Стиховете му събуждат забравени идеали, а в училище буди... Или Валери Иванов

Красимира Василева и Валери Иванов при представянето му в Панагюрище

ОТЗИВ ОТ ГОСТУВАНЕТО НА

ВАЛЕРИ ИВАНОВ В ПАНАГЮРИЩЕ

Среща на панагюрци с учителя, поета, критика и музиканта Валери Иванов се състоя в петъчната вечер в края на октомври 2018 г., току преди Деня на будителя, в местното читалище „Виделина“. Събитието бе по идея на Красимира Василева от Клуба за литература, изкуство и общество "Виделина" - самата тя изявен литературен критик, учител, анализатор, поет и писател. Представянето на госта се оказа вълнуващо и пламенно пътешествие. Но с двама близки по перо и биографии таланти това бе обяснимо.
Валери Иванов представи части от цялостното си творчество, като започна с четене на стихове от първата си стихосбирка. Разказа случки от живота си, сподели спомени от миналото си и изпя няколко песни на китара и пиано. Научихме за трудния избор, който се е наложило да направи – да продължи с музиката, или да се отдаде на литературата. Оказа се, че всичките му книги са продадени и бяхме лишени от възможността да попълним библиотеките си с неговото творчество, но затова пък той подари четири хумористични сборника „Смешен хоровод“ от клуба на хумориста „Щастливеца“ Пазарджик - един на Читалището, и друг на литератуарния клуб „Виделина“. Прочее, в "Хоровода" открихме творби на Димитър Дънеков - бивш председател на клуб "Виделина" и карикатури на нашия художник Стайо Гарноев.
Сред гостите в музикалната зала на читалището бяха членове на клуба на учителите пенсионери „Цвята Зографска“, които в края на вечерта пяха заедно с Валери Иванов. Гост-изпълнител на свои песни беше и участникът в шоуто "Гласът на България" Александър Савов. Публиката поиска повече време с Валери Иванов и повече песни в негово изпълнение, но краткото време на визитата не позволи това.
А ето и думите, с които Красимира Василева ще ни представи поредният гост на КЛИО "Виделина".

Текст Дима Дюлгярова за "Чат-пат"

1 ноември – Денят на будителите. Казват, че ние, българите, имаме твърде много празници. И това е така, защото имаме твърде много спомени – исторически и културни, които да ни напомнят, че има с какво да се гордеем.
Прекрасно е, че не само миналото е повод за гордост, но и настоящето дава своя принос за българската духовност.
Радвам се, че можах да представя пред панагюрската публика един такъв будител – учителя, критика, поета, композитора Валери Иванов. Той е роден в Пазарджик (1963 г.) живее и работи в родния си град, щастлив, че е син на Тракия и носи нейния дух. Има учители, които влизат в класната стая, изпяват си урока и излизат. От такива може да получиш знания. Те не посещават културните срещи, защото са твърде заети – да бършат прах у дома, да готвят вкусни гозби и пр.
Валери обаче е от ония учители, които се стремят да дават на децата нещо много повече от знания. Те разкриват пред подрастващите широки хоризонти, развиват фантазията и мисленето, подтикват към творчество. А образованието съвсем не е само натрупване на знания. Днес като че ли школото забравя, че е място и на възпитание, и на личностно развитие. Валери е именно от тези учители, редом с които в класната стая влизат животът и светът. Това виждаме от книжката с творби на негови ученици.
Самият той е поет, който обича сам да се представя. Стиховете от първата му стихосбирка и най-новите творби, които той прочете пред публиката в Панагюрище, от една страна, показаха пътя на творческото му развитие и, от друга, изградиха представата за поет с ангажирана гражданска позиция, с поглед към действителността, минали през сърцето, с пряк изказ, увличащ читателя в мисловния и поетичния свят на твореца. Реминисценциите в тези стихове водят до съпоставки между епохите и по паисиевски, по вазовски събуждат забравените идеали, заспалото чувство за дълг. Геомилевската стилистика, Вапцаровата философия за битието възраждат чувството за дълг пред поколенията след нас, спомнят ни заветите на предците.
Литературнокритическите изследвания на Валери Иванов са плод на сериозен труд. Богатата фактология, свързана с биографията, и особено със смъртта на Щастливеца, е пречупена през философското осмисляне на предателството, насилието и на безсмъртието на човешкия дух. Юда и трийсетте сребърника, които водят до Разпятието, а то – до Възкресението, за жалките малки нашенски юди 30-те наполеона са цената на убийството на Алеко, което води до безсмъртието на този, когото днес наричаме съвестта на нацията. „Азбучният афоризмик“ в края на книгата разкрива личността на автора, защото човек е това, което прави, но и това, което харесва и цитира, за да ни припомни нравствените и духовните измерения на човешкото.
И накрая, но не на последно място, Валери Иванов е музикант. Свири на китара и на пиано, пее любими популярни песни, негови песни са получили награди на различни конкурси. Редактор е на редица книги и сборници, включително и на творчеството на деца, и на вестник „Метафора“.
„30 наполеона и Алеко Константинов“ събужда асоциации за Юда.

Красимира Василева

Фоторепортаж от концерта на Тони Димитрова в Панагюрище

5 ноември 2018 г., Театър Дом-паметник в Панагюрище.

Концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония, диригент Левон Манукян.

Фоторепортаж на © Тони Елкина.

"Вдъхновяващ, емоционален и невероятен "Живот във куфар". Страхотен концерт на Тони Димитрова с Разградската филхармония в Панагюрище!" Такова е общото впечатление от поредното гостуване на бургаската прима в средногорския град, където тя изнесе свой бутиков концерт.
„Ах,морето”, „За тебе хората говорят”, „Обещания”, „Танго в полунощ”, и „Отдавна хората говорят” бяха само част от поднесените песни. Тони Димитрова показа отново, че е тази, която не следва пътища, a върви там, където няма път и оставя следи…Омагьосваща, неповторима, винаги различна... Умее да спира мига с вечните си хитове... Да зарежда атмосферата с топлина и обич...

Следете страницата LOVE.PANAGYURISHTE във Фейсбук

Фоторепортаж от представянето на книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"

2 ноември 2018 г. в мултимедийната зала на Исторически музей Панагюрище.

Представяне на документалната книга "Поздравъ отъ Панагюрище" (том 1) от Стоян Радулов.

Фоторепортаж на © Пепа Маркова

Петък вечер и една зала, пълна с гости - близки, приятели, панагюрци и Стоян Радулов - този дръзновен и неуморен разказвач на истории, който ни потапя в миналото на любимия ни град. Благодаря ти! ... Книгата се продава в книжарниците в града. Препоръчвам я.
Тони Лунгарска

В Панагюрище трябва да е празник, а празника да бъде прекрасен! Успех!
Мария Мулешкова-Джаман

Беше празник!
Дарина Дечева

Силно впечатлен съм от новата книга на Стоян Радулов. "Поздравъ отъ Панагюрище" ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. Поздрави за великолепната книга, а вече очакваме и продължението!
Нешо Гергинеков

В книгата е постигната една мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите снимки, картички, илюстрации – синтез на словописа и светлописа. Едно от достойнствата й е, че тя разполага панагюрския ракурс в широкия контекст на световната история на „светлописа“ (както е първоначалното название на фотографията) така, че първите панагюрски имена в българската фотография Иван Зографов и Стоян Каралеев стоят убедително вписани по достойнство в нея. "Поздравъ отъ Панагюрище" е необикновена летопис, в която "пробегът" на образ и слово създават не само документално истинна, но и динамично въвличаща атмосфера.
Катя Зографова

Книгата на Стоян Радулов е панагюрска животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин посредством архивни картички и снимки. Те визуализират битието и традициите на панагюрския край от близкото и по-далечно минало. „Описанието“ чрез фотосите практически отразява целия социален живот – от поминъка и духовността до най-интимните човешки чувства и от историята до образователното дело или здравеопазването...
Книгата показва вътрешното, „историческото време“, в което са отразени събития и процеси в тяхната етико-естетическа и народопсихологическа неповторимост. Непрекъснатото редуване на текст и изображение нарушава стереотипа на конвенционалното представяне на съдържанието. Така се налагат нови ценностни критерии при осмислянето на идеите. Навлизането в сложния и обаятелен свят на произведението в стил „ретро“ кара човек да забрави, че това е литература, а не живот. Всеки фотос, а те са стотици, на практика е една история. А всяка история е едно връщане и оживяване на миналото с дълбока философско-познавателна стойност.
Тодор Каракашев

Следете страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук

Нов филм за Райна Княгиня с премиера в Панагюрище

Райна Княгиня

Режисьорът на филма Искрен Красимиров и създател на поредицата "Незабравимата България"

31 октомври 2018 година

19:00 часа – Театър Дом-паметник - Панагюрище, голяма зала.

