"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет афиш. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет афиш. Показване на всички публикации
Кацарева поставя Любинка Бобич на панагюрска сцена
Театралните самодейци от Народно читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище представят комедията "Балканиада" по пиесата „Балкански аристократи“ от Любинка Бобич. Премиерата е на 7 юни 2019 г., а следващите представления са на 12 и 14 юни, от 19:00 часа, в театралния салон на читалището.
Адаптация и постановка – Дочка Кацарева. Музика: Марин Карамаринов. Декори: Пепа Машева. Участват: Стефан Рапонджиев, Мирослав Цветков, Милен Мулешков, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Магдалена Джолова, Юлия Богоева, Нина Истревска, Донна Елшишка, Нина Кехайова, Гергана Томова и Виктория Манева.
„Балкански аристократи“ е суперкомедия на Любинка Бобич, в която са описани обикновени жизнени проблеми, които са станали в XIX век, но са абсолютно актуални и днес. Може ли балканецът да бъде европеец? Трябва ли да прескочим границата, до къде да запазим балканската си същност и да приемем европейския начин на живот? А трябва ли като станем европейци да загубим собствената си идентичност и да бъдем смешни в очите на хората. Актьорите се опитват да бъдат европейци, но всъщност не могат, защото балканското в тях е много по-силно.
"Чат-пат културни новини"
Нети като Елена от „Хубавата Елена“ на панагюрска сцена
Държавна опера – Стара Загора ще гостува в Панагюрище с „Хубавата Елена” – опера-буфа от Жак Офенбах. Представлението е на 4-ти април, от 19:00 часа, на сцената на Театър Дом-паметник. В главната роля е актрисата и певица Антоанета Добрева – Нети.
Режисьор на постановката е Славчо Николов, диригент е Димитър Косев. Сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова.
Участват: ЕЛЕНА – Антоанета Добрева-НЕТИ, КАЛХАС – Христо Сарафов, ПАРИС – Николай Моцов, МЕНЕЛАЙ – Георги Динев, АГАМЕНМНОН – Игнат Желев, ОРЕСТ – Димитър Арнаудов, АХИЛ – Александър Крунев, АЯКС I – Янчо Иванов, АЯКС II – Цвети Пеняшки, ФИЛКОМ – Петър Ячилов, ПАРТЕНИС – Пролет Пенчева, ЛЕОНА – Лили Ходжева, БАХИС – Тереза Бракалова, ХЕРМЕС – Пламен Асенов, АТИНА – Камелия Стойчева, ХЕРА – Емилия Дﬕрова, АФРОДИТА – Нели Нечева, оркестър на Плевенската филхармония, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.
„Опит за реабилитация на Хубавата Елена е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство. Надявам се да разрушим стереотипа, което е далеч по-трудно, отколкото да се оставим на интерпретации, използвани години наред и сложили етикет на Хубавата Елена като жената, изневерила на мъжа си и станала причина за Троянската война.
В този спектакъл Хубавата Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея”, казава режисьорът Славчо Николов.
Премиерата на операта е през 1864 в Парижкия вариететен театър и минава при небивал успех. Публиката до такава степен я обиква, че бива играна 700 пъти последователно.
Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право е наречен „баща на оперетата“. Творчеството му се отличава с гениална мелодична красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм, присъщ на епохата. Творбите му са изпълнени с виталност и грация, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.
Билети на касата на Театър Дом-паметник, служебен вход, ет.2, стая 3, тел.: 0884 / 483 095
Работно време: 8:30- 12:30 и 13:30 – 17:30 часа.
"Чат-пат културни новини"
Митове и кратки разкази за кукери, рогачи и джумали
Кукерът в България - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни.
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.
Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас; търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.
В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.
В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал".
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове.
Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.
"Чат-пат културни новини"
Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.
ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ
в Община Панагюрище през 2019 г.
3 март11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.
10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”
16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания
Готов е филмът за актьорите Джамбазов и Радомиров
![]() |
| Героите на новия документален филм заедно с творческия екип |
Лентата "Приятелството като старо злато" ще бъде представена на 18 декември 2018 г. от 18:00 ч. в Историческия музей на Панагюрище.
В документалния кино очерк двамата разказват за спомените си от своите студентски години и за тяхното приятелство, което е живо до днес.
Актьорът с панагюрски корени Иван Джамбазов, който в артистичните среди е известен като Джамби и като Царят на дублажа, говори за старо Панагюрище и описва своето детство, своя род. "Те бяха занаятчии и земеделци - разказва Джамбазов. - На майка ми дядо й – дядо Луко, е бил опълченец. Имах една снимка, която загубих, но беше уникална. На нея се бяха снимали целия род, когато дядо Луко е получил първата си пенсия. На нея той е с опълченска униформа, с жена му, майка ми, която е била малко дете, вуйчо ми Никола, вуйчо ми Нейко, дядо ми, брат му, чичо Дойчо, въобще целият род."
Трейлърът към филма вече имаше своята онлайн премиера и може да го видите тук:
Идеята на авторите за филма се ражда през 2016 г., когато те се срещат с двамата за интервю. Представянето на лентата се очаква да стане до края на 2018 г.
