Какви ще са новите книги от панагюрци през 2019 г.

С дебютната си поетична книга „И в мен покълва смисълът” ще ни зарадва Дима Дюлгярова, а нови книги с поезия ще издадат през 2019 г. още Дарина Дечева, Иван Станчев и Боян Ангелов.
Христо Костурков пък ще ни разкрие „Историята на шахмата в Панагюрище”, а Дида Гемиджиева ще ни зарадва с втора част на сборника си разкази на панагюрски диалект „По панагюрски”.
Каква е била визуалната история на Панагюрище през погледа на старите пощенски картички, архивни снимки и документи ще ни доразкаже Стоян Радулов във втория том на своя "Поздравъ отъ Панагюрище". В тази плоскост е и „Село Баня през вековете” - нарочна изложба на местното Народно читалище „Пробуда - 1872” по идея на Радка Мутева. Специалистите от Историческия музей в Панагюрище пък ще ни запознаят с „Римското монетно съкровище от село Попинци от I-III век”.

Всички тези проектни предложения в областите художествена литература (поезия и проза), историческа литература, мемоаристика и краезнание баха разгледани и одобрени за финансиране от Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общинския съвет в Панагюрище и рецензирани от писателите Георги Спасов и Тодор Каракашев по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
Тази инициатива на общинските съветници в Панагюрище предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие. А една от специфичните цели, заложени в тази програма, е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната.

"Чат-пат културни новини"
Снимки от: Община Панагюрище и "Ретро Панагюрище"

Авторът на 10-томната поредица "Западноевропейска литература" е носителят на Бончевата награда за критика за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - изтъкнат литературовед и университетски преподавател, е носителят на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2019 г.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Хаджикосев са гласували Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на Община Панагюрище, д-р Силви Хачерян – и.д. началник на отдел „Регионални дейности” в Министерство на културата, акад. Благовеста Касабова – литературен критик, проф. Чавдар Добрев – носител на награда „Нешо Бончев” за 2018 г.  и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“. Номинации за престижното отличие бяха направени от Съюза на българските писатели, от Съюза на независимите писатели и от Клуба на носителите на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“. Носителят на приза получава плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.
Наградата „Нешо Бончев“ вече бе връчена на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - това стана на официална церемония на 28 март  2019 г. в зала „Арена Асарел” по време на традиционните Бончеви празници. На този ден бе отбелязана и 180-годишнината от създаването на първото светско училище в Панагюрище, чийто правоприемник е СУ „Нешо Бончев”, както и рождението на първия професионален литературен критик на България и патрон на училището – Нешо Бончев.

Кой е носителят на Бончевата награда за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г. в София. Следва Българска филология във Филологическия факултет на Софийския държавен университет. Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедра по теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи от 1965 до 2016 година.
През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар”, а през 1989 г. защитава докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия”.
През 1978-80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен” в Лион, Франция, а през 1994-96 г. – гост професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст” в Гьотинген, Германия.
Неговата литературнокритическа и изследователска дейност е основно в две направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Автор е на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат, но основен труд е неговата монументална поредица „Западноевропейска литература” (досега в 10 тома). Автор е на мемоарна тетралогия, събрана в автобиографичните книги „Записки на конформиста” (2005) и „Записки на вътрешния емигрант” (2006). Днес проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев продължава да развива и дообогатява своето уникално дело в областта на художествената словесност.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев

Нешо Бончев

Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Проф. Чавдар Добрев - 2018 г.
Иван Гранитски - 2017 г.
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух

В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов

Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Стиховете му събуждат забравени идеали, а в училище буди... Или Валери Иванов

Красимира Василева и Валери Иванов при представянето му в Панагюрище

ОТЗИВ ОТ ГОСТУВАНЕТО НА

ВАЛЕРИ ИВАНОВ В ПАНАГЮРИЩЕ

Среща на панагюрци с учителя, поета, критика и музиканта Валери Иванов се състоя в петъчната вечер в края на октомври 2018 г., току преди Деня на будителя, в местното читалище „Виделина“. Събитието бе по идея на Красимира Василева от Клуба за литература, изкуство и общество "Виделина" - самата тя изявен литературен критик, учител, анализатор, поет и писател. Представянето на госта се оказа вълнуващо и пламенно пътешествие. Но с двама близки по перо и биографии таланти това бе обяснимо.
Валери Иванов представи части от цялостното си творчество, като започна с четене на стихове от първата си стихосбирка. Разказа случки от живота си, сподели спомени от миналото си и изпя няколко песни на китара и пиано. Научихме за трудния избор, който се е наложило да направи – да продължи с музиката, или да се отдаде на литературата. Оказа се, че всичките му книги са продадени и бяхме лишени от възможността да попълним библиотеките си с неговото творчество, но затова пък той подари четири хумористични сборника „Смешен хоровод“ от клуба на хумориста „Щастливеца“ Пазарджик - един на Читалището, и друг на литератуарния клуб „Виделина“. Прочее, в "Хоровода" открихме творби на Димитър Дънеков - бивш председател на клуб "Виделина" и карикатури на нашия художник Стайо Гарноев.
Сред гостите в музикалната зала на читалището бяха членове на клуба на учителите пенсионери „Цвята Зографска“, които в края на вечерта пяха заедно с Валери Иванов. Гост-изпълнител на свои песни беше и участникът в шоуто "Гласът на България" Александър Савов. Публиката поиска повече време с Валери Иванов и повече песни в негово изпълнение, но краткото време на визитата не позволи това.
А ето и думите, с които Красимира Василева ще ни представи поредният гост на КЛИО "Виделина".

