"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Сатирикът Калин Калинов идва в Панагюрище

Градска библиотека "Стоян Дринов", организира литературна вечер с творчеството на сатирика Калин Калинов. Очакваме Ви! 
Датата е 2 декември 2014 г., а часът - 17:30, в читалнята за възрастни.

Има човеци и... случайно присъстващи
 
Калин Калинов: „Роден съм кой знае защо на 21 януари 1952 година в Кърджали в бедно работническо семейство. Учих по време на тоталитарно-номенклатурната система и завърших ТМТ „Васил Левски” – Кърджали, с успех добър 4,24. Прекъснах по-нататъшното си образование по обективни причини и хванах перото също по обективни причини. Участвах в изграждането на развитото социалистическо общество главно като изпълнител. Трудовите си норми изпълнявах 134 на сто, поради което допринесох за съществуването на настоящата икономическа криза. В този период имах неблагоразумието да се оженя и, верен на максимата направи си сам поне децата, по твърдението на моята съпруга съм създател на две законни... от мъжки и женски пол.
По време на неразумния си живот сътворих 12 книги, част от които са преведени на осем езика, включително и на иврит. Носител съм на четири национални и три международни награди за хумор и сатира и съм номиниран за наградата „Райко Алексиев”. Член съм на Съюза на българските писатели.
Международен автор съм, но продължавам да творя в Асеновград.”

- Как разбрахте, че сте написали първия си фейлетон и стана ли той обществено достояние?
- То по-скоро беше физическо усещане. Почувствах, че съм написал първия си фейлетон едва тогава, когато ми беше нанесена средна телесна повреда от заместник-председателя по изграждането на териториално-селищни системи в Кърджали. Това се случи в тоталитарните години.
- Откога датира първата ви публикация и в кое издание?
- За първи път публикувах литературна творба, наречена фейлетон, в 1975 година във в. „Нов живот” – Кърджали.
- От кого се учите да пишете?
- Няма по-голям и по-велик учител за мен от живота. Зрящият гледа, но само сатирикът с изострените си сетива вижда онова, което зрящият никога не може да види.
- Какъв човек сте в живота: весел или тъжен?
- Най-вече тъжен.
- За какъв творец се смятате: хуморист или сатирик?
- За сатирик.
- Какво означава да си сатирик?
- Да носиш цялата отговорност на времето върху собствените си плещи.
-  Може ли всеки човек да пише хумор и сатира?
- Не може. Писането на хумор и сатира е генетична даденост.
- Каква е вашата рецепта за писане на сатира?
- 50 процента сарказъм и 50 процента самоирония.
- От какво се ражда сатирата: от разочарованието или от надеждата?
- Мъката и разочарованието я оплождат. Надеждата я вдъхновява.
- Допускате ли в себе си омраза към този, за когото пишете?
- Обичам хората, но мразя негативните прототипи. Най-лошото качество у човека, което мразя, е тъпоумието.
- Често ли срещате такива хора в живота си?
- За съжаление все още се намират.
- Какво ще мислите за онези читатели, ако ви кажат, че не харесват вашия хумор?
- Разбирам ги. Осъдените на смърт нямат възможност да избират своите палачи.
- От какво се въздържате в живота си?
- От прибързаните оценки.
- Опасен ли е успехът на сатирика?
- За разлика от другите творци в областта на изкуството и културата краткотрайните успехи на един сатирик водят след себе си само разочарования.
- А успехът може ли да го окрили?
- Ако той е добър сатирик и вярва в своите качества и възможности, един евентуален неуспех може само да го стимулира.
- Не води ли сатирикът постоянно дребни анонимни битки?
- Това е присъщо само на слабите и с малки възможности любители на жанра.
- Колко вида хора има според вас?
- Човеци и... случайно присъстващи.
- Какво ви разсмива днес?
- Разсмиват ме хора с учудени физиономии.
- Кои са любимите ви писатели хумористи?
- Джером К. Джером, Станислав Ежи Ленц.
- Сатирик къща храни ли?
- Ако допуснем, че илюзиите могат да хранят...
- Има ли ваш афоризъм, който да пазите само за себе си?
- Има. Колегиален съвет: ако почувстваш, че се изчерпваш откъм афоризми, последния афоризъм запази за себе си.
- След премахването на табутата по-лесно ли се пише сатира?
- Сега е златният век на българската сатира – има толкова неща за бичуване – на всеки ъгъл – Бай Ганьо. За съжаление не достигат алекоконстантиновци.
- Фаталист ли сте и говори ли ви нещо числото 13?
- Сюрреалист съм и оттук следва, че числото 13 ми е любимото. Обичам също черна котка да ми пресече пътя, но не и глупав депутат.
- Много хора казват, че са били репресирани по време на тоталитарния режим. Какво мислите за тях?
- Направих една
СТАТИСТИКА
Сега, ако направим изчислението,
ще усетим темпове неподозирани:
на три глави от населението
двете се явяват репресирани.

