Кръстът от Поибрене на Хвърковатата чета ще е начело на литийното шествие в Панагюрище

Поибренският кръст, с който е благословена и поведена Хвърковатата чета на Бенковски, ще бъде начело на Литийното шествие в Панагюрище. То ще започне от Историческя музей в 9:30 ч. на 1 май 2017 г. и ще продължи до площад „20-ти Април”.
При обявяване на въстанието кръстът е носен от свещеник Недельо Иванов от поибренската църква „Св. Троица”. След раняването му край с. Петрич, кръстът се поема от отец Кирил Слепов – игумен на Калугеровския манастир „Св. Никола”.
Кръстът придружава четниците през Еледжик, Белово, Лисец до Тетевенския Балкан. При разпръсването на четата, гибелта на войводата Бенковски и пленяването на отец Кирил, кръстът попада в турски ръце, където се намира до Освобождението.
След подписването на Санстефанския мирен договор, със съдействието на Софийския митрополит Милетий, през 1888 година бойната реликва отново е върната на поибренската църква. Литийният кръст е изработен от сребро през 1865 г. Дарен е на църква в Поибрене от Иван Генов Гушлев от същото село.

Исторически музей - Панагюрище

Бобеков преди смъртта си: "Не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна"

Павел Бобеков

По повод 20 април – денят, в който през 1876 година избухва Априлското въстание, Радио „Фокус” – Пазарджик, публикува кратко интервю с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище. Пред колегите от Пазарджик той разказва за живота и революционната дейност на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание.

Доц. д-р Атанас Шопов

Г-н Шопов, разкажете повече за живота и дейността на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, който е председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Павел Бобеков е роден в семейството на Станьо Бобеков, който редица години работи в Цариград, където се жени за една гъркиня – Манто, която довежда в родния си град Панагюрище. Именно в тяхното семейство се ражда Павел, който е най-голямото им дете – на 14 октомври 1852 година. Бобеков получава образованието си в родния град, където негови учители видните възрожденски дейци Васил Чолаков и Найден Попстоянов. Като ученик в Панагюрското класно училище той се отличава с голяма любознателност. Около 1864 година баща му го завежда в Цариград, където Павел Бобеков гимназиално образование и постъпва във Военномедицинско училище в Цариград.В това училище се свързва с цариградската българска колония и е активен деятел на културно-просветното ни движение. Взема участие в учредяването на Българското печатарско дружество „Промишление”. За него Петър Карапетров ще спомене, че се отличава с голям темперамент на характер. Той се обявява против идеята за дуалистична държава с Османската империя. Поради нещастни обстоятелства неговият по-малък брат Георги умира. Той също е в Цариград, но се удавя в Босфора. Това принуждава Павел Бобеков да се завърне в Панагюрище, за да бъде поне малка утеха на майка си. Той става главен учител в класното училище в града. Неговият принос за образованието в родния му град е, че въвежда изучаването на френски език, география и всеобща история. Тази негова любознателност и интелигентност е оценена от панагюрското общество и през 1875 година той е избран за председател на местното читалище „Виделина”. Под негово ръководство се поставят редица драми на сцената на читалището, с негово съдействие се основава и Женското дружество „Надежда”.

Каква е ролята на Бобеков по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Активна е неговата дейност и за подготовката и избухването на Априлското въстание. Когато идва Бенковски в Панагюрище, Бобеков присъства на сбирката в Дриновата къща, където е срещата на Бенковски с дейците на революционния комитет в града. Там той проявява отново своя характер като иска от Бенковски пълномощното му. След като му е показано Бобеков взема дейно участие в подготовката на въстанието. Панагюрският революционен комитет се съхранява след смъртта на Левски и успява да поеме организацията на бъдещото въстание. В комитета Бобеков със своите познания заема видно място. При преждевременното обявяване на въстанието е съставено „Привременно правителство”, което изпълнява и функциите на Военен съвет. Павел Бобеков заема една подобаваща длъжност, а именно – председател на „Привременното правителство”, а същевременно е и хилядник във войската по време на Априлското въстание. Като член на Военния съвет и водач на „Привременното правителство”, заедно с воеводата Бенковски, поемат ръководството му.

Каква е съдбата на Павел Бобеков след погрома на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: След разгрома на въстанието, Бобеков е принуден да напусне Панагюрище и българските земи, емигрира в Румъния, където дейно се включва в работата на Червения кръст като преводач, участва и в Сръбско-турската война, а през 1877 година се установява трайно в Букурещ. Поканен е от Иван Адженов и поема редакцията на вестник „Секидневний новинар”. Първият му брой излиза на 6 април 1877 година.

Разкажете са последните дни на Бобеков?
Доц. д-р Атанас Шопов: Когато се обявява Руско-турската война, Бобеков се включва във войната като преводач в Главната квартира на руската армия. Той стига с корпуса на ген. Гурко до Търново, но заболява от туберкулоза и умира там на 17 октомври 1877 година. На траурната церемония една изключително емоционална реч произнася Стефан Стамболов. Бобеков е погребан в двора на църквата „Свети Никола” в старопрестолния град. Интересен факт е, че през последните дни от живота му до него е и майка му Манто. Изтощен от болестта, виждайки,че настъпват последните му мигове той споделя с майка си: „Умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна. Аз никога на допусках, че ще видя това, умирам мамо, спокоен за това, че до край изпълних дълга си към отечеството, на което дадох слабите си сили”. Наистина Бобеков едва на 25 години оставя едно значимо дело. Той е достоен пример за подражание и не случайно неговия лик стои на Стената на славата в Историческия музей в Панагюрище, за да посреща всеки посетител, който се докосва до миналото на нашия град.