Текст Дима Дюлгярова за "Чат-пат"

1 ноември – Денят на будителите. Казват, че ние, българите, имаме твърде много празници. И това е така, защото имаме твърде много спомени – исторически и културни, които да ни напомнят, че има с какво да се гордеем.
Прекрасно е, че не само миналото е повод за гордост, но и настоящето дава своя принос за българската духовност.
Радвам се, че можах да представя пред панагюрската публика един такъв будител – учителя, критика, поета, композитора Валери Иванов. Той е роден в Пазарджик (1963 г.) живее и работи в родния си град, щастлив, че е син на Тракия и носи нейния дух. Има учители, които влизат в класната стая, изпяват си урока и излизат. От такива може да получиш знания. Те не посещават културните срещи, защото са твърде заети – да бършат прах у дома, да готвят вкусни гозби и пр.
Валери обаче е от ония учители, които се стремят да дават на децата нещо много повече от знания. Те разкриват пред подрастващите широки хоризонти, развиват фантазията и мисленето, подтикват към творчество. А образованието съвсем не е само натрупване на знания. Днес като че ли школото забравя, че е място и на възпитание, и на личностно развитие. Валери е именно от тези учители, редом с които в класната стая влизат животът и светът. Това виждаме от книжката с творби на негови ученици.
Самият той е поет, който обича сам да се представя. Стиховете от първата му стихосбирка и най-новите творби, които той прочете пред публиката в Панагюрище, от една страна, показаха пътя на творческото му развитие и, от друга, изградиха представата за поет с ангажирана гражданска позиция, с поглед към действителността, минали през сърцето, с пряк изказ, увличащ читателя в мисловния и поетичния свят на твореца. Реминисценциите в тези стихове водят до съпоставки между епохите и по паисиевски, по вазовски събуждат забравените идеали, заспалото чувство за дълг. Геомилевската стилистика, Вапцаровата философия за битието възраждат чувството за дълг пред поколенията след нас, спомнят ни заветите на предците.
Литературнокритическите изследвания на Валери Иванов са плод на сериозен труд. Богатата фактология, свързана с биографията, и особено със смъртта на Щастливеца, е пречупена през философското осмисляне на предателството, насилието и на безсмъртието на човешкия дух. Юда и трийсетте сребърника, които водят до Разпятието, а то – до Възкресението, за жалките малки нашенски юди 30-те наполеона са цената на убийството на Алеко, което води до безсмъртието на този, когото днес наричаме съвестта на нацията. „Азбучният афоризмик“ в края на книгата разкрива личността на автора, защото човек е това, което прави, но и това, което харесва и цитира, за да ни припомни нравствените и духовните измерения на човешкото.
И накрая, но не на последно място, Валери Иванов е музикант. Свири на китара и на пиано, пее любими популярни песни, негови песни са получили награди на различни конкурси. Редактор е на редица книги и сборници, включително и на творчеството на деца, и на вестник „Метафора“.
„30 наполеона и Алеко Константинов“ събужда асоциации за Юда.

Красимира Василева

Стоян Радулов ни праща ретро "Поздравъ отъ Панагюрище" с нова книга и картички

Документалната книга "Поздравъ отъ Панагюрище", том 1 - първа книга от поредицата "Нашето Панагюрище, моите панагюрци" с автор и съставител Стоян Радулов излезе от печат. Издатели са "Ретро Панагюрище" и Община Панагюрище. Книгата е издадена след конкурс за финансиране от Община Панагюрище по Проект за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно“ за 2018 година и е отпечатана в ИК "Фабер" - Велико Търново.

Книгата ще бъде представена официално:
- в София - на 19 октомври 2018, петък, от 18:30 ч. в Клуба на журналистите - ет 2 в сградата на СБЖ на ул. "Граф Игнатиев" 4 (до пл. "Гарибалди").
- в Панагюрище - на 2 ноември 2018, петък, от 17:30 ч. в Историческия музей.

Книгата „Поздравъ отъ Панагюрище“ е посветена на визуалната история на нашия прекрасен град Панагюрище, съхранена в архивните фотографии, старите снимки и документи и разказана чрез тях – обхватът е ХХ век... Авторът и съставител Стоян Радулов - дългогодишен журналист, сценарист и документалист в Панагюрище и в София казва за творбата си, че "Когато настоящето изпитва недостиг на емоции и зрялост, на помощ идват спомените". А в тази книга образ от Панагюрище, хубава снимка или изпипана картичка са провокирали автора да се поинтересува за местата, хората и събитията, запечатани завинаги от фотографията в родното градче. Това е истинско търсене и отключване на точното визуално светлоописание на града, на неговата образна история. Едно вълнуващо пътуване през времето – красноречив албум на епохата, на цяло столетие от историята на Панагюрище.
Откъс от книгата може да прочетете тук.
Към книгата и отделно от нея са отпечатани и 24 различни вида пощенски картички с изгледи и сюжети от ретро Панагюрище.

