Мина Кръстева идва с "Разпилени надежди" в Панагюрище

Публицистът и поет Мина Кръстева ще представи последната с икнига - романът "Разпилени надежди" (2015), в Панагюрище на 21 юли от 17:30 часа, съобщиха организаторите от Общинска библиотека „Стоян Дринов“. Но с едното ще стане дума и за другите и творби.

Мина Кръстева е родена на 10 юни 1956 г. в с. Ген. Инзово, Ямболска област, но живее и твори в Бургас. Автор е на книгите "Вълнуваща история за верни приятелства, опасни предателства и още по-опасни предизвикателства” (пиеса-приказка, 1998, 2014); “Спомен с море” (поезия, 1999); “Антистрес” (сатира, 2004); “Слънце в косите” (поезия, 2008); “В ъгъла на кафене “Реалити” (разкази, 2013) и “Разпилени надежди” (роман, 2015).
Ето какво пише за последната Атанас Радойнов - писател и редактор на книгата:
"Очарованието на този роман е в широкото подобие, което обхваща проблематиката на 2-3 поколения българи от втората половина на ХХ век и началото на ХХІ век, т.е. така наричания преход.
Поетиката на Мина Кръстева е характерна за медитеранския генотип: с омекотени и приглушени емоционални състояния, със здраво вдадени корени в българския Ренесанс, без който не може да бъде разбран постмодерния свят на българската душевност."
“Актуалност на тематиката и проблематиката. Герои от различни поколения, настойчиво и болезнено търсят своите истини за времето, в което са живели и живеят. Носталгия, стремеж и повик към хуманност, четивност и неманиерничене – това са качествата, заради които романът “Разпилени надежди” заслужава да бъде прочетен" – пък са думите на писателя Начо Христосков. А актьорът и писател Стоян Чобанов просто възкликва с "Оренда!".

Емануил Видински се срещна с читателите си в Панагюрище

Емануил Видински  (с китарата) и Стефан Рапонджиев в библиотеката в Панагюрище

Авторът на кратките истории от "Картографии на бягството", на романа "Места за дишане" и на стихосбирката "Par Avion" - Емануил Видински, бе на гости в Градската библиотека на Панагюрище. На 17 март 2017 г. скромната публика има възможност да се запознае с няколко от книгите на автора, да си поговори в него и заедно да споделят музика - Емануил Видински изпя две свои песни. Директорът на библиотеката Стефан Рапонджиев представи госта с кратка биография, след което прочете няколко негови стихотворения и разкази. Получи се и непринуден разговор.
„Аз обичам да си измислям, това ме възбужда в писането, съзидателното, тоталната измислица. Онова, което те кара да си стоиш в стаичката с часове и да раждаш светове“, сподели преди време Видински пред Преслав Ганев за "Площад Славейков". Добавя, че писането е необходимост и не умее да създава разкази по свое решение – сега сяда и пише. „Аз просто не мога по този начин, а това е глупаво, навярно някаква романтическа дивотия“, обяснява той.

Книгите на Емануил Видински

Емануил Ангелов Видински е роден в гр. Видин на 27.06.1978 г. Учи в Немската гимназия в София. Живее 4 години в Германия, а след завръщането си завършва специалност "Славистика и германистика" в СУ "Св. Кл. Охридски". Носител на наградата за разказ на Националния конкурс "Рашко Сугарев" (2004) и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. "Балкани" и ОББ (2009). Автор на сборника с разкази "Картографии на бягството" (2005), на романа "Места за дишане" (2008) и на стихосбирката "Par Avion" (2011). Публикува свои материали във в. "Култура", сп. "Кръг", сп. "Расате", Литературен клуб. Съосновател е на хуманитарния семинар "Ъгъл" (2003-2004), редактор на музикалната страница в "Литературен вестник" "Музайка" (2005-2006), създател и редактор на поредицата "Световни романи" към ИК "Алтера" (2007). Участва в група за етно-рок поезия "Гологан". Творческите му интереси са в областта на литературата и музиката.