Love.Panagyurishte / Страница за Панагюрище във Фейсбук

Незабравимата история на библиотеката в Бъта

Статията е по повод 90 години от основаването на Народно читалище "Никола Вапцаров" в село Бъта и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Стойничка Стойковска - библиотекар от 1968 до 1986 година

Когато идва такъв голям празник и обръщаме внимание на 90-годишната история на нашето читалище в село Бъта, не можем да не споменем и библиотекарите, работили през годините в него - Петко Кушеков, Станьо Пенчев, Никола Деянов, а по-късно вече добре подготвените за целта Таска Говедарова, Стойничка Стойковска и Мария Кършева.
Минало, настояще и бъдеще се срещат в библиотеката. Миналото – като памет; настоящето – като преодоляване на трудности, разгръщане и търсене на нови възможности, планиране и подготовка за нови предизвикателства; бъдещето – като посрещане на новото, усъвършенстване на професионални умения, търсене на нови форми на работа...
Това е нашата библиотека.
Библиотечният фонд на библиотеката в Бъта е 12 897 тома литература. Скъпата цена на книгите прави обогатяването на библиотечният фонд с нови заглавия невъзможно. Но по спечелени проекти към Община Панагюрище четири поредни години успяваме да закупим нови заглавия.

Таска Говедарова - Аврамова - библиотекар от 1954 до 1958 година

Мария Кършева

Компютърната и периферна техника, получена по програма „Глоб@лни библиотеки - България”, дава възможност на много по-голям брой потребителите да ползват интернет при търсене на информация, както и средствата за комуникации – Скайп, Фейсбук и други социални мрежи за общуване. С откриването на програма "Глоб@лни библиотеки - България" библиотеката ни стана още по-привлекателно място за младите хора, както и за възрастните. С мултимедийната техника започнахме нови начинания за работа с потребителите - презентации, информационни срещи и обучения за работа с компютър, ”На кино с Глоб@лни библиотеки”. Имаме и възрастни потребители, които говорят с близките си по Skype в чужбина.
Стремим се да задоволяваме предизвикателството на библиотеката ни да се превърне в център за информация и по-търсен партньор за младите хора.
Като цяло ние трябва да съчетаваме всички информационни източници и обществените библиотеки, като нашата, трябва да се разпознават от общността като местното място за достъп до знание, култура и общуване.

А ето и една от най-важните книги, които пазим в нашето читалище. Това е „Песните и обичаите на село Бъта, Панагюрско”. Книгата е издадена през 2007 година по спечелен проект от читалището към Национален фонд „Култура” към Министерство на културата. Изданието се осъществи с изключителната подкрепа и на проф. д-р инж. Лъчезар Цоцорков – радетел и спомоществовател за развитието на културата в община Панагюрище. Сборникът съдържа песни и обичаи от миналото на село Бъта, които продължават да се играят и пеят вече 65 години от фолклорен ансамбъл ”Иглика”.

Мария Кършева - библиотекар при читалището в с. Бъта

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти
Читалище "Никола Вапцаров" в Бъта става на 90 години
Истории от старите снимки: Бътовските самодейци с 90-годишнина
Гергина Деянова - отдадена на изкуството, на хората и на родното място
Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта
Истории от старите снимки: "Женско царство" превзело Бъта преди 40 години
Примитивист шари Бъта с блажна боя - или бай Йордан - Гарчо

Бъта чества своето читалище, което става на 90

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти
Читалище "Никола Вапцаров" в Бъта става на 90 години
Истории от старите снимки: Бътовските самодейци с 90-годишнина
Гергина Деянова - отдадена на изкуството, на хората и на родното място
Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта
Истории от старите снимки: "Женско царство" превзело Бъта преди 40 години
Примитивист шари Бъта с блажна боя - или бай Йордан - Гарчо

Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта

Паметна снимка на самодейците след края на спектакъла "Един гледа сватба, други - брадва"

"Един гледа сватба, други - брадва". Така се е казвал самодейният спектакъл, разиграван през сезон 1977-1978 г. на читалищната сцена в село Бъта. Веселите одумки, раздумки и припевки са били подготвени от Петко Райков. А постановката - на Никола Деянов.

Припомнянето на най-добрите и паметни моменти на самодейците в Бъта е по повод 90 години от основаването на местното Народно читалище "Никола Вапцаров" в края на месец април 2017 г. През този месец ще бъдат отбелязани и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Идеята за публикуването на старите архивни снимки е на активната самодейка Мария Кършева. Почти всеки ден тя разказва по нещо интересно в профила на ансамбъла във фейсбук, и редовно публикува снимки. "Искаме да направим една виртуална ретроспекция, посветена на първите и на настоящи самодейци", споделя по този повод тя.