- Коя беше най-смешната случка през миналата година за вас? А най-тъжната?
- Отговарям с
ПИТАНЕ
Боже, ти, който в истини ме вричаш
и съветваш да сваля на атеизма оковите,
пак ли така ще ме обичаш,
когато кажа истината за поповете...

- Как се отнасяте към залялата страната ни политическа демагогия?
- Ще отговоря с едно
ПОЛИТМЕНЮ 2011
Отляво – ибрици и червена томахавка,
отдясно – янета и тъмносин кинжал,
по средата гербери в оставка –
всичко това съм го преживял?!...

- С коя епиграма бихте искали да ви запомнят хората?
ИЗПОВЕД НА ЯЙЦЕ
- Много глупости и популизъм.
Няма я и прошката.
Трябваше ли да излизам
от дупето на кокошката!?

- Благодаря за съдържателния разговор, г-н Калинов.
- Благодаря за изчерпателните въпроси, г-н Маринов...


Назаем от asenovgradnews.com

Поетично четене в къщата на Вапцаров в София за 105-та му годишнина



"Скъпи приятели, събитията на които ви каним, ще се случат на фона на прекрасната Яворова изложба "Път, на който не съзирам края", съобщи ни още Катя Зографова. 
"Чат-пат културни новини"

Из "Стръмнините на България" с Румен Стоичков в Панагюрище

Популярният глас от „Нощен хоризонт” на БНР Румен Стоичков ще гостува в Панагюрище. Тук той ще представи втората си книга с пътеписи „Из стръмнините на България”. На 19 ноември от 17:30 часа в Градската библиотека ще го видим като пътешественик, майстор на пътеписа и голям родолюбец.
"Из стръмнините на България" е като продължение на сборника „Преди забравата”, и съдържа 75 репортажа за малки населени места в България. В изданието има още 450 цветни снимки, които също са дело на автора. „В многото ми бродения из малки селца и градчета, осъзнах нещо важно. Че там някъде, в пределите на планините, височините и баирите, има огромно богатство. Богатството на нашата Родина”, пише в предговора на книгата си Румен Стоичков.
"Чат-пат културни новини"

Честваме 100-годишнината на Вежинов с изложба

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ и БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА организират ИЗЛОЖБА "ОТВЪД БАРИЕРАТА", посветена на 100 години от рождението на Павел Вежинов.

Павел Вежинов e емблематичен автор за българската литература от втората половина на ХХ век. Един от най-продуктивните писатели на нашето съвремие, той е автор на  разкази, повести, романи, сценарии за филми. Занимателната фабула, актуалната проблематика и високата художественост правят книгите му много четени и обичани.
София на XX-ти век, с хората си от всички социални групи, с променящия се облик, със специфичния начин на живеене, е мястото на действие в повечето му произведения, а анализирането на човека, на духовните му сривания и извисявания лежат в основата на сюжета. Драматизмът е заложен в отчуждението между родители и деца, липсата на топлота и любов във брака, сблъсъкът между прагматичните нагласи на времето и невидимите тайнства на душата.
Павел Вежинов е един от първите писатели фантасти в нашата литература. Той не се вълнува от научнотехническите достижения, а търси скритите възможности на личността, от които зависи бъдещето на човечеството. Проблемите, които поставя са предимно морално-етични. 
Автор е и на сценариите на над 30 филма – повечето от тях са върху прозаичните му творби и също като тях са категоричен влог в “златния фонд” на българското кино.
Изложбата е построена на базата на аналогията между литература и кино. В разработените теми – война, семейство и морал, фантастика, криминални и приключенски сюжети, комедии – са представени визуално 33 литературни произведения и създадените по тях 25 филми. Изложбата носи много информация, но тя  е и  вълнуваща среща на зрителя с любими книги и незабравими филмови герои.
Експозицията е създадена с материали от фондовете на Националния литературен музей, Националната филмотека и Столична библиотека и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ОТКРИВАНЕ –  7 ноември 2014 г.  от  17.30 ч.
СЛОВО – Катя Зографова, и.д. Директор на НЛМ
МЯСТО – Филмотечно кино “Одеон”, бул. “Патриарх Евтимий” № 1