По информация, снимки и видео на в. "Време"
Атанас Капралов и Хайго Агасян заедно в Панагюрище
Музикално-поетична премиера на книгата „Приближаване до взрива” на поета Атанас Капралов с участието на композитора Хайгашот Агасян ще се състои от 17:30 часа на 7 декември 2018 г. в Историческия музей на Панагюрище.
В музикално-поетичната вечер Атанас Капралов ще представи последната си книга „Приближаване до взрива” с въздействащ рецитал на част от стихотворенията, а композиторът Хайгашод Агасян ще изпълни песни по творби на автора.
Атанас Капралов е един от водещите съвременни поети. Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров и други. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с редица композитори.
2018 г. е много успешна за Атанас Капралов в творчески план. След известна пауза, която при него по правило е изпълнена със сериозен вътрешен диалог за смисъла и светоусещането, той приближи себе си и читателите съвсем до взрив от поезия, като напълно заслужено не пропусна и най-младите от тях, децата, с издадените от него книги „Приближаване до взрива“ и „Валсът на цветята“.
За любимия на поколения българи композитор Хайгашод Агасян 2018 г. е свързана и с реализацията на диск с песни за надеждата, за детството, за “някога, някога…“, защото сега животът е твърде сериозен, а човек винаги има нужда от надежда, за да продължава нататък. Той е автор на театрална и филмова музика, на забавни песни за възрастни и деца, много от които добили широка популярност.
Като композитор е носител на награди от авторитетни национални форуми, сред които “Златният Орфей”, “Сладкопойна чучулига”, “Бургас и морето”, Младежки конкурс за забавна песен, Конкурс за детски песни на БНТ, Пролетен радио конкурс и др. Сред изпълнителите на неговите песни са Михаил Белчев, Искра Радева, Стефка Оникян, Деян Неделчев, Домино и др.
В рамките на вечерта Атанас Капралов, който е и директор на Националния литературен музей, ще открие изложбата „Хипократ и Пегас“ – творби на писатели медици от Възраждането до наши дни. Документалната експозиция е дело на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“, Българския лекарски съюз, Националния литературен музей и Съюза на българските писатели.
А по-рано през деня гостите ще посетят ученици от СОУ“Нешо Бончев“ по инициативата на Арт-клуб“Асарел-Медет“ „Да бъдем в час за час“.
Заповядайте на 07.12.2018 г. от 17:30 ч. в Исторически музей, Панагюрище, за да се насладите на творчеството на двама от най-известните български творци.
Гостуването на двамата творци се осъществява по покана на Арт-клуб“Асарел-Медет“АД и с подкрепата на Исторически музей, Панагюрище.
СЛЕПОТА
Този миг съм го чакал с години,
с векове,
с векове съм го чакал!
Аз отпивах дъха ти невинен,
ставах дъх и...
не помня нататък.
Помня само,
че някакво цвете
ме погълна във своята чашка.
И понеже бях син на небето,
дълго
с лунен прашец
го опрашвах...
Изпод тази родилна целувка
плахо никнеше твоят образ.
И усетил,
че не сънувам,
си повтарях:
Да бъде обич!
А очите ми като капки
се разтваряха в теб...
Накрая -
аз бях сляп.
Но и ти бе сляпа.
И дали ще прогледнем -
не зная.
БОЖЕСТВЕН ЗНАК
Страшно бяло е всичко край мене –
тези улици,
тези дървета.
Сякаш снощи библейският гений
своя смъртен саван им е метнал.
Аз дъха си едва поемам
сред мистичната безметежност,
осъзнал,
че сега е време
за дълбока любов,
за нежност…
Колко
тук
ще стои на гости
тази моя душа космична?
С устни пръстите ти докосвам,
както с клечка кибрит –
свещички.
Ти не можеш да ме загърбиш –
Аз съм твоят божествен смисъл!...
А под нас като знак безсмъртен
Този ангелски сняг
топи се.
ЖИВ
В безпощадната битка за постове
низостта с царски жезъл е вече.
Даже ти да възкръснеш,
Апостоле,
да ѝ бъдеш слуга си обречен.
Ще ти лепне на лудите славата
някой властник,
щом сочиш,
че в дълг е.
Той за лъвската чест на държавата
днес духа ти
с венци беси.
Мълком.
И дори композира портрета ти
в своя офис изискан
така че -
като гледаш как смъква рушветите,
да се чувстваш в челото захрачен...
А пък в храма владиците лакомо
бога ръфат като атеисти.
И ти иде с черешов топ,
Дяконе,
да се гръмнеш за вярата чиста!
Но недей да разбунваш народа си,
че е вечно
ту - рано,
ту - късно.
Той откакто се помни,
свободен е
да избира синджир за врата си...
И защо ли сега пак увиснал си
там,
в небето,
от скотски стон люшкан?
Може би за да видим,
че истински
жив си ти,
а пък ние...
наужким.
Стихове Атанас Капралов
Тихомир Иванов представя своето "Камино" в Панагюрище
![]() |
30 октомври 2018
17:30 часа – Общинска библиотека „Стоян Дринов“ - Панагюрище
Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко – през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието.
Трудността му прилича и той напуска с лекота „зоната си на комфорт“ – понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос.