Емануил Видински с почитатели при срещата с тях в Панагюрище

Емануил Видински признава, че не крие влиянията, които има в творчеството си. Ще цитираме отново разговора му с Преслав Ганев:
„За мен литературата е едно общо понятие. Ако един текст, черпейки от друг текст, е станал по-добре, значи всичко е наред, чудесно – имаме два текста, които са се получили и са по някакъв начин свързани“, описва той. „Кражбата никога не ме е привличала, защото не ме удовлетворява. Моето желание не е слава на всяка цена, моето желание е удовлетворение. Обичам да измислям, да взема нещо директно е скучно“, заявява с усмивка.
Като свои „учители“ в писането очертава Пол Остър, който впримчва читателите си още с първото изречение и не ги пуска до края; Ъруин Шоу, който ги принуждава да изпитват меланхолия и носталгия и по героите му; Томас Ман от по-интелектуалните и по-трудни автори. Но, разбира се – най-вече Маркес.
„Маркес си спомням, че започнах да го чета и захвърлих книгата („Сто години самота“), защото бях шокиран как може да се пише по този начин, аз не знаех, че може да се пише така, да имаш такова въображение, толкова цветен език, да имаш толкова безскрупулно виждане към света и героите си, да нямаш никакви граници“, разказва той, а после добавя, че книгата която никога не е искал да свършва е „Любов по време на холера“. „Това е в топ 3 на световните романи за любов – коментира Видински, замисля се за кратко и пита: – интересно кои са другите два.“
Писателят обяснява, че под „повлияване“ има момента, в който потъваш в реалността на една друга книга, като в „Матрицата“, само физическото ти тяло остава в реалността. „Както е и с филмите – ти си изцяло в реалността на филмите, ти живееш в онези години, ходиш по онези улици. Понякога дори ти се струва, че миришеш тези ябълки, пури, дъжд, каквото има. След като свърши този филм и това състояние, аз изпитвам носталгия по него и си казвам – е, като го няма, аз ще си го създам. И започвам да пиша, повлиян от филм, който няма абсолютно нищо общо после с моя разказ, но настроението, което е дало начален тласък на моето писане, е дошло оттам“, разказва Видински.
Признава, че с годините писането му става все по-трудно. „Много повече спънки имам, осъзнавам къде са слабостите ми, това ме спира. Едно време ужасно си вярвах, толкова се кефех и се радвах на себе си. Това себеудоволствие сега го няма, не и опаковано по този начин. Така че съм и изгубил нещо, но като тегля чертата, повече съм спечелил от това, че изчаквах, че пишех по-бавно, неприпряно. Смятам, стилистично по-добре“, казва той.

"Чат-пат културни новини"
Снимки - от Градска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище

* * *
Навътре понесени камбани
удрят се глухо
в органите на тялото
притаяват звука
безшумно отекват
в паметта на тъканите
и само ти
която разсъблече обвивката
и допря ухо до сърцевината
можеш да чуеш ехото

* * *
Ще те чакам
впита в мен
с грешни очи
и невидим поглед.

Ще те люлея
под клепачите си
с нокти обрязани
ще те докосвам.

Ще порязвам
възглавничките на пръстите си
за да е влажен
допирът.

и ще мога да завърша
всяко едно стихотворение
в теб

Стихове Емануил Видински

На Благовец Катя Зографова с книга "Избрано" и национална литературна награда на името на Нешо Бончев

"Знаменити. Забравени. Забранени" на Катя Зографова е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот.”
Йордан Ефтимов