Отворено писмо до всички български политици

Даниела Капинчева
Уаважаеми дами и господа български политици, 
пиша това писмо като един обикновен български гражданин, на когото след толкова мъчителни и безплодни години на преход все още му пука за българското изкуство и култура. Явно за съжаление обаче на вас никак не ви пука за тях, а би трябвало. Ето какви са резултатите от вашето целокупно управление:
1.Липса на реален пазар на изкуство в страната;
2.Липса на подкрепа от страна на държавата на независимите творци, както и липса на конкретни закони, които да облекчават социалните им тежести;
3.Липса на закон за меценатството в България, което никак, ама никак не стимулира и без това изнемогващият бизнес да подпомага макар и с мизерни дотации хората на изкуството;
4.Облагодетелстване на малцина от и без това незначителните средства за искуство и култура в страната за сметка на мнозинството онеправдани,
5.Корупция, шуробаджанащина и подкупност на всички нива при усвояване на Европейските целеви субсидии в културната сфера,
6.Съзнателно стимулиране на посредствени творци за сметка на талантливи такива, за да бъде изкривен и без това съмнителният естетитечски вкус, който се налага в обществото напоследък.
Има още куп тежки „дарове”,  с които щедро надарихте нас – хората, занимаващи се с изкуство и култура. Вярно е, че в ограбена и обезкръвена държава като нашата последното, за което мислите, са излуството и културата, но не забравяйте, че именно те са пазили и пазят жив духа на един народ, съхраняват чувството му за родова принадлежност и националната му гордост, които често са толкова ценни, колкото е и насъщният залък хляб. Ако все още ви е останала капка съвест, ако не сте се продали напълно и не сте обещали безропотно да работите за унищожението на нацията ни, проявете добра воля и направете нещо добро, нещо смислено и полезно; нещо с което да изтриете срама от нашите повече от 20 години, които безсрамно пропиляхте, проигравайки с лека ръка доверието, което всички ние ви гласувахме!
Ние сме българи и наше рождено право е да живеем спокойно и щастливо, да творим и да съграждаме в пределите на собствената си родина. Ако не ни предоставите доброволно това право, ще си го вземем сами!
И не ни обвинявайте в тесногръдие е шовинизъм, защото човек не би могъл да оцени по достойнство сътвореното от други народи, ако преди това не се е научил да цени сътвореното от собствения му народ и да се гордее с него пред света!

Даниела Капинчева
Главен редактор на Международно списание за визуални изкуства “Art Manager 7”

1 ноември: На работа, славни ми чат-патци! Търсят се будители...


1 ноември е обявен за Ден на народните будители по инициатива на първоешелонни градители на новата българска култура и по предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски от БЗНС през 1922 г.
И защо?
Ами, за да знае "нашата младеж, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането".

Денят като ден е отреден за почит към делото на просветителите и будителите, което вероятно е започвало да линее още в началото на миналия век. Но като идея и като мисия този ден е обърнат към бъдещето.
Именно като идея и мисия този ден днес ни е нужен повече от всякога. Днес, когато сме разделени и разединени по всички възможни вектори, когато националното ни и патриотично чувство е разколебано, когато мечта на българина е да е "негър в щата Алабама", когато езикът ни е изкълчен и лишен от блясък, когато, ако обичаш България, си националист и антиглобалист, когато, ако говориш правилно, си "спрЕл", но ако хейтваш на латиница в нета, си "ега ти пича", ако не си съгласен, си я "червен боклук", я "синьо говедо", днес, когато "да се мразим безплатно" е висша мода....

Е, няма как да е сносен този празник, притиснат между Хелоуин и Задушница...
И най-голямата смешка е, че Денят на будителите е избран за празник на българските журналисти.... Тези, които най-много ни приспиват! Да ме простят по-читавите от тях, защото, да, има и читави... Но, кам ги? Кам ги интелектуалците? Да извикат с цяло гърло "О, неразумний и юроде!" или поне "Кой излъга нашата вяра?" Кам ги другите духовни водачи? Да обяснят поне, че българинът се маскира и гони злите духове на Заговяване (Сирни Заговезни). И, че пак тогава е денят за прошка. Да обяснят, че да се мразим не е черта на българския характер и народопсихология, а е исторически и социално детерминирано недоволство от липсата на ред, правила и справедливост, което все ще се намери кой да употреби за лично ползване. Та къде са - да измислят, да напишат, да вербализират, да постнат и да популяризират поне една обща идея или мисъл на ползу роду... Та да стоим и ние обединени, изправени, богати и горди българи между другите народи...

Денят на будителите е просто неучебен ден, в който децата си отспиват след купона от Хелоуин, а родителите варят жито за Задушница. Дали ще е празник, зависи от съдържанието, с което ще го изпълним, за да бъде и ден на българския дух.
Но будителството трябва да е ежедневно - от всеки мислещ, от всеки творец, от всеки поет, учен,  учител, от всеки родител!

И не ми казвайте, че будителството е обидно за народа, защото значело, че спим. Не, ние не спим, ние просто си умираме унизени, омерзени, лишени от перспектива и национален идеал за модерна и просперираща държава, погиваме поединично, затворени в личната си обида от незаслуженото си битие.
Е, малко съм гневна, но има защо...

Така че, славни ми чат-патци, на работа!
Търсят се будители!
Здравейте, братя!