Целта – да стигне на всяка цена до корена на своите психологически блокажи и житейски неуспехи, да провери „на терен“ основните постулати от психологическото познание, което е натрупал като любител. Твърде различно от традиционното религиозно поклонение, начинанието ще му помогне да открие и да разшири границите на своята персонална реалност, предизвиквайки егото. Младият поклонник сякаш сключва бартер с пътя – да му се посвети изцяло, а в замяна да получи лелеяното откровение за себе си. Вярва, че така ще намери мястото си в свят, който през първите десетилетия от живота му се е отнесъл твърде сурово към него.
Книгата е любопитна както заради самото приключение, така и с прецизния документален разказ за всички реалности на Ел Камино: особеностите на т.нар. Френски маршрут, изминатите километри, условията в албергетата, географските и исторически забележителности и т.н.
Експериментален литературно-хибриден жанр с чертите на остър психологически пътепис, „Камино: Пътят на завръщането“ ще докосне читателя с оголения нерв на една страстно жадувана духовна трансформация.
Буен Камино, читателю!
Дарина Цветкова, редактор на книгата
Още в „Покаяние“ Тенгиз Абуладзе попита: „За какво ни е този или онзи Път, ако не води към Храма?“ Тогава – за нашето поколение и нашето безвремие – въпросът ни изплющя през лицата като камшик. Оказа се, че и днес, 30 години по-късно, има млади хора, които искат да минат по Пътя, да надникнат зад Края на света, да направят своя свободен избор и да изразят свободната си воля. Тихомир Иванов поема по тези 800 километра с ясното съзнание, че трябва да промени нещо в живота си, в битието си и мисля, че успява. Дали крайната точка ще е Сантяго де Компостела, Великата китайска стена, Кота нула в Манхатан или дори Рилският манастир, почти няма значение. Важното е друго. И ще го намерите в тази книга.
Ники Кънчев
Приключението за Тихомир Иванов започва на 13, петък. И това пътуване се превръща за автора в лична мисия, която го превежда през неочаквани емоционални и географски маршрути.
Да извървиш Камино е физическо, но и духовно предизвикателство. Сблъсък на воля и чувства, на спомени и любопитство.
За мен това пътуване беше урок, за Тихомир Иванов – ново начало.
Талантът на разказвач му помага да измъкне книгата от рамките на обикновения пътепис. Превръща я в увлекателен разказ за Пътя, който всеки от нас трябва да извърви със себе си.
Катедралата в Сантяго де Компостела е не просто крайна точка на едно пътуване, а място, от което започва нов Път...
„Камино: Пътят на завръщането“ е книга за собствените ни граници.
Смел опит да минем отвъд тях.
Георги Тошев
Джон Лоутън и Б.Т.Р. свирят за празника на миньора на Колониите
Концерт на легендарния вокал на „Юрая Хийп“ Джон Лоутън и група Б.Т.Р. ще бъде подаръкът от „Асарел-Медет“АД и партньорите на компанията за Деня на миньора, за всички жители и гости на община Панагюрище.
Тази година бивши и настоящи работници и служители в медодобивното предприятие ще отбележат своя професионален и фирмен празник с традиционния си концерт на 25 август в курорта Панагюрски колонии.
Програмата започва в 10:30 часа с водосвет и празничен молебен за здраве и благополучие в църквата „Св. Иван Рилски“ в село Панагюрски колонии, която е дарение от „Асарел-Медет“АД.
Малко преди обяд Ути Бъчваров ще забърка вкусен курбан в казан, изработен от асарелска мед. Празничният концерт ще стартира в 11:30 часа с изпълненията на духов оркестър „Делчо Радивчев“. След това на сцената ще излязат мажоретният състав към Обединен детски комплекс-Панагюрище и самодейни танцови състави от региона.
Почитателите на българската музика ще бъдат зарадвани с вечните хитове на Орлин Горанов, а тези на традиционния български фолклор с изпълненията на Северняшкия танцов ансамбъл. За най-младите ще пеят Поли Генова и дуетът Дони и Нети.
Кулминацията на концерта ще бъде роклегендата от „Юрая Хийп“ – Джон Лоутън, който се очаква да излезе на сцената около 16 часа заедно с една от най-добрите български рок-групи Б.Т.Р.
Звездата на Джон Лоутън изгрява в началото на 70-те години на миналия век, когато е вокалист на култовата германска рок-група „Lucifer`s Friend”, с която записва 9 албума и привлича вниманието на големите имена в музиката. Логично, през 1977 година Лоутън е сред певците, които са поканени на прослушване за мястото на Дейвид Байрън зад микрофона на „Юрая Хийп“. Лоутън впечатлява останалите от групата и преборва конкуренцията не на кого да е, а на самия Дейвид Ковърдейл. Следват три успешни албума и вечни хитове като „Free Me”, “Wise Man”, “Sympathy”, “Come Back To Me” и други.
Водещи на празничния концерт ще бъдат Васил Драганов и Петьо Петков-Шайбата oт „Комиците“, които са подготвили и хумористични скечове. За улеснение на гостите са осигурени автобуси, които ще тръгват в 9 часа от Автогарата в Панагюрище, селата от общината и градовете Стрелча, Златица и Пирдоп. В обратна посока автобусите тръгват от село Панагюрски колонии в 17 часа.
Всички актуални събития в Панагюрище и района - вижте тук.
Отдел „Комуникации“, "Асарел-Медет" АД
Музикално лято в парка: рок енд рол, фолклор и мажоретки
3 - 24 август
МУЗИКАЛНО ЛЯТО В ГРАДСКИЯ ПАРК
3 август
20:00 часа – Концерт на Мажоретен състав при СУ „Нешо Бончев“ и приятели.
