Сред пъстра и многобройна публика в зала „Стоян Аргиров” на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” в София на 4 февруари 2015 г. нашият наблюдател и верен член Мария Бегова представи първата си самостоятелна поетична книга „Думи насъщни”. „Гледайки ви, сякаш виждам живота си – толкова сте различни и от различни периоди”, обърна се тя към гостите си – много от които близки и по-далечни приятели, колеги от библиотеката на Алма Матер (Мария е била част от колектива й дълги години), колеги от Центъра за източни езици и култури и пр.
Мария Бегова бе представена от Анна Ангелова - филолог, доктор по библиотекознание и директор на Университетската библиотека. Тя сравни живота на Мария като библиотекар и отдаден на литературата човек с път през дълъг библиотечен коридор, които минава през понякога страшни, а понякога през красиви паралелни светове, пълен не само с изпитания, но и с красота. „Важното е, че Мария оцеля и днес наблюдава света от къщата на своя връх, откъдето първа посреща вятъра и докосва звездите, връх, който й позволява да мечтае”, бе друга от метафорите на Анна Ангелова за Мария Бегова. „Когато дойдеш на моята тераса в къщата на това високо място, обещавам ти, че и ти ще пропишеш”, не й остана длъжна Мария.
Ден по-рано в предаването „Книги завинаги” на университетското радио Alma Mater Classic FM Мария Бегова обясни пред един друг панагюрец и член на „Чат-пат” – Румен Спасов, мотивът си да постави конкретното заглавие на първата си поетична книга: „Смятам, че всеки човек има своите думи насъщни, защото те са, които ни помагат и да се разказваме, и да се разкриваме, и да се разбираме – най-важното. Това са думи, зад които стоят важните неща – емоциите, страданията ни, надеждите ни. Насъщните думи са свързани, разбира се, преди всичко с личната ни съдба, със семейството, с мястото, където сме родени и живеем; с копнежи, с мечти, с добротата ни, с благородството...”
Задочно в залата в София прозвучаха и думите на писателката Неда Антонова, близка приятелка на Мария, написани специално за повода: „Мария ни поднася нежна и лекокрила поезия, прозрачни и трепетни парчета душа, чиито звучен или по-приглушен тон всяка жена познава от най-сияйните си или самотни часове. На добър час мариини думи! Ставайте все по-насъщни за всички, които ви търсят и намират! И нека бъде сърдечно споделена срещата ви с читателя!”
Според редактора на книгата, поетесата Ники Комедвенска, която не присъства на софийската премиера, но ще бъде на тази в Панагюрище на 6 февруари, стиховете на Мария са „поезия на съзиданието, на всеопрощаващата житейска мъдрост, преминала през катарзиса на чуждите и своите болки”. „Тук няма тежки метафори, няма сложни образи – пише още в предговора към книгата Ники Комедвенска. - Но не са и нужни, защото точно простите неща са съвършени. И само те имат силата да извадят от прахта на прехода забравените наши ценности, без които оцеляването е невъзможно.”
В импровизирания разговор за творбите и личността на Мария Бегова се включи и популярният поет Атанас Капралов, според когото книгата и поезията на Мария много приличат на самата нея – скромни, без особени претенции, но с вътрешно богатство, което малко хора притежават. Оказа се, двамата често журирали заедно поетичния конкурс в град Димово, където се подвизава друг наш тачен приятел – художникът и поетът Любомир Качков.
Освен наблюдател и един от най-активните членове на „Чат-пат”, библиотекар и литератор, Мария Бегова е участвала в редица антологии и периодични издания. Нейни преводи от турски език са стихове на Неджати Джумалъ, Тюлай Араджъ, разкази на Джемиле Чакър в антологията „Новото лице на Изтока", разкази от Севги Сойсал и Севинч Чокум в антологията „Да си жена от Изтока". Стихове на Мария Бегова са преведени на румънски и френски език в издадения сборник „Хайку, моят живот" през 2009 г. във Франция. Една от тези кратки творби прозвуча на български и френски в зала „Стоян Аргиров” на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”.
След края на поетичната вечер Мария Бегова повече от час раздаваше автографи и приемаше усмивки, букети, пожелания и поздравления.
Текст и снимки Стоян Радулов за „Чат-пат”
Няма коментари:
Публикуване на коментар