 |
| Дарина Дечева |
Голямата награда от седмото издание на поетичния конкурс “Златен Пегас” на вестник “Ретро” спечели поетесата Дарина Дечева, която живее и работи в Панагюрище, но инак е от красивото тетевенско село Черни Вит.
Конкурсът се провежда два пъти в годината и през изминалото полугодие в редакцията на в.”Ретро” стихотворения са изпратили над 500 души, като са били публикувани творбите на 220 от тях. В поетичното състезание са се включили както начинаещи автори, така и утвърдени майстори на перото.
Втора награда от седмото издание на „Златен Пегас” печелят Ивайло Терзийски от Силистра и Галина Иванова от Варна. Трима поети са отличени с трета награда: Христина Борисова от Севлиево, Ирена Панкева от София и Петранка Божкова от Добрич.
В шестото издание на „Златен Пегас” , за което 700 души са били изпратили свои стихове, първата награда бе за поета Атанас Капралов, втората си поделиха Мартин Спасов и Галена Воротинцева, а третата Бистра Малинова и Петя Цолова.
А ето и едно от наградените Дечеви стихотворения.
Високо
Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено сякаш кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкия свят на големите срички.
Малкия свят със широки очи,
дето докосват отвъд всичко зримо.
В който живеят човеци без дни,
който сънува и диша във рими.
Той ще умира, възсръсва... И пак
никакви хора с уплашени стъпки
ниско ще тъпчат кокичето – праг.
Само че то си хвърлило пъпа
горе, във прошката. Там е спасен
целият свят от страха да обичате.
Горе, в камбаната. Горе във мен.
Там на човек всяка църква прилича.
Стихове Дарина Дечева
"Имало и други полети"
с премиера в Панагюрище
Малко преди да получи нагарадата на в. "Ретро" Дарина Дечева представи за първи път пред широка публика новата си книга "Имало и други полети". Това се случи на 5 юли в двора на Историческия музей на Панагюрище - запазена територия за подобни събития.
Представянето бе организирано от Градската библиотека "Стоян Дринов" и нейният главен библиотекар Стефан Рапонджиев. Заедно със самата авторка, в Панагюрище присъства целият творчески екип на изданието - издателят и притежател на сайта "Хулите" - Найден Найденов, редакторът на книгата - поетесата Камелия Кондова, художникът Николай Радулов и коректорът Мая Попова.
Отдавна дворът на музея в Панагюрище не бе виждал толкова почитатели на поезията на едно място. Дарина посрещна много приятели и почитатели, сред които, разбира се, и хора от кръга "Чат-пат".
Книгата вече сме представяли по-подробно тук. Очакват се премиерите на "Имало и други полети" в София, в Копривщица и в други градове на страната. А под фоторепортажа от събитието вижте и авто-есето, което Дарина бе подготвила по повода и което бе публикувано вече в сайта NoStop.bg.
Интервю с Дарина Дечева четете тук.
"Чат-пат културни новини",
снимки от личния профил на Дарина Дечева във Фейсбук
Обичам да пиша. И пиша. От себе си, за другите, за себе си. Пиша писма, не стихотворения.
Оставям следи от емоциите и чувствата си на листове. Изпращам ги от сърцето си към ума. Това е адресът. И само от отношението ми към образа в огледалото, с който се сблъсквам сутрин, зависи дали думите ми ще бъдат заредени с добро или с негативизъм. Към себе си и срещу себе си. Сърцето е извор на доброто начало. То не може и не бива да бъде побеждавано от мозъка, но може да бъде прекъснат пътя на душата до него. Чувствата са тези, които носят покой, единство на разделените частици от мислите в ума ни. И моите писма са били винаги обединяващото звено, липсващата брънка във веригата между ума и сърцето ми.
Никога не си позволявам да прекъсвам тази верига за дълго. Губя се, спирам, дълго или кратко почивам, но винаги поддържам цялото. Единството на ум и душа, наречено ЦЯЛО. Единството на системата. Завръщане към действителното, даденото. Писмата ми са връзката, пътя към единението. И един човек дори да съумее да разпознае следите, оставени от мен, да тръгне по тях, да се намери и да се запознае със себе си (оттам и другите с него) – достатъчен повод е за самообич. Моята такава. Стремежът ми към нея е безспорен и безкраен. И достатъчен да ме накара да пожелая да поникна нова в себе си. В книгите ми ще намерите мен. Ще го направите в следите по листовете. Ще намерите моите чувства, борби, победи и страхове, начините ми за справяне с тях, несправянето, неуспехите и личните трагедии. Драмите и радостта. Щастието и гнева. Греховете и мислите. Всичко - отвън и отвътре. Ще проследите нишката на пътя ми до тук. Ще намерите всичко онова, което е и във вас самите. Видимо или невидимо. Несъзнавано или осъзнато. Ще наблюдавате отстрани метаморфозата ми до момента, в който осъзнаете или просто пожелаете своята.
И вече ще сте стигнали НАЧАЛОТО.
Всяко едно от писмата-стихове е проявата на конкретно чувство. Ситуативно необвързани са. Не търсете логика и връзка. Чувствата са неконтролируеми. И непредсказуеми. Но процесът на писане е оформял конкретното ми поведение в определените ситуации. Контролирал го е и го е насочвал в посоката, която е била правилна за еволюцията ми, за волевото ми съзряване, за самообичта ми. Не за другите и ситуацията. За мен самата. Само ние сами по себе си и сами за себе си сме важни. Другото е част от задължителния пейзаж. Аксесоар, който придава нужния колорит на картината. Понякога много важен и съществен детайл за пълнотата на образа.
Но образите в картината сме НИЕ самите.
Поведенията ми са били винаги резултати на моите думи от листа. На борбата на думите, изразяващи чувствата ми там.
И те са ме водели дотук. До този момент, в който се срещаме и срещу теб е историята на моето собствено предизвестено оцеляване. Енигмата на опаковата страна.
Обратната страна на битието.
От първо лице.
Дарина Дечева
