Нов късометражен филм за Панагюрище

Филм за Панагюрище засне Travel TV по Програмата за развитие на туризма за 2019 година на Общината. Късометражната лента носи заглавието „Панагюрище - град символ на България”.
Място в продукцията са намерили Панагюрското златно съкровище, реликвите от Априлското въстание, възрожденските къщи-музеи, паметниците, старата чаршия в Историческия музей на града. В проекта присъстват и част от 12-те обновени улици, площадните пространства, новите зони за отдих и спорт, както и детските кътове за най-малките жители на общината. По този начин продукцията съчетава традициите на времето с достиженията на съвременността, твърдят от Община Панагюрище. Реализирането на филма, според местната власт, е поредна стъпка към надграждането на наложения имидж и позициониране на община Панагюрище като привлекателна дестинация със собствен облик и богато културно-историческо наследство, както и създаване на бизнес и инвестиционен климат в подкрепа на туристическия сектор, съчетани с насърчаване на участието на частния сектор като инвеститор. В Програмата за управление за 2015 – 2019 година на Община Панагюрище, превръщането на Панагюрище във водещ туристически, културен и спортен център е един от шестте най-важни приоритети за развитие.

"Чат-пат културни новини"

Вижте и страницата, която популяризира Панагюрище във Фейсбук:

"Непознатите класици" в литературен Зографски маршрут

Катя Зографова (горе) и Тодора Радева приветстват дошлите за 3-часовия тур

Моменти от литературната разходка

Малко известни и любопитни факти от богатия и криволичещ път на най-обичаните ни писатели ни разкри Катя Зографова в първия по рода си литературен маршрут "Непознатите класици" на 16 юли 2019 г. Събитието бе организирано по идея на Тодора Радева, която мениджира подобни проекти. Прочее, както Катя е панагюрка с корени от Бъта и Бургас, така Тодора е с корени от нашето село Баня. Това е същата оназ Тодора Радева, която е измислила буквите-пейки, дето сега летуват край Сена, но преди това бяха на дузина важни места в София. А по проекта за литературните разходки кани все знающи и популярни люде...
Та, Катя ни поведе от къщата-музей на Иван Вазов, където народният ни писател е живял повече от две десетилетия, по ул. "Раковска", през площад "Славейков" и музея на Славейкови, къщата на Яна Язова в София и зверското й убийство в нея, музея на Яворов с цялата му противоречива история, до музея на Вапцаров - "Високото пространство" над улиците "Ангел Кънчев" и "Аспарух"... Маршрут, по който всъщност може да се проследи историята на българската литература в нейната последователност и цялост – от Патриарха до модерния Огняроинтелигент.
Катя ни поднесе все неканонични и извън официалните образи на литературните ни първенци щрихи: като трапезата на Патриарха и обичта му към лозовите сармички на сестра му; борбата на племенницата Светослава Славейкова с държавата за организиране на музея на Славейкови; възможният кръвен наследник на Яворов в Швейцария, след като родът му в България пресъхва с поредното самоубийство; до разстрела на Вапцаров и как към него поглежда един световен съвременен художник... Научихме също (който не е чувал и не знае, разбира се) как Елин Пелин опазва сърцето на Вазов при бомрадировките над София и как Вапцаров се буди всяка сутрин под посмъртната маска на Яворов... И колко хубаво е, че този "Кастро на литературните ни музеи" Зографова (конкурира се по дължина на беседите с речите му) е написала по една книга за всеки от класиците, чийто музеи в София бяха включени в тура. Т.е., черпихме с пълни шепи от извора на зографовите знания, а той е неизчерпаем...
Думи за смъртта и безсмъртието... И за това как нашите обични писатели живеят днес сред нас и в нас... Със словото, с делата и с личностите си... И как съвременният град ще не ще още диша въздуха им...

© Текст и снимки Стоян Радулов

Станчеви поетически мистификицаии пред публика

Корицата на книгата и моменти от представянето в НЧ "Виделина"

Иванстанчевите поетически мистификации около библейските сюжети днес продължават с четвъртата книга на чудака, озаглавена "Аз, Юда, споделям ви" (при това пътят му в лирическия жанр бе постлан от "Дяволден").

