"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Сатирикът Калин Калинов идва в Панагюрище

Градска библиотека "Стоян Дринов", организира литературна вечер с творчеството на сатирика Калин Калинов. Очакваме Ви! 
Датата е 2 декември 2014 г., а часът - 17:30, в читалнята за възрастни.

Има човеци и... случайно присъстващи
 
Калин Калинов: „Роден съм кой знае защо на 21 януари 1952 година в Кърджали в бедно работническо семейство. Учих по време на тоталитарно-номенклатурната система и завърших ТМТ „Васил Левски” – Кърджали, с успех добър 4,24. Прекъснах по-нататъшното си образование по обективни причини и хванах перото също по обективни причини. Участвах в изграждането на развитото социалистическо общество главно като изпълнител. Трудовите си норми изпълнявах 134 на сто, поради което допринесох за съществуването на настоящата икономическа криза. В този период имах неблагоразумието да се оженя и, верен на максимата направи си сам поне децата, по твърдението на моята съпруга съм създател на две законни... от мъжки и женски пол.
По време на неразумния си живот сътворих 12 книги, част от които са преведени на осем езика, включително и на иврит. Носител съм на четири национални и три международни награди за хумор и сатира и съм номиниран за наградата „Райко Алексиев”. Член съм на Съюза на българските писатели.
Международен автор съм, но продължавам да творя в Асеновград.”

- Как разбрахте, че сте написали първия си фейлетон и стана ли той обществено достояние?
- То по-скоро беше физическо усещане. Почувствах, че съм написал първия си фейлетон едва тогава, когато ми беше нанесена средна телесна повреда от заместник-председателя по изграждането на териториално-селищни системи в Кърджали. Това се случи в тоталитарните години.
- Откога датира първата ви публикация и в кое издание?
- За първи път публикувах литературна творба, наречена фейлетон, в 1975 година във в. „Нов живот” – Кърджали.
- От кого се учите да пишете?
- Няма по-голям и по-велик учител за мен от живота. Зрящият гледа, но само сатирикът с изострените си сетива вижда онова, което зрящият никога не може да види.
- Какъв човек сте в живота: весел или тъжен?
- Най-вече тъжен.
- За какъв творец се смятате: хуморист или сатирик?
- За сатирик.
- Какво означава да си сатирик?
- Да носиш цялата отговорност на времето върху собствените си плещи.
-  Може ли всеки човек да пише хумор и сатира?
- Не може. Писането на хумор и сатира е генетична даденост.
- Каква е вашата рецепта за писане на сатира?
- 50 процента сарказъм и 50 процента самоирония.
- От какво се ражда сатирата: от разочарованието или от надеждата?
- Мъката и разочарованието я оплождат. Надеждата я вдъхновява.
- Допускате ли в себе си омраза към този, за когото пишете?
- Обичам хората, но мразя негативните прототипи. Най-лошото качество у човека, което мразя, е тъпоумието.
- Често ли срещате такива хора в живота си?
- За съжаление все още се намират.
- Какво ще мислите за онези читатели, ако ви кажат, че не харесват вашия хумор?
- Разбирам ги. Осъдените на смърт нямат възможност да избират своите палачи.
- От какво се въздържате в живота си?
- От прибързаните оценки.
- Опасен ли е успехът на сатирика?
- За разлика от другите творци в областта на изкуството и културата краткотрайните успехи на един сатирик водят след себе си само разочарования.
- А успехът може ли да го окрили?
- Ако той е добър сатирик и вярва в своите качества и възможности, един евентуален неуспех може само да го стимулира.
- Не води ли сатирикът постоянно дребни анонимни битки?
- Това е присъщо само на слабите и с малки възможности любители на жанра.
- Колко вида хора има според вас?
- Човеци и... случайно присъстващи.
- Какво ви разсмива днес?
- Разсмиват ме хора с учудени физиономии.
- Кои са любимите ви писатели хумористи?
- Джером К. Джером, Станислав Ежи Ленц.
- Сатирик къща храни ли?
- Ако допуснем, че илюзиите могат да хранят...
- Има ли ваш афоризъм, който да пазите само за себе си?
- Има. Колегиален съвет: ако почувстваш, че се изчерпваш откъм афоризми, последния афоризъм запази за себе си.
- След премахването на табутата по-лесно ли се пише сатира?
- Сега е златният век на българската сатира – има толкова неща за бичуване – на всеки ъгъл – Бай Ганьо. За съжаление не достигат алекоконстантиновци.
- Фаталист ли сте и говори ли ви нещо числото 13?
- Сюрреалист съм и оттук следва, че числото 13 ми е любимото. Обичам също черна котка да ми пресече пътя, но не и глупав депутат.
- Много хора казват, че са били репресирани по време на тоталитарния режим. Какво мислите за тях?
- Направих една
СТАТИСТИКА
Сега, ако направим изчислението,
ще усетим темпове неподозирани:
на три глави от населението
двете се явяват репресирани.

