Среща с вечността и смисъла при гостуването на Камелия Кондова, Николай Милчев и Левена Филчева

Среща с поетите Камелия Кондова, Николай Милчев и Левена Филчева се състоя на 2 октомври 2013 г. в Градската библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище. Културното събитие се проведе по покана на поетите от страна на Литературния клуб на "Асарел-Медет" АД по повод световния Ден на поезията - 1 октомври.

В приятелска обстановка поетите четоха свои стихове, пяха с акомпанимент на китара. Както повелява неписаният протокол, подобни срещи приключват с диалог. Често, незнайно защо. Диалогът с добрата поезия всъщност се води в мълчанието, в затихналия унес на съпреживяването, в което думите са безсилни. Говорят сълзите в очите. Защото смисълът на литературата, и особено на поезията, е да откриеш себе си в искрената изповед на поета.
След срещата млада наша съгражданка сподели дълбокото си съпреживяване на творбата, посветена на паметта на Рангел Вълчанов. Смутена, тя се тревожеше, че не е намерила думи да попита... А и как точно се пита за чувствата! Ако човек има сърце, тези чувства карат кръвта да пулсира. Тези, за които сърцето е само анатомичен орган, те не ходят на такива срещи.
По желание на Дарина Дечева Камелия рецитира своето "Богомилско стихотворение". То ме накара после да прочета двете стихосбирки "Малки смърти" и "Как се обича художник".
Поезията на Камелия Кондова е поезия на анжамбмана, сложна фигура, в която логика и чувство се сливат във върховно напрежение, означава често и с термина поанта. Но поантите тук са нетрадиционни, защото се леят в междуредията, в казаното в скоби, не във финални афоризми. Недейте да четете тази поезия, ако сте блондинки. Цитирам доста сериозната шега на Камелия в едно от стихотворенията й, посветено на поета Борис Христов.
С поезията на Камелия Кондова човек се учи да обича. Да обича най-лошия, да обича живота, любовта и вярата, и идеала, и красотата, скрита в очите на художника.
Попритисната от публиката, Камелия си призна, че е на път да стане 90% панагюрка!
Поезията на Николай Милчев също разплака дамите, защото всяка жена очаква да чуе такива есенни обяснения. Творбите "В пейзаж с Лолита" са завладяващо ритмични и докосват сърцето с наивизма, разтварянето на тънката еротика в пейзажа и фолклорната стилизация. За да съм напълно честна обаче ще кажа, че никога не съм искала да ме наричат птиченце. Винаги бих предпочела да съм птица. Да съм таралеж, а не таралежче. Виж, с лисичката съм съгласна.
Книжката на Левена Филчева е оригинална като замисъл и изпълнение. В нея модерно и традиция са се преплели в многообразно стихосложение, в бял и класически стих, в диалог между текст и премълчано.
После Левена взе китарата и с Камелия запяха песен на Окуджава. Красиво и тъжно, заради забравата... Добре, че са поетите, та да ни срещат с истинското изкуство, а и с добротата и човечността. С вечните неща и скрития им смисъл!

Красимира Василева за панагюрския вестник "Време" (9-15 октомври 2013 г.)