Книгата на Стоян Радулов е животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин с архивни картички и снимки – „паноптикум“ на панагюрските забележителности и на местния жител. Тук той ни се явява във всичките му превъплъщения – патриархалноидиличен, ерудит, зевзек, предприемчив, подигравчия и какъв ли още не... А изображенията са още една причина да бъдат предизвикани вниманието и любовта на всички, които ще имат удоволствието да навлязат в този занимателно-уникален свят.
Тодор Каракашев

Удивлявам се на упоритостта – а най-вече на любовта, – с която Стоян Радулов е издирвал стари пощенски картички и архивни документи, подреждал ги е, описвал е историята им, проучил е съдбата на интересни панагюрци, някои от тях прочули се като „светлописци“.
Георги Спасов

Но кое е онова, което прави книгата на Стоян Радулов много повече от албум със стари снимки и от поредното краеведско историографско описание на града? Отговорът е категоричен – журналистическият талант на автора да борави с кратките историографски форми. И още – в обичливия майсторлък, умението да организира и композира огромния масив от информация, трупан с десетилетия, като постави точните фотоизображения на точните места.
Катя Зографова

Стоян Радулов, сн. Пепа Маркова

Стоян Радулов (р. 1972 в Панагюрище) е журналист, редактор, сценарист и режисьор.
Автор на над петдесет документални телевизионни филма (2007-2018), посветени на България, сред които „Моят Каменград”, „Възрожденските сгради на Панагюрище”, „Никополис ад Иструм”, „Пътуване към Оживялото Възраждане”, „Време за търсене. Потопът в Черно море” и др. Създател е на няколко информационни поредици, главен редактор на „Телевизия Туризъм” (TVT) от 2007 г. до момента. Негов филм за траките е удостоен с голямата награда за телевизия на Годишните награди на Министерство на туризма за 2016 г. Автор на четири документални филма за Панагюрище и панагюрския край.
Съосновател на Литературен клуб „Виделина“ в Панагюрище (2000); главен редактор на в. „Време“ – Панагюрище (2004-2006); отговорен редактор на в. „Чат-пат“ (2000-2006) и създател на електронния му вариант през 2012 г.; създател на "Ретро Панагюрище" и "Love.Panagyurishte" - родолюбиви страници във Фейсбук.
Пише от студент. Автор на поетичните книги „Пътуване към Акаша“ (2000) и „Абсолютно: Любов“ (2005).
Редактира чужди книги и сборници, сред които „Любовен архив“ от Катя Зографова, „Във вълшебната виделина на театъра“ от Нина и Иван Радулови, „# 53 пъти Любов и други важни неща“ от Михаил Караиванов и др. Също и фотограф, автор на две фотоизложби и на фотоалбума „Панагюрище. Земята на Април `1876“ (2006).

"Чат-пат културни новини"

Мина Кръстева идва с "Разпилени надежди" в Панагюрище

Публицистът и поет Мина Кръстева ще представи последната с икнига - романът "Разпилени надежди" (2015), в Панагюрище на 21 юли от 17:30 часа, съобщиха организаторите от Общинска библиотека „Стоян Дринов“. Но с едното ще стане дума и за другите и творби.

Мина Кръстева е родена на 10 юни 1956 г. в с. Ген. Инзово, Ямболска област, но живее и твори в Бургас. Автор е на книгите "Вълнуваща история за верни приятелства, опасни предателства и още по-опасни предизвикателства” (пиеса-приказка, 1998, 2014); “Спомен с море” (поезия, 1999); “Антистрес” (сатира, 2004); “Слънце в косите” (поезия, 2008); “В ъгъла на кафене “Реалити” (разкази, 2013) и “Разпилени надежди” (роман, 2015).
Ето какво пише за последната Атанас Радойнов - писател и редактор на книгата:
"Очарованието на този роман е в широкото подобие, което обхваща проблематиката на 2-3 поколения българи от втората половина на ХХ век и началото на ХХІ век, т.е. така наричания преход.
Поетиката на Мина Кръстева е характерна за медитеранския генотип: с омекотени и приглушени емоционални състояния, със здраво вдадени корени в българския Ренесанс, без който не може да бъде разбран постмодерния свят на българската душевност."
“Актуалност на тематиката и проблематиката. Герои от различни поколения, настойчиво и болезнено търсят своите истини за времето, в което са живели и живеят. Носталгия, стремеж и повик към хуманност, четивност и неманиерничене – това са качествата, заради които романът “Разпилени надежди” заслужава да бъде прочетен" – пък са думите на писателя Начо Христосков. А актьорът и писател Стоян Чобанов просто възкликва с "Оренда!".