- Коя беше най-смешната случка през миналата година за вас? А най-тъжната?
- Отговарям с
ПИТАНЕ
Боже, ти, който в истини ме вричаш
и съветваш да сваля на атеизма оковите,
пак ли така ще ме обичаш,
когато кажа истината за поповете...

- Как се отнасяте към залялата страната ни политическа демагогия?
- Ще отговоря с едно
ПОЛИТМЕНЮ 2011
Отляво – ибрици и червена томахавка,
отдясно – янета и тъмносин кинжал,
по средата гербери в оставка –
всичко това съм го преживял?!...

- С коя епиграма бихте искали да ви запомнят хората?
ИЗПОВЕД НА ЯЙЦЕ
- Много глупости и популизъм.
Няма я и прошката.
Трябваше ли да излизам
от дупето на кокошката!?

- Благодаря за съдържателния разговор, г-н Калинов.
- Благодаря за изчерпателните въпроси, г-н Маринов...


Назаем от asenovgradnews.com

Поетично четене в къщата на Вапцаров в София за 105-та му годишнина



"Скъпи приятели, събитията на които ви каним, ще се случат на фона на прекрасната Яворова изложба "Път, на който не съзирам края", съобщи ни още Катя Зографова. 
"Чат-пат културни новини"

Из "Стръмнините на България" с Румен Стоичков в Панагюрище

Популярният глас от „Нощен хоризонт” на БНР Румен Стоичков ще гостува в Панагюрище. Тук той ще представи втората си книга с пътеписи „Из стръмнините на България”. На 19 ноември от 17:30 часа в Градската библиотека ще го видим като пътешественик, майстор на пътеписа и голям родолюбец.
"Из стръмнините на България" е като продължение на сборника „Преди забравата”, и съдържа 75 репортажа за малки населени места в България. В изданието има още 450 цветни снимки, които също са дело на автора. „В многото ми бродения из малки селца и градчета, осъзнах нещо важно. Че там някъде, в пределите на планините, височините и баирите, има огромно богатство. Богатството на нашата Родина”, пише в предговора на книгата си Румен Стоичков.
"Чат-пат културни новини"

Честваме 100-годишнината на Вежинов с изложба

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ и БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА организират ИЗЛОЖБА "ОТВЪД БАРИЕРАТА", посветена на 100 години от рождението на Павел Вежинов.