Мария Бегова

"Навътре в камъка" за Иван Динков с премиера в Дома на киното


 

Премиерата на документалния филм "Навътре в камъка", посветен на поета Иван Динков, се състоя на 7 октомври в Дома на киното в София. Филмът по сценарий на проф. Зл. Коларов включва моменти от живота на поета, спомени и оценки за творчеството му, негови стихове и изказвания по различни теми и поводи.
Във филма участват Белла Цонева - съпруга на Иван Динков и други близки и роднини, литературни историци и критици, поетите Валентина Радинска и Борислав Геронтиев и др. Литературен консултант на филма е Никола Иванов, дългогодишен и ревностен изследовател на живота и творчеството на Иван Динков. Кадър след кадър авторите и участниците изграждат и уплътняват образа на невероятната и висока личност на Иван Динков, белязал българската литература от втората половина на ХХ век с талант, поетически прозрения и нравствен максимализъм.
Вълнуващият филмов разказ е изцяло частна инициатива, подкрепена финансово от различни институции и частни лица от Пазарджик, Панагюрище и Стрелча. Между тях са и Община Панагюрище и фирма "Оптикс", както и граждани, пожелали да останат анонимни.
Добра идея е филмът да има субтитри на английски език, което позволява лентата да бъде показана пред по-широка чуждоезична зрителска аудитория. Преди това да се случи, вярвам, че филмът ще бъде показан в Панагюрище. Не пропускайте!
Текст и снимки Мария Бегова

С живопис Манол и Стайо ще обогатят биеналето на малките форми в Плевен

Стайо Гарноев и Манол Паночвски в Жребичко. Снимка Стоян Радулов
Тази есен Плевен отново ще бъде домакин на Национално биенале на малките форми в изобразителното изкуство. Седмото издание на културния форум ще стартира на 24 октомври и ще продължи до края на годината.
Със свои творби в категорията "Живопис" ще вземат участие двама от най-добрите съвременни художници на Панагюрище - Манол Панчовски и Стайо Гарноев, част и от обществото на "Чат-пат". Манол ще представи едно свое произведение, а Стайо е подготвил две творби.
Важна особеност е, че освен с участие, родните творци ще бъдат включени и в каталога, който се отпечатва по време на всяко биенале и включва снимков материал на цялата изложба. И двамата ще получат по едно негово едно издание.
Творбите се селектират и оценяват от компетентно професионално жури, съставено от представители на СБХ - София и Община Плевен.
"Чат-пат културни новини"
 

Моята България

Снимки Стоян Радулов
„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Пак ще финансират арт прояви на местни творци


До 21 ноември 2014 г. община Панагюрище набира кандидати за финансиране на произведения на изкуствата на местни творци за 2015 г. Всичко това се случва в рамките на проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
Първото и най-важно условие е да сте местни творци – родени или живеещи в община Панагюрище. Творбите трябва да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на региона, както и да са свързани с неговата история, бит и култура.
Художниците могат да представят до 2 картини. По проекта може да кандидатстват физически или юридически лица.
Организаторите доуточнват, че едно физическо лице или организация не може да кандидатства в една сесия с повече от един проект.
Срокът за представяне на проектите e фиксиран до 21  ноември 2014 г. След това всички одобрени идеи ще бъдат качени на сайта на община Панагюрище в срок до 20  декември 2014 г.
Мястото, където се подават проектите, е в Общинска администрация в Центъра за услуги и  информация  /партер/  или по пощата на адрес:  гр. Панагюрище 4 500, пл. „20 – ти април” №13, ст. 307.
Сред необходимите документи са - заявление за кандидатстване, завършен, готов за печат ръкопис в електронен вариант (word документ) или на хартиен носител в 2 екземпляра, анотация на произведението, оферта от издателство или план – сметка, творческа биография, ксерокопие на личната карта (за физически лица) или БУЛСТАТ номер (за фирми, организации и др).
Важно е да знаете още, че общинска администрация получава 20% от стойността на творбите (брой книги), които ще бъдат предназначени за подаръци и награди.
Също така е желателно всяка представена книга да има редактор, който да поема отговорност за достоверността или художествеността на текстовете.
Повече информация можете да намерите тук.
 
Текст Александра Любомирова, за NoStop.bg

Светла Гунчева с "Картина от Кандински"


Нашата приятелка и сестра по перо - поетесата Светла Гунчева, издаде новата си поетична книга, наречена "Картина от Кандински", съобщи наблюдателят в групата на "Чат-пат" във Фейсбук Мария Бегова. "Мили приятели, искам да споделя с вас радостта си от излизането от печат на най-новата ми книга, която се надявам, с подбраните в нея нови стихове, да е крачка нагоре в моето творчество", сподели по повода и самата Светла.

Поезия от Светла Гунчева в "Чат-пат" четете тук
Повече за Кандински в "Чат-пат" четете тук

Денят на независимостта


"Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!"