10 август
20:00 часа – „Фолклорна мозайка”.
17 август
20:00 часа – Концерт на група MODICA и Нонка Маслева.
24 август
20:00 часа – Концерт на група FACE OFF.
Всички актуални събития в Панагюрище и района - вижте тук.
Празници на Попинци и на Панагюрски колонии през август
15 август
ПРАЗНИК НА СЕЛО ПОПИНЦИ и храмов празник на църквата „Успение Богородично“
10:00 часа – в църквата „Успение Богородично“ в село Попинци - Тържествена литургия и освещаване на курбан за здраве.
19:00 часа – на площада на село Попинци - Празнична програма и народно веселие.
18 август
ПРАЗНИК НА СЕЛО ПАНАГЮРСКИ КОЛОНИИ
11:30 часа – в църквата „Свети Иван Рилски” в село Панагюрски колонии - Тържествена литургия и освещаване на курбан за здраве.
12:30 часа - на откритата сцена в село Панагюрски колонии - Празнична програма и народно веселие.
Всички актуални събития в Панагюрище и района - вижте тук.
Паца Джукелова и Мая Бежанска в пиеса от Уди Алън
Драматичен театър "Константин Величков" - Пазарджик, представя:
"Любовните трепети на тарантулите"
по пиесата "Сентръл парк уест" от Уди Алън
Постановка Бойко Илиев
Сценография и костюми Нина Пашова
Участват:
Параскева Джукелова /гост/
Георги Керменски
Мая Бежанска / гост/
Тодор Танчев
Илияна Лазарова / Никол Карабинова
8 юни 2018 г. / 19:30 ч.
Театрален салон на
Театрален салон на
Читалище "Виделина"
Панагюрище
В течение на по-малко от два часа между жените и мъжете на две приятелски семейни двойки се разгръща сложна игра на нападение и отбрана с много удари под пояса и на принципа всеки срещу всеки. Всичко започва с това, че 50-годишният Сам заявява, че напуска жена си, защото е влюбен в друга. Съпругата незабавно привиква на обяснение предполагаемата виновница. Тя не отрича, но се оказва, че това е само малка част от истините, които една след друга ще се разкрият. През цялото време между четиримата брачни партньори на средна възраст и едно неочаквано появило се младо момиче се говори за любов, но от любовни чувства всъщност няма и помен, по на място е словосъчетанието „сексуален глад“, което един от персонажите произнася, но и това, присъщо на паяците тарантули състояние, придобива в пиесата карикатурни форми чрез толкова специфичния хумор на Уди Алън.
Пълен афиш за актуалните културни събития проследете тук.
Як купон със златните шлагери от 60-те и 70-те
18 юни, 19:00 часа, Театър Дом-паметник, голяма зала:
КАЛИН ВЕЛЬОВ § ГРУПА "TUMBAITO"
с РУСЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ в
концерта "КЛАСИКА § СТРАСТИ"
Музеят в Панагюрище със специална програма за своята 75-годишнина
П Р О Г Р А М А
ПОСВЕТЕНА НА 75-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПАНАГЮРИЩЕ - месеци МАЙ и ЮНИ 2018 г.
3 май
17.30 ч. – Представяне на сборника „Панагюрски летописи”, т. 8.
18 май
17.00 ч. – Отчитане на резултатите от ученическия конкурс на тема: „Моят род”.
19 май
17.00 ч. - Откриване на изложба „75 години Исторически музей – Панагюрище” и Среща на поколенията.
5 юни
17.30 ч. – Откриване на изложба: „Сребърно съкровище от Панагюрище”, гостува НАИМ – БАН. Повече за него научете тук.
8 юни
Тържество, посветено на 75-годишния юбилей на Исторически музей – Панагюрище.
"Чат-пат културни новини"
Из Афиша: "Чамкория" на Русков с Бахаров като Бае Славе на панагюрска сцена
18 април
19:00 часа – Театър Дом-паметник в Панагюрище, голяма зала.
Театър 199 „Валентин Стойчев“ гостува със спектакъла „ЧАМКОРИЯ“ по романа на Милен Русков. Режисьор: Явор Гърдев. В ролята на Бае Славе: Захари Бахаров. За тази си роля актьорът бе удостоен наскоро с наградата "Икар" за най-добра мъжка роля в българския театър.
Захари Бахаров обира овациите като мъдрец - "тарикат" в първия си моноспектакъл - "Чамкория", по романа на Милен Русков. Актьорът е автор на сценичната адаптация заедно с режисьора Явор Гърдев. Художник е Светослав Кокалов.
Бае Славе (Захари Бахаров) коментира хората, нравите, политиката, войните и мнимите герои в тях, България, света и дори Вселената, докато прави поредния курс до Чамкория с омнибуса си. Той така образно описва - с хумор и добронамереност - останалите персонажи, главно пътници от омнибуса и колеги шофьори, всекидневни случки и исторически събития, че всичко преминава като филм в съзнанието на зрителя, коментира БНТ.
Между остроумните наблюдения и разсъждения за човечеството и света мъдрецът - "тарикат" от Банишора си "прави сметката" - съобщава като постижение пристигането на всеки нов пътник, кахъри се, че парите все не стигат, въпреки че работи като роб, за да изхранва пет гърла - себе си, жена и три деца.
