 |
| Красимира Василева и Валери Иванов при представянето му в Панагюрище |
ОТЗИВ ОТ ГОСТУВАНЕТО НА
ВАЛЕРИ ИВАНОВ В ПАНАГЮРИЩЕ
Среща на панагюрци с учителя, поета, критика и музиканта Валери Иванов се състоя в петъчната вечер в края на октомври 2018 г., току преди Деня на будителя, в местното читалище „Виделина“. Събитието бе по идея на Красимира Василева от Клуба за литература, изкуство и общество "Виделина" - самата тя изявен литературен критик, учител, анализатор, поет и писател. Представянето на госта се оказа вълнуващо и пламенно пътешествие. Но с двама близки по перо и биографии таланти това бе обяснимо.
Валери Иванов представи части от цялостното си творчество, като започна с четене на стихове от първата си стихосбирка. Разказа случки от живота си, сподели спомени от миналото си и изпя няколко песни на китара и пиано. Научихме за трудния избор, който се е наложило да направи – да продължи с музиката, или да се отдаде на литературата. Оказа се, че всичките му книги са продадени и бяхме лишени от възможността да попълним библиотеките си с неговото творчество, но затова пък той подари четири хумористични сборника „Смешен хоровод“ от клуба на хумориста „Щастливеца“ Пазарджик - един на Читалището, и друг на литератуарния клуб „Виделина“. Прочее, в "Хоровода" открихме творби на Димитър Дънеков - бивш председател на клуб "Виделина" и карикатури на нашия художник Стайо Гарноев.
Сред гостите в музикалната зала на читалището бяха членове на клуба на учителите пенсионери „Цвята Зографска“, които в края на вечерта пяха заедно с Валери Иванов. Гост-изпълнител на свои песни беше и участникът в шоуто "Гласът на България" Александър Савов. Публиката поиска повече време с Валери Иванов и повече песни в негово изпълнение, но краткото време на визитата не позволи това.
А ето и думите, с които Красимира Василева ще ни представи поредният гост на КЛИО "Виделина".
Текст Дима Дюлгярова за "Чат-пат"
1 ноември – Денят на будителите. Казват, че ние, българите, имаме твърде много празници. И това е така, защото имаме твърде много спомени – исторически и културни, които да ни напомнят, че има с какво да се гордеем.
Прекрасно е, че не само миналото е повод за гордост, но и настоящето дава своя принос за българската духовност.
Радвам се, че можах да представя пред панагюрската публика един такъв будител – учителя, критика, поета, композитора Валери Иванов. Той е роден в Пазарджик (1963 г.) живее и работи в родния си град, щастлив, че е син на Тракия и носи нейния дух. Има учители, които влизат в класната стая, изпяват си урока и излизат. От такива може да получиш знания. Те не посещават културните срещи, защото са твърде заети – да бършат прах у дома, да готвят вкусни гозби и пр.
Валери обаче е от ония учители, които се стремят да дават на децата нещо много повече от знания. Те разкриват пред подрастващите широки хоризонти, развиват фантазията и мисленето, подтикват към творчество. А образованието съвсем не е само натрупване на знания. Днес като че ли школото забравя, че е място и на възпитание, и на личностно развитие. Валери е именно от тези учители, редом с които в класната стая влизат животът и светът. Това виждаме от книжката с творби на негови ученици.
Самият той е поет, който обича сам да се представя. Стиховете от първата му стихосбирка и най-новите творби, които той прочете пред публиката в Панагюрище, от една страна, показаха пътя на творческото му развитие и, от друга, изградиха представата за поет с ангажирана гражданска позиция, с поглед към действителността, минали през сърцето, с пряк изказ, увличащ читателя в мисловния и поетичния свят на твореца. Реминисценциите в тези стихове водят до съпоставки между епохите и по паисиевски, по вазовски събуждат забравените идеали, заспалото чувство за дълг. Геомилевската стилистика, Вапцаровата философия за битието възраждат чувството за дълг пред поколенията след нас, спомнят ни заветите на предците.
Литературнокритическите изследвания на Валери Иванов са плод на сериозен труд. Богатата фактология, свързана с биографията, и особено със смъртта на Щастливеца, е пречупена през философското осмисляне на предателството, насилието и на безсмъртието на човешкия дух. Юда и трийсетте сребърника, които водят до Разпятието, а то – до Възкресението, за жалките малки нашенски юди 30-те наполеона са цената на убийството на Алеко, което води до безсмъртието на този, когото днес наричаме съвестта на нацията. „Азбучният афоризмик“ в края на книгата разкрива личността на автора, защото човек е това, което прави, но и това, което харесва и цитира, за да ни припомни нравствените и духовните измерения на човешкото.
И накрая, но не на последно място, Валери Иванов е музикант. Свири на китара и на пиано, пее любими популярни песни, негови песни са получили награди на различни конкурси. Редактор е на редица книги и сборници, включително и на творчеството на деца, и на вестник „Метафора“.
„30 наполеона и Алеко Константинов“ събужда асоциации за Юда.
Красимира Василева
