"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Четири стихосбирки, сборници с проза, епиграми и народни песни искат финансиране от Община Панагюрище през 2016-та

Дванадесет са проектите от областта на изкуствата, кандидатстващи в Общинската администрация за финансиране от Общината по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2016 година, съобщиха оттам. 9 от тях са на отделни творци - предимно писатели и поети, а 3 са представени от институции. Прави впечатление, че за поредна година за финансиране не кандидатстват художници или музиканти.

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
 
Ето и конкретните кандидати с техните арт проекти.
 
Творци:
- Мария Бегова – стихосбирка „ Провинции на сърцето”;
- Димитър Дънеков –  епиграми „Питанки…Чуденки…Многоточия…И прочие”
- Тотка Лунгарска – стихосбирка „Споделена луна”;
- Цветанка Шопова – стихосбирка „Българско сърце”;
- Нонка Чардакова – историческа проза „Откровения”;
- Дидка Гемиджиева   –  сборник разкази за деца – седма книжка „Здравей, хлапе”;
- Величка Момнева - стихосбирка „Викът на … душата”;
- Делчо Стефанов – преиздаване на книгата „Април, 76”;
- Атанас Сугарев – сборник с народни песни „Из панагюрското музикално творчество”;
 
Институции:
- Народно читалище „Виделина-1865 кандидатства с проект за ново адаптирано издание на „Кратко описание на Панагюрското въстание” на Петър Карапетров;
- Исторически музей – сборник с документи за издевателствата над българите след потушаването на Априлското въстание „Ужасите в Пловдивския и Пазарджишкия край след Априлското въстание 1876 година“ (нови извори за Априлското въстание 1876 година);
- СОУ „Нешо Бончев” - спектакъл Рок опера „Исус Христос Супер Звезда”.

По предварително обявените условия за финансиране по проекта могат да кандидатстват физически или юридически лица, като едно физическо лице или организация не може да кандидатства в една сесия с повече от един проект. Творбите трябва да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрище, както и да са свързани с неговата история, бит и култура.
Съставът на комисия от външни експерти, които да оценят предложените проекти, ще бъде определена от постоянната комисия на Общински съвет – Панагюрище по образование, култура младежки и спортни дейности.
Срокът за обявяване на одобрените проекти се удължава до края на месец януари 2016 година - след приемането на Бюджет‘2016. Финансирането по проекта ще се реализира с Бюджет`2016 на Община Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Книга събра театралите на Панагюрище по повод първото представление в града през 1870 г.

Сборникът "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" е съставян 3 години от Нина и Иван Радулови и съдържа над 350 снимки от личните архиви на участници в постановки през годините, както и от културните институти в града - музей, библиотека, читалище


Панагюрище е неизчерпаем извор на таланти. Това е град, който е родил не само войнигани, хайдути, четници, въстаници и апостоли на Априлската епопея `1876, опълченци през 1877-1878 г., но и личности, записали своите имена като крупни творци в неговата духовна съкровищница и тази на България и света. Сред тях са просветители, книжовници, издатели, журналисти, писатели и поети, хумористи и сатирици, актьори и режисьори, художници, музиканти, спортисти, изявени творци в областта на науката и техниката…
На всички театрали - от създателите, през поколенията поддръжници на сценичното изкуство в Панагюрище до съвременните деятели на театъра под купола на Читалище "Виделина" е посветена и новата книга на Нина и Иван Радулови "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище". Тя е посветена на 150 години от създаването на Народно читалище „Виделина – 1865” – Панагюрище, на 170 години от рождението на първия негов председател Петър Карапетров – Черновежд, и на 145 години от първата самодейна постановка в град Панагюрище през 1870 година.
Самите Нина и Иван през годините са били активни самодейци.  Иван е актьор и един от солистите на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“, а Нина - цигуларка в неговия оркестър. В периода 1975-1978 г. Иван Радулов е избран и за председател на Читалище "Виделина".
Книгата бе представена на 28 септември 2015 г. на мило тържество в голямата зала на "стария театър", както панагюрци наричат понякога сградата на Читалището. И на него се събраха десетки участници в постановките в Панагюрище през втората половина на ХХ век от най-малко три поколения.
По повода Иван и Нина споделят: "Към пионерите на театралното изкуство в Панагюрище, към всички ръководители и участници в спектаклите през годините бихме искали от името на вярната панагюрска публика да отправим думи на признателност и преклонение за техния талант, думи на благодарност за проявените ентусиазъм и упоритост, за удоволствието от споделените мигове заедно."
Вълнуващата вечер започна с ретроспекция на видеокадри от постановки, театрализирани спектакли и рецитали, заснети през годините на панагюрските сцени от Марин Карамаринов - един от хората зад кулисите и сам герой в книгата. А бе водена от друг актьор в панагюрския театър и дългогодишен радио глас на града - Стефан Петришки. Книгата представи историкът и един от рецензентите на изданието Георги Керкеняков. Публиката и авторите бяха поздравени от Никола Скачков с изпълнения на "О соле мио" и "Моя страна, моя България", които ги изправиха на крака. На сцената оживя и част от последната версия на "Свекърва", режисирана от Дочка Кацарева и изпълнена от Юлия Богоева, Магдалена Джолова, Цвета Костуркова и Стефан Рапонджиев. След което всички присъстващи участници в постановките на панагюрския театър си направиха паметни снимки на сцената на читалището и отново застанаха под неговите прожектори. Всеки един от тях получи като подарък томче от книгата, а Нина и Иван повече от час раздаваха автографи, докато публиката се черпеше и обсъждаше събитието на по чаша вино.
Книгата е пълна не само с любопитни, но и с доста неизвестни на по-широк кръг от хора факти, случки и истории. Например тя връща времето до 1890-та, за да научим за младата учителка Вела Мицулова, която е първата жена, качила се на панагюрска сцена - т.е. осмелила се да излезе срещу тогавашните предразсъдъци, при това - току-що завършила Американската гимназия в Самоков. Според зрителите „дебютът на Вела Мицулова бил „чудо на чудесата“, което породило в публиката чувство на възхищение и благодарност“, както пише Атанас Сугарев една своя статия. И даже на сцената в нея се влюбил бъдещият й съпруг.
Важното е, че както отбелязва в рецензията си за сборника Георги Керкеняков, „театралната сцена присъства незримо в тези панагюрски хроники и благодарение на тях отново възкръсват постановки, актьори, режисьори, сценографи, шепотачи (суфльори), осветители и сценични работници,  за да дадат опора на  съвременните им последователи”. И че „книгата сполучливо отговаря на необходимостта от енциклопедична информация за развитието на самодейния театър в Панагюрище”, затова и „време й беше да се появи, за да се запълни една празнота в хрониката на културния живот на Панагюрище” (отново Керкеняков).
Разбира се, че при „едно внушително и като намерение, и като обем изследване”, както пише в своята рецензия за сборника Мария Бегова, „проучването на толкова дълъг период, неизбежно предполага и някои пропуски на имена или факти”, то трябва да се подчертае „стремежа на съставителите на хрониката да бъдат представени във възможната максимална степен лицата и събитията, създали и поддържали читалищната самодейност, и завоювали театралната слава на панагюрското читалище”.
Дано с излизането на този сборник, събрал в едно 145 години от сценичния живот на Панагюрище, читалищният театър и местните таланти - известни и все още не открити, да намерят достатъчно основания да продължат да прегръщат и предават "вълшебната виделина на театъра", неговата магия, красота и надежда.