Голям смях пада около "възгледите" му за семейството - спасение за жената и капан за мъжа, в който тя го вкарва лесно заради зависимостта му от нагона. Комични са начините, по които Бае Славе "планира" да се отърве от това бреме - радикален, свързан с физически промени, и по-заобиколен - с две-три години затвор, докато жена му си намери друг.
Освен житейски максими, до които е стигнал, като "интересът обединява най-силно хората", квалифицираният "шафьор" споделя "широките" си политически възгледи - широк социалист е, предположенията си около ролята на Бог и природата в създаването на човека и на Вселената, любопитството си към света на животните. Посещение в зоопарка става повод за неблаговидно обобщение за "човешкия вид" - аналогия с откритието му, че животните живеят два пъти по-дълго в условия на несвобода, както му обяснява директорът на зоологическата градина.
Бае Славе е искрено и дълбоко възмутен от въртенето на Земята милиони години все около една и съща звезда и предлага "алтернатива": "Ами мръдни малко, де!".
С шеги започва и разказът му за атентата в църквата "Св. Неделя", но тогава вече не може да скрие дълбокия си потрес от случилото се, още повече че часове наред кара с омнибуса ранени до болницата. Смазан е от избиването без съд и присъда на много хора, набедени за атентата - тогава е мобилизиран да извозва труповете.
Това е моментът, в който Бае Славе - неволно - "сваля бронята" на непукизъм, присмехулство, самоирония и т.н., за да намери спасение и утеха в семейството си.
"Понеже образът на Бае Славе за кратко време успя да се засели във въображението на четящата българска публика, няма да е лесно да се отговори на очакванията. И понеже предусещаме, че Бае Славе никак няма да бъде мимолетен образ в българското съзнание, се стараем да подхождаме към него с подобаващата за това отговорност, но и с не по-малко подобаващата за това свобода. А чаровното простодушие на Бае Славе, съчетано с неочакваните изблици на проницателност и интелект, ще ни помагат в това", казва Явор Гърдев. По думите му, това е герой за обичане и за да стане такъв, трябва да подходиш към него не само с доверие и любопитство, но и да го поставиш на позицията на признатото достойнство. Само тогава той ще ти се довери, ще ти заговори на своето уважително "ти" и най-важното - ще ти разкаже как стоят нещата в тоя свят, в тая страна, в тоя град, па и в тоя Банишор, коментира режисьорът.
"Чат-пат културни новини", източник БНТ
19:00 часа – Театър Дом-паметник в Панагюрище, голяма зала.
Театър 199 „Валентин Стойчев“ гостува със спектакъла „ЧАМКОРИЯ“ по романа на Милен Русков. Режисьор: Явор Гърдев. В ролята на Бае Славе: Захари Бахаров. За тази си роля актьорът бе удостоен наскоро с наградата "Икар" за най-добра мъжка роля в българския театър.
![]() |
| Плакат на постановката |
Бае Славе (Захари Бахаров) коментира хората, нравите, политиката, войните и мнимите герои в тях, България, света и дори Вселената, докато прави поредния курс до Чамкория с омнибуса си. Той така образно описва - с хумор и добронамереност - останалите персонажи, главно пътници от омнибуса и колеги шофьори, всекидневни случки и исторически събития, че всичко преминава като филм в съзнанието на зрителя, коментира БНТ.
Между остроумните наблюдения и разсъждения за човечеството и света мъдрецът - "тарикат" от Банишора си "прави сметката" - съобщава като постижение пристигането на всеки нов пътник, кахъри се, че парите все не стигат, въпреки че работи като роб, за да изхранва пет гърла - себе си, жена и три деца.
Голям смях пада около "възгледите" му за семейството - спасение за жената и капан за мъжа, в който тя го вкарва лесно заради зависимостта му от нагона. Комични са начините, по които Бае Славе "планира" да се отърве от това бреме - радикален, свързан с физически промени, и по-заобиколен - с две-три години затвор, докато жена му си намери друг.
Освен житейски максими, до които е стигнал, като "интересът обединява най-силно хората", квалифицираният "шафьор" споделя "широките" си политически възгледи - широк социалист е, предположенията си около ролята на Бог и природата в създаването на човека и на Вселената, любопитството си към света на животните. Посещение в зоопарка става повод за неблаговидно обобщение за "човешкия вид" - аналогия с откритието му, че животните живеят два пъти по-дълго в условия на несвобода, както му обяснява директорът на зоологическата градина.
Бае Славе е искрено и дълбоко възмутен от въртенето на Земята милиони години все около една и съща звезда и предлага "алтернатива": "Ами мръдни малко, де!".
С шеги започва и разказът му за атентата в църквата "Св. Неделя", но тогава вече не може да скрие дълбокия си потрес от случилото се, още повече че часове наред кара с омнибуса ранени до болницата. Смазан е от избиването без съд и присъда на много хора, набедени за атентата - тогава е мобилизиран да извозва труповете.
Това е моментът, в който Бае Славе - неволно - "сваля бронята" на непукизъм, присмехулство, самоирония и т.н., за да намери спасение и утеха в семейството си.