Голямата зала на панагюрската "Виделина", петък, 12 юлий 2019 г...
Събрани са гости и приятели за рождението на отрочето. Нема турта, има рикия и вино... Като за поет... Иван е несвойствено притеснен (не е лесно да отчуваш рожба, мисля си), Красимира Василева представя книгата чрез рецензията си за нея, Василка Сугарева вдъхновено чете стиховете му... Сред публиката не са само панагюрци, има от София, от Оряхово... Важното е, че земният му син е тук... Звучат поздрави към Иван в мерена реч: от Дида Гемиджиева, от Александър Пенчев; както и песни по текстове на Иван, гласът на Деян Неделчев... Следват автографи, пожелания, китки... Дружеска среща на маса в ресторант, рецитации и завършек в ранните часове в оня схлупен, но по-широк от дядовата ръкавичка "Авраамов дом" на ул. "Стоил Финджеков"... "Човек се ражда с мечтите си", написал е самият Иван... Е, Иване, дано не си се намечтал... "Пиши, странниче."

© Текст Стоян Радулов
© Снимки Владислав Влайков, Стоян Радулов и Розалия Максим

Какви ще са новите книги от панагюрци през 2019 г.

С дебютната си поетична книга „И в мен покълва смисълът” ще ни зарадва Дима Дюлгярова, а нови книги с поезия ще издадат през 2019 г. още Дарина Дечева, Иван Станчев и Боян Ангелов.
Христо Костурков пък ще ни разкрие „Историята на шахмата в Панагюрище”, а Дида Гемиджиева ще ни зарадва с втора част на сборника си разкази на панагюрски диалект „По панагюрски”.
Каква е била визуалната история на Панагюрище през погледа на старите пощенски картички, архивни снимки и документи ще ни доразкаже Стоян Радулов във втория том на своя "Поздравъ отъ Панагюрище". В тази плоскост е и „Село Баня през вековете” - нарочна изложба на местното Народно читалище „Пробуда - 1872” по идея на Радка Мутева. Специалистите от Историческия музей в Панагюрище пък ще ни запознаят с „Римското монетно съкровище от село Попинци от I-III век”.

Всички тези проектни предложения в областите художествена литература (поезия и проза), историческа литература, мемоаристика и краезнание баха разгледани и одобрени за финансиране от Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общинския съвет в Панагюрище и рецензирани от писателите Георги Спасов и Тодор Каракашев по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
Тази инициатива на общинските съветници в Панагюрище предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие. А една от специфичните цели, заложени в тази програма, е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната.

"Чат-пат културни новини"
Снимки от: Община Панагюрище и "Ретро Панагюрище"

Кацарева поставя Любинка Бобич на панагюрска сцена

Театралните самодейци от Народно читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище представят комедията "Балканиада" по пиесата „Балкански аристократи“ от Любинка Бобич. Премиерата е на 7 юни 2019 г., а следващите представления са на 12 и 14 юни, от 19:00 часа, в театралния салон на читалището.

Адаптация и постановка – Дочка Кацарева. Музика: Марин Карамаринов. Декори: Пепа Машева. Участват: Стефан Рапонджиев, Мирослав Цветков, Милен Мулешков, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Магдалена Джолова, Юлия Богоева, Нина Истревска, Донна Елшишка, Нина Кехайова, Гергана Томова и Виктория Манева.

„Балкански аристократи“ е суперкомедия на Любинка Бобич, в която са описани обикновени жизнени проблеми, които са станали в XIX век, но са абсолютно актуални и днес. Може ли балканецът да бъде европеец? Трябва ли да прескочим границата, до къде да запазим балканската си същност и да приемем европейския начин на живот? А трябва ли като станем европейци да загубим собствената си идентичност и да бъдем смешни в очите на хората. Актьорите се опитват да бъдат европейци, но всъщност не могат, защото балканското в тях е много по-силно.

"Чат-пат културни новини"

Кирил Назъров с първа награда в конкурса "Стоян Дринов" за 2019 г.