Текст и снимки Стоян Радулов, "Чат-пат културни новини"
___________________________
Книгата е отпечатана след конкурс за финансиране от Община Панагюрище по Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2015 година. Изданието се отпечатва с финансовата подкрепа на Фондация "Асарел" и Фондация "Цоцорков род".

Панагюрище чества с 5 дни по-рано Съединението на България

С пет дни по-рано започват винаги събитията за отбелязването на Съединението на България в Панагюрище. 
През 2015 г. на 1 септември в историческия музей на града привечер ще бъде открита фотодокументалната изложба „Панагюрище и Съединението“. А на следващия ден, 2 септември, в ранната вечер ще е и официалното честване. Тогава на площад „20-ти април“ ще бъде извършен благодарствен молебен за 130-годишнината от Съединението в град Панагюрище. В тържеството освен официалните лица ще участват Духов оркестър „Делчо Радивчев“ при Народно читалище „Виделина-1865“ и клуб „Традиция“.
Берлинският договор от 1878 г. разкъсва България на части и Панагюрище остава в пределите на Източна Румелия - васал на Османската империя. На 2 септември 1885 г. в града избухва бунт и Захарий Стоянов е принуден да вземе светкавично решение за повсеместно въстание за сваляне на румелийската власт. По този повод на страниците на в. "Борба" той помества следната телеграма: "...В Панагюрище, главния лагер на Бенковски, мястото където изгърмяха най-напред  черешовите топчета,вчера на 2-ри того се е извикало: "Долу Румелия!" ...Живейте панагюрци! Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на другите тържествуват!"
Близо 2000 панагюрци, предвождани от Събко Милков, Антон Оряшков и Тодор Хаджикиролов, излизат на площада с развято знаме и с възгласа: "Съединението прави силата!". Т. Хаджикирилов, син на героя от Априлското въстание Симеон Хаджикирилов, дава първия изстрел на Съединението. Околийският началник Димитър Хаджигендов приема ултиматума, но след като хората се прибират в домовете си, арестуват ръководителите на бунта. Гаврил Кръстевич пише телеграма до Цариград за размириците. От Пловдив е изпратена конна жандармерия, за да арестува бунтовниците. На 3 септември Централният комитет на Съединитската партия анализира събитията в Панагюрище и решава да бъде превзета източнорумелийската столица Пловдив. След три дни майор Николаев и Чардафон Велики пленяват губернатора Г. Кръстевич. Панагюрските опълченци сформират доброволчески отряд, наброяващ 250 д. Предвождан от Орчо Войвода и Иван Кузмов - Комитата, този отряд се бие храбро срещу войските на сръбския крал Милан край Сливница, Драгоман и Пирот. В резултат на събитията Източна Румелия е присъединена към Княжество България.