Родена на 11 май и с нова книга на 24 май, Катя Зографова отпразнува 166 години юбилей със съпруга си Константин

Представянето на сборника "Словозографии" от Катя Зографова бе акцент в празника на семейството, състоял се в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 година

Моменти от представянето на книгата "Словозографии" и празника в Софийска градска художествена галерия. Снимки: Стоян Радулов за "Чат-пат"

ДВЕ СЪДБОВНИ НЕСЛУЧАЙНОСТИ
И ЕДИН ПРАЗНИК
или може би - повече
Катя Зографова отпразнува 60-годишен юбилей с издаването и представянето на личния сборник "Словозографии", събрал документалистика, есеистика, белетристика и поезия от нея самата, писани през последните 10 години, както и рецензии, отзиви и очерци, посветени на авторката и книгите й от хора като Георги Гемиджиев, Румен Спасов, Боян Ангелов, Митко Новков, Елка Няголова, Светлозар Игов и др.
Представянето се състоя на 29 май 2019 г. в Софийска градска художествена галерия. Датата не бе случайна - навръх рождения ден на нейния съпруг Константин Зографов, с когото пък се запознават в Руската гимназия в Пловдив преди 46 години. Така юбилеят бе троен - цели 166 години. А за да бъде митологемата изцяло уплътнена, да уточним, че самата Катя е родена на 11 май, а книгата й излезе от печат навръх 24 май - датите на Светите братя Кирил и Методий и на българската азбука и култура по стар и нов стил - датите за църковната и за всенародната почит към делото им.
"Пътят ми е белязан от тези две съдбовни неслучайности - да се родя на датата 11 май и то в големия-малък град Панагюрище - пише в най-новата си книга Катя Зографова. - Т.е. в сърцето на величавото Априлско въстание съм орисана със словото... Може би затова то се стреми да бъде "словозографно."
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и опошляван във времето българският език: "пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост" (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, животворящите мъдри "глъбини" на Дора Габе, първозданните "стихии" на Багряна. Моите кумири..."
Да бъде водещ на необикновената вечер Катя се бе доверила на Мария Бегова - тазгодишният "Творец на годината" на родното Панагюрище, талантлив поет и водещ на инициативата "Литературен салон" в местното читалище "Виделина".
Още в началото Катя и Константин Зографови поздравиха своите гости и с чувство за хумор си честитиха един на друг големия юбилей. След което в първата част на празничната вечер прозвучаха поздравителни адреси към Катя от нейните колеги в Националния литературен музей с директор Пламен Георгиев-Крайски, от Съюза на българските писатели с председател Боян Ангелов и от Сдружение на български писатели с председател Михаил Неделчев. Поздравена бе и от моя милост като приятел, но и като представител на панагюрското пишещо братство. Актрисата Божидара Цекова прочете белетристични откъси от книгата "Словозографии" (част от които може да прочетете тук), а актрисата Йорданка Кузманова представи две от знаменателните стихотворения на Катя - "Софийска веранда" и "Индипасха" (които може да прочетете тук). Като преходи между отделните части на вечерта, музикални интермедии и лични поздрави прозвучаха и виртуозните изпълнения на Зорница Радионова (пиано), Йосиф Радионов (цигулка) (едно от изпълненията вижте във видеото по-горе - б.а.) и Александра Ивойлова (пиано и вокал).
Централната зала на Софийска градска художествена галерия бе пълна с хора - приятели, колеги, и близки на Зографови, с почитатели на самата Катя и колеги на Константин, включително от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Сред присъстващите бяха имена като Михаил Неделчев, Леа Коен, Анжела Димчева, Иван Станчев, Румен Спасов и мн. др.

НА КАТЯ ЗОГРАФОВА
За жизнелюбието й, за добрата енергия и за оптимизма й, за добротата й и за пъстрия език.
С благодарност и най-добри пожелания!