Известният поет за деца Кирил Назъров, чийто творби са включени и в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове, е победителят в Националния конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов" в Панагюрище за 2019 г., организиран от панагюрската библиотека.
Той получи наградата си на церемония, организирана на 31 май, от дългогодишния библиотекар, поет и член на журито Лидия Стоицева. Председател на комисията бе Тодор Каракашев - известен поет, отличен от Съюза на българските писатели с наградата за 2017 г. в категорията „Детска литература”. Третият член на комисията бе педагожката Дида Гемиджиева, автор и на поредицата книги за деца "Здравей, хлапе!" и редовен участник в конкурса в предишни години.
В тазгодишното издание на конкурса свои творчески заявки бяха подали 59 автори от цяла България, като повечето бяха изпратили по две стихотворения.
Първа награда за Назъров представлява диплом, плакет и 350 лв. - всъщност, отличени са стихотворенията му „Ручейче игриво, белогриво” и „Рожден ден”. Втора награда: диплом, плакет и 250 лв. бяха присъдени на Сергей Комитски за стихотворенията „Бяла вселена” и „Обич”, а с трета награда: диплом, плакет и 100 лв. журито отличи Лора Георгиева за стихотворенията „С бляскъв меч” и „Пътища”.
Бяха присъдени и три специални отличия – комплект книги, на: Мартина Гетова за стихотворението „Прасенцето Красчо”; Нонка Чардакова за стихотворенията „Детско ято” и „Една мечта”; и Стефан Мачев за поетичен цикъл „Утринен концерт”.
След като получиха наградите си, поетите прочетоха своите творби пред публиката в Библиотеката, а някои подариха и свои книги на книжния храм. Музикален поздрав към наградени и присъстващи отправи панагюрския певчески талант Виктория Манева.

Кой е Кирил Назъров

Той е роден на 2 ноември 1941 година в петричкото село Драгуш. Получава гимназиално образование в гимназия „Пейо Яворов“, град Петрич. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Преподава в Яково, курорта "Боровец" и Благоевград. Шест години работи като драматург в Благоевградския куклен театър. През 1980 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Няколко години работи като редактор на списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“, откъдето е освободен през 1996 г. От 1991 до 2001 г. е председател на читалище „Светлина” - Гара Елин Пелин, където живее от 1986 година. От 1992 година е избран е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов”, който обединява творците от Елинпелинска община и района. През 2009 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Елин Пелин.
Назъров пише литература за деца и възрастни. Автор е на афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред неговите книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други. Негови творби са преведени в чужбина.
Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове. Носител е на литературната награда за детско творчество „Петя Караколева“.

"Чат-пат културни новини"
Снимка: Николай Радулов за в. "Време" - Панагюрище

Авторът на 10-томната поредица "Западноевропейска литература" е носителят на Бончевата награда за критика за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - изтъкнат литературовед и университетски преподавател, е носителят на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2019 г.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Хаджикосев са гласували Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на Община Панагюрище, д-р Силви Хачерян – и.д. началник на отдел „Регионални дейности” в Министерство на културата, акад. Благовеста Касабова – литературен критик, проф. Чавдар Добрев – носител на награда „Нешо Бончев” за 2018 г.  и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“. Номинации за престижното отличие бяха направени от Съюза на българските писатели, от Съюза на независимите писатели и от Клуба на носителите на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“. Носителят на приза получава плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.
Наградата „Нешо Бончев“ вече бе връчена на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - това стана на официална церемония на 28 март  2019 г. в зала „Арена Асарел” по време на традиционните Бончеви празници. На този ден бе отбелязана и 180-годишнината от създаването на първото светско училище в Панагюрище, чийто правоприемник е СУ „Нешо Бончев”, както и рождението на първия професионален литературен критик на България и патрон на училището – Нешо Бончев.

Кой е носителят на Бончевата награда за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г. в София. Следва Българска филология във Филологическия факултет на Софийския държавен университет. Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедра по теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи от 1965 до 2016 година.
През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар”, а през 1989 г. защитава докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия”.
През 1978-80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен” в Лион, Франция, а през 1994-96 г. – гост професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст” в Гьотинген, Германия.
Неговата литературнокритическа и изследователска дейност е основно в две направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Автор е на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат, но основен труд е неговата монументална поредица „Западноевропейска литература” (досега в 10 тома). Автор е на мемоарна тетралогия, събрана в автобиографичните книги „Записки на конформиста” (2005) и „Записки на вътрешния емигрант” (2006). Днес проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев продължава да развива и дообогатява своето уникално дело в областта на художествената словесност.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев

Нешо Бончев

Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Проф. Чавдар Добрев - 2018 г.
Иван Гранитски - 2017 г.
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Нети като Елена от „Хубавата Елена“ на панагюрска сцена

Държавна опера – Стара Загора ще гостува в Панагюрище с „Хубавата Елена” – опера-буфа от Жак Офенбах. Представлението е на 4-ти април, от 19:00 часа, на сцената на Театър Дом-паметник. В главната роля е актрисата и певица Антоанета Добрева – Нети. 