"Чат-пат културни новини" по данни на Община Панагюрище и Исторически музей - Панагюрище

Зографова и НЛМ кипят от енергия и работа през лятото

В националния литературен музей работят по престижен европроект, издават нови книги и се готвят за откриването на облагородения двор на къщата музей на Смирненски в София
Катя Зографова
- Здравей, Катя! Позволявам си да си говорим така, защото се познаваме отдавна. Разбрах, че в Националния литературен музей това лято съвсем не е мъртвило, както е нормално в сезона на отпуските. Защо така?
- Да, дори напротив – лично аз си прекъснах отпуската заради неотложни дела. Предаваме за печат прелюбопитния сборник с непечатани автобиографични, накои от които писани в затвора, текстове на писателя Светозар Димитров, известен с псевдонима си Змей Горянин. Ръкописът „Завръщането на Змей Горянин” спечели тазгодишния конкурс „Помощ за книгата” и ще бъде нашият подарък за 110-та годишнина на „забранения” след 1944 г. писател, чийто архиви се пазят в голямата си част при нас. На 3 септември откриваме сезона в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” с изложба, посветена на 150-г. от рождението на Тодор Влайков „Морал в политиката”.
- Преди време с колеги дадохте пресконференция и за един международен проект, който работите съвместно с Института за литература и със Столична библиотека.
- Това е най-сериозният проект, по който се трудим вече няколко месеца. Названието му е „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти”. Националният литературен музей за пръв път в почти 40-годишната си история  печели европроект. Благодарни сме на бенефициента – Института за литература, на Столична библиотека, портньор по проекта, които имат повече международен опит. Определям проекта по Мярка 2 „Документиране на културната история” на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в размер на 192 272 евро безвъзмездна финансова помощ на държавите Исландия, Лихтенщайн и Норвегия - като най-значителен успех за Литературния музей. Разбира се, не подценявам предишните битки на обновения ми екип в национални конкурси. Спечелихме, в конкуренция с още около 60 проекта по дарителската програма на "Мото-Пфое", проект с изразителното име „Градината на символизма”. Благодарение на него преобразихме „подивелия” двор на къща музей „Хр. Смирненски”  на ул. „Овче поле” №116  в квартал „Възраждане”. (Откриването на „Градината” предстои съвсем скоро - б.а.) Преди това стегнахме покрива на сградата, в която до смъртта си е живял поетът със семейството си. Така започна спасяването и възраждането на музея на Смирненски.
Мисля, че решаването на болния проблем с музея на Смирненски трябваше да се случи отдавна. Разкажи сега нещо по-конкретно и интересно за твоето любимо„документиране на културната история”.
- Всъщност нещата са свързани. Докато не се възроди музеят на Смирненски и бъде отворен за посетители, докато музеят на Яворов, макар и действащ, в състояние на застрашеност поради безхаберието на собствениците си, най-ценните експонати ще бъдат съхранени за поколенията чрез своята дигитализация. Помислете само - докато музеите и библиотеките имат работно време, достъпът до уеб-базираното дигитално хранилище и до сайта с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални арфивни материали, филми, виртуални колекции, презентации, ще бъде общодостъпен независимо от деня и часа, в който потребителят пожелае да се срещне с тях...
- Да разбирам ли, че този голям проект е насочен към максимално широка публика?
- Да, той е дълбоко демократичен по самата си същност. Насочен е към най-различни публики – обществеността, учащите, специалистите, дори социалните  групи в неравностойно положение /ромите/, българските училища в чужбина. В специален раздел на хранилището вече се изгражда богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век, от която се съхраняват онлайн книги, периодични издания, фотодокументи... Предстои оборудването на мобилен дигитален център специално за ромската култура, както и обучаването на ромски младежи, които да работят в него, да създават образователни продукти, да въвличат своите събратя в един по-висок културен хоризонт.
- Литературният музей вероятно притежава най-много и ценни ръкописи, снимки и вещи в сравнение с останалите участници по проекта? Кои писателски имена са избрани за дигитално включване? Как направихте избора им и по какъв начин ще представите архивното им наследство?
- Да, несъмнено в НЛМ се пази неизброимо, огромно литературно богатство – над 115 000 културни ценности. Само ръкописните листове в музея на баща и син Славейкови са 80 000. Става ясно, че по проекта ще бъде дигитализирана само малка част от музейните ни реликви. Затова пък тя трябва да е отлично подбрана. Една от най-важните ми задачи като координатор на проекта е да осъществявам перманенти работни срещи между литературоведите от БАН и музейните колеги от НЛМ, за да „напаснат” те възгледите си по отношение на това кое е най-непознатото, най-приносното, уникалното, ако щете и най-атрактивното за широката публика. Радвам се, че тези интердисциплинарни срещи - своеобразни творчески лаборатории, са изключително успешни, че Институтът, Музеят и Библиотеката се сдружават в интелектуалните и практическите си усилия! Работата по литературоведските профили на Яворов, Петко Славейков, Лилиев, вече започна.
- Кои са останалите литературни класици, чиито имена са включени в проекта?
-  Веднага ги изброявам: Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.
- Струва ми се, че повечето от тях имат литературни музеи, филиали на НЛМ?
- Да, точно така е - 7 от 13-те класици, включени в проекта, имат мемориални къщи музеи в системата на НЛМ. Няма да ги изброявам, защото културната общественост ги знае, обича ги и все повече ги посещава. Ще направя важното уточнение, че 4 от писателите, които нямат свои  музеи, са фондообразуватели в НЛМ, тоест техните архив са при нас и ще бъдат дигитализирани по проекта. Това са Лилиев, Багряна, Фани Попова-Мутафова, Николай Разцветников.
- Кое е уникалното и неизвестното, което ще изкуши публиката да следи с интерес сайта на „Литературната класика – знание за всички”, да влиза в дигиталното му хранилище?
- О, примерите са много, интересни и различни. Едно от достойнствата на проекта според мен – освен съхраняването на културното наследство, свободния достъп до знанието, образователната ефективност, формирането на културни и граждански ценности, интергрирането на ромите, е - оцелостяването на националното архивно богатство. Ето например притежанията на Института за литература и тези на НЛМ ще се свържат в единен архивен и концептуален свод. Известно е, че БАН съхранява 8 ръкописни тефтерчета и тетрадки, а НЛМ – 16 такива на Никола Вапцаров. В Института се пази бележникът „Байер” с „Прощално” и „Предсмъртно”, а в Литературния музей – тетрадката „Сампа” със записите на 8 стихотворения на поета, направени в затвора преди разстрела му. Сега тези знаменити реликви ще бъдат съположени и ще могат да бъдат разглеждани и разтълкувани в общото дигитално хранилище. Нещо подобно ще се получи и с наследството на Христо Смирненски, което също е „раздвоено” между двете институции. Така „пъзелът” на културната памет ще бъде нареден и осмислен поновому.
- Кое обаче е автентично „музейното”, което ще бъде представено в дигиталното хранилище?
- Струва ми се, личните вещи на класиците! Те са най-музейното. Ще бъде интригуващо писателите ни да бъдат представени не само по обичайния „христоматиен” начин, но и със своите хобита, колекции, втори професии, пътешествия из прекрасната родна земя, контакти с колеги по перо у нас и в чужбина, с любовите си, със запазените кабинети и библиотеки, с  юбилейните им дарове... В това отношение най-мащабен, просто разкошен, е софийският музей на Патриарха – първият и най-обичан литературен музей в страната. Изумителна тема е кулминиращата обич към Вазов по време на втория му юбилей през 1920 г. - в най-тежките мигове на национална покруса след двете военни катастрофи, непосредствено след злощастния за България Ньойски договор. Това не е случаен, а знаков за националното ни самосъзнание и самосъвземане факт и той ще бъде подобаващо представен в проекта ни. Ще даде и една красива, богата и изкусителна визия за литературния музей, за това как трябва да почитаме своите национални класици!

