетна майка!” И ако трябва да го река по-просто, то “Абсолютната истина е, че има много истини!”
С цялото си уважение към редакционния екип, чини ми се, че и под редакционните материали следва да иде подписът на списователя. Даже и когато са заимствани!
Михаил Гунчев, 16 декември 2013 г., Стрелча