Режисьор на постановката е Славчо Николов, диригент е Димитър Косев. Сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова.
Участват: ЕЛЕНА – Антоанета Добрева-НЕТИ, КАЛХАС – Христо Сарафов, ПАРИС – Николай Моцов, МЕНЕЛАЙ – Георги Динев, АГАМЕНМНОН – Игнат Желев, ОРЕСТ – Димитър Арнаудов, АХИЛ – Александър Крунев, АЯКС I – Янчо Иванов, АЯКС II – Цвети Пеняшки, ФИЛКОМ – Петър Ячилов, ПАРТЕНИС – Пролет Пенчева, ЛЕОНА – Лили Ходжева, БАХИС – Тереза Бракалова, ХЕРМЕС – Пламен Асенов, АТИНА – Камелия Стойчева, ХЕРА – Емилия Дﬕрова, АФРОДИТА – Нели Нечева, оркестър на Плевенската филхармония, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.

„Опит за реабилитация на Хубавата Елена е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство. Надявам се да разрушим стереотипа, което е далеч по-трудно, отколкото да се оставим на интерпретации, използвани години наред и сложили етикет на Хубавата Елена като жената, изневерила на мъжа си и станала причина за Троянската война.
В този спектакъл Хубавата Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея”, казава режисьорът Славчо Николов.
Премиерата на операта е през 1864 в Парижкия вариететен театър и минава при небивал успех. Публиката до такава степен я обиква, че бива играна 700 пъти последователно.
Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право е наречен „баща на оперетата“. Творчеството му се отличава с гениална мелодична красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм, присъщ на епохата. Творбите му са изпълнени с виталност и грация, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.

Билети на касата на Театър Дом-паметник, служебен вход, ет.2, стая 3, тел.: 0884 / 483 095
Работно време: 8:30- 12:30 и 13:30 – 17:30 часа.

"Чат-пат културни новини"

Спаска Тасева оглавява за още един мандат читалище "Виделина" в Панагюрище

Спаска Тасева бе преизбрана за председател на Народно читалище ”Виделина-1865” в Панагюрище - нашето читалище, за още един мандат. Тя получи  пълната подкрепа на всички присъстващи на Отчетно-изборното събрание, което се проведе на 29 март.
За членове на читалищното настоятелство бяха избрани Анна Горинова, Андрея Манев, Донка Терзийска, Ирина Ботева, Нистор Хаинов, Нора Кунчева, Петър Тодоров, Пламен Търкаланов, Стефан Рапонджиев и Димитър Найденов. Проверителна комисия ще бъде в състав Георги Гергинеков, Николинка Дееничина и Павлинка Тушлекова.
Спаска Тасева благодари за доверието и обеща, че продължи да работи в посока привличане на млади хора в самодейните състави, привличане на средства и осъществяване на ремонта на сградата на читалището.
В началото на събранието Тасева направи доклад за дейността на читалище „Виделина-1865“ за 2018 г. и обобщи по-важното от изминалия тригодишния период.
„Обобщавайки това, което е свършено през изминалите три години, аз определено смятам, че читалище „Виделина” заема своето достойно място в културния афиш, в живота на Панагюрище и в културната история на нашия град. То зае място, подобаващо и достойно, такова, каквото му е налагано в годините от нашите предшественици. И аз, с удоволствие и гордост бих казала, че читалището ни живее и продължава традициите от най-силните си времена. За всичко това дълбок поклон и благодарност на всички!”, каза с нескрито вълнение Тасева.
Отчетен доклад на Проверителната комисия на читалището за 2018 г. прочете Павлинка Тушлекова. Приет бе и бюджета на читалището за 2019 година.
Източник: вестник "Оборище" - Панагюрище / Oborishte.bg

Митове и кратки разкази за кукери, рогачи и джумали

Кукерът в България  - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни. 
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на  веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.

Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.

В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал". 
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове. 

Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.

"Чат-пат културни новини"

Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.

ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ

в Община Панагюрище през 2019 г.

3 март
11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.