"Понеже образът на Бае Славе за кратко време успя да се засели във въображението на четящата българска публика, няма да е лесно да се отговори на очакванията. И понеже предусещаме, че Бае Славе никак няма да бъде мимолетен образ в българското съзнание, се стараем да подхождаме към него с подобаващата за това отговорност, но и с не по-малко подобаващата за това свобода. А чаровното простодушие на Бае Славе, съчетано с неочакваните изблици на проницателност и интелект, ще ни помагат в това", казва Явор Гърдев. По думите му, това е герой за обичане и за да стане такъв, трябва да подходиш към него не само с доверие и любопитство, но и да го поставиш на позицията на признатото достойнство. Само тогава той ще ти се довери, ще ти заговори на своето уважително "ти" и най-важното - ще ти разкаже как стоят нещата в тоя свят, в тая страна, в тоя град, па и в тоя Банишор, коментира режисьорът.
"Чат-пат културни новини", източник БНТ
"Ретро Панагюрище" събира стари снимки и картички във Фейсбук
![]() |
| В ресторант "Москва" в Панагюрище през 60-те г. на ХХ век. Сн. от Пепа Филина |
"Страницата е посветена на визуалната история на града, съхранена в старите пощенски картички, архивните снимки и документи и разказана чрез тях - споделя той. - Отдавна събирам изображения на Панагюрище от различни епохи. Миналото на града ме вълнува. То е показателно и поучително. Освен това е безкрайно интересно. Така че - Поздравъ отъ Панагюрище! - както биха казали и написали едно време!"
В страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ вече има няколко интересни инициативи. Едната от тях е назована "Панагюрище преди и сега" и проследява едни и същи места, заснети през различни периоди от време. Например войнишкият паметник в снимки от 1925 и от 2015 г., площадът, сградата на старата банката, читалището по време на електрификацията и днес, гимназията, Панагюрище от въздуха и пр... Албумът ще бъде допълван в бъдеще. Мотото му е забавното "Открийте 10-те разлики", макар в някои фотографии те да са драстично повече.
Друга пък е посветена на "Вашите снимки от старо Панагюрище". В нея панагюрци и читатели на страницата изпращат архивни снимки от града и от своите албуми.
"По този повод специално благодаря на Анна Лещарова, Стоян Маслев, Донка Костадинова, Павел Цветанков, Велина Костова, Мария Кършева, Пепа Филина и Генка Чардакова - задето бяха първите, които споделиха стари снимки от някогашно Панагюрище с мен и с всички в страницата - казва Стоян. - Това общуване е чудесно и ще се радвам да продължи дълго."
"Благодаря сърдечно на първите 300 от всички вас, които вече харесаха страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ - написа наскоро Стоян Радулов в специален пост към своите читатели. - Надявам се тук да ви е интересно, уютно и родно. Радвам се, че моето усилие да ви правя съпричастни към миналото на любимото родно градче, пречупено през образи и сюжети от архивните снимки, ви допада. Усмихвам се като дете на първите ви коментари и чакам с нетърпение следващите.
Повярвайте ми, ще става все по-интересно, защото това е богатото, оживяло минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на Панагюрище, с неговите паметни места и лица. Или, както още казвам - Нашето Панагюрище, моите панагюрци.
Бих искал да ви приканя да споделяте и вие архивни снимки от старите си албуми с останалите от всички нас и да ни поразказвате нещо за тях. Това е нашата обща памет на съграждани.
Посвещавам тази страница на визуалната история на Панагюрище и на панагюрци. Очаквайте още изненади. :)
Поздравъ отъ Панагюрище!"
"Чат-пат културни новини"
_____________________________
Открийте страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук! :)
Харесайте я и споделяйте снимки на места и хора от града някога! :)
Слайдшоу "Споменъ отъ Панагюрище" / Ретро Панагюрище
Рубриката "Преди и сега" в албум / Ретро Панагюрище
Рубриката "Вашите снимки" в албум / Ретро Панагюрище
Конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов `2018"
Национален конкурс за непубликувана поезия за деца “Стоян Дринов”
Отново и през 2018 г. Община Панагюрище и Общинска библиотека “Стоян Дринов”, организират Националния конкурс за непубликувана поезия за деца „Стоян Дринов”.
Условия за участие:
- стихотворенията да са с детска тематика;
- да не са публикувани;
- до 2 (две) творби – в три екземпляра.
Награди:
- Първа награда – 350 лв.;
- Втора награда – 250 лв.;
- Трета награда – 100 лв.
Наградите ще бъдат връчени на 31 май 2018 г. в Общинска библиотека “Стоян Дринов”.
Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, “Словото днес”, списание “Читалище-1870” и специализирани литературни сайтове.
Срокове за участие:
От 5 февруари до 8 май 2018 година всички, които желаят да участват в конкурса, могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общински пазар до Общинска библиотека „Стоян Дринов”.
За повече информация - от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък) на телефони:
0357/6-35-78 – Магдалина Матанова.
0357/6-23-83 – Стефан Рапонджиев.
Шведска защита в остра социална комедия на панагюрска сцена
4 октомври
19:00 часа – Театър Дом-паметник, голяма зала - Постановка „МЕТОДЪТ ГРЬОНХОЛМ“ от Жорди Галсеран. Режисьор Пламен Панев.
Светлана Бонин, Николай Урумов, Асен Блатечки и Христо Бонин излизат в главните роли в спектакъла на режисьора Пламен Панев.