Затова и тук, в "Чат-пат културни новини" този път избрахме да ви покажем моменти  "Един гледа сватба, други - брадва".

Моменти от спектакъла "Един гледа сватба, други - брадва" на Бътовска сцена

Повече за село Бъта научете от статията 
"Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти"

Две представления на "В навечерието" по Тургенев на читалищна сцена

21 и 25 април 2017 г.

19:00 часа – Народно читалище „Виделина -1865” - Панагюрище, театрален салон - Младежка театрална студия при читалище „Виделина-1865” представя „В НАВЕЧЕРИЕТО” по романа на Иван С. Тургенев; Сценична версия и постановка: Д. Кацарева.

В навечерието е третият пореден роман на Иван Тургенев, който е най-добре познат с разказите си и с романа "Бащи и синове". В тази си творба Тургенев украсява една любовна история с размисли за живота на средната класа, както и с изкуство и философска полемика. Но Николай Добролюбов например се отнася критично към „В навечерието“ и напада Тургенев.

В основата на сюжета е Елена, млада девойка с хипохондрична майка и бездействащ баща, който е запасен офицер и има любовница. В навечерието на Кримската война Елена е сподирена от свободолюбив скулптор (Шубин) и от един студент със сериозни намерения (Берсенев). Но щом българският другар на Берсенев, революционерът Инсаров, се среща с Елена, двамата се влюбват. Те се женят тайно, с което разочароват майката на Елена и разгневяват баща й, който се е надявал да задоми дъщеря си със скучен, самодоволен функционер (Курнатовски). Инсаров почти умира от пневмония и само частично се възстановява. В хода на войната, Инсаров се опитва да се върне с Елена в България, но умира по трагичен начин във Венеция. Елена занася тялото на Инсаров на Балканите, за да го погребе, и изчезва.

В постановката участват младите актьори: 

Радина Костадинова, Мартин Гешанов, Константин Цветков, Александър Ильов, Делян Хаинов, Ангелина Дачкинова и София Николаева. 

Участват още Стефан Рапонджиев и Нина Кехайова.

Виж тук програмата за всички събития в Панагюрище

Априлци, ние помним! . . .

Елемeнт от калпаците на панагюрските въстаници. Снимка: Стоян Лазаров

Стоян Лазаров, 2017 г.:
Днес, 20-ти Априлий, 1876 г., моите деди в Панагюрище туриха лъвчетата на челата си с надпис "ЛБ. СВ или СМ.", което ще рече "Любима България. Свобода или смърт!" и тръгнаха да мрат, за да останат безсмъртни!
На колене пред хилядите изклани панагюрци и тяхното знаме!
Захари Стоянов простичко го е казал, цитирам: "Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история, заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци!..."

Захари Стоянов, из "Глава V: Потъпкване на въстанието" на неговите "Записки по българските въстания, 1870–1876. Разказ на очевидец" в три тома - 1884, 1887 и 1892 г.):
"А дъждът се изливаше като из недро. Той парализираше окончателно всичките наши предначертания; жени и деца, измокрени до кости, трепереха наоколо и гледаха на нас въпросително. Ако под открито небе дъждът мокреше, то и колибите, покрити с букова шума, препятствуваха твърде малко. Разликата беше само тая, че той се прецеждате през зелените листа и по-наедро падаше върху голите вратове.
Втори път всичките изходящи се на Еледжик въстаници бяха поканени да си опитат пушките. От 400 и повече кавала десет на стотях едвам можеха да гръмнат като хората и да удрят на определеното място. Другите изплюха куршумите си на няколко крачки отпредя ни, на трети пламна само подсипът, а четвърти тракаха като мандало. Отвратителна миризма от калпавия барут задуши околията, като че да бяха изсипани няколко каци с развалена армея. Тежко и горко! Не бяха нужни топове да ни разбиват; достатъчно бе да излязат насреща ни петдесят души с шнайдери и двадесят души черкези с винчестери. Не говоря за книжните фишеци, турени в газови сандъци и мешинени чанти; на тях не трябваше да ги мокрят дъждовни капки; измокрените дрехи на въстаниците и острата влага, която беше в състояние да разкашкави и допотопните абанози, бяха достатъчни да преобърнат нашата скромна амуниция на черно тесто!
Но надеждата, святата надежда, която крепи целия свят, поддържаше още в нас известна сила и кураж. А неизвестността? Липсуванието на всякакви съобщения с останалите окръзи и пунктове, което ние тълкувахме все още в наша полза? А Велико Търново, със своята тежка кавалерия? Хайдушкият Сливен и неговите юнаци с големите пояси, които от месец марта още бяха напълнили гората? Ами Враца? Кървавите писма на нейния главен апостол, С. Заимов, който беше проглушил и Влашко, и Богданско, че окръгът му не може да търпи вече? Всичко това като прекараше човек през ума си, Петрич и Клисура му се представляваха като мравуняк. Освен това ние имахме слабостта да си въобразяваме, че едно сполучливо сражение с неприятеля щеше да ни снабди с по-добра система пушки, а в такъв случай печелехме немалко. Далматинците даваха надежди, основани повечето на нашите сведения, че главната победа ще да бъде на наша страна. И така сами помежду си поддържахме едно заблудено положение.
И Бенковски сам беше убеден в противното, защото поръча тоя ден на майсторите да му направят една дамга от желязо, на която имаше две начални букви Б.В., което значеше Бенковски войвода. С тая дамга той удари знак на всичките коне, изходящи се в Еледжик, които оттук нататък ставаха собственост на четата."