Щеше ми се да погледна на самата Катя, особено в светлината на появата на тази втора нейна лична книга „Словозографии” и в светлината на Големия юбилей, за който се събрахме в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 г., по нов и неочакван начин. Но Катя е толкова публикуваща, така видима чрез десетките си книги и статии, чрез стихотворенията,  чрез малките истории, част от които са намерили място и в настоящия сборник, и толкова открита във взаимоотношенията си с хората – с близки, с колеги, с приятели, че първоначалният ми замисъл май е непосилна задача.
Всъщност нейната  заразителна енергичност, огромното й жизнелюбие, почерпено от най-дълбоките нива на добросърдечността й в нашето - като цяло - болно време, са може би най-удивителните й качества. Особено пък при изкачването й по стръмните пътеки на битието до този юбилеен връх, което при други хора натрупва почти непоносими пластове умора.  Докато при нея опитът, натрупан през годините, действа като допълнителен енергиен стимулатор.
За мен това е не просто възхитително. Това е заразително. И ме изпълва с надежда за бъдещето...
Първоначално мислех да понапиша няколко думи и конкретно за книгата „Словозографии”, да спомена части от рецензиите на творците от Пазарджик - Георги Спасов и Михаил Каракашев, които не са без значение, за да получи тя финансиране от Община Панагюрище, но все пак няма да го направя, за да не отнеам и частица от удоволствието да прочетете сами този прекрасен сборник. Пък и в уводните си думи в него Катя е безпределно ясна. (Публикувани са тук.) В края на книгата има и цял раздел – „Словозографно за Зографова”, в който различни фрагменти от портрета й рисуват 13 човека, чието мнение тя цени.  Да съм един от тях е привилегия за мен.
Затова ще кажа още само няколко думи...
Погледнете самата Катя. Нейният пъстър начин на изразяване, игривите очи, многопластовостта на погледите и забележките й, симпатичността и знаковостта на жестикулациите й – не са ли те красива игра на пребогатата й личност!? И това – само като мънички външни нейни прояви. Ани Финджикова забеляза тези нейни качества още при първата им среща преди години в Панагюрище. „Лъчезарната усмивка на Катя и обезоръжаващата общителност всъщност крият един по-вглъбен поглед“ – написа по повода Ани. Какво остава да кажем тогава за произведенията на Катя? Или пък за „Словозографиите”, с които ни събра в тази чудна вечер.  Че са повече от добри, че разказва увлекателно истории, е на-малкото... Смятам, че ако до момента професионализмът й в  литературните дела не е оценен достатъчно (в което се съмнявам, още повече като чух поздравителните адреси към нея по време на тържеството), то това неминуемо ще се случи в най-близко време.
Благодарен съм й, че има широко сърце, в което намери кътче и за мен. Благодарен съм й, че ми разреши да филмирам и участва активно по време на снимките върху нейното есе „Моят Каменград”; че ме покани до себе си при работата й върху първата й лична книга „Любовен архив” и ми се довери;  че ме покани и тази вечер в Софийска градска галерия, за да кажа – колкото умея - няколко думи!...
Затова в края на това приветствие искам да я поздравя за този внушителен творчески и житейски юбилей.
Катя, поздравявам те!
Възхищавам се на твоята целенасоченост и упоритост.  Завиждам благородно на неизтощимата ти енергия. Изпитвам неимоверно удоволствие от богатата ти, цветна реч, така „омайна и сладка” – независимо дали те слушам или те чета.  Възхищавам се на умението ти да поръсваш с „жива вода” и не само да изследваш, а да даваш нов живот на „знаменити, забравени и забранени” страници и личности от малката ни, но голяма литература.
Продължавай да ни обливаш с води от своята кристална, свежа Индипасха. Бъди все така изпълнена с оптимизъм и продължавай да ни заразяваш с надежда.  Просто бъди!

Стоян Радулов
София, 29 май 2017 г.

Зографова рисува "Словозографии", издава ги в юбилеен сборник

С нов и личен сборник от истории, поезия и статии, включително текстове, посветени на самата авторка, и озаглавен сполучливо "Словозографии", ще посрещне Катя Зографова предстоящия на 11 май 2017 г. свой житейски юбилей. 
По този повод "Чат-пат" публикува ексклузивно два знакови откъса от новата книга, с която ще се надяваме да пленим вашето искрено любопитство. И тази книга получи финансиране от Община Панагюрище за 2017 г. по инициативата за подкрепа и подпомагане на творци от града на бунта.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Катя Зографова

Пътят ми е белязан от две съдбовни неслучайности, от две щастливи поличби: родена съм във великия малък град Панагюрище и това се е случило точно на 11 май, църковния празник на Светите братя Кирил и Методий! Орисана съм със словото в сърцето на саможертвено величавото Априлско въстание... Мое убеждение е, че трябва непрестанно да преутвърждаваме - енергично и ярко - благородния дух на нашата "столица на свободата", а не пасивно да разчитаме, че тя с героичната си аура ни възвисява сама по себе си. Затова винаги съм се стремяла словото ми да е словозографно!
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и дори опошляван във времето българският литературен език, „пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост” (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, мъдрите „глъбини” на Дора Габе, първозданните „стихии” на Багряна. Моите кумири...
И може би защото книгата ми е юбилейна, в нея ще откриете една повече иронична, отколкото сериозна игра с антологичния модел за всеобемащо представяне на националната книжнина, чийто еталон е мистификацията на Пенчо Славейков „На острова на блажените”. Нещо като опит за словозографисване на храмовото пространство на литературата - с пъстроцветие от есеистични и литературноисторически текстове за градове, световни класици и панагюрския фолклор, които си съседстват със стихове и кратки разкази, за да завърши жанровата смесица с великолепни портрети на авторката и нейните книги от известни литературоведи: проф. Светлозар Игов, проф. Антония  Велкова-Гайдаржиева, доц. Елена Гетова, д-р Добрина Топалова, Мина Карагьозова, д-р Юлия Йорданова, д-р Митко Новков. Сред тях са и съгражданите, които са ми посветили обичливи писания: д-р Боян Ангелов, който пръв възвести „завръщането на една панагюрка”, непрежалимият Георги Гемиджиев, Румен Спасов. И преданият Стоян Радулов, без чиито артистични и делови умения юбилейният ми „Любовен архив” едва ли щеше да получи спомоществователството на достойния панагюрец инж. Лъчезар Цоцорков. Стоян създаде и прекрасен филм по есето ми „Моят Каменград”: „История за трима приятели и за душата на един град”, в който сме "изтипосани" с  художниците Манол Панчовски и Стайо Гарноев. Стоян беше и главният "подстрекател" за превръщането на петте истории, поръчани ми от Бойко Ламбовски за в. "Сега" - в "15 истории на Катя Зографова" в настоящата книга.