Интервюто взе Стоян Радулов,
"Чат-пат културни новини". Използвани са снимки от архива на "Чат-пат" и на НЛМ - София
 
Плакатът към проекта „Българската литературна класика – знание за всички"

Копие от първо издание на Иречек дойде в Панагюрище


На нова и ценна историческа придобивка се радват специалистите в Историческия музей на Панагюрище. Това е екземпляр от книгата „История на българите” на чешкия историк и професор в Пражкия университет Константин Иречек. Книгата се озовава в музея чрез дарението на наследничката на Белопитовия род - Донка Белопитова. Копието е част от първото издание на книгата.
Екземплярът е издаден в Одеса през далечната 1878 г. на руски език. С превода на съчинението от немски на руски език са се заели професорът от Новоросийския университет Ф. К. Брун и магистранта от същия университет В. Н. Палаузов. Техният стремеж е да изпълнят завещанието на известния български патриот Васил Евстатиев Априлов, който през целия си живот мечтаел за една пълна история на своя народ и отделил известна сума пари за начинанието. Това е първият академичен труд по история на България.

Чат-пат културни новини, снимки - Исторически музей, Панагюрище

Книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" с номинация за наградата "Христо Г. Данов"

  Катя Зографова (в центъра) с архитект Цонко Солаков и съпругата му
Директорът на ОИ "Старинен Пловдив"Амелия Гешева представя Катя
Пламена Стоева чете откъс от книгата (в ляво)
Зографова със свои наследнички в РЕГ "Ив. Вазов" - Пловдив
С големия архивист Владимир Балчев (в ляво) и с Теофана Брадинска (в дясно)
Книгата на Зографова бе представена и в Пловдив, предстои Варна
 
И в Пловдив се запознаха с най-новата книга на нашата Катя Зографова "Знаменити. Забравени. Забранени", след като вече бе представена два пъти в София, в Русе и в Стара Загора. Срещата с нея под тепетата се случи в прекрасната Балабанова къща в Стария град на 16 май.
Събитието бе замислено необичайно и диалогично - представяне на "музейната" книга на Зографова (писана 30 години, 25 от които в музеите) и отбелязване 225 г. от рождението на Алфонс дьо Ламартин, чието пътуване до Ориента, отсядане в Пловдив и среща българите е една от темите в "Знаменити. Забравени. Забранени".
В Ламартиновото четене се включиха ученичките Лидия и Снежина от РЕГ "Ив. Вазов", от паралелката с изучаване на френски език. Заслугата за участието им дължим на Почетния консул на Франция в Пловдив  - очарователната Теофана Брадинска (засмяната дама в бледорозово на осмата снимка от горе надолу). И тук нещо любопитно: самата Катя е завършила "Вазов" в Пловдив, а Лидия се оказа панагюрка. "Това си е сериозно доказателство, че няма нищо случайно в живота ни, особено в духовния...", коментира фактът Зографова.
За жалост остана недокументирана блестящата апология на авторката, направена от Марин Кадиев в самия край на вечерта. Литературният критик, председател на Съюза на независимите писатели, назова Зографова продължителка на артистичната критика, на трудния анализ в образи, който владееха акад. Ефрем Каранфилов, проф. Тончо Жечев, проф. Кръстьо Куюмджиев...
Представянето продължи около два часа, защото мнозина от присъстващите пожелаха да зададат, при това интересни и трудни въпроси на Зографова и да изрекат думи за нея и книгите й, които очевидно познаваха.
А най-важната и приятна вест е, че издателство "Изток-Запад" е номинирало книгата на Катя Зографова за наградата "Хр. Г. Данов".
На 22 май "Знаменити. Забравени. Забранени" ще бъде представена и в рамките на Фестивала "Славянска прегръдка" във Варна.