"Записките...", факсимиле на титулната страница на първото издание

БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов

Генка Чардакова, 2017 г.:
Баба ми разказваше как прадядо ми Петър Чардаков се спасил от клането в Попинци след погрома: "Мястото, на което се бил скрил, имало растителност, надвиснала над водата (павед му казваше - от поведен, наведен). Той е изкопал дупка под паведа и с шепи е разпръсквал пръстта по дерето, за да не личи къде е. Помагал му един овчар. Когато овчарят идвал на поляната отгоре, Петър е чакал да задмине и тогава му се е обаждал , за да не знае и той къде се крие. Та, ако турците хванат и измъчват овчаря , да не може да го издаде. За следващите им срещи дядо Петър е искал овчарят да хвърля камъчета и да върви покрай дерето, за да знае, че е той. Над мястото,  където е лежал, се е случвало турците да си правят чевермета. Чувал е плановете им и е предупреждавал хората в селото. Турците са тормозили жена му - баба Рада, и тя се е принудила да ги измами - да заколи яре, да накваси с кръвта му дрехи на дядо Петър и да ги хвърли при турския пост " Кулата",  да го оплаче, за да мислят турците, че е посечен при погрома, за да престанат да го търсят. Успявал е понякога и до къщата да си иде. За зла беда по същото време умира едно от неговите деца. Изобщо - жестоки времена са били през "Османското присъствие и комшулука"!...
И отново Захари Стоянов:
"Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци" и пр. - викат някои наши благоразумни братя.Да, но бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.“ 

По пътеката към Оборище. Снимка: Стоян Радулов

Димитър Стоянов, 2017 г.:
"На днешния 20 април, искрено желая да споделя с всички вас за моя прадядо Стоян Пешков (1863 - 1964), който доживява до 101 г. По време на въстанието той е бил на 13 г. И е разказвал на своите деца, на внуците за СТРАШНОТО - така, както е останало в неговото съзнание, за дните на въстанието. Моята баба, ми преразказваше някои от споделените истории на дядо Стоян. "Кога бягаха жените, криеха децата по слоговете, като ревът, да ги не издадът на турците! Печехме ляб върху камик! Брашно и водица върху загряд камък!" Казвал още: "Скрили се бехме в Гешеновия зимник", но турците са ги открили и под конвой са ги подкарали към Татар Пазарджик. Вечерта спрели да пренощуват до Кърагаласката чешма, днес село Левски. Той и още един мъж през нощта успели да избягат! Споделям това не от гол, трапезен патриотизъм, а защото това е коренът ми. Забравя ли го, изсъхвам."

Ян Неруда (1834 – 1891), писател, поет и журналист от Чехия

Стоян Радулов, 2017 г.:
Много съм чел за въстанието, за априлци, и продължавам да научавам непрекъснато почти невероятни истории. Гордея се с подвига на героите, душата ми плаче за невинните жертви на кланетата, всеки април месец за мен е специален. Но най-хубавото, което някога съм срещал за тия светли и смели мои прадеди, не е написано от българин, макар много от нас да са написали много и хубави неща за априлци. Това е един чешки журналист, който през 1877 г. публикува в тамошния в. "Народни лист" свой текст, озаглавен "Какво е поезия" и посветен на Априлската епопея. Ето части от него:
"От Балканите долита лирична песен, всяка дума от която е богородична перла... Не ви ли се просълзиха очите през тези дни, когато четяхте за българските камбани?... Ей, че къде има по-голяма поезия от тая?! Откакто свят светува, ни съпровожда светата поезия, никога не е угасвала напълно, никога не се е отдалечавала за дълго от нас, и днес както преди хилядолетия бучат Ганг и Ефрат, сияе слънцето и блести като бисер човешката кръв - но подобен изумително поетичен момент не ни е известен. Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози, ароматът на рози се носи над студения свят и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На славянския народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните" 
(Ян Неруда, из "Какво е поезия", в. "Народни листи", Прага, 22 юли 1877 г.)

СВЪРЗАНИ ТЕКСТОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ГЕРОИ ОТ АПРИЛСКТА ЕПОПЕЯ:
За Петър Чардаков от Попинци и защо гръмва по-рано въстанието, четете тук
За Георги Зафиров - аптекар и родолюбив априлец, четете тукЗа Делчо Уливеров и признателните към делото му поибренци, четете тук 
За Орчо войвода - ратник на националната кауза, четете тук 
За Искрьо Мачев - учителят-революционер, четете тук 
За Павел Бобеков - апостол и председател на Привременното правителство, четете тук 

Група "MODICA" с два концерта в София

През месеците април и май панагюрската група MODICA ще зарадва почитателите на съвременната поп-рок музика в столицата с две концертни участия, съобщи сайтът impressio.dir.bg в рубриката си "Афиш". Ето и датите:

22 април 2017 (Начало: 22:00) - Force Point Club, улица Проф. Рашо Рашев 4, София
13 май 2017 (Начало: 22:00) - Клуб "3 УШИ", ул. "Три уши" № 1, София

MODICA  е млада банда от Панагюрище, сформирана в края на лятото на 2013 година. Въпреки краткото време, от което съществуват като група, музикантите имат зад гърба си десетки участия в различни концерти и каузи в Панагюрище, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Банско, Дупница, Казанлък, Карлово, Ракитово и други градове на страната. Във визитката им фигурират и три международни фестивалa.