10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”

16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания

Богато и пълнокръвно представяне на "Световете на Яворов" от Катя Зографова в НБКМ

Снимки © Стоян Радулов за "Чат-пат"

В препълненото фоайе на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на 21 февруари 2019 г.  литературният историк и критик Катя Зографова представи най-новата си книга "Световете на Яворов" (Изд. "Изида"), посветена на великия български поет.

"Яворов е моят пръв личен литературен култ, духовното съкровение на детството ми, когато сестра на майка ми бе уредник на музея в родното градче на гениалния поет" - признава самата Зогафова още в началото на книгата. А тя със сигурност ще се превърне в част от съвременния култ към твореца и човека Яворов - но обективизиран вече от дистанцията на времето. За да живее българската култура и в бъдещето. Или както каза водещата на събитието - актрисата и писателка Божидара Цекова: "За да пренесем тази легенда сред нашите деца, внуци и правнуци". И наистина, както пише Катя Зографова: "Яворов е жива легенда за поколения поети, литературни историци и достойни обикновени българи! Той е сакрална общонационална фигура, гражданско вероизповедание, култ."

За художествените достойнства на книгата пред аудиторията, сред която имаше представители на арменската държава и общност в България, както и наследници на някои от героите в книгата - спътници и приятели на Яворов, говори рецензентът на изданието проф. Михаил Неделчев - един от изтъкнатите явороведи у нас. "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за литературната историчка Катя Зографова - изтъкна той и посочи, че почти във всяка от сборните книги на авторката се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Проф. Неделчев говори за всчките дялове на книгата, нейната постройка и отделните теми. Любопитен за аудиторията стана почти кино сюжетът около превземането на Кавала по времето на Балканската война с участието на Яворов, без да гръмне дори една пушка. "Лично аз съм изследвал тази проблематика, почти не оставила дакументални следи и така възбуждаща с легендарността си скептицизма на някои по-позитивистично настроени изследователи - отбеляза проф. Михаил Неделчев. - Аз обаче вярвам на свидетелствата на неговите спътници в тази славна епопея и затова подкрепям готовността на изследователката да й посвети специално внимание. Пък и този текст се поддържа смислово от едно паралелно излагане на биографиите на двамата "литературни воеводи" Христо Силянов и Пейо Яворов."

Във вечерта взе участие и отец Петър Покровски - внук на сестрата на спътника на Яворов в Балканската епопея - войводата Георги Венедиков, който продължи вълнуващия разказ и нахвърля още щрихи от фамилната си история.

Стоян Радулов и Катя Зографова

Близо час Катя Зографова раздаваше автографи и си говореше със своите читатели

Сред гостите бяха поетът Иван Станчев, поетесата Виктория Катранова, актрисата Божидара Цекова и певецът Даниел Спасов от квартет "Светоглас". В публиката бяха още панагюрците Румен Спасов и Спаска Тасева

Възхита към енергичността и творческата сила на Катя Зографова изказа и журналистът, писател и документалист Стоян Радулов. "С емоционално заредени, топли и човешки книги, като тази на Катя, с изложбата от прекрасни живописни платна на Валентина Попова, насред която сме тук, във фоайето на Народната библиотека, и с божествените изпълнения на чудодейната българска музика на квартет "Светоглас", които помазват душите ни като с елей, българската култура е жива" - заяви журналистът. Той пожела приятно четене на присъстващите и прикани всички да се насладят на Зографовите "Светове на Яворов". "Подобни книги ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух" - завърши приветствието си Радулов.

Прозвуча и писмо от Явора Стоилова - една от наследниците на Яворов, отправено специално до Катя Зографова по повод излизането на книгата. В него се казва: "Катя, винаги съм проследявала с уважение и твоята дейност като музеен човек, и творчеството ти. Твоите книги носят един забравен в наше време възрожденски дух и несъмнено са част от културната история на България... Ти притежаваш изследователска смелост да търсиш нови измерения и разбулваш дори неудобни тайни - в името на истината."

Малко след това директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и Христо Христов - председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, обявиха съвместна инициатива, инициирана от Фондация "Яворов", за поставяне на паметен монумент на националния ни поет в столицата на Република Северна Македония - Скопие.

Божидара Цекова прочете кратки откъси от "Световете на Яворов", а талантливите певци от квартет "Светоглас" (Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов) поднесоха музикалните си поздрави, като изпълниха тематично ориентираната "Хайдушки песни" от самия Яворов (позната ни и от филма "Мера според мера"), и възстановената от тях любима песен на поета - баладата "Свети Йоан Кръстител", както и едно църковно-славянско песнопение.