С една от най-добрите пиеси на Жорди Галсеран и представена в този състав в България още през 2015 г., ще гостуват едни от най-любимите актьори в Панагюрище.
Сюжетът на пиесата, с която авторйт ъ през 2003 г. става световноизвестен и започва утвърждаването му като един от най-големите съвременни драматурзи, е микс от психотрилър, криминале, интелектуален ребус и риалити шоу. Името „Методът Грьонхолм“ е взаимствано от специална техника за подбор на персонал, разработен от шведски психолог.
Крайната цел е да бъдат разкрити слабостите на всеки от кандидатите и да се разбере какво е отношението им към компанията. Действието преминава през много неочаквани обрати и през цялото време държи зрителя в напрежение. Кой от тях ще получи желаната позиция? Отговорът на този въпрос е далеч по-неочакван, отколкото някой може да предположи…
В София „Методът Гьонхолм“ преди това е била поставяна в Малък градски театър зад канала под заглавие „Шведска защита“. По пиесата са работили също в Ловешкия и Пловдския театри. Тя бе поставена също и от режисьора Явор Гърдев в Театъра на нациите в Москва през 2010 г.
"Чат-пат културни новини"
ВСИЧКИ ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ В ПАНАГЮРИЩЕ
ПО ДНИ, ЧАСОВЕ И МЕСА - С АНОТАЦИИ, ЧЕТЕТЕ ТУК
Малин Кръстев и Геро ще ни разсмиват с Рахневите "Свалячи" тази есен
21 септември, 19:00 ч. в Театър Дом-паметник
СВАЛЯЧИ от Елин Рахнев, реж. Пламен Панев
Двама от най-популярните български актьори - Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро ще заредят със смях публиката в Панагюрище при представянето на пиесата от Елин Рахнев „Свалячи”, режисирана за сцена от Пламен Панев. Първото представление в театър „Сълза и смях” бе през сезон 2015 г., а оттогава спектакълът е натрупал патина и съвсем е паснал на кожата на актьорите.
На сцената Малин Кръстев и Геро са в ролите на странични футболни съдии от „Б” група, които преминават през различни перипетии – от опит за самоубийство, през подкупи и престой в арест, до болнични легла. Но през цялото време остават верни на мечтите си – да бъдат съдии на мач от Шампионска лига или поне да получат едноминутно мълчание в своя чест по време на финала на Световното първенство.
„Свалячи” е смешно-тъжна история, в нея има и усмивка, и сълза” - казва Елин Рахнев. „Това е история за малките хора, за хората от „Б” групата на живота, тези, на които той е показал червен картон и са принудени да го наблюдават от страничната линия”, споделя още авторът.
„Това е един приятелски проект, който надрасна нашето приятелство и се превърна в акт на изкуството, в един странен сатиричен шедьовър, който всъщност е трагичен”, казва режисьорът Пламен Панев.
„Свалячи” е своеобразно продължение на друга постановка на Рахнев - „Фенове”, която е най-поставяният драматургичен текст от съвременен български автор, игран в над 30 държави от 2 континента, гледан от стотици хиляди зрители, описващ живота на футболния запалянко в България.
"Чат-пат културни новини"
Всички предстоящи културни събития в Панагюрище и района вижте тук.
Поредица от рок концерти през август в Панагюрище
![]() |
| Група "Modica" |
Провеждането им е възможно благодарение на различни организатори и провеждането на няколко инициативи. Една от тях е идеята за "Музикално лято в парка на Панагюрище", където в три уикенд вечери ще се изявят предимно местни състави.
Серия рок концерти ще има и край местността Оборище около провеждането на редовния мотосъбор, организиран от клуб "Железни братя".
---------------------
МУЗИКАЛНО ЛЯТО В ПАРКА
Градски парк на Панагюрище
Програма:
4 август
20:00 часа – Концерт на група „Modica”.
11 август
20:00 часа – Концерт на група „Елианс”.
18 август
20:00 часа – Концерт на мажоретния състав при СУ "Нешо Бончев".
---------------------
МОТОСЪБОР НА "ЖЕЛЕЗНИ БРАТЯ"
Местност Оборище край Панагюрище
4 август
- 22:00 ч. – Рок концерт на "Stenli Stefanov`s project".
5 август
- 20:30 ч. – Рок концерт на група "Mirror".
- 22:00 ч. – Рок концерт на група "Обратен ефект".
Рок месецът в Панагюрище ще завърши на 25 август, когато на централния градски лощад ще се изявят няколко от най-обичаните български рок звезди и групи.
![]() |
| Група "БТР" |
25 август
20:00 часа – площад „20-ти април” в Панагюрище - Рок концерт на Кирил Маричков, Дони и групите "БТР" и „Rocka Rolla”.
Любимците на панагюрската публика „Rocka Rolla”, в която се изявяват панагюрците Радко Пърлев и Петко Дюлгяров, ще постави началото на концерта. Музикантите от „Rocka Rolla” ще „подгреят" публиката с кавъри на великите „Scorpions“, DIO, „Whitesnake“, „Cansas“, Bon Jovi ...
"Чат-пат културни новини"
Седми мотосъбор на "Железни братя" край Оборище в началото на август 2017-та
Групите "Обратен ефект", "Stenli Stefanov`s project" и "Mirror" ще забият на Седмия национален мото събор, организиран от мото клуб "Железни братя" на 4 и 5 август край местността Оборище. Освен рев на мотори и добра музика очакванията и тази година са за много положителни емоции на събитието.