Текст Стоян Радулов
снимки личен архив на Катя Зографова

Откъси от книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" 
на Катя Зографова можете да прочете 
в "Чат-пат" тук и тук.

Издадоха история на Панагюрище до Априлската епопея 1876-та

Книгата „ПАНАГЮРИЩЕ, СЕКРАСТЕ, СЕКРАСНА. ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА НА ГРАДА ДО АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ" с автори Георги и Дидка Гемиджиеви бе представена на 14 май 2015 г. в Градския исторически музей на Панагюрище.

Начало на тържеството на панагюрската културна общественост даде с прочувствено и забележително слово-доклад Георги Керкеняков от Градския исторически музей. Слово достойно за мъжеството и житейското себеотрицание при написването на „История на Панагюрище 1878 - 1944“ на единия от съпрузите - Георги Гемиджиев, който бе генератор на идеите и замисъла и двигател на осъществяването им и при тази книга. Керкеняков подчерта възрожденската преданост на Георги към делото, на което се е посветил и изключителната му скромност. Историята на Панагюрище се сдоби с книгата, която съдбата отреди да бъде завършена и издадена от съпругата му.
Своите вълнения от познанството си и творческите връзки със семейство на двамата автори, поглед върху методологията в диренето, принципите в осветляването и осмислянето на историческите факти в тяхната работа, сподели в съдоклад Десислава Костадинова – докторант в Института по исторически изследвания при БАН.
Слово за духа, честта и жизнения подвиг на създателя на Историята на Панагюрище, определена като най-добрия краеведски труд в България, произнесе единия от редакторите – доцент Милен Куманов.
За съвместната работа със съпруга си, решението и усилията по завършване на неговия труд, за подготовката на книгата като едно широкодостъпно научно-популярно четиво, осветляващо историята на Панагюрище от най-ранните източници, през епохата на Възраждането, до
Априлското въстание, разказа Дидка Гемиджиева.
Ще ми се да добавя и свои думи към казаното. Един връх може да се оцени колко е висок, когато се изкачиш на него, или когато се отдалечиш достатъчно от него! Върхът Георги Гемиджиев е безпощадно труден за изкачване, затова ни остава втората възможност. Да се отдалечим, за да го обхванем в цялото му величие! Ако пък приемем алегорията на един друг образ – водата, то, уверен съм, водата в животворния кладенец, който сътвориха за Панагюрище двамата Гемиджиеви, няма да пресъхне никога!
Днес Пантеонът на безсмъртните дела за Панагюрище прие и съхрани за вечни времена и тази книга!

Михаил Гунчев

Сборникът "Във вълшебната виделина на театъра" за сценичния живот в Панагюрище влезе в печат


Участници в оперетата „Кето и Коте“, 1957-1958 г. В средата е диригентът Делчо Радивчев
Сборникът "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" влезе в печат в средата на май 2015 г. Книгата е посветена на 150 години от създаването на Народно читалище „Виделина – 1865” в Панагюрище, на 170 години от рождението на първия негов председател Петър Карапетров – Черновежд, и на 145 години от първата самодейна постановка в град Панагюрище през 1870 година.
Съставители са Нина и Иван Радулови по покана на читалището, което е и издател на сборника. "При съставяне на хрониката те тръгват от личните си спомени и впечатления, продължават със спомените на други участници в театралната самодейност и читалищни дейци, задълбочават своите търсения чрез проучване на издания, посветени на историята на читалището, мемоарна литература и публикации в местния и републикански периодичен печат", отбелязва в рецензия към книгата Мария Бегова.
Печатът на сборника е поверен на ИК "Оборище". Хрониката на сценичния живот в Панагюрище се отпечатва след конкурс за финансиране от Община Панагюрище по Проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за 2015 година.
"Театралната сцена присъства незримо в тези панагюрски хроники и благодарение на тях отново възкръстват постановки, актьори, режисьори, сценографи, шепотачи (суфльори), осветители и сценични работници,  за да дадат опора на  съвременните им последователи...
Книгата сполучливо отговаря на необходимостта от енциклопедична информация за развитието на самодейния театър в Панагюрище"
, пише в рецензия към книгата Георги Керкеняков.
Повече за и из хрониката очаквайте през следващите месеци
"Чат-пат културни новини"

Фолклорен "Пъстър свят" в Панагюрище за трети път

ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ТАНЦОВ ФЕСТИВАЛ „ПЪСТЪР СВЯТ” ще се проведе в Панагюрище на 15 и 16 май 2015 г.