Правят кавъри на известни изпълнители като: PLACEBO, HIM, DEPECHE MODE, NIRVANA, U2, СТЕНЛИ, АТЛАС, Д2, П.И.Ф., GUNS N ROSES, METALLICA, както и изпълняват свои, авторски песни.

През 2013 г. с голямо желание и страст към рок музиката китаристът и автор на текстове Михаил Караиванов поставя начало на бандата. Групата се изявява от лекия рок до по-твърдия стил, като репертоара им е изключително разнообразен. В състава на MODICA са още: Мартин Дерменджиев - соло китара, Стоян Недков - бас и вокали, Димитър Иванов - барабани и беквокали, Георги Тинков - барабани.

Повече за Михаил Караиванов - авторът на текста на песента "Зависимост" и двигател на група MODICA , научете тук. "Зависимост" е заглавието и на дебютната му книга с поезия.

"Чат-пат културни новини"

Читалище "Никола Вапцаров" в Бъта става на 90 години

През 2017 г. Община Панагюрище ще финансира допълнително творчески проекти на читалището в Бъта за 3100 лв.

90 години от основаването на Народно читалище "Никола Вапцаров" ще честват в панагюрското село Бъта в края на месец април 2017 г. През този месец ще бъдат отбелязани и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика", съобщи във фейсбук страницата на състава активната самодейка Мария Кършева.
По щастливо стечение на обстоятелствата Общинската администрация в Панагюрище обяви и кои творчески дейности ще подкрепи допълнително финансово през настоящата година. Разбира се, всички те са подготвени като проекти предварително от самодейците. Част от тях са свързани с годишнините.
Одобрените проекти на Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1927“са за закупуване на цървули за Фолклорен ансамбъл „Иглика“ и честване на 90 години от създаване на читалището – 1 400 лева; „Празник на шарената сол“, който традиционно се провежда през август – 1 300 лева; „С нови носии и нови танци село Бъта пее и танцува“ – 900 лева; „Четенето като потребност за хората и общността“ – за закупуване на книги за читалищната библиотека – 400 лева. В библиотеката на селото днес могат да бъдат открити над 13 500 тома литература.
За богатата история на читалищния живот в Бъта Мария Кършева разказва почти всеки ден в профила на ансамбъла, и редовно публикува снимки. "Искаме да направим една виртуална ретроспекция, посветена на първите и на настоящи самодейци", споделя по този повод тя.
Затова тук, в "Чат-пат културни новини" избрахме да ви покажем избрани снимки от Празника на народното творчество, който се е състоял в Бъта през 1978, организиран, разбира се, от местното читалище.

Повече за село Бъта научете от статията 

"Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти"

ИЗ КУЛТУРНИЯ КАЛЕНДАР НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ
28 април 2017 г.
18:30 часа – Народно читалище „Н. Й. Вапцаров -1927”, с. Бъта
90 години от създаването на читалището и 65 години ансамбъл „Иглика”.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Бътовските самодейци с 90-годишнина - истории от старите снимки
"Женско царство" превзело Бъта преди 40 години - истории от старите снимки
Гергина Деянова - отдадена на изкуството, на хората и на родното място

Над 300 изпълнители от 21 града ще се изявят на "Родолюбие `2017"

XIII Национален фестивал за млади изпълнители на българска патриотична песен „Родолюбие `2017“ ще се проведе на 22 и 23 април 2017 г. в Панагюрище. Това издание на форума е посветено на 180-та годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски и на 165-та годишнина от рождението на Павел Бобеков – революционер, председател на Привременното правителство и хилядник по време на Априлското въстание в IV революционен окръг.
Фестивалът има конкурсен характер. В конкурсната програма ще участват индивидуални изпълнители, дуети и певчески формации до 15 души, разделени в три възрастови групи.
300 изпълнители от 21 населени места – София, Пловдив, Благоевград, Мездра, Хисаря, Велинград, Пазарджик, Русе, с. Юпер (Разградска област), Хасково, Бургас, Севлиево, Смолян, Шумен, Карлово, Казанлък, Кърджали, Стара Загора, Харманли, Стрелча и Панагюрище ще изпълняват български песни с патриотична насоченост на сцената на Театъра Дом-паметник в Панагюрище. 98 са получените заявки за индивидуални изпълнения, а 19 са те за изпълнения на вокални групи, 6 са заявките за вокални дуети. В конкурсната програма индивидуалните изпълнители и вокалните формации ще участват с по две песни. Първата песен задължително трябва е с патриотично съдържание, а втората песен може да бъде патриотична или забавна.
И тази година изпълненията ще бъдат оценявани от професионално и от детско жури. На вниманието им ще бъдат подборът на репертоара (съобразно възрастта), интонацията, вокалната техника, художественост на изпълнението и сценичната реализация.
За победителите в конкурса са осигурени следните награди:
– Специална награда „Живият пламък“;
– Диплом, медали и купи за индивидуалните изпълнители и формация за I, II и III място за всяка възрастова група;
– Награда на Община Панагюрище;
– Награда на детското жури;
– Награда за музикален ръководител на името на Анна Главчева – изявен учител по музика от град Панагюрище;
– Награда за сценична реализация;
– Награди на институции, фондации и фирми.
Организатори на XIII Национален фестивал за млади изпълнители на българска патриотична песен „Родолюбие `2017“ са Община Панагюрище и Центъра за подкрепа за личностно развитие - Панагюрище. Фестивалът е включен в Националния календар за извънучилищни дейности на Министерство на образованието и науката за 2016-2017 година и е част от Общинската годишна програма на тържествата за отбелязване на 141 години от Априлската епопея.