След тази богата вечер най-накрая на Катя Зографова не й остана нищо друго, освен да благодари за милите думи на гостите си, на издателите си от "Изида", както и на всички присъстващи. Тя каза, че нейният любим текст от книгата е за арменската връзка в живота на Яворов и жертвоготовността на приятелския народ, чийто представители са се борили за българската национална кауза. "И днес заклинанието на писателя Агоп Мелконян на едно от честванията на поета извиква сълзи в очите ми: докато на света има останал и един арменец, Яворов няма да бъде забравен!..." Така завърши Катя, като благодари и на всички арменци, дошли на събитието.

В края на вечерта стана ясно, че откъс от книгата е публикуван вече и в първата книга на сп. "Библиотека" за 2019 г., издавано от домакините - НБКМ.

Прочее, както отбелязва самата Катя Зографова, още "през 1925 г. Гео Милев дава оценка за световното място на Яворов: „Яворов създаде своя нова поетическа форма. По сила на израза неговите стихове остават и до днес непостигнати. Без съмнение, най-големият поет на българското слово: поет от величината на един Байрон, един Бодлер, един Верхарн или който и да било от най-големите лирици на световната поезия. Като еманация на българския гений, той манифестира ценностите на психологическата мъдрост и богоискателство, зачнати чрез вековното страдание в утробата на българската душа, а едновременно с това – и пълния обем на твоческата мощ на българския гений.”

"Чат-пат културни новини"
Отзив за книгата "Световете на Яворов" от Стоян Радулов в "Чат-пат" четете тук

Зографовите "Светове на Яворов" ни сродяват - по слово, по кръв, и по дух

В 2018 година, когато отбелязвахме 140-та годишнина от рождението на големия български поет Пейо Тотев Крачолов, назован от Пенчо Славейков „Яворов“, една трудолюбива, енергична и призвана в литературното си историко-възкресително дело жена се зае да ни преоткрие и дообогати с неизвестни или малкоизвестни факти и дори неочаквани гледни точки "Световете на Яворов" в новата си едноименна книга. Става дума за Катя Зографова, разбира се, и за нейното лично словозогра- фисване върху образа на поета – нейният "пръв личен литературен култ", както сама признава в предговора на изданието. Прочее, Яворов се оказва и Зографовото "духовно съкровение на детството й", защото сестрата на майка й Нона е един от уредниците на музея на Яворов в Чирпан – родният му град, и малката Зографова често й гостува там в детството и юношеството си.
"Незабвенни са бавните ни разходки с приведения доземи, но висок в словото си и колега на леля ми - поет Димитър Данаилов - пише още Катя Зографова. - В южната есен той рецитираше "Лист отбрулен..." и паркът с Яворовия паметник ми изглеждаше огромен, непроходим, тайнствено-романтичен. Когато след години отидох отново в Чирпан, видях с (вече ) "възрастните" си очи една обикновена градска градинка, която можеш да пребродиш за няколко минути... Но сродяването, обсебването, пристрастяването към интимния шепот на Яворовото слово вече беше проникнало в кръвта ми."
Толкова с първопричините "Световете на Яворов" да изникнат изпод перото / клавиатурата на Катя Зографова.
След като прочетох книгата съм почти убеден, че тя гледа вече с други очи на Яворов - в сравнение с онзи възтрогнат поглед на запалената по литературата девойка. И не защото поетът, поезията и есеистиката му са получили в съвремието ни неизбежната патина на времето, а защото погледът на Зографова върху литературата ни и съответно върху творчеството, живота и личността на Яворов е станал много по-мащабен, по-мъдър и отсяващ важните и приносни факти в биографията му; и съответно - достижения в творчеството му.
Още проектът за корица на книгата – дело на малкия син на Зографова – Козма – е прекрасен – световете на Яворов наистина са побрани вътре в него, чисто визуално и концептуално. (Това не е първата му работа по корици на нейни издания и издава талантът на твореца, който се предава в семейството, макар и подчинен на различна муза.)
След въведението и споменатият вече личен култ към поета, авторката не случайно избира веднага да ни запознае със зараждането, мотивите и пътят на националния ни култ към Яворов.
"Само месец след героичния акт на гордото човешко достойнство – самоубийството му с куршум и отрова, култът Яворов започва необратимото си възвисяване – пише Зографова. – Началото е поставено с надгробното слово на проф. Боян Пенев и траурното утро, организирано от студентско литературно филологическо дружество в памет на П. К. Яворов на 2 ноември 1914 г. На него прозвучава най-значимото въведение в култа Яворов – словото на Владимир Василев „Съдба и поезия”.
Оттук нататък вече се разгръща в пълнокръвните си усети и трактовки Зографовата тема за Яворов – и радващото този път е, че за разлика от други нейни приносни книги, настоящата е обогатена с множество архивни фотографии, пощенски картички, документи и факсимилета, много от които се публикуват за първи път – включително с ръкописа на последна публикация на Владимир Василев за поета, 1963 г., където четем: "Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади..."

Пощенски картички от Поморие с Яворовите скали и паметника на Яворов, 1962 г.

Когато за първи път в зрелите си години посетих Поморие, се възхитих на каменната скулптурна композиция на Иван Блажев, посветена на Яворов. Пейо Крачолов пристига в тогавашно Анхиало през 1899 г. като телеграфист и морското градче се превръща в неразривна част не само от житейския, но и от творческия път на поета – тук се раждат поемата "Калиопа", елегията "Арменци" и "половината от червената стихосбирка" – както казва сам творецът. В скулптурата на Блажев над Яворовите скали в близост до някогашния дом на поета (пребивавал е в малка дървена къща край самия западен бряг на морето – отдавна вече разрушена) Яворов е замислен, наведен и сякаш заслушан в шепота на морските стихии. Не изглежда млад, а много по-зрял за годините си, когато всъщност е тук. Това винаги ми е говорело за някаква обреченост, която вероятно и Яворов, и Блажев са усещали...
Когато гледам тази скулптура, винаги се сещам за последната строфа от Яворовото стихотворение "Край морето":
"Светът - море... И нявга що ли
   след мене тук ще поличи
от преживените неволи?"
Знаменателно, нали!?
Паметникът е открит на 18 октомври 1959 г. В края на август 1900 година Яворов напуска морското градче със солниците и заминава за София. (Не без подкрепата на д-р Кръстев и Славейков, разбира се). Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.В Историческия музей на Поморие пък по стените на коридорите и стълбището са разположени стотици снимки от първата половина на ХХ век в Анхиало, направени от местна фотографска фамилия. В тях зрителят може да опознае градът и жителите му такива, каквито са били по времето на Яворов...
В книгата на Зографова читателят ще опознае Яворов такъв, какъвто го вижда самата тя. Вече утвърден литературен критик и историк, който борави внимателно и коректно с историческите и документални факти, Зографова прави професионална, но все пак и лична литературна и човешка дисекция на неговите светове от различни ракурси. "Яворов е на всички, а и аз съм написала книга, в която само един от текстовете е строго и скучно научен (този за поемата му "Нощ")"– както признава самата тя в кореспонденцията помежду ни. Лично за мен това е поредната нейна тухла в нашия общ български параклис за "служение на родното", който сме избрали да строим и да обгрижваме през годините.
Веднага след смъртта на Яворов в края на 1914 година много негови съвременници "тълкуват трагиката на смъртта му като висша културноисторическа ценност", отбелязва Зографова. И продължава: "Критикът Божан Ангелов пръв изрича тази вдъхновена теза.
Култът Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмести в сърцето си вековната мъка на българите."
Самата книга на Катя Зографова "Световете на Яворов" става в нашето съвремие част от този култ. Но част дистанцирана във времето, през което историята и личните ни пристрастрия към Яворов са имали време да обективизират достатъчно поета, творчеството му, неговата личност, живота му, любовите му и приятелствата му.