В тазгодишното издание се очаква да се включат 11 състава от България, Румъния, Сърбия и Черна гора. Изпълненията на участниците ще бъдат оценявани от професионално жури с председател проф. Даниела Дженева  - заместник ректор на Академията за музикално танцово и изобразително изкуство и главен художествен ръководител и хореограф на Ансамбъл „Тракия“ - Пловдив. Членове на журито ще бъдат Христо Димитров - български хореограф и режисьор, известен като създател и продуцент на Националния фолклорен ансамбъл „Българе” и проф. д-р Антон Андонов - ръководител на катедра "Хореография" в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив, балетмайстор в Ансамбъл "Тракия".
Фестивалът „Пъстър свят“ през настоящата година се провежда и по проект „Популяризиране на местното фолклорно наследство, чрез провеждане на Младежки фолклорен фестивал в град Панагюрище“ по мярка 323 „Опазване и подобряване на селското наследство“.
"Чат-пат културни новини"
Програмата на фестивала:
15 май
18:00 ч. – Дефиле на участниците от площад „Райна Княгиня” до площад „20-ти април”
18:30 ч. – площад „20 -ти април” – ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА ФЕСТИВАЛА И КОНЦЕРТ НА СЪСТАВИТЕ ОТ СЪРБИЯ, РУМЪНИЯ И ЧЕРНА ГОРА
16 май
10:00 ч. – площад „20 -ти април” - КОНКУРСНА ПРОГРАМА;
18:00 ч. – площад „20 -ти април” - НАГРАЖДАВАНЕ НА ЛАУРЕАТИТЕ И ГАЛАКОНЦЕРТ

Панагюрската оратория "Април бунтовен и чутовен" звуча в София

Панагюрските самодейци на сцената на Руския културно-информационен център в София
На 23 април 2015 г. в Руския културно-информационен център пред панагюрци, живеещи в София, беше представена ораторията "Април бунтовен и чутовен" в изпълнение на смесен хор при читалище "Виделина-1865" - Панагюрище. Музика - Делчо Радивчев, стихове -Дочка Кацарева, диригент - маестро Анета Калпакова, на рояла - Цеца Радивчева.
Концертът откри Спаска Тасева - председател на читалището, а директорът на музея доц. Атанас Шопов сподели свои мисли за значението на делото на панагюрци и за мястото на Априлското въстание в историята на българската държава.
С приветствие към присъстващите се обърна и директорът на РКИЦ.
И хорът, и солистите и рецитаторите с гласовете си и с емоционалното изпълнение изпълниха залата с енергия. Не споменавам поименно, защото не знам имената на всички, но можете да ги видите на снимките и да напишете имената на всички участници - кой когото познава, нека го добави! Нека ги знаем и помним.
Самодейците заслужават нашето внимание, уважение и любов. Публиката слушаше, ръкопляскаше и припяваше заедно с изпълнителите любимите си песни. Особено приятно се открояваше в залата гласът на певеца с панагюрски корени Орлин Чолаков.
Беше вълнуващо да срещнеш съграждани, съученици, роднини и приятели, които отдавна не си виждал. Хората дълго не се разотиваха, стояха на площадката отвън, прегръщаха се, разговаряха, правеха снимки и се радваха на срещата.
Всички бяха единодушни, че традицията на тези априлски срещи трябва да се възобнови. Надявам се това да се случи още догодина...

Текст и снимки Мария Бегова

ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ:

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

Иде "Родолюбие `2015" / Програмата на фестивала

Моменти от предишните издания на фестивала
ХІ НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ ЗА МЛАДИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКА  ПАТРИОТИЧНА ПЕСЕН "РОДОЛЮБИЕ `2015" ще се проведе в Панагюрище на 18 и 19 април 2015 година в голямата зала на Театър Дом-паметник. В конкурсната програма на фестивала ще участват индивидуални изпълнители, дуети и певчески формации от градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Хасково, Перник, Плевен, Севлиево, Карлово, Хисаря, Вършец, Мездра, Велинград, Несебър, Златица, Белово и от селата Карабунар, Говедаре и Оброчище.
Фестивалът е с конкурсен характер.
За специален гост на фестивала тази година Община Панагюрище е поканила децата от СОУ "Д-р Петър Берон" - Прага (Чехия), от където се очаква потвърждение. .
Тазгодиното издание на "Родолюбие" ще бъде посветено на 165-тата годишнина от рождението на Иван Вазов.
Програма на фестивала

18 април 2015 година /събота/
9:00 ч. – Начало на конкурсната програма
– Индивидуални изпълнения - втора възрастова група
12:00 ч. – Шествие от площад  „20-ти април” до Вечния огън на Мемориален комплекс „Априлци” и поднасяне на цветя от всички участници във фестивала
12:30 ч. – Официално откриване на фестивала в голямата зала на  Театър Дом-паметник, Панагюрище
13:00 ч. – Конкурсна програма
– Вокални групи – втора възрастова група
– Вокални дуети – втора възрастова група
16:15 ч. – Заседание на журито
17:00 ч. – Конкурсна програма
– Вокални групи   –  първа възрастова група
– Вокални дуети   – първа възрастова група
18:30 ч. – Награждаване на участниците от Втора възрастова група
18:45 ч.  – Конкурсна програма
– Индивидуални изпълнения – трета възрастова група
– Вокални групи – трета възрастова група
– Вокални дуети – трета възрастова група
19 април  2015 година /неделя/
9:00 ч. – Конкурсна програма
– Индивидуални изпълнения – първа възрастова група
11:30 ч. – Награждаване на Вокални групи и дуети  от Първа възрастова група
11:45 ч. – Продължаване на конкурсната програма с индивидуални изпълнения  от първа възрастова група
13:30 ч. – 15:00 ч. – Заседание на журито
15:00 ч. – Награждаване на лауреатите

Тихо стъпва Величка Момнева - Дарена с втора книга

Втората си самостоятелна стихосбирка ще представи нашата "изгнаничка клета" Величка Момнева - Дарена в Панагюрище на 15 април 2015-та. Книгата си Величка, която от много години живее в Белгия, е нарекла "Тихи стъпки". Събитието е насрочено за 17:30 в Библиотека "Стоян Дринов".