Зографова е четена от всички - от бебе до баба :) - внукът и Лазар вече любопитствува

Благодаря и на сина си Козма Зографов за изразителната корица на „Словозографии”, както и за няколкото предишни, направени с талант и майсторство!
Естествено е една книга да очертава профила на самия автор, изграден в жизнетворческия му път, а моят наистина е сложно многосъставен. Вярвам, че композицията на текстовете ми, въпреки привидната си разнопосочност, е единна, озарена и споена вътрешно от словозографния тон, който я владее! Както магията, наречена дух на мястото (осезаемата атмосфера от напластени аромати, цветове, древности и митове) естетически скрепява стиховете за Странджанската Индипасха, софийската веранда, рилската роза и историите за съкровените градове като "Цветущий Каменград" от Пенчо Славейковата "Кървава песен", Пловдив алафранга, Русчук на Елиас Канети, София на литературните музеи или дори … бездомността като духовен избор на вдъхновяващата Мара Белчева.
Словозографно ест!

Катя Зографова
8 април 2017, Лазаровден

Факсимиле на корицата на юбилейната книга на Катя Зографова "Словозографии"

А това е една от 15-те истории на Зографова, включени в книгата.
Някои от тях вече са намирали място в "Чат-пат", както ще се уверите тук.

НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ! 
И човек стои стъписан от житейските обрати: 2014 беше мъчителна до непоносимост, 2015 дойде с раждането на първородния ми внук Лазар на 9 февруари, на 5 март се роди книгата ми с текстове, писани 30-години, 25 от които в музея, всред неизвестни или потулени архиви... Премиерата на моите „Знаменити§Забравени§Забранени“ навръх Благовец в Националната библиотека беше без преувеличение „звездна“. Наличните бройки от луксозната и скъпа книга свършиха преди още събитието да е започнало. Дойдоха толкова хора, че наглед бездънното фоайе на ІІ етаж не можа да ги побере, а аз се олюлявах под тежестта на цветята. След месец получих националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ – в трезора със златното панагюрско съкровище, с церемония и мистериален тракийски танц. След още месец с ужас установих, че възприемам всичко случващо се като страничен зрител, без да изпитвам нормалната радост, на моменти дори сякаш „заспивам на лаврите си“?! Разтревожих се сериозно: да не би да съм наплашена, че ще бъда наказана за успехите си? Или преуморена  от битката за доброто си име и това на музея, в който мина животът ми? Или ме е довършила дебеланата с твърдите корици, голямото писане на която инак беше спасително – потънах в работа, прогоних тежките мисли... Тази пролет нетърпимо ме боляха ставите и трябваше да отида на преглед при ревматолога си, добрия писател проф. Златимир Коларов. Още като ме зърна, попита защо съм така омърлушена? Признах му странната си безчувственост към позитивните факти и той мигом ми постави диагнозата, като се усмихна тъжно: „Това се нарича емоционално изчерпване, моето момиче!“ Почти извиках: „И какво да правя, докторе?!. „А, това не знам“, отговори ми професорът – „Всеки сам трябва да си намери спасението!? Замислих се и го открих – СЛОВОЗОГРАФИЯТА КАТО ТЕРАПИЯ. Подхванах нова книга...

Катя Зографова, откъс от книгата "Словозографии", 2017 г.

Крайски е новият шеф на Литературния музей, Зографова се връща в къщата на Вапцаров

