"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Тихомир Иванов представя своето "Камино" в Панагюрище



30 октомври 2018
17:30 часа – Общинска библиотека „Стоян Дринов“ - Панагюрище 


Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко – през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието.
Трудността му прилича и той напуска с лекота „зоната си на комфорт“ – понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос.
Целта – да стигне на всяка цена до корена на своите психологически блокажи и житейски неуспехи, да провери „на терен“ основните постулати от психологическото познание, което е натрупал като любител. Твърде различно от традиционното религиозно поклонение, начинанието ще му помогне да открие и да разшири границите на своята персонална реалност, предизвиквайки егото. Младият поклонник сякаш сключва бартер с пътя – да му се посвети изцяло, а в замяна да получи лелеяното откровение за себе си. Вярва, че така ще намери мястото си в свят, който през първите десетилетия от живота му се е отнесъл твърде сурово към него.
Книгата е любопитна както заради самото приключение, така и с прецизния документален разказ за всички реалности на Ел Камино: особеностите на т.нар. Френски маршрут, изминатите километри, условията в албергетата, географските и исторически забележителности и т.н.
Експериментален литературно-хибриден жанр с чертите на остър психологически пътепис, „Камино: Пътят на завръщането“ ще докосне читателя с оголения нерв на една страстно жадувана духовна трансформация.
Буен Камино, читателю!
Дарина Цветкова, редактор на книгата

Още в „Покаяние“ Тенгиз Абуладзе попита: „За какво ни е този или онзи Път, ако не води към Храма?“ Тогава – за нашето поколение и нашето безвремие – въпросът ни изплющя през лицата като камшик. Оказа се, че и днес, 30 години по-късно, има млади хора, които искат да минат по Пътя, да надникнат зад Края на света, да направят своя свободен избор и да изразят свободната си воля. Тихомир Иванов поема по тези 800 километра с ясното съзнание, че трябва да промени нещо в живота си, в битието си и мисля, че успява. Дали крайната точка ще е Сантяго де Компостела, Великата китайска стена, Кота нула в Манхатан или дори Рилският манастир, почти няма значение. Важното е друго. И ще го намерите в тази книга.
Ники Кънчев

Приключението за Тихомир Иванов започва на 13, петък. И това пътуване се превръща за автора в лична мисия, която го превежда през неочаквани емоционални и географски маршрути.
Да извървиш Камино е физическо, но и духовно предизвикателство. Сблъсък на воля и чувства, на спомени и любопитство.
За мен това пътуване беше урок, за Тихомир Иванов – ново начало.
Талантът на разказвач му помага да измъкне книгата от рамките на обикновения пътепис. Превръща я в увлекателен разказ за Пътя, който всеки от нас трябва да извърви със себе си.
Катедралата в Сантяго де Компостела е не просто крайна точка на едно пътуване, а място, от което започва нов Път...
„Камино: Пътят на завръщането“ е книга за собствените ни граници.
Смел опит да минем отвъд тях.
Георги Тошев

Иван Джамбазов и Георги Радомиров - герои на нов документален филм

Георги Радомиров по време на моноспектакъл в Панагюрище
Героите на новия документален филм заедно с творческия екип
Творческият тандем Мария Перфанова и Николай Радулов работи над филм за двамата актьори от Панагюрище – Иван Джамбазов и Георги Радомиров, съобщи в. "Време". В документалния кино очерк двамата разказват за спомените си от своите студентски години и за тяхното приятелство, което е живо до днес.
Актьорът с панагюрски корени Иван Джамбазов, който в артистичните среди е известен като Джамби и като Царят на дублажа, говори за старо Панагюрище и описва своето детство, своя род. "Те бяха занаятчии и земеделци - разказва Джамбазов. - На майка ми дядо й – дядо Луко, е бил опълченец. Имах една снимка, която загубих, но беше уникална. На нея се бяха снимали целия род, когато дядо Луко е получил първата си пенсия. На нея той е с опълченска униформа, с жена му, майка ми, която е била малко дете, вуйчо ми Никола, вуйчо ми Нейко, дядо ми, брат му, чичо Дойчо, въобще целият род."
Трейлърът към филма вече имаше своята онлайн премиера и може да го видите тук:


Идеята на авторите за филма се ражда през 2016 г., когато те се срещат с двамата за интервю. Представянето на лентата се очаква да стане до края на 2018 г.