Иван Станчев ни пренася в Алтън Метафора с нова поетична антология

Нашият Иван Станчев успя да издаде третата си поетична книга в началото на април 2015 г. Тя е озаглавена "От икебана дървесата ги боли" - по едноименното стихотворение, включено в първата му стихосбирка "Дяволден" и набрало сила като текст на поп-песен, но и на оратория. Книгата е своеобразна лирическа антология, защото включва едни от най-добрите послания на Иван през годините - подбрани от самия него, но и от редактора Иглика Горанова. Има стихове от "Дяволден", но и никога непубликувани досега. "Така прецених - в тази книга да съживеят и стигнат до читателя стихотворения, които съм писал през ученическите си години, та чак до половинвековната ми възраст", обяснява Иван.
Отваряйки книгата ще се убедите, че чрез Иван и вие сякаш започвате да стъпвате по калдъръмите на този чуден град Алтън Метафора, в който Ивановият свят намира пълно отражение. По тротоара крачи "фриволната", "скандална" и "талантлива" Ефросина, докато в бара бохемстват Джорджо и купонджиите. Над Алтън Метафора "небето е до колене", в него мечтите звучат като симфония и художниците са на потеря. Изобщо - приказен град, с приказни герои, страстни и мрачни, светли и живи, в който клетвата между приятели е "Върви по ангелите!"... В Алтън Метафора ще се срещнете и с много от Ивановите приятели - "всеки луд с номера си", но обичани... Много обичани. Както е написал Александър Пенчев вместо предговор, "и слепите се спират" пред вратите на този Иванов град...
Откриващото стихотворение е това за икебаната, разбира се... Но изненадата и звучният завършек идват с "Бонсай или самотен дървесен приятел", който е "красота, оперирана до основи", "съдба с живот на осъден"...
Такъв ли е самият Иван? Но осъден на какво в крайна сметка?
Сигурен съм, че всеки от читателите сам ще намери своя отговор и ще си зададе куп въпроси, прочитайки тази антология. В края самият Иван Станчев е обобщил: "Цял съм кал и Иван. Пия роса и от тичинките. Отчет ще правя Горе! И сам! Не съм задължен на никого. Обичам ви всички!".

Стоян Радулов за "Чат-пат"


Лирическата антология "От икебана дървесата ги боли" на Иван Станчев е издадена от издателство "Меценат" и Фондация "Съкровищата на Панагирик",илюстрирана е с фотографиите на Борислав Николов, Поля Павлова, Румен Барсов, Камен Доков и Роси Хубенова. Коректор е поетесата Виктория Катранова. Отпечатана е от "Мултипринт", София.
Книгата ще бъде представена в ресторант "Рубаят" в София на 28 април 2015 г.

Община Панагюрище - културен календар

Чат-пат културни новини / април 2015

2 април
18:30 ч.- Театър Дом-паметник, голяма зала - концерт на Веселин Маринов "Островът на любовта".
7 април
17:30 ч.- Исторически музей - Представяне на книгата на Иван Белопитов "Принос към историята на град Панагюрище и Българското възраждане", издадена по проект "Панагюрище - духовност и творчество в едно".
8 април
18:00 ч.- Театър Дом-паметник, голяма зала - Благотворителен великденски концерт на студенти от специалност "Съвременна хореография" при ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград (за набиране на средства за хора с увреждания и деца лишени от родителски грижи).
15 април
17:30 - Библиотека "Стоян Дринов" - Представяне на стихосбирката "Тихи стъпки" на Величка Момнева - Дарена.
16 април
18:00 ч. - Театър Дом-паметник, голяма зала - Драматичен театър "Рачо Стоянов" - Габрово представя постановката "Албена" от Йордан Йовков. Режисьор: Василена Попилиева; Участват: Цветина Петрова, Мирослав Симеонов, Димо Димов, Петко Петков, Илия Костадинов, Ивалин Димитров, Светослав Славчев, Иваи ло Иванов, Леарт Докле, Надежда Петкова, Елизабет Попова, Силвия Боева и Валери Радев.
18 април
15:00 ч. - село Баня - Откриване на паметник на Иван Груев (бивш министър на горите)
19:00 ч. - на площада на село Баня и местността Манастирчето - Историческа възстановка "Заклятието на Оборищенци" с участието на Национално дружество "Традиция".
18 - 19 април
ХІ НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ ЗА МЛАДИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКА ПАТРИОТИЧНА ПЕСЕН "РОДОЛЮБИЕ `2015"
18 април
12:00 ч. - поднасяне на цветя на Вечния огън от участниците във фестивала
12:30 ч. - Официално откриване на фестивала в Театър Дом-паметник
20 април
17:30 ч. - Народно читалище "Виделина", Панагюрище - Патронен празник на ОУ "Двайсти април" и връчване на Общинската награда за краеведческа дейност "Любородие".
22 април
17:30 ч. - Театър Дом-паметник, камерна зала - Премиера на документалния филм "ЕЛЕНА НИКОЛАЙ - великата, световната, златната", сценарист и режисьор Дочка Кацарева, продуцент: Медиен център "Оборище".
23 април
19:00 ч. - Театър Дом-паметник, голяма зала - Представяне на спектакъла "От душата на въстанието" с участието на Руслан Мъйнов, Александър Корабов, Весела Бонева, ансамбъл "У шоплъка", Маги Найденова и др.
25 април
10:00 ч. – Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий", село Оборище - V Национален конкурс за революционно слово "Оборище - факел на свободата".