Из Манифеста на цар Фердинанд, 22 септемврий 1908 година!

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество. 

"Отклонение" отново за почитателите на Блага


Корицата на новото издание
Феновете на Блага Димитрова, на нейния изтънчен ум и изящен език от 19 септември 2014-та вече могат да четат седмото издание на "Отклонение" - изключителният роман, който продължава да бъде без аналог в родната женска и мъжка литература. С него Блага разбива мачовската концепция в българската проза. Тя разнищва любовта - в очаквани и неочаквани измерения, в сблъсъка между миналото и бъдещето, във войната между половете. "Отклонение" е увертюра и към нашенската сексуална революция, която всъщност никога не се случва. Романът е преведен на десет езика, като немският тираж излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия. Тъкмо заради това преводачът Норберт Рандов успява да даде текста и в двете "държави". В СССР обаче "Отклонение" не се появява. Голямата част от неизкушената публика е убедена, че това е първата книга на Блага - но това съвсем не е така, защото поетесата вече е публикувала томчета със стихове.
С премиерите на "Отклонение" и едноименния филм, който Гриша Островски и Тодор Стоянов снимат по сценарий на Блага, е свързано началото на любовната история между писателката и мъжът й Йордан Василев. Те се сближават, когато книгата все още не е излязла, но лентата вече е заснета. Блага вероятно вече е била във вихъра на чувствата, защото уговаря прожекция само за Василев в малък салон на Кинематографията до паметника на Левски.
"Отклонение" бе доста необичаен за онова време: никаква комунистическа пропаганда. Показваше само любовта между двама млади хора и нейното продължение след години. Самата Блага бе отклонение от традиционната литература на пропагандата. Романът бе отпечатан след появата на филма в тираж 10 000 - веднага се разграби. Следващите пет издания между 1967 и 1993-а също излязоха в тиражи, каквито отдавна вече няма. Защото подобни творби отговаряха на някогашните стремежи на нашата интелигенция, а всяка свободна дума бе забранена.
Блага се осмеляваше да наруши правилата на диктатурата", разказва първият главен редактор на вестник "Демокрация". Той и Блага стават близки приятели с Невена Коканова и Иван Андонов, които изпълняват главните роли в хита, един от най-качествените в родната екранна индустрия за всички времена. Всъщност, докато пише сценария, Блага вижда именно Невена. Според градските легенди идеята за "проекта" се ражда в дизайнерското ателие на прочутата мадам Нини. Докато Блага е на проба, майсторката на шева и кройката я пита: "Защо не направиш някой образ за Венчето?". И въпреки всичко, велможите в соцкиното допускат Коканова до снимачната площадка след серия от усложнения. Гриша Островски и Тодор Стоянов, който е и оператор на продукцията, трябва първо да "кастват" Доротея Тончева - по-късно тя остава пред камерите. Има предложение и за Цветана Манева, но на финала Невена остава двойка с Андонов.

Блага Димитрова
Едно към едно:"Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми!"
"Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели?"
"Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата."
"Въображението и паметта си дават среща в нас двамата. Навярно това е любовта - без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата - това е свобода. Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато поискам."
"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш."
"Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полуживот, полулюбов, полусмелост. А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко, или нищо..."
"Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание."
"В живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото".
"Чат-пат културни новини" по материали на "Стандарт"

Панагюрци ще се представят с "Големанов" в Лом

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

Самодейният театър на Панагюрище ще се представи пред публиката в Лом. Там местното читалище "Постоянство" организира фестивал на любителските театри на името на Кръстьо Пишурка*. „Излизаме на сцена на 28 септември 2014 г.. Подготвяме се усилено, защото все пак отиваме на проява с конкурсен характер”, сподели един от участниците в трупата и същевременно директор на библиотеката Стефан Рапонджиев. Нашите театрали спечелили участието в Лом със запис на своята версия на "Големанов" от Ст. Л. Костов, поставена на сцената на Читалище "Виделина" в Панагюрище от Дочка Кацарева. Според Рапонджиев, "това ще бъде и първата изява на по-професионална сцена".
Така панагюрци ще представят пред жителите и гостите на Лом емблематичната пиеса, чийто главен герой отдавна е станал нарицателно име за някои не дотам добри страни от българския манталитет. Удивително е как текстът има неочаквано дълголетие, сякаш основната му проблематика се мултиплицира непрекъснато през годините, едновременно разсмивайки и натъжавайки.
Сценографията е дело на Ирина Пелтекова, за декора се е погрижил художникът Нистор Хаинов. В главните роли се изявяват Стефан Рапонджиев, Юлия Богоева, Таня Ракова, Мирослав Цветков, Цветелина Чардакова, Мартин Петков, Нина Кехайова, Соня Филина, Донна Елшишка, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Владислав Влайков, Веселина Браткова и Нелина Скачкова.
В "Големанов" те се пренасят в света на неоправданите амбиции, липсата на морал и всякакви други пороци, които далеч не са чужди и на съвременните политици. „Героите днес са същите, само малко по-жестоки. Проблемите са същите, само малко по-страшни”.
"Чат-пат културни новини" 
__________________
* Кръстьо Стоянов Пишурка е театрален деец и народен будител.
Роден е във Враца през 1823 година. Получава добро образование и учителства в Лом, където по негова инициатива е основано първото градско читалище на 23 април 1856 година. На 12 декември същата година той организира там второто театрално представление в България с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева”. Първото представление е поставено от Сава Доброплодни в Шумен 5 месеца по-рано.
Другата пиеса, която подготвя Пишурка е „Велизарий“ и става причина той да бъде арестуван от турските власти.
Освен двете пиеси, Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги.
Кръстьо Пишурка умира на 6 януари 1875 година в Лом.