Пламен Крайски ще управлява НЛМ, Катя Зографова се връща в дома на Вапцаров

След като шест години Катя Зографова беше временен директор на Националния литературен музей в София, на позицията вече има нов титуляр. Конкурсът за длъжността, проведен от Министерството на културата, бе спечелен от Пламен Георгиев-Крайски - един от основателите на кръга „Будител“ и негов почетен член. Той бе в пряка конкуренция с поета Атанас Капралов, член на СБП.
Общо седем бяха кандидатите за директор. Заедно с Катя Зографова в конкурса участваха още нейната колежка от музея Марияна Кирова-Динева, както и поетите Балчо Балчев, Мирела Иванова и филологът Станимира Ненкова. 
Само Капралов и Крайски обаче бяха допуснати до финала на конкурса, съобщават от културното ведомство – останалите петима не са успели да съберат необходимите 2/3 от максималния брой точки и не са били класирани.
Новият директор на Националния литературен музей Пламен Георгиев-Крайски е вече пенсионер. Преди това той е бил заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“ при правителството на Сергей Станишев, а след това е преподавал и в УНИБИТ, сочи справка на образователния портал „Академика“.
В последните години Пламен Крайски е активен в опазването на културното наследство на Странджа и Малко Търново. Кръгът „Будител“, чийто съосновател е той, е създаден преди десет години с цел закрила и подпомагане проучванията на културното наследство, обясни Крайски в интервю преди време. Покрай кръга четири пъти в годината излиза и едноименно списание.
Междувременно Катя Зографова обяви във Фейсбук, че се завръща в къщата-музей на Никола Вапцаров в София - място, където тя бе уредник преди да седне в шефския стол на НЛМ.
"Талантливи писатели на България, почитатели на Никола Вапцаров, след 6 години се завръщам в любимия музей! Ивайло Диманов предложи да ознаменуваме събитието с голямо поетическо четене на 11 май 2016 г. Клуб "Високото пространство" на 4 етаж на кооперацията на ул. "Ангел Кънчев" 37 отново широко отваря вратите си за всички вас!", написа тя до почитателите на Вапцаров, на поезията и на литературата изобщо.
"Чат-пат културни новини"

Иде сладкодумният автор на "За петата ракия..." Георги Бърдаров

Георги Бърдаров - автор на един от най-обичаните съвременни български разкази - "За петата ракия, или колко е хубав животът" (2013), както и победител в първото риалити за писатели "Ръкописът" (БНТ, 2015), ще гостува в Панагюрище.
Той ще бъде тук по покана на Мария Бегова и инициативата "Литературен салон" на Читалище "Виделина" на 29 февруари от 18:00 ч. в Музикалната зала на читалището.
За съжаление, той ще е в Панагюрище без първия си роман „Аз още броя дните“, който в момента е под печат в издателство "Сиела" и се очаква да излезе до месец-два. Затова пък ще е тук със своето неподправено сладкодумие - нещо рядко сред писателите днес. "Аз съм научен работник. За мен разказването е хоби, обичам да търся истории" - споделя той в едно свое интервю за в. "24 часа" преди години. Пак там разкрива, че започва да пише разкази по идея на Иво Топалов, който събира съмишленици в един приятен бар в София веднъж на месец. Там под мотото “Майстори на думите” в рамките на 15 минути 5-6 души се опитват да разкажат някакви истории. Публиката им дава оценки. Бърдаров печелил тази надпревара за 3-и път и вече нямал право да участва. В рамките на няколко минути той успява да разкаже една тъжна история за сараевските Ромео и Жулиета, по която снима филм и Анджелина Джоли, както и една весела - за петте ракии. Да разплаче и да натъжи слушателите. "Може би затова и ми дадоха приза, а случайност качи разказа в мрежата."
Така стъпва в попрището на литературата, а "Ръкописът" го качва на друго ниво.
Прочее, в „Аз още броя дните“ е залегнала тъкмо онази тъжна история от времето на обсадата на босненската столица Сараево през 1992 г. На фона на войната пламва забранена любов между християнин и мюсюлманка... "Живеем в едно много размирно време. Противопоставянето на религиозна основа е ежедневие и е абсурдно. Затова написах тази книга. Накрая отидох на един мост, който е пряко свързан с моята история. Бях отишъл там да си напиша финала. Седнах на моста и се разплаках“, разкава Бърдаров пред зрителите на БНТ, след като спечели „Ръкописът“.
Всъщност, Георги Бърдаров е доцент и е заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и ръководител на катедра "Социално-икономическа география". Води курсове по география на населението и селищата, геоурбанистика, етно-религиозни конфликти, регионален анализ на човешките ресурси, демография.
Изглежда разказването на истории му е съдба. Бил е сценарист например на телевизионните предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обичам България“.
Президент е на Университетския клуб по петанк (вид френска игра с топки, популярна още в Бенелюкс) от 2004 г., а от 2005 г. е част от Управителния съвет на Българската федерация по петанк. Член е на Комисията на националната олимпиада по география и на Комисията за провеждане на държавните зрелостни изпити по география и икономика.

Разказът "За петата ракия..." можете да прочетете тук.

"Чат-пат културни новини"

Книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" с номинация за наградата "Христо Г. Данов"

  Катя Зографова (в центъра) с архитект Цонко Солаков и съпругата му

Директорът на ОИ "Старинен Пловдив"Амелия Гешева представя Катя

Пламена Стоева чете откъс от книгата (в ляво)

Зографова със свои наследнички в РЕГ "Ив. Вазов" - Пловдив

С големия архивист Владимир Балчев (в ляво) и с Теофана Брадинска (в дясно)