28 април
18:30 ч. - Народно читалище "Виделина", Панагюрище - "65 години смесен хор при Народно читалище "Виделина" - юбилеен концерт "Април бунтовен и чутовен".
30 април
20:00 ч. - площад "20 април", Панагюрище - Концерт на ансамбъл "Българе" - "Това е България!".


ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.
ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

На Благовец Катя Зографова с книга "Избрано" и национална литературна награда на името на Нешо Бончев

"Знаменити. Забравени. Забранени" на Катя Зографова е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот.”
Йордан Ефтимов



Много "хубави хора", както сама се изрази, събра навръх Благовец, 25 март 2015 г., нашата Катя Зографова в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", за да представи новата си книга "Знаменити. Забравени. Забранени" (Изд. "Изток-Запад", 2015).
"Тази книга на Катя Зографова е най-мащабният й проект от всички, реализирани досега. Това е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот. Подкрепям я безрезервно, защото е отдадена, промислена, откривателска. Едно истинско "Избрано" на зрял историк на българската литература..." е написал в предговора Йордан Ефтимов.
Книгата съдържа избрани статии, плод на 30-годишното присъствие на Катя Зографова в литературния живот на България. Днес тя е директор на Националния литературен музей в София.
В сборника Зографова проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната литература от началото на миналия век, припомня ни творчеството на някои (по)забравени български майстори на перото като Димитър Подвързачов, Иван Шишманов и др., и ни запознава с неизвестни факти и документи.
От книгата научаваме как Михаил Лермонтов повлиява творчеството на Христо Ботев и Атанас Далчев, любовната лирика на Пейо К. Яворов и Дебеляновата „Легенда за разблудната царкиня“; полюсните мнения на Вазов и Вапцаров за Скандинавския север в лицето на Хенрик Ибсен; как Гео Милев „открива“ Юхан Аугуст Стриндберг за българската публика и др.
В красивото издание с твърди корици срещаме още имената на Кнут Хамсун, Йенс Петер Якобсен, Светослав Минков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Георги Томалевски, Емануил Попдимитров, Райко Алексиев, Яна Язова, Константин Константинов, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Владимир Василев...
Книгата съдържа множество непознати досега факти и документи, които допълнително „уплътняват образите и прочитите на достойните непречупени пера на България от времето на соца“, пише още Йордан Ефтимов в предговора. „И отново талантливото им малцинство е поставено в европейския контекст“, допълва още известният литературовед и критик.
С книгата Катя Зографова кандидатства в конкурса на програма "Помощ за книгата" към Министерство на културата и го печели за трета поредна година. "И ето, книжището ми от над 500 страници е вече факт. Издателят Любен Козарев реши да доплати и направи книгата подобаващ, солиден том - с твърди корици, със снимкова кола от 24 страници - около 80 снимки, някои от които се публикуват за пръв път... Затова, а и защото е поредният литературен проект, който правим заедно, аз наричам "Изток-Запад" моето издателство", каза Катя Зографова при представянето. След това тя благодари и на цяла плеяда хора, чрез помощта на които е успяла да напише включените в сборника статии през годините; сред тях и много от наследниците на авторите, обект на нейните творчески, литературни и исторически търсения. Голяма част от тези наследници бяха на представянето в София.
За книгата, за Катя и за нейната усърдна литературно-историческа и архиваторска дейност говори проф. Алберт Бенбасат - приятел на Катя, но и бивш колега в литературния музей, а понастоящем основател на Българския национален комитет на ИКОМ – Международния съвет на музеите и преподавател по книгоиздаване във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
За музикалната атмосфера се погрижиха на цигулка и пиано виртуозните Йосиф и Зорница Радионови - "сюблимни... изключително интелигентна и неповторима двойка музиканти", както ги описа самата Катя Зографова. Те изпълниха съвсем в духа на откъси от книгата една полска мазурка, песен от Владигеров и прочутата аржентинска "Ла компарсита".

Кои са "знаменитите", "забравените" и "забранените":
В книгата е отделено място на специална кола с над 80 архивни фотографии, повечето от които се публикуват за първи път. Снимковият материал на „Знаменити. Забравени. Забранени“ е изключително богат и съдържа например фотографии на къщата на Ламартин в Стария Пловдив, Кирил Христов с приятели, Пенчо Славейков с трупата на Нарoдния театър на турне в Македония през 1908 г., винетки с образите на Мара Белчева и Пенчо Славейков, авторски рисунки и стихове от „Микроскопична енциклопедия“ на Смирненски и др.


Откъси от книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" 
на Катя Зографова можете да прочете 
в "Чат-пат" тук и тук.

Носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г.

Катя Зографова бе определена за носител на Националната литературна награда за критика "Нешо Бончев" за 2015 г. На представянето на книгата „Знаменити. Забравени. Забранени“ в Народната библиотека Игор Чипев от Министерството на културата прочете решението за това. Призът е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. "Понеже съм панагюрка, тази награда ми е страшно скъпа!", призна развълнувана Катя Зографова. Официалното връчване ще бъде на 31 март 2015 г. в Историческия музей на Панагюрище.

Текст и репортажни снимки Стоян Радулов за "Чат-пат"