Литературен конкурс за народните будители

По случай 115 години от основаването му и Деня на народните будители, Славянско дружество в България обявява литературен конкурс на тема „Славянските просветители - народни будители” за стихотворение, разказ, очерк, есе, както и документални материали, свързани с личности, посветили живота си на славянската идея. (Включително снимки, публикации в регионални периодични издания, лични архиви.)

* Наградените участници ще бъдат отличени с диплом.
* Във всеки  жанр  ще бъдат връчени  награди по възрастови  групи.
* Отличените творби ще бъдат публикувани в издание на Славянското дружество, посветено на 115 години от основаването му.
* Няма ограничение за броя на творбите по жанрове, представени от един участник.


Първа възрастова група – от 7 до 10 год. (1-4 клас)
Втора възрастова група – от 11 до 14 год. (5-8 клас)
Трета възрастова група – от 15 до 18 год. (9-12 клас)
Четвърта възрастова група – над 18 год.

* Литературните творби ще бъдат оценявани от жури, подсигурено от Славянско дружество в България.
* Срок за представяне на творбите: до 10 октомври 2014 г. (важи пощенското клеймо за материали, изпратени по пощата).
* Всеки автор следва да посочи: три имена, възраст, жанр, точен адрес и телефон за контакт.
* Журиране: 15 - 25 октомври 2014 г.
* Обявяване на резултатите и връчване на наградите: 5 ноември 2014 г.

Материали за участие изпращайте на адрес:
гр. София 1000, ул.”Славянска” № 6
Славянско дружество в България
за конкурса „Славянските просветители - народни будители”
или на e-mail: slavsociety@abv.bg       

Конкурсът се провежда с активното участие на софийските читалища „Христо Смирненски - 1945” и „Райко Алексиев - 1947”

Приятели правят виртуална изложба с картини и спомени от Цветан Панчовски

На 25.01.2014 год. художникът Цветан Панчовски щеше да празнува своя  юбилей – 60 години... На 12.04.2014 год. се навършват 15 години от неговата нелепа смърт.
И двете годишнини изглеждат странно невъзможни…

Затова малка група от неговите приятели решихме да отбележим и двете дати с една виртуална изложба на картини, които притежаваме и удоволствието, от които да споделим с много повече хора. Чрез тази публикация искаме да поканим всички, които имат картини, да им направят снимки и да разкажат поне един спомен за него. Желанието ни е тази публикация да бъде споделена от колкото се може повече хора, за да достигне и до тези приятели на Цецо, които не сме успели да намерим, където и да са те – в България или в чужбина. Моля, изпращайте снимки и спомени на електронна поща: p_doldzheva@abv.bg.
Обнадеждени сме, че идеята ни ще бъде добре приета и за да направим голяма  сбирка от картини и разкази – толкова голяма, колкото нашият приятел заслужава като подарък за рождения му ден и за да запазим паметта му светла – не само за нас, а и за всички, които ценят неговото изкуство.
Павлинка Долджева
 

Така започна една инициатива, която все още продължава в блога "Светът на Павлинка" и която "Чат-пат" безрезервно подкрепя.

А ето и част от първите споделени спомени:

"Освен голям творец, Цецо беше преди всичко човек и голям приятел, по детски наивен в добротата си, хитроумен и чаровен събеседник, с когото няма как да скучаеш. Казвам „беше“, но духът му присъства чрез картините и спомена ежедневно в дома ни."
Иван Радулов

"Да познаваш човек като Цецо е не просто удоволствие. Той беше Човек с главно "Ч". Бохем и приятел. Живееше за момента и се радваше на всеки ден. Приятели имаше безброй... Но винаги беше сам. Сам в мислите си и сам в чувствата си. Рисуваше затворен в ателието си и пушеше... Много. Така го помня вечно с цигарата в уста."
Цветомира Загорска