По информация, снимки и видео на в. "Време"

Стоян Радулов ни праща ретро "Поздравъ отъ Панагюрище" с нова книга и картички


Документалната книга "Поздравъ отъ Панагюрище", том 1 - първа книга от поредицата "Нашето Панагюрище, моите панагюрци" с автор и съставител Стоян Радулов излезе от печат. Издатели са "Ретро Панагюрище" и Община Панагюрище. Книгата е издадена след конкурс за финансиране от Община Панагюрище по Проект за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно“ за 2018 година и е отпечатана в ИК "Фабер" - Велико Търново.

Книгата ще бъде представена официално:
- в София - на 19 октомври 2018, петък, от 18:30 ч. в Клуба на журналистите - ет 2 в сградата на СБЖ на ул. "Граф Игнатиев" 4 (до пл. "Гарибалди").
- в Панагюрище - на 2 ноември 2018, петък, от 17:30 ч. в Историческия музей.

Книгата „Поздравъ отъ Панагюрище“ е посветена на визуалната история на нашия прекрасен град Панагюрище, съхранена в архивните фотографии, старите снимки и документи и разказана чрез тях – обхватът е ХХ век... Авторът и съставител Стоян Радулов - дългогодишен журналист, сценарист и документалист в Панагюрище и в София казва за творбата си, че "Когато настоящето изпитва недостиг на емоции и зрялост, на помощ идват спомените". А в тази книга образ от Панагюрище, хубава снимка или изпипана картичка са провокирали автора да се поинтересува за местата, хората и събитията, запечатани завинаги от фотографията в родното градче. Това е истинско търсене и отключване на точното визуално светлоописание на града, на неговата образна история. Едно вълнуващо пътуване през времето – красноречив албум на епохата, на цяло столетие от историята на Панагюрище.
Откъс от книгата може да прочетете тук.
Към книгата и отделно от нея са отпечатани и 24 различни вида пощенски картички с изгледи и сюжети от ретро Панагюрище.

Книгата на Стоян Радулов е животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин с архивни картички и снимки – „паноптикум“ на панагюрските забележителности и на местния жител. Тук той ни се явява във всичките му превъплъщения – патриархалноидиличен, ерудит, зевзек, предприемчив, подигравчия и какъв ли още не... А изображенията са още една причина да бъдат предизвикани вниманието и любовта на всички, които ще имат удоволствието да навлязат в този занимателно-уникален свят.
Тодор Каракашев

Удивлявам се на упоритостта – а най-вече на любовта, – с която Стоян Радулов е издирвал стари пощенски картички и архивни документи, подреждал ги е, описвал е историята им, проучил е съдбата на интересни панагюрци, някои от тях прочули се като „светлописци“.
Георги Спасов

Но кое е онова, което прави книгата на Стоян Радулов много повече от албум със стари снимки и от поредното краеведско историографско описание на града? Отговорът е категоричен – журналистическият талант на автора да борави с кратките историографски форми. И още – в обичливия майсторлък, умението да организира и композира огромния масив от информация, трупан с десетилетия, като постави точните фотоизображения на точните места.
Катя Зографова

Стоян Радулов, сн. Пепа Маркова
Стоян Радулов (р. 1972 в Панагюрище) е журналист, редактор, сценарист и режисьор.
Автор на над петдесет документални телевизионни филма (2007-2018), посветени на България, сред които „Моят Каменград”, „Възрожденските сгради на Панагюрище”, „Никополис ад Иструм”, „Пътуване към Оживялото Възраждане”, „Време за търсене. Потопът в Черно море” и др. Създател е на няколко информационни поредици, главен редактор на „Телевизия Туризъм” (TVT) от 2007 г. до момента. Негов филм за траките е удостоен с голямата награда за телевизия на Годишните награди на Министерство на туризма за 2016 г. Автор на четири документални филма за Панагюрище и панагюрския край.
Съосновател на Литературен клуб „Виделина“ в Панагюрище (2000); главен редактор на в. „Време“ – Панагюрище (2004-2006); отговорен редактор на в. „Чат-пат“ (2000-2006) и създател на електронния му вариант през 2012 г.; създател на "Ретро Панагюрище" и "Love.Panagyurishte" - родолюбиви страници във Фейсбук.
Пише от студент. Автор на поетичните книги „Пътуване към Акаша“ (2000) и „Абсолютно: Любов“ (2005).
Редактира чужди книги и сборници, сред които „Любовен архив“ от Катя Зографова, „Във вълшебната виделина на театъра“ от Нина и Иван Радулови, „# 53 пъти Любов и други важни неща“ от Михаил Караиванов и др. Също и фотограф, автор на две фотоизложби и на фотоалбума „Панагюрище. Земята на Април `1876“ (2006).