Много "хубави хора", както сама се изрази, събра навръх Благовец, 25 март 2015 г., нашата Катя Зографова в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", за да представи новата си книга "Знаменити. Забравени. Забранени" (Изд. "Изток-Запад", 2015).
"Тази книга на Катя Зографова е най-мащабният й проект от всички, реализирани досега. Това е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот. Подкрепям я безрезервно, защото е отдадена, промислена, откривателска. Едно истинско "Избрано" на зрял историк на българската литература..." е написал в предговора Йордан Ефтимов.
Книгата съдържа избрани статии, плод на 30-годишното присъствие на Катя Зографова в литературния живот на България. Днес тя е директор на Националния литературен музей в София.
В сборника Зографова проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната литература от началото на миналия век, припомня ни творчеството на някои (по)забравени български майстори на перото като Димитър Подвързачов, Иван Шишманов и др., и ни запознава с неизвестни факти и документи.
От книгата научаваме как Михаил Лермонтов повлиява творчеството на Христо Ботев и Атанас Далчев, любовната лирика на Пейо К. Яворов и Дебеляновата „Легенда за разблудната царкиня“; полюсните мнения на Вазов и Вапцаров за Скандинавския север в лицето на Хенрик Ибсен; как Гео Милев „открива“ Юхан Аугуст Стриндберг за българската публика и др.
В красивото издание с твърди корици срещаме още имената на Кнут Хамсун, Йенс Петер Якобсен, Светослав Минков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Георги Томалевски, Емануил Попдимитров, Райко Алексиев, Яна Язова, Константин Константинов, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Владимир Василев...
Книгата съдържа множество непознати досега факти и документи, които допълнително „уплътняват образите и прочитите на достойните непречупени пера на България от времето на соца“, пише още Йордан Ефтимов в предговора. „И отново талантливото им малцинство е поставено в европейския контекст“, допълва още известният литературовед и критик.
С книгата Катя Зографова кандидатства в конкурса на програма "Помощ за книгата" към Министерство на културата и го печели за трета поредна година. "И ето, книжището ми от над 500 страници е вече факт. Издателят Любен Козарев реши да доплати и направи книгата подобаващ, солиден том - с твърди корици, със снимкова кола от 24 страници - около 80 снимки, някои от които се публикуват за пръв път... Затова, а и защото е поредният литературен проект, който правим заедно, аз наричам "Изток-Запад" моето издателство", каза Катя Зографова при представянето. След това тя благодари и на цяла плеяда хора, чрез помощта на които е успяла да напише включените в сборника статии през годините; сред тях и много от наследниците на авторите, обект на нейните творчески, литературни и исторически търсения. Голяма част от тези наследници бяха на представянето в София.
За книгата, за Катя и за нейната усърдна литературно-историческа и архиваторска дейност говори проф. Алберт Бенбасат - приятел на Катя, но и бивш колега в литературния музей, а понастоящем основател на Българския национален комитет на ИКОМ – Международния съвет на музеите и преподавател по книгоиздаване във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
За музикалната атмосфера се погрижиха на цигулка и пиано виртуозните Йосиф и Зорница Радионови - "сюблимни... изключително интелигентна и неповторима двойка музиканти", както ги описа самата Катя Зографова. Те изпълниха съвсем в духа на откъси от книгата една полска мазурка, песен от Владигеров и прочутата аржентинска "Ла компарсита".

Кои са "знаменитите", "забравените" и "забранените":
В книгата е отделено място на специална кола с над 80 архивни фотографии, повечето от които се публикуват за първи път. Снимковият материал на „Знаменити. Забравени. Забранени“ е изключително богат и съдържа например фотографии на къщата на Ламартин в Стария Пловдив, Кирил Христов с приятели, Пенчо Славейков с трупата на Нарoдния театър на турне в Македония през 1908 г., винетки с образите на Мара Белчева и Пенчо Славейков, авторски рисунки и стихове от „Микроскопична енциклопедия“ на Смирненски и др.

Откъси от книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" 

на Катя Зографова можете да прочете 

в "Чат-пат" тук и тук.

Носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г.

Катя Зографова бе определена за носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г. На представянето на книгата „Знаменити. Забравени. Забранени“ в Народната библиотека Игор Чипев от Министерството на културата прочете решението за това. Призът е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. "Понеже съм панагюрка, тази награда ми е страшно скъпа!", призна развълнувана Катя Зографова. Официалното връчване ще бъде на 31 март 2015 г. в Историческия музей на Панагюрище.

Текст и репортажни снимки Стоян Радулов за "Чат-пат"

Мария Бегова на премиерата в София: „Гледайки ви, сякаш виждам живота си”

Повече от час тя раздаваше автографи и приемаше усмивки, букети, пожелания и поздравления