Официалното откриване ще бъде на 4 август от 20:00 часа. Ще има водосвет, след което ще бъде награден и първият пристигнал моторист. Вечерта ще продължи с игри и рок концерт. В програмата са предвидени още интересни игри с награди. И тази година ще има почетна обиколка на града и поднасяне на венец пред паметника на Райна Княгиня, както и традиционната томбола, която ще сложи край на събора.
Ето и пълната програма:
4 август - петък
- 20:00 ч. – Откриване с водосвет;
- 20:50 ч. – Награждаване на първи пристигнал моторист;
- 21:00 ч. – Начало на игрите;
- 22:00 ч. – Рок концерт на "Stenli Stefanov`s project".
5 август - събота
- 14:00 ч. – Почетна обиколка на града и поднасяне на венец пред паметника на Райна Княгиня;
- 16:30 ч. – Стънт шоу;
- 19:30 ч. – Начало на игрите;
- 20:30 ч. – Рок концерт на група "Mirror";
- 22:00 ч. – Рок концерт на група "Обратен ефект";
- 23:30 ч. – Теглене на томбола с много награди.
"Чат-пат културни новини"
100 години от смъртта на Райна Княгиня и 200 години от рождението на Дамаскин Рилец / програма
Родов комитет “Райна Княгиня”, Община Панагюрище и Исторически музей – Панагюрище, организират отбелязването на 100 години от кончината на Райна Княгиня, на 200 години от рождението и 140 години от кончината на митрополит Дамаскин Рилец - Велешко-Струмишки митрополит, роден като Димитър Дипчев.
Програмата за тържествата:
14 -29 юли
Представяне на разширен вариант на родословното дърво на Футекови и Дипчеви на табла в къщата музей „Райна Княгиня” с цел запознаване на панагюрци и гостите и допълването му – в къщата-музей на Райна Княгиня и в Историческия музей на Панагюрище.
28-29 юли
09.00 -18.00 ч. - Изложба на предмети, книги и родословното дърво на Футекови и Дипчеви от родовия комитет в Историческия музей- Панагюрище.
29 юли
- 09.00 ч. - Панихида в църква „Свети Георги” в Панагюрище във връзка с 100 години от кончината на Райна Княгиня и 140 години от кончината на митрополит Димитър Дамаскин Велешко-Струмишки.
- 10.00 ч. - Поднасяне на венец на гроба на Райна Княгиня в къщата-музей.
- 10.40 ч. - Поднасяне на венец пред плочата на митрополит Дамаскин в Историческия музей.
- 11.00 ч. - Изказване на г-н Никола Белишки – кмет на община Панагюрище – залата на Историческия музей.
- 11.30 ч. - Запознаване на панагюрци и гостите с някои нови факти за Райна Княгиня и с делото на митрополит Димитър Дамаскин – Здравчо Здравчев – председател на родовия комитет и доц д-р Атанас Шопов – залата на Историческия музей.
- 12.00 ч. - Родова среша на Футекови и Дипчеви в Историческия музей.
- 16.30 ч. - Отворен коктейл в предверието на Историческия музей.
30 юли
- 11.00 ч. Посещение и поднасяне на венец на гроба на Димитър Дамаскин в Араповския манастир – Асеновградско.
"Чат-пат културни новини"
![]() |
| Райна Княгиня |
Програмата за тържествата:
14 -29 юли
Представяне на разширен вариант на родословното дърво на Футекови и Дипчеви на табла в къщата музей „Райна Княгиня” с цел запознаване на панагюрци и гостите и допълването му – в къщата-музей на Райна Княгиня и в Историческия музей на Панагюрище.
28-29 юли
09.00 -18.00 ч. - Изложба на предмети, книги и родословното дърво на Футекови и Дипчеви от родовия комитет в Историческия музей- Панагюрище.
29 юли
- 09.00 ч. - Панихида в църква „Свети Георги” в Панагюрище във връзка с 100 години от кончината на Райна Княгиня и 140 години от кончината на митрополит Димитър Дамаскин Велешко-Струмишки.
- 10.00 ч. - Поднасяне на венец на гроба на Райна Княгиня в къщата-музей.
- 10.40 ч. - Поднасяне на венец пред плочата на митрополит Дамаскин в Историческия музей.
- 11.00 ч. - Изказване на г-н Никола Белишки – кмет на община Панагюрище – залата на Историческия музей.
- 11.30 ч. - Запознаване на панагюрци и гостите с някои нови факти за Райна Княгиня и с делото на митрополит Димитър Дамаскин – Здравчо Здравчев – председател на родовия комитет и доц д-р Атанас Шопов – залата на Историческия музей.
- 12.00 ч. - Родова среша на Футекови и Дипчеви в Историческия музей.
- 16.30 ч. - Отворен коктейл в предверието на Историческия музей.
30 юли
- 11.00 ч. Посещение и поднасяне на венец на гроба на Димитър Дамаскин в Араповския манастир – Асеновградско.
"Чат-пат културни новини"
![]() |
| Дамаскин Рилец |
Абонамент за:
Публикации (Atom)



