"Приятелю, за четиридесетия ми рожден ден ти ми нарисува мечта и щастие. Това не се забравя... Поклон!"
Ана Ракова

"Споменът ми за него може да бъде описан само с една дума: „Щедрост“!
Благодарна съм на съдбата, че прояви щедрост и ме срещна с Него - в Машиностроителен комбинат „Оптикоелектрон“, където бяхме колеги в периода 1982-1988 г. Защото, освен с щедрия си ръст и щедрата си фигура (и през ум не му минаваше да отслабне, понеже "щял да изгуби своя чар"), Цецо беше олицетворение на щедър дух:
Щедрост в таланта - рисуваше непрекъснато, по всяко време - изключителна енергия и продуктивност в живописта, стенописите, в рисунката и графиката, и още, и още…
Щедрост в интересите - добър събеседник при спонтанно възникнала тема (за приятелството, за музиката и други)…
Щедрост в добротата - винаги готов за приятелите си (дори и когато е изморен, дори и среднощ), винаги в плен на емоцията да дарява...
Щедрост - в пушенето на цигари, в пиенето на кафе, в безконечните задушевни разговори с приятели, в черпенето със знаменитата троянска ракия…"
Нина Радулова

За да продължи пътешествието из живота на Цветан Панчовски, пишете и изпращайте снимки на негови картини на електронна поща p_doldzheva@abv.bg.

Очерк за Цветан Панчовски в "Чат-пат" четете тук

Съобщение до пишещото братство в Панагюрище

ВАЖНО! ВАЖНО! ВАЖНО!

Нека се знае от всички:
Във връзка със 120-годишнината от първото издание на романа „Под игото” е замислено сътворяването и издаването на юбилеен литературен сборник с работно наименование:
„Вазовски рефрени”.

Покана за участие е отправена към автори от:
Дружество “Български писател”, Бургас, Дружество на българските писатели, Карлово, Литературен клуб “Виделина”, Панагюрище, Къща –музей “Димчо Дебелянов”, Копривщица, Литературен клуб “Иван Вазов”, Къща-музей “Иван Вазов”, Сопот, Литературен клуб “Богдан Овесянин”, Стрелча, с финансовата подкрепа на общините Бургас, Карлово, Копривщица, Панагюрище, Сопот и Стрелча и помощ от евентуални дарители.

В две части:
І част - поезия – „В градината на музите”;
ІІ част – проза – „Драски и шарки”.

Бележки:
1. Вероятен срок на издаване - 9 юли 2014 г., в навечерието на рождения ден на Иван Вазов и съпътстващите Национални Литературни Празници в Сопот;
2. Председателите на писателските дружества и клубове определят и предлагат авторите и творбите, които ги представят;
3. Всеки включен автор може да участва и в двата раздела /поезия и проза/ с по едно произведение;
4. Всеки автор представя и своя снимка;
5. Параметри на: “сборника”: формат 60Х90/16; максимален обем страници – около 160 или до 10 печатни коли; тираж 300 бр.; ориентировъчна стойност на изданието – 1400 лв.;
6. Всеки автор получава 1 брой от изданието;
Останалите екземпляри се разпределят между литературните сдружения /дружествата, клубовете/ и общините /пропорционално на финансовата помощ/;
7. Предложение за предпечатна подготовка и печат на изданието: Издателство „Фабер” Велико Търново;
8. Тематика - родолюбива и свободна/по възможност без груби политически и конюнктурни увлечения/;
9. Художествено оформление на изданието – художниците Стайо Гарноев и Манол Панчовски, Панагюрище;
10. Предговор – Атанас Радойнов;
11. Редакционен художествен съвет – Роза Боянова, Васко Попов – за поезия. Атанас Радойнов, Михаил Гунчев – за проза. Координатори: Елка Стоянова – Бургас. Михаил Гунчев - Сопот.

Електронни адреси и телефони:
Роза Боянова, Председател на Дружество “Български писател”, Бургас
ro_bird@abv.bg
056/844 469, 0895 506 211;

Атанас Радойнов, Почетен председател на Дружество „Български писател”, Бургас
avtograf_bs@abv.bg
056 86 21 69, 0897 85 55 29

Михаил Гунчев, Председател на “Дружество на българските писатели – Карлово”
maguntcheff@abv.bg
03134/79 52, 03532/34 79, 0888 19 10 06;

Стефан Филчев, Директор на музея, Председател на литературен клуб “Иван Вазов”, Сопот
vazovmuseum_sopot@abv.bg
03134/86 50, 0885 345 272;

Димитър Дънеков, Председател на Литературен клуб “Виделина”, Панагюрище
dste@abv.bg
0888 007 440;

Дойчо Иванов, Директор на Къща-музей “Димчо Дебелянов”, Копривщица
doicho54@abv.bg
0886 35 35 19;

Добри Добрев, Председател на Литературен клуб “Богдан Овесянин”, Стрелча
0899 18 56 77.