"Чат-пат културни новини"

Оборище - тежка пръст на святост

Паметникът на Оборище, снимка-картичка от студиото на Гр. Пасков, 1939 г.

Живи участници в събранието на Оборище, снимани 1907 г. В средата е поп Груйо Бански

Местността Оборище е едно от най-свидните светилища на българската историческа памет.
Тя се намира на 10 км северозападно от Панагюрище.
Тук в навечерието на въстанието е свикано събрание на представителите от селищата в Западна Тракия, за да се оцени готовността на населението за бъдещите битки,  да се оцени планът на въстанието и датата за обявяването му. По широтата на представителството и съдбоносния характер на решенията то влиза в историята с названието Първо Велико народно събрание на Оборище.
За определяне място на събранието, което да бъде такова, очите на турските шпиони, Бенковски натоварва Димитър Коклев, председател на революционния комитет в с. Мечка /дн. с. оборище/. Заедно със своите съзаклятници той обхожда най-закътаните места около своето родно село и предлага на Бенковски местността Оборище като най-сгодно за целта. То е отдалечено на около един час от с. Мечка и се намира в пазвите на централна Средна гора. Дълбокият и закътан дол с малка поляна сред вековната гъста букова гора, където тече Панова река, е приютявал жителите и добитъка от село Мечка по време на кърджалийските нападения в края на 18-ти и началото на 19-ти век.
Депутататите започват да пристигат в Панагюрище на 9-10 април 1876 г. при пълно спазване правилата за конспирация, настанявани са в хана на Найден Дринов, един от най-верните революционни дейци, или в домовете на съзаклятници. Нощем последователно на групи са отвеждани на оборище, където от 12 април Волов и Икономов се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувката на делегатите.
Бенковски пристига на Оборище през нощта на 13 срещу 14 април. Заседанията започват на 14 април сутринта и продължават до 16 април. Събранието е открито с кратка реч от Панайот Волов, а след това взима думата Бенковски, който произнася голяма реч и поставя пред делегатите искането да се даде на апостолите пълномощно, че те имат право да вдигат въстание и да решават съдбата на населението. Около този въпрос се разгаря горещ спор не се ли дават много големи права на един или няколко души. Но в края на краищата надделява мнението, че в революционна ситуация, когато събитията се развиват много бързо, няма време за съвещания и решенията трябва да се взимат еднолично. Развитието на Априлското въстание показва правилността на искането на Бенковски.
Когато този въпрос е решен, депутатите полагат клетва след оригиналната и цветиста молитва на по Груйо Бански, която започва така:
"Верую в единаго хъша балканскаго,
яко же той естъ твой бог и спасител..."
По-нататък единодушието е напълно възстановено и всички са проникнати от величието на делото, което са се събрали да решават.
Всички депутати гласуват с "Да!" най-съществения въпрос на събранието: да има или не въстание през пролетта на 1876 г., след което се пристъпва към обсъждане на характера на въстаническите действия и надделява становището за масово, повсеместно въстание във всички центрове на Западна Тракия.
Обсъжда се и въпросът за датата на обявяване на въстанието и макар тя да не е съобщена, всички представители остават с убеждението, че 1 май 1876 г. ще бъде очакваният ден на общия бунт.
Същевременно се решава, че ако властта се добере до тайната революционна мрежа и започне арести, комитетът в селището, в което се случи това, незабавно трябва да обяви въстанието и веднага да се извести главния център Панагюрище. Това решение се оказва много далновидно. както е известно, представителят от с. Балдьово Ненко Терзийски съобщава за решенията на Оборищенското събрание на турския каймакамин в Пазарджик, който телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истамбул и властта предприема незабавни действия.
Събранието избира също и една комисия, която след закриване работата на Оборище заминава в Панагюрище и под ръководството на Бенковски изработва протокол, който на практика представлява планът на въстанието. Изработена е и прокламация - възвание към българския народ.
Събранието на Оборище е един от най-високите върхове в историята на демократичната мисъл на българския народ и в развитието на революционното дело. Това събрание показва високото политическо съзнание и готовността на населението за решителна, всеотдайна и безкомпромисна борба за събаряне на османското робство.
Делегатите на Оборище са най-съзнателните и активни представители на революционните организации. За тях Захари Стоянов казва в своите "Записки по българските въстания":
"Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа пътни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийския камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят светува".
Въпросът за числото на депутатите е занимавал твърде много историци. Летописецът Захари Стоянов посочва 56 души; историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров през 1907 г. увеличава техния брой на 67 души от 58 селища. Днес историците посочват 76 - 78 души.
Представителите на Оборище са не само най-дейните участници в подготовката на въстанието, но със своите дела в хода на бойните действия отстояват героично честта, с която са били удостоени като народни представители на Първото Велико народно събрание. Мнозина от тях стават ръководители на въстанието в своите селища. 13 от тях загива в борбата, 6 са изпратени на заточение, значителна част са арестувани и изтезавани.
С течение на годините местността Оборище става едно от най-посещаваните места в България, кодето българите изразяват преклонението си пред героите от Април 1876 г.
Първото официално честване на Оборище е организирано през м. април 1886 г. по повод 10-годишнината на Априлското въстание. На това честване на мястото на събранието е поставен голям граните каменен кръст.
През 1928 г. е издигнат сегашният паметник, който стана неизменен символ на Първото Велико народно събрание на Оборище. Негов автор е скулпторът Янко Павлов, роден в Панагюрище през 1888 г. Той е един от големите български скулптори, създател е на българската сатирична скулптурна миниатюра, автор е и на редица бюстове, негови творби има в редица европейски галерии.
Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание тогавашният държавен глава Тодор Живков откри на Оборище паметен знак с послание до бъдещите поколения българи.