Павел Вежинов e емблематичен автор за българската литература от втората половина на ХХ век. Един от най-продуктивните писатели на нашето съвремие, той е автор на  разкази, повести, романи, сценарии за филми. Занимателната фабула, актуалната проблематика и високата художественост правят книгите му много четени и обичани.
София на XX-ти век, с хората си от всички социални групи, с променящия се облик, със специфичния начин на живеене, е мястото на действие в повечето му произведения, а анализирането на човека, на духовните му сривания и извисявания лежат в основата на сюжета. Драматизмът е заложен в отчуждението между родители и деца, липсата на топлота и любов във брака, сблъсъкът между прагматичните нагласи на времето и невидимите тайнства на душата.
Павел Вежинов е един от първите писатели фантасти в нашата литература. Той не се вълнува от научнотехническите достижения, а търси скритите възможности на личността, от които зависи бъдещето на човечеството. Проблемите, които поставя са предимно морално-етични. 
Автор е и на сценариите на над 30 филма – повечето от тях са върху прозаичните му творби и също като тях са категоричен влог в “златния фонд” на българското кино.
Изложбата е построена на базата на аналогията между литература и кино. В разработените теми – война, семейство и морал, фантастика, криминални и приключенски сюжети, комедии – са представени визуално 33 литературни произведения и създадените по тях 25 филми. Изложбата носи много информация, но тя  е и  вълнуваща среща на зрителя с любими книги и незабравими филмови герои.
Експозицията е създадена с материали от фондовете на Националния литературен музей, Националната филмотека и Столична библиотека и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ОТКРИВАНЕ –  7 ноември 2014 г.  от  17.30 ч.
СЛОВО – Катя Зографова, и.д. Директор на НЛМ
МЯСТО – Филмотечно кино “Одеон”, бул. “Патриарх Евтимий” № 1

Отворено писмо до всички български политици

Даниела Капинчева
Уаважаеми дами и господа български политици, 
пиша това писмо като един обикновен български гражданин, на когото след толкова мъчителни и безплодни години на преход все още му пука за българското изкуство и култура. Явно за съжаление обаче на вас никак не ви пука за тях, а би трябвало. Ето какви са резултатите от вашето целокупно управление:
1.Липса на реален пазар на изкуство в страната;
2.Липса на подкрепа от страна на държавата на независимите творци, както и липса на конкретни закони, които да облекчават социалните им тежести;
3.Липса на закон за меценатството в България, което никак, ама никак не стимулира и без това изнемогващият бизнес да подпомага макар и с мизерни дотации хората на изкуството;
4.Облагодетелстване на малцина от и без това незначителните средства за искуство и култура в страната за сметка на мнозинството онеправдани,
5.Корупция, шуробаджанащина и подкупност на всички нива при усвояване на Европейските целеви субсидии в културната сфера,
6.Съзнателно стимулиране на посредствени творци за сметка на талантливи такива, за да бъде изкривен и без това съмнителният естетитечски вкус, който се налага в обществото напоследък.
Има още куп тежки „дарове”,  с които щедро надарихте нас – хората, занимаващи се с изкуство и култура. Вярно е, че в ограбена и обезкръвена държава като нашата последното, за което мислите, са излуството и културата, но не забравяйте, че именно те са пазили и пазят жив духа на един народ, съхраняват чувството му за родова принадлежност и националната му гордост, които често са толкова ценни, колкото е и насъщният залък хляб. Ако все още ви е останала капка съвест, ако не сте се продали напълно и не сте обещали безропотно да работите за унищожението на нацията ни, проявете добра воля и направете нещо добро, нещо смислено и полезно; нещо с което да изтриете срама от нашите повече от 20 години, които безсрамно пропиляхте, проигравайки с лека ръка доверието, което всички ние ви гласувахме!
Ние сме българи и наше рождено право е да живеем спокойно и щастливо, да творим и да съграждаме в пределите на собствената си родина. Ако не ни предоставите доброволно това право, ще си го вземем сами!
И не ни обвинявайте в тесногръдие е шовинизъм, защото човек не би могъл да оцени по достойнство сътвореното от други народи, ако преди това не се е научил да цени сътвореното от собствения му народ и да се гордее с него пред света!

Даниела Капинчева
Главен редактор на Международно списание за визуални изкуства “Art Manager 7”