Книгата на Зографова бе представена и в Пловдив, предстои Варна

 
И в Пловдив се запознаха с най-новата книга на нашата Катя Зографова "Знаменити. Забравени. Забранени", след като вече бе представена два пъти в София, в Русе и в Стара Загора. Срещата с нея под тепетата се случи в прекрасната Балабанова къща в Стария град на 16 май.
Събитието бе замислено необичайно и диалогично - представяне на "музейната" книга на Зографова (писана 30 години, 25 от които в музеите) и отбелязване 225 г. от рождението на Алфонс дьо Ламартин, чието пътуване до Ориента, отсядане в Пловдив и среща българите е една от темите в "Знаменити. Забравени. Забранени".
В Ламартиновото четене се включиха ученичките Лидия и Снежина от РЕГ "Ив. Вазов", от паралелката с изучаване на френски език. Заслугата за участието им дължим на Почетния консул на Франция в Пловдив  - очарователната Теофана Брадинска (засмяната дама в бледорозово на осмата снимка от горе надолу). И тук нещо любопитно: самата Катя е завършила "Вазов" в Пловдив, а Лидия се оказа панагюрка. "Това си е сериозно доказателство, че няма нищо случайно в живота ни, особено в духовния...", коментира фактът Зографова.
За жалост остана недокументирана блестящата апология на авторката, направена от Марин Кадиев в самия край на вечерта. Литературният критик, председател на Съюза на независимите писатели, назова Зографова продължителка на артистичната критика, на трудния анализ в образи, който владееха акад. Ефрем Каранфилов, проф. Тончо Жечев, проф. Кръстьо Куюмджиев...
Представянето продължи около два часа, защото мнозина от присъстващите пожелаха да зададат, при това интересни и трудни въпроси на Зографова и да изрекат думи за нея и книгите й, които очевидно познаваха.
А най-важната и приятна вест е, че издателство "Изток-Запад" е номинирало книгата на Катя Зографова за наградата "Хр. Г. Данов".
На 22 май "Знаменити. Забравени. Забранени" ще бъде представена и в рамките на Фестивала "Славянска прегръдка" във Варна.

Текст Стоян Радулов, 
снимки личен архив на Катя Зографова

Репортаж от премиерата в НБКМ - София, четете тук

Откъси от книгата "Знаменити. Забравени. Забранени" 

на Катя Зографова можете да прочете 

в "Чат-пат" тук и тук.

"Знаменити, забравени, забранени" - новата книга на Катя Зографова

С нова книга влиза Катя Зографова в месеца на българистиката - месец март 2015 г. Изявеният литературен историк, писател, публицист и директор на Националния ни литературен музей издава сборникът "Знаменити, забравени, забранени", които излиза от печат тези дни с щемпела на издателство "Изток-Запад".
"Пращам първо на вас вестта за скорошната си книжовна радост - пише Катя Зографова до свои близки приятели и съграждани от Панагюрище, включително и до "Чат-пат". - След повече от 30-годишно присъствие на литературноисторическото поприще и над 20 в литературния музей, накрая събрах свое "Избрано" и кандидатствах в конкурса "Помощ за книгата", който и този път спечелих (за трета поредна година)... И ето, книжището ми от над 500 страници излиза идния четвъртък. Издателят реши да доплати и направи книгата подобаващ, солиден том - с твърди корици, със снимкова кола от 24 страници - около 80 снимки, някои от които се публикуват за пръв път... Сега умувам как да й направим подобаващо представяне - вероятно в Музея за история на София, в рамките на месеца... Ще се радвам и вие да участвате (на първа линия) в моя книжовен празник!"

Наградените с монета "Писменост" Катя Зографова и Мариус Куркински

Катя със съпруга си Константин Зографов - нейна голяма опора и подкрепа

Междувременно да ви съобщим, че Катя Зографова стана един от тазгодишните носители на златната монета "Писменост" 
и е сред номинираните да бъдат Почетни членове на "Съвета на европейската научна и културна общност" заради приноса си към развитието на българската наука, култура и иновативна икономика.
"Използвам случая, за да ви пратя и кадро от награждаването едновременно с големия Мариус Куркински - щракнахме се за спомен като стари приятели..." - пише ни още Катя.
Церемонията бе на 29 януари в столичната галерия "Сезони". Монетата е изработена в Монетния двор на България, с двустранно златно покритие, на лицевата страна е изобразена отворената книга, като символ на прогреса, а на обратната страна са подредени красивите букви на Глаголицата. Сред отличените са още Чл.-кор. Стефан Хаджитодоров от Българската академия на науките, Болница „Царица Йоанна - ИСУЛ”, "Медимаг-МС" ООД – Компания за медицинско оборудване, и “Iies” Ltd – Електротехнологична компания.
Националната  културна инициатива “Писменост” започва по повод 1150-годишнината от началото на Великоморавската мисия на Кирил и Методий през 863 г, на 530 -годишнината  от първата отпечатана книга на глаголица през 1483 г. във Венеция и на 1120-годишнината от свикването на Преславския събор през 893 г., който взема решение българският език да замени гръцкия в богослужението и така става официален език на българската държава.

"Честит 3 март! - пожелава ни още Катя Зографова. - Не зная къде ще бъдете на националния ни празник, но знамето на свободата винаги ще ни свързва, защото сме панагюрци!"

"Чат-пат културни новини", снимки - Личен архив на Катя Зографова