"Чат-пат културни новини"

Панагюрски музиканти в шумотевицата на "Капана фест - Есен 2018"

Мартин, Нонка и Мишо на ул. "Абаджийска" в кв. Капана на 28 септември 2018 г.
Панагюрски музиканти се вписаха успешно в шумотевицата на поредния "Капана фест", който тази есен е от 28 до 30 септември 2018 на познатото си място в най-артистичния квартал на Пловдив. Нонка Маслева (вокали), Мартин Дерменджиев (соло китара) и Михаил Караиванов (ритъм китара) поднесоха незабравим микс от световни, български и авторски парчета в мелодичен и готин акустичен сет още в първия ден на феста. Те забиха на ул. "Абаджийска" по покана на местния любител на качествената музика Гаро Узунян и неговия бар "СандъкЪ". "Има предложения, на които не можеш да откажеш. Точно такъв е случаят, когато ти се обади Гаро...", коментира във Фейсбук Михаил Караиванов. "Фестивално ни е :)"
Организатор на голямата проява "Капана фест" е Никола Сивков и последните дни на септември в Пловдив пълнят душата ни с литература, кино, театър, изложби, арт инсталации, вещи на художници, сръчни приложници, нови идеи и нови възможности. А кв. Капана се преоблече за есента и вече е пълен с изкуство и чувства и хиляди биещи в ритъм сърца.
Неизменна част от "Капана Фест" е и авторският базар, където 50 български автори демонстрират новите си колекции на изделия от изкуство, декорация, бижута, био и натурална козметика и още други произведения.
Новото тази есен са базарът за книги и литературната алея, където посетителите могат да открият книги от мултимедийната поредица с интерактивни приказки за деца. Богата музикална програма с участието на български и чуждестранни артисти от Англия, Украйна и Гърция съпътства още трите дни на събитието на четирите музикални сцени в квартала на творческите индустрии Капана. Фестивалът се осъществява с подкрепата на община Пловдив.

"Чат-пат културни новини" 
Официален сайт на фестивала... kapanafest.bg

Атмосферата на "Капана фест" в Пловдив

Картини на Олга Брадистилова показват в музея

Голо тяло, масло върху платно, худ. Олга Брадистилова
Изложба по повод 110-годишнината на художничката Олга Брадистилова организира Историческият музей в Панагюрище. Тя бе открита на 27 септември с думи на директора на музея доц. Атанас Шопов и на главния уредник Георги Керкеняков, и ще продължи до 17 октомври 2018 г. Музеят в Панагюрище притежава една от големите колекции с творби на майсторката, известна с работата си в класическите жанрове – портрет, пейзаж, натюрморт. Странно, но въпреки лесния за разбиране авторски почерк тя не е популярна сред широката публика и нейното име остава запазено за познавачите. А не би трябвало да е така.
Олга Брадистилова е родена на в Стара Загора на 3 октомври 1908 г., в семейство от Панагюрище. Завършва Живопис в Художествената академия в София (1929), а след това специализира в Рим (1934-1936). Там е повлияна от така наречената „Римска школа” в изкуството, която точно по това време започва да развива дейност.
През 1936 г. Олга Братистилова се връща в България, прави изложби, участва в изяви на Дружеството на Незивисимите художници. След 9 септември работи като свободен артист и често прави портрети по поръчка. Реди две изложби в Италия (Милано и Рим). За експозицията си в Рим получава златен медал през 1969 г. През 1972 г. е удостоена със званеието Академик на Международната академия "Тиборина" в Рим – същата титла носят Салвадор Дали и Хуан Миро.  Олга Братистилова също е удостоена с орден Златен легион за принос към изкуството на Италия и орден Кирил и Методий ІІ степен.
Умира на 21 септември 1981 г. Нейният брат Виктор след смъртта й, през 1982 г., дарява наследството й на град Панагюрище като родно място на фамилията Брадистилови.

"Чат-пат културни новини", Показаните творби участват в изложбата

Пейзаж, масло върху платно, худ. Олга Брадистилова