Срок за предаване на текстовете лично от председателите на дружествата и клубовете – 10 април 2014 г.
на e-mail:vazovski_refreni@abv.bg
Не се приемат текстове на хартиен носител.

От казаното до тук май всичко е ясно. Ако все пак има въпроси – консултантите са колкото щеш. Остава всеки сам да прецени с каква, достойна за името на великия Иван Вазов, творба може да се представи.

Ваш: Димитър (Дънеков, Стефанов)

Обявиха условията и сроковете на конкурса за детска поезия "Стоян Дринов"



Община Панагюрище и Градска библиотека “Стоян Дринов” организират на 30 май 2014 година  за пореден път Националният конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов".

Условия за участие през 2014 г.:
- стихотворенията да са с детска тематика;
- да не са публикувани;
- до 2 (две) творби – в два екземпляра.
Награди:
- Първа награда – 350 лв.
- Втора награда – 250 лв.
- Трета награда – 100 лв.
Наградите ще бъдат връчени на 30 май 2014 г. в Градска библиотека “Стоян Дринов”.
Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, “Марица – Пазарджик”, “Словото” и специализирани литературни сайтове като "Чат-пат".
От 4 март до 8 май 2014 година всички, които желаят да участват в конкурса, могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, п.к. 16. и имейл адрес – stef.rap@abv.bg.
За повече информация: тел.: 0357 / 6 35 78 – Матанова; 0357 / 6 23 83 – Рапонджиев, от 09:00 до 17:00 часа (от понеделник до петък).

"Чат-пат културни новини" по информация на Библиотека "Стоян Дринов"

Дарина Дечева показа и в София, че "Има и други полети"

В прекрасна атмосфера сред приятели и колеги, и многото книги, и картини на столичната Галерия с книжарница "София прес" представи поетичната си книга "Имало и други полети" нашата скъпа Дарина Дечева. Събитието се случи на 13 март 2014 г.
"Дължа тази вечер сред вас единствено и само на мама", призна през сълзи талантливата поетеса, която още в началото благодари за съпричастието на всички присъстващи. За това отвори дума и редакторът на книгата - поетесата Камелия Кондова, която каза, че е хубаво, задето по този начин можем да споделяме едни с други живота си и красивите си вътрешни светове, другите си полети.
"Не съм открила аз поезията на Дарина Дечева, но съм щастлива, че влязох – първо като читател, а после и като редактор - в талантливия й свят. И не зная с какво успях да й бъда полезна, но със сигурност зная, че тя ми даде много от празника, който неизбежно причинява истинската поезия", категорична бе Камелия Кондова. Тя говори още за болката и истината, за силата и характера, за съпреживяното и споделеното, и най-вече - за обичта и надеждата, закодирани в поезията на Дечева.
Да внимаваме какво казва "архиепископът на българската поезия Камелия Кондова", призова от своя страна поетът и един от най-обичаните бардове днес Николай Милчев, защото в поезията на Дарина Дечева той виждал "новият жезъл на тази религия". Милчев предрече на словата Дечеви още неподозирани сила и вечност, като направи аналогия с древните мистични практики на българските шамани, които владеели хората от течението на река Вит, откъдето са родом и те, двамата с Дарина Дечева - тя с корени в Черни Вит, а той - в Гложене.
"Кажи на това момиче, Дарина Дечева, че нейните стихове харесвам повече от твоите". Тези думи на своя баща сподели пред всички от своя страна поетесата Левена Филчева.
Но не само думи за Дарина и нейната поезия прозвучаха в уютното пространство на галерията него вечер. Звучаха най-вече стиховете й - изпълнени от Камелия Кондова и от самата Дарина Дечева, която противно на очакванията си, се представи като блестящ, искрен рецитатор. "Никой не може да поднесе по-вярно от теб това, което сама си написала", подтикна я към изява Камелия Кондова. В прочита на поезията се включиха и част от приятелите. А какво по-хубаво от това за един автор и неговите споделени думи.
До Дарина в софийската й премиера бяха и представители на "Чат-пат", сред които Тотка Лунгарска, Райка Йорданова, Иван Станчев и др. 

Текст и снимки Стоян Радулов

Манол и Стайо със свои картини в изложба "За жената"


Манол Панчовски и Стайо Гарноев показаха по три свои творби в общата изложба на Дружеството на пазарджишките художници (ДПХ), която бе открита на 7 март 2014 г. в галерия "Георги Машев" под мотото "За жената". И двамата панагюрски художници са членове на Дружеството, а Манол получи и годишната му награда.
Манол Панчовски показа платната "Настроение", "Зелено утро" и "Отпътуване", а Стайо Гарноев представи творбите "Троянски кон пред храма", "Голата" и "На седмия ден".

Снимки от изложбата Мария Бегова