Сред пъстра и многобройна публика в зала „Стоян Аргиров” на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” в София на 4 февруари 2015 г. нашият наблюдател и верен член Мария Бегова представи първата си самостоятелна поетична книга „Думи насъщни”. „Гледайки ви, сякаш виждам живота си – толкова сте различни и от различни периоди”, обърна се тя към гостите си – много от които близки и по-далечни приятели, колеги от библиотеката на Алма Матер (Мария е била част от колектива й дълги години), колеги от Центъра за източни езици и култури и пр.
Мария Бегова бе представена от Анна Ангелова - филолог, доктор по библиотекознание и директор на Университетската библиотека. Тя сравни живота на Мария като библиотекар и отдаден на литературата човек с път през дълъг библиотечен коридор, които минава през понякога страшни, а понякога през красиви паралелни светове, пълен не само с изпитания, но и с красота. „Важното е, че Мария оцеля и днес наблюдава света от къщата на своя връх, откъдето първа посреща вятъра и докосва звездите, връх, който й позволява да мечтае”, бе друга от метафорите на Анна Ангелова за Мария Бегова. „Когато дойдеш на моята тераса в къщата на това високо място, обещавам ти, че и ти ще пропишеш”, не й остана длъжна Мария.
Ден по-рано в предаването „Книги завинаги” на университетското радио Alma Mater Classic FM Мария Бегова обясни пред един друг панагюрец и член на „Чат-пат” – Румен Спасов, мотивът си да постави конкретното заглавие на първата си поетична книга: „Смятам, че всеки човек има своите думи насъщни, защото те са, които ни помагат и да се разказваме, и да се разкриваме, и да се разбираме – най-важното. Това са думи, зад които стоят важните неща – емоциите, страданията ни, надеждите ни. Насъщните думи са свързани, разбира се, преди всичко с личната ни съдба, със семейството, с мястото, където сме родени и живеем; с копнежи, с мечти, с добротата ни, с благородството...”
Задочно в залата в София прозвучаха и думите на писателката Неда Антонова, близка приятелка на Мария, написани специално за повода: „Мария ни поднася нежна и лекокрила поезия, прозрачни и трепетни парчета душа, чиито звучен или по-приглушен тон всяка жена познава от най-сияйните си или самотни часове. На добър час мариини думи! Ставайте все по-насъщни за всички, които ви търсят и намират! И нека бъде сърдечно споделена срещата ви с читателя!”
Според редактора на книгата, поетесата Ники Комедвенска, която не присъства на софийската премиера, но ще бъде на тази в Панагюрище на 6 февруари, стиховете на Мария са „поезия на съзиданието, на всеопрощаващата житейска мъдрост, преминала през катарзиса на чуждите и своите болки”. „Тук няма тежки метафори, няма сложни образи – пише още в предговора  към книгата Ники Комедвенска. - Но не са и нужни, защото точно простите неща са съвършени. И само те имат силата да извадят от прахта на прехода забравените наши ценности, без които оцеляването е невъзможно.”
В импровизирания разговор за творбите и личността на Мария Бегова се включи и популярният поет Атанас Капралов, според когото книгата и поезията на Мария много приличат на самата нея – скромни, без особени претенции, но с вътрешно богатство, което малко хора притежават. Оказа се, двамата често журирали заедно поетичния конкурс в град Димово, където се подвизава друг наш тачен приятел – художникът и поетът Любомир Качков.
Освен наблюдател и един от най-активните членове на „Чат-пат”, библиотекар и литератор, Мария Бегова е участвала в редица антологии и периодични издания. Нейни преводи от турски език са стихове на Неджати Джумалъ, Тюлай Араджъ, разкази на Джемиле Чакър в антологията „Новото лице на Изтока",  разкази от Севги Сойсал и Севинч Чокум в антологията „Да си жена от Изтока". Стихове на Мария Бегова са преведени на румънски и френски език в издадения сборник „Хайку, моят живот" през 2009 г. във Франция. Една от тези кратки творби прозвуча на български и френски в зала „Стоян Аргиров” на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”.
След края на поетичната вечер Мария Бегова повече от час раздаваше автографи и приемаше усмивки, букети, пожелания и поздравления.

Текст и снимки Стоян Радулов за „Чат-пат”

Част от творбите, включени в книгата може да прочетете тук

Чат-патовци се срещнахме пак на 13 юли

"Чат-пат" организира среща на част от своите автори и приятели на 13 юли в ресторант "Бонжур". Както и се очакваше - оформи се сладка литературна раздумка около фаталния 13 -ти брой на в. "Чат-пат".

А имахме двоен, дори троен повод за черпене. Дневният ред на срещата изглеждаше строен почти като на официална конференция.