Георги Гемиджиев, 
откъс от книгата "Поглед върху историческите места на Панагюрище" (2006),  заглавието на избраната част е на "Чат-пат"

За Оборище вижте още:
Колко тегне шепа пръст...

Оборище - име светиня

Оборище - поема от Рада Панчовска

Без Оборище нямаше да има Епопея през април 1876-та

Цветница (Връбница) или вход Господен в Йерусалим

Неделя, на седмия ден преди Великден

Цветница (или Връбница) е един от най-важние пролетни християнски празници, свързан неотменно с Великденския празничен цикъл. Той се пада винаги на седмия ден преди настъпването на Великден и ден след другия тачен пролетен празник Лазаровден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Цветница се пада всяка година на различна дата, но винаги в неделя.

На Цветница християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим  в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелиа Христос пристигнал в града, яздейки магaре, а вярващите го посрещнали, като разстлали пред него дрехите си, както и маслинови, и палмови клонки. Затова в западните църкви денят се нарича още Палмова неделя. Иисус тръгнал за Ерусалим след като възкресил престоялия четири дни в гроба негов приятел Лазар, брат на сестрите Марта и Мария.

Вестта за възкресението на Лазар била изпреварила Христос и хиляден народ излязъл, за да го посрещне и приветства при пристигането му в Йерусалим. Виждайки в Иисус Христос Спасителя, хората възторжено размахвали палмови клонки и хвърляли цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.

Празничното шествие в Йерусалим продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
Затова на Цветница днес в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

Цветница или Връбница е един от най-празнуваните именни дни в България, тъй като на него се честват всички имена, произлизащи от названия на растения. Като например Цветана, Здравко, Делян, Върбан, Божур, Невяна, Маргарита, Виолета, Ива, Евелина, Иглика, Калина, Гроздан, Биляна, Латинка и много други. Да ви е живо и здраво името!

След празничния ден на Цветница започват дните на Страстната седмица.
Така в християнството се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик. Страстната седмица завършва винаги с Великден – най-светлият християнски празник. Тогава християните празнуват Възкресението на сина Божи  Иисус Христос.

Честити Великденски празници!
Много здраве, радост и късмет!

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Лазаровден или възкресяването на прав. Лазар

Събота, на осмия ден преди Великден

Лазаровден е един от най-важние пролетни християнски празници, свързан неотменно с Великденския празничен цикъл. Той се пада винаги на осмия ден преди настъпването на Великден и ден преди другия тачен пролетен празник Цветница (или Връбница). Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Лазаровден носи името на Свети Лазар, възприеман от народа като символ на здраве и дълголетие. Причината е една случка между него и близкия му приятел Иисус Христос. Когато Лазар умира и е погребан, четири дни след смъртта му Христос казал "Лазаре стани!" и съживил Лазар, брат на сестрите Марта и Мария.
Свети Лазар е смятан още от народа ни за покровител на нивите, пасбищата и горите.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

Стопанинът на дома, където идват лазарките, по традиция трябва да ги дари с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Имало е обичай в миналото тъкмо на Лазаровден момците от селото да поискват ръката на своята избраница. Днес празникът е видоизменен, а на много места в страната ритауалът на лазаруването дори не се парктикува. Особено интересн е днес той в град Съединение, където лазарките избират своята „кума”. Празнува се още в Средногорието, както и в столичния квартал Драгалевци.
В Панагюрище народния обичай на лазаруването отдавна не се практикува. Но лазарки може да видите в някои от селата на общината - Бъта, Попинци, Оборище...

Празникът на Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките - лазарки, така и от жителите и гостите на селата и градовете, където все още се практикува ритуалът. Навремето се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Лазарките и до днес украсяват главите си с върбови клонки и венци от цветя.

На Лазаровден името си празнуват всички, кръстени като Елизар, Лазар, Лазарин, Лазарина, Лазарка или Лазо. Да ви е живо и здраво името!

