"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет Иван Станчев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Иван Станчев. Показване на всички публикации

Станчеви поетически мистификицаии пред публика

Корицата на книгата и моменти от представянето в НЧ "Виделина"
Иванстанчевите поетически мистификации около библейските сюжети днес продължават с четвъртата книга на чудака, озаглавена "Аз, Юда, споделям ви" (при това пътят му в лирическия жанр бе постлан от "Дяволден").


Голямата зала на панагюрската "Виделина", петък, 12 юлий 2019 г...
Събрани са гости и приятели за рождението на отрочето. Нема турта, има рикия и вино... Като за поет... Иван е несвойствено притеснен (не е лесно да отчуваш рожба, мисля си), Красимира Василева представя книгата чрез рецензията си за нея, Василка Сугарева вдъхновено чете стиховете му... Сред публиката не са само панагюрци, има от София, от Оряхово... Важното е, че земният му син е тук... Звучат поздрави към Иван в мерена реч: от Дида Гемиджиева, от Александър Пенчев; както и песни по текстове на Иван, гласът на Деян Неделчев... Следват автографи, пожелания, китки... Дружеска среща на маса в ресторант, рецитации и завършек в ранните часове в оня схлупен, но по-широк от дядовата ръкавичка "Авраамов дом" на ул. "Стоил Финджеков"... "Човек се ражда с мечтите си", написал е самият Иван... Е, Иване, дано не си се намечтал... "Пиши, странниче."


© Текст Стоян Радулов
© Снимки Владислав Влайков, Стоян Радулов и Розалия Максим

Иван Станчев ни пренася в Алтън Метафора с нова поетична антология

Нашият Иван Станчев успя да издаде третата си поетична книга в началото на април 2015 г. Тя е озаглавена "От икебана дървесата ги боли" - по едноименното стихотворение, включено в първата му стихосбирка "Дяволден" и набрало сила като текст на поп-песен, но и на оратория. Книгата е своеобразна лирическа антология, защото включва едни от най-добрите послания на Иван през годините - подбрани от самия него, но и от редактора Иглика Горанова. Има стихове от "Дяволден", но и никога непубликувани досега. "Така прецених - в тази книга да съживеят и стигнат до читателя стихотворения, които съм писал през ученическите си години, та чак до половинвековната ми възраст", обяснява Иван.
Отваряйки книгата ще се убедите, че чрез Иван и вие сякаш започвате да стъпвате по калдъръмите на този чуден град Алтън Метафора, в който Ивановият свят намира пълно отражение. По тротоара крачи "фриволната", "скандална" и "талантлива" Ефросина, докато в бара бохемстват Джорджо и купонджиите. Над Алтън Метафора "небето е до колене", в него мечтите звучат като симфония и художниците са на потеря. Изобщо - приказен град, с приказни герои, страстни и мрачни, светли и живи, в който клетвата между приятели е "Върви по ангелите!"... В Алтън Метафора ще се срещнете и с много от Ивановите приятели - "всеки луд с номера си", но обичани... Много обичани. Както е написал Александър Пенчев вместо предговор, "и слепите се спират" пред вратите на този Иванов град...
Откриващото стихотворение е това за икебаната, разбира се... Но изненадата и звучният завършек идват с "Бонсай или самотен дървесен приятел", който е "красота, оперирана до основи", "съдба с живот на осъден"...
Такъв ли е самият Иван? Но осъден на какво в крайна сметка?
Сигурен съм, че всеки от читателите сам ще намери своя отговор и ще си зададе куп въпроси, прочитайки тази антология. В края самият Иван Станчев е обобщил: "Цял съм кал и Иван. Пия роса и от тичинките. Отчет ще правя Горе! И сам! Не съм задължен на никого. Обичам ви всички!".

Стоян Радулов за "Чат-пат"


Лирическата антология "От икебана дървесата ги боли" на Иван Станчев е издадена от издателство "Меценат" и Фондация "Съкровищата на Панагирик",илюстрирана е с фотографиите на Борислав Николов, Поля Павлова, Румен Барсов, Камен Доков и Роси Хубенова. Коректор е поетесата Виктория Катранова. Отпечатана е от "Мултипринт", София.
Книгата ще бъде представена в ресторант "Рубаят" в София на 28 април 2015 г.

Иван Станчев на 50. Честито, приятелю!

Иван Станчев и майка му Нона навръх неговата 50-годишнина
Нашият любим поет и приятел Иван Станчев навърши 50 години навръх Нова година. Роден е на 1 януари 1963 г. По този повод рожденникът отново отвори Станчовата къща за приятели и чат-патци. Много усмивки и настроение му донесоха те. Включително ненадеен подарък, сглобен на място - статуетка-вдъхновение "Пегас", виновници за който са младите художници Иван Ушев и Николай Радулов.
Да си ни жив и здрав, Иване! И още много по 50 - години, любови, стихотворения, книги, приятели, усети, полети...

Как мина празника на поета вижте в снимки от милото тържество, публикувани от нашия приятел Николай Радулов в групата на Чат-пат във Фейсбук ето тук 

Стихотворението е от първата книга на автора - "Дяволден"