Първо, представхме книгата и новите стихотворения на Величка Момнева, нашата приятелка и редовна авторка в сайта, която се завърна от Белгия. А една от причините за това са именно литературните срещи около "Чат-пат" това лято. Повече за Величка вижте тук.
Второ, раздумахме се около и разнищихме основно 13-тото хартиено издание.
Третото бе за всички, които обичат изненадите. "Чат-пат" обича смелите и много от нас се забавляваха заедно с приятели сред приятна музика, караоке хубава поезия и чат-патовски мохабети.
"Чат-пат"

Фоторепортаж от срещата вижте тук

Моменти от гостуването на Виктория Катранова в Панагюрище

Поетесата Виктория Катранова представи четвъртата си поетична книга "Нова страница отварям" на 5 юли в Панагюрище. Тук бе и нейната редакторка Маргарита Петкова, чиито гостувания в Панагюрище са изключително чести. В поетичната вечер участие взеха и панагюрците Иван Станчев, Величка Момнева (завърнала се за лятото от Белгия), Тотка Лунгарска, както и главният библиотекар Стефан Рапонджиев и младият репортер на в. "Време" Соня Гарчева.

Повече за Виктория Катранова и нейната нова книга прочетете тук

Снимки от Райка Йорданова

Фоторепортаж: Поезия, музика - живот и любов с гостуването на Камелия Кондова и Славимир Генчев

Славимир Генчев след срещата: 

"...И златното съкровище бе в мен"

С много мили думи и снимки от мобилния си телефон е обрисувал гостуването си в Панагюрище заедно с поетесата Камелия Кондова бардът Славимир Генчев на личния си блог.

"В двора на Историческия музей се срещнахме с част от културната общественост на Панагюрище, видяхме се със стари и се запознахме на живо с нови приятели от Фейсбук, като художника Стайо Гарноев и поетите Дарина Дечева, Лиляна Ерова, Томи Наплатанов, Димитър Дънеков, Тони Лунгарска, и още много други."

Бардът е останал впечатлен от Стайо Гарноев, който "като истински горд панагюрец и добре осведомен екскурзовод ни наливаше в главите историческа информация". 

На срещата под мотото "Живот и любов" Славимир Генчев и Камелия Кондова споделиха с панагюрските си приятели в стихотворна и певческа форма своите възгледи по генералната тема. По специална покана се включи за малко и поетесата Маргарита Петкова, която бе дошла специално от София, за да ги чуе. Чуха се стихове и от панагюрските домакини.
След всичко това, Славимир Генчев завършва краткия си разказ за тази изпълнена с поезия вечер така: "... И златното съкровище бе в мен". 

"Чат-пат културни новини"

Повече за Камелия Кондова и Славимир Генчев вижте тук

© снимки от Николай Радулов

Камелия Кондова и Славимир Генчев гостуват на панагюрските Празници на изкуствата

Поетесата Камелия Кондова, приятел на "Чат-пат", и поетът-бард Славимир Генчев гостуваха на Панагюрище в неговите юнски Празници на изкуствата. На 12 юни вечерта ч. в двора на Градския исторически музей с техните китара и стихове - рецитирани и изпети, се докоснахме до вечните теми "За живота и любовта".На няколко пъти в "Чат-пат" вече е ставало дума за Камелия Кондова. Нейни стихове и текстове, интервю с Камелия, включително и прекрасно есе за панагюрския художник Стайо Гарноев от нея можете да прочетете тук.
Нейният партньор в поетично-романтичната вечер, Славимир Генчев, по образование е филолог (СУ "Св. Климент Охридски"). Работил е като журналист и редактор в различни вестници и списания, като уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица, като преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти - София. Той участва със стихове в сборника "Смяна 80" (1980), автор е на стихосбирките "Перо от огъня" (1989), "Черна кутия" (2000), "Единицата мярка" (2002; електронно издание), "Цветоглед" (2005). Носител е на няколко национални литературни награди: "Димчо Дебелянов" (1975, Копривщица), "Яворов и ние" (1985, Поморие), "Магията Любов" (2001, Казанлък), "Мечти по лято" (2002, LiterNet).Като изпълнител на авторски песни печели втора награда на национален конкурс в Добрич (1988), първа награда на националната бард среща “Морски струни” в Несебър (2002), голямата награда на Община Ловеч на националния Бардфест в Ловеч (2004). Член е на Съюза на българските писатели.
Повече за него можете да научите на личния му блог: slavimirgenchev1953.blog.bg
"Чат-пат културни новини", © снимка от Николай Радулов

Фоторепортаж от събитието вижте тук