На следващия ден след Лазаровден настъпва красивият християнски празник Цветница (или Връбница), когато празнуват всички, носещи имената на цветя.

След празничните дни на Лазаровден и Цветница започват дните на Страстната седмица.
Така в християнството се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик. Страстната седмица завършва винаги с Великден – най-светлият християнски празник. Тогава християните празнуват Възкресението на сина Божи  Иисус Христос.

Честити Великденски празници!
Много здраве, радост и късмет!

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Страстната седмица: Дните преди Велкиден, посветени на Страстите Христови

Love.Panagyurishte / Страница за Панагюрище във Фейсбук

Великденските празници са едни от най-тачените от панагюрци... Не само заради Светлото Христово обещание, но и заради възможността да се видим с близки и познати. Или да открием нов начин за забавление. Всяка година на Разпети петък тук се организира традиционен панаир на занаятите. Купете си бърдуче или дървена лъжица, нож или някаква тъкан, заведете децата на въртележките, споделете празника с всички панагюрци и гости на града. 

В пролетния християнски календар най-важният от големите празници е Великден – денят на Възкресението на Иисус Христос, възприеман като Спасителя човешки. Дните в седмицата, предхождащи  Христовото Възкресение са посветени на Страстите Христови, затова и седмицата се нарича Страстна, а всеки един от дните се бележи като Велик. Това са последните дни от земния живот на Исус Христос. Те започват веднага след края на Цветница – денят в който Христос е влязъл в Йерусалим и е приветстван възторжено от народа му.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът бил дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус за човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядвал в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказал притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа, както и притчата за талантите.

На Велика сряда Христос бил посетен от покаяла се грешница. На този ден се провела и Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казал, че един от тях ще го предаде. Това бил Юда, а през нощта срещу четвъртък Христос се молил в Гетсиманската градина  до залавянето му.

Българската традиция повелява първите три дни от Страстната седмица да са посветени на подготовката за големия празник – почиствала се къщата, двора, стопанските постройки.

На Велики четвъртък, след залавянето на Иисус през нощта в Гетсиманската градина, била произнасена смъртната му присъда, която по-късно потвърдил и римския управник Пилат Понтийски. Затова на този ден е и обичаят да се боядисват (пишат, червят) великденските яйца.

Велики петък е известен още и като Разпети петък – защото това е денят на великите страдания на Христос. Иисус приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който да бъде разпънат.

Христос бил разпънат на хълма Голгота между двама разбойници и издъхнал в мъки при слънчево затъмнение и земетресение.

Велика събота е денят на оплакването и погребението  на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му бил запечатан и пред него била поставена стража. Затова днес има обичай на Велика събота жените да посещават гробищата, да преливат и прекадяват гробовете, да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица завършва с Великден. На този ден в християнската религия се чества възкръсването на Иисус Христос. То станало на третия ден, след като бил разпънат на кръст и погребан. Празната гробница била видяна от жените мироносици, посетили гроба му. Тогава Иисус Христос се явил на Мария Магдалена и на Апостолите.

Днес Великден се празнува три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.

Последованието, свързано със запалването на свещите във Великденската нощ, е заимствано от подобно, което се извършило в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

Честити Великденски празници!

Много здраве, радост и късмет!

"Чат-пат културни новини"

Как ще протекат тържествата за Априлското въстание през 2017 г.

29 април
ВОЕННО – ИСТОРИЧЕСКИ ФЕСТИВАЛ „ЖИВАТА ИСТОРИЯ”, посветен на 141 години от Априлското въстание и 140 години от Руско – турската война
10:00 до 18:00 часа – Градски парк - Демонстрации на военното изкуство и традиции от Средновековието до Втората световна война, с участието на Национално дружество „Традиция”.

Истории от старите снимки: "Женско царство" превзело Бъта преди 40 години

"Женско царство" - пиеса в две картини от Стефан Л. Костов. Тази постановка са показали театралните самодейци от Бъта през сезон 1976-77 година - точно 45 години след написването на неостаряващата комедия. Изглежда не случайно този писател и етнограф е определян за най-талантливият български комедиограф. И тази постановка в Бъта е била дело на училетя и читалищен деец Никола Деянов. Донесла е много радост и смях и на публика, и на самите изпълнители. Някои то женските роли били изпълнявани от мъже, а някои от мъжките - от жени...

Припомнянето на най-добрите и паметни моменти на самодейците в Бъта е по повод 90 години от основаването на местното Народно читалище "Никола Вапцаров" в края на месец април 2017 г. През този месец ще бъдат отбелязани и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Идеята за публикуването на старите архивни снимки е на активната самодейка Мария Кършева. Почти всеки ден тя разказва по нещо интересно в профила на ансамбъла във фейсбук, и редовно публикува снимки. "Искаме да направим една виртуална ретроспекция, посветена на първите и на настоящи самодейци", споделя по този повод тя.
Затова и тук, в "Чат-пат културни новини" този път избрахме да ви покажем моменти  "Един гледа сватба, други - брадва".

Паметни моменти от постановката "Женско царство" на Бътовска сцена

Повече за село Бъта научете от статията 

"Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти"