Катя Зографова възвести култът "Яворов"

По дълголетна вече традиция на 13-и януари, рожденната дата на поета, къщата-музей на Пейо Яворов в Чирпан събра десетки негови почитатели от цялата страна. Поводът – 135-ата годишнина от рождението на този велик наш сънародник, покорил и неизменно покоряващ сърцата на всеки истински българин с неповторимата си поезия, класическите си драми и най-вече - с горещата си любов към майка България.

„Аз не живея, аз горя!” – са неговите думи, изписани върху паметника пред родния му дом, от които сякаш лумна и тържественият огън на събитието. След кратък митинг пред величавия Яворов монумент в градския парк, където огънят бе пренесен с внушително факелно шествие, празникът продължи в залата на Общинския съвет. Честта за произнасяне на юбилейното слово бе предоставена на нашата съгражданка Катя Зографова в качеството й на директор на Националния литературен музей.
„Култът Яворов” – така бе озаглавено нейното съдържателно изложение. Култ, в съществуването на който никой не се усъмни, особено пък след изнесените от лекторката многобройни известни и неизвестни за публиката биографични и исторически факти, които Катя онагледи на видеостена с множество архивни фотоси и факсимилета.
Акцентът на тезата обаче беше поставен не върху величавото минало, а върху бездушното ни до неразбираемост съвремие и по-точно върху неглижирането на музейната проблематика от страна на държавата и някои от нейните институции. С много болка и острота Катя Зографова запозна присъстващите с редица нелицеприятни подробности от незавидното състояние на някои от литературните музеи, съхраняващи духовете на личности като Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Иван Вазов –домове-светилища, на всеки от които би трябвало да се гледа като на храм, но вместо това - разяждани не толкова от времето, колкото от нескопосаните административни реформи, както и от потънали в мъглявини реституционни сделки.
Паметници на националната ни култура, рушащи се заради нехайство или заради нечии лични интереси, в ущърб на гордостта и достойнството български! И тъжно, и срамно, но – факт!
В отговор кметът на община Чирпан оповести, че поне в родното място на Яворов опасност от пренебрежително отношение към паметта на най-свидната рожба на града не съществува и че напротив – още през настоящата година стартира мащабна програма за грижливо опазване на тази националната светиня.
Изключително впечатление за простонародното благодарствено отношение към поета Яворов направи присъствието на пристигналия специално за случая представител на арменската общност на Пловдив Агоп Сренц.
Първият ден на тържествата продължи с връчване на националната награда за поезия на името на Пейо Яворов. Отличието се дава на всеки пет години, а поредният му носител през този ден стана Калин Донков - за цялостното му творчество. Финалът на тържествената вечер бе поставен с четене на високостойностна съвременна поезия от автори като Маргарита Петкова, Камелия Кондова и Валери Станков, както и с виртуозно изпълненените пиеси за цигулка и пиано, поднесени от именитите музиканти Зорница и Йосиф Радионови, които след отзвучаването на последните акорди на величавата Панчо Владигерова рапсодия „Вардар”, изправиха публиката на крака.
Тържествата продължават до 15-и януари с научна конференция за делото и личността на Яворов, както и с откриване на тематично свързани художествени изложби.
Текст и снимки Димитър Стефанов

(Текстът е публикуван и във в. "Време" - Панагюрище, бр. 2 (686) 2013 г.)

Катя Зографова и Димитър Стефанов на честванията в Чирпан