Факсимилета от богато илюстрираната книга на Катя Зографова за Яворов

Няма да ви отнемам възможността сами да се запознаете с темите в трите дяла на Зографовата книга за Яворов, както и да се насладите не само на изследователското, но и на езиковотомайсторството на Катя, само ще отбележа някои важни в нея ракурси. Освен литературните прочити, които Катя Зографова прави върху някои знакови Яворови творби, особено важни в първия дял ми се сториха не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и генеалогията на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) – защото нали така го наричат днес представителите на този етнос, както и утвърждаването на Яворов като апостол на националната кауза чрез воеводствата му в Македония. Особено впечатляващ е акцентът върху историята на невероятното превземане от Яворовата чета на град Кавала през 1912 г. по време на Балканската война – сюжет почти неизвестен, но достоен за самостоятелен белетристичен и дори кино шедьовър.
Във втория дял пък Катя Зографова за пръв път разглежда, както сама е отбелязала – "в сложната им взаимовръзка" – любимите в интимния живот на Яворов, за да разкрие бездните на трагическата му душа: неосъществената голяма любов с Дора Габе; премълчаваната история с Весела Монева-Олзомер; епичната любовна драма с Лора Каравелова; с неизвестната за повечето от нас Дора Конова – според непрочетените й спомени; преоткрива значимостта на темата за Мина Тодорова, като я проследява и тълкува в литературата, драматургията и мемоаристиката...
Наистина приносни за мен са някои текстове от третия дял на книгата, където особено ясно личи битността на Катя Зографова не само като талантлив литературен критик и историк, но и като съвестен музеен работник. Например тези, в който изследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Васил Ненов; разкрива ни интригуващия Яворов фотоалбум; портретува непредубедено противоречивата изследователка на поета и негова племенница Ганка Найденова-Стоилова; и прави прецизна историческа социокултурна и медийна хроника на тягостните истини около дълголетната сага на Яворовия музей на “Раковски” 136 в София.
Така че: с право проф. Димитър Михайлов определя книгата категорично като "важен принос в Яворознанието"; а проф. Михаил Неделчев споделя следното: "Изследователските интереси, интерпретаторските вдъхновения, стремежите за търсене на литературноисторически открития по темите Яворов, неговото литературно творчество и социокултурното битие на литературната му личност, са трайни за Катя Зографова. Почти във всяка от нейните сборни книги, се съдържат и текстове за Яворов, развиват се сюжети от трагическия му жизнен път. Освен това, като дългогодишен музеен работник в Националния литературен музей, като негов директор в продължение на няколко години, Катя Зографова е проявявала подчертано внимание към драматичната съдба на на къщата музей на Яворов на ул. "Раковски" 136... С теми за Яворов тя е участвала и в десетки научни международни и наши конференции; изнасяла е Яворови беседи навсякъде из страната и в отделни културни центрове в чужбина. И ето, сега тя обобщава целия този свой огромен опит в обемен труд."
Бих избрал да завърша обаче с думи на самата Катя Зографова: "Знам, че въпреки всички изпитания Яворовият култ ще пребъде във времето, защото винаги ще има романтици, които да разчетат знаците на смъртната любов в стиховете на трагическия поет и в пукнатините по музейните стени, дори когато те са заличени след неотложен ремонт... И защото вярвам, че в България винаги ще се раждат храбри мъже и жени с граждански каузи, с развълнувани съвести!"
От мен – приятно четене! Насладете се на Зографовите "Светове на Яворов" така, както го направих аз. Подобни книги ни сродяват – по слово, по кръв, и по дух.

© Стоян Радулов, София, януари 2019 г.

Операторът Ники Василев с житейски юбилей - на 70

Николай Василев, снимка от личен архив

Най-добрият оператор на Телевизия Туризъм, русенецът Николай Василев, става на 70. Носителят на награди за работата си от Тунис, Япония, Португалия, Полша и България, казва за юбилея си: "Родих се на 1 февруари в средата на миналия век. 70 години минаха като на кино. А 55 от тях бяха и кино и вино. Пожелавам си и следващите 70 години пак да бъдат кино-вино!"...
Роден на 1 февруари 1949 г., през 1964 г. талантливият младеж постъпва в киноклуба на родния Русе и там се усъвършенства като оператор и режисьор-аниматор. От 1979 г. е главен оператор на Младежка филмова студия – Русе. В същото време сътрудничи на Българската национална телевизия. През периода 1978 – 1998 г. е фотограф-редактор на Универсална научна библиотека – Русе. Специализира анимция в Студия „Барандов” – Прага.
Журналистическата си дейност започва в регионален вестник. Публикува свои снимки в централната преса. Член на СБЖ и Международната федерация на
журналистите. От 2003 г. е оператор в ТОП телевизия. През 2005-2007 г. е оператор в Арена медия. От 2008 г. снима за Телевизия Туризъм.
Първите си авторски награди за свои филми получава през 1971 г. През цялата си творческа кариера досега е създал над 200 кино- и видеофилма. Следващите години го оформят като един оригинален творец, за което получава престижни