Премиера на художествено-документалния филм „БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ“, посветен на Райкя Попгергьова Футекова - Райна Княгиня, ще бъде прожектиран премиерно в голямата зала на Театър Дом-паметник в Панагюрище в навечерието на Деня на народните будители. Това е филм от поредицата "Незабравимата България", създадена от младия родолюбец и режисьор Искрен Красимиров и посветена на българските герои, възрожденци и будители, сред които Христо Ботев, Васил Левски, Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Захари Стоянов, Райна Княгиня...
Събитието е една от културните прояви, включени в общинската инициатива "Дни на духовността" в Панагюрище, посветени на будителството.
От няколко години Искрен Красимиров прави така, че великите ни национални герои да оживяват във филми чрез проекта „НЕзабравимата България“ и да достигат до децата в българските училища.
"Именно това е начинът децата да се заинтересуват от историята, да я заобичат. Не само те да ходят при историята, а историята да ходи при тях. Аз съм се посветил на това, децата ни да знаят историята", казва за работата си Красимиров пред БНТ. Вече е бил във и посетил 500 училища, детски градини и читалища в страната.
"Ние, от Незабравимата България като Софроний и Паисий, пишем още с паче перо, със свещ в килията, за да допринесем България да бъде тази, за която са дали живота си Левски и Ботев. Приех го присърце, когато преди осем години разбрах за прапрадядо ми, който е един от Ботевите четници. Тогава реших, както Левски, да посветя живота си в служба на Отечеството."
Интересното при Искрен е, че самият той не е познавал Ботев като герой от ранна детска възраст. "На децата казвам, че когато бях колкото тях, не се интересувах много от историята, не ми бяха интересни Левски и Ботев. Учеха ни на тях само със заучени фрази в училище. Нямаше как да почувстваш същината на героя, да погледнеш в неговата душа." И затова Искрен вече 8 години изследва живота на националните герои, за да ги пресъздаде във филмите, които прави.
"Показваме героя като обикновен човек, но дал живота си, за да ни има нас. Българинът 500 години е бил роб и е имал робска психика и манталитет. Именно тези велики хора - Ботев и Левски, са я разбивали тази нагласа и са успели, защото така е дошла свободата. Те не са някакви недостижими икони, а напротив - хора като нас, от плът и кръв." И още: "Нашите герои са по-велики от онези - измислените: Спайдермен, Супермен, те са нарисувани, а нашите са реални. "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани."

"Чат-пат културни новини"

Тихомир Иванов представя своето "Камино" в Панагюрище

30 октомври 2018

17:30 часа – Общинска библиотека „Стоян Дринов“ - Панагюрище 

Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко – през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието.
Трудността му прилича и той напуска с лекота „зоната си на комфорт“ – понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос.
Целта – да стигне на всяка цена до корена на своите психологически блокажи и житейски неуспехи, да провери „на терен“ основните постулати от психологическото познание, което е натрупал като любител. Твърде различно от традиционното религиозно поклонение, начинанието ще му помогне да открие и да разшири границите на своята персонална реалност, предизвиквайки егото. Младият поклонник сякаш сключва бартер с пътя – да му се посвети изцяло, а в замяна да получи лелеяното откровение за себе си. Вярва, че така ще намери мястото си в свят, който през първите десетилетия от живота му се е отнесъл твърде сурово към него.
Книгата е любопитна както заради самото приключение, така и с прецизния документален разказ за всички реалности на Ел Камино: особеностите на т.нар. Френски маршрут, изминатите километри, условията в албергетата, географските и исторически забележителности и т.н.
Експериментален литературно-хибриден жанр с чертите на остър психологически пътепис, „Камино: Пътят на завръщането“ ще докосне читателя с оголения нерв на една страстно жадувана духовна трансформация.
Буен Камино, читателю!
Дарина Цветкова, редактор на книгата

Още в „Покаяние“ Тенгиз Абуладзе попита: „За какво ни е този или онзи Път, ако не води към Храма?“ Тогава – за нашето поколение и нашето безвремие – въпросът ни изплющя през лицата като камшик. Оказа се, че и днес, 30 години по-късно, има млади хора, които искат да минат по Пътя, да надникнат зад Края на света, да направят своя свободен избор и да изразят свободната си воля. Тихомир Иванов поема по тези 800 километра с ясното съзнание, че трябва да промени нещо в живота си, в битието си и мисля, че успява. Дали крайната точка ще е Сантяго де Компостела, Великата китайска стена, Кота нула в Манхатан или дори Рилският манастир, почти няма значение. Важното е друго. И ще го намерите в тази книга.
Ники Кънчев

Приключението за Тихомир Иванов започва на 13, петък. И това пътуване се превръща за автора в лична мисия, която го превежда през неочаквани емоционални и географски маршрути.
Да извървиш Камино е физическо, но и духовно предизвикателство. Сблъсък на воля и чувства, на спомени и любопитство.
За мен това пътуване беше урок, за Тихомир Иванов – ново начало.
Талантът на разказвач му помага да измъкне книгата от рамките на обикновения пътепис. Превръща я в увлекателен разказ за Пътя, който всеки от нас трябва да извърви със себе си.
Катедралата в Сантяго де Компостела е не просто крайна точка на едно пътуване, а място, от което започва нов Път...
„Камино: Пътят на завръщането“ е книга за собствените ни граници.
Смел опит да минем отвъд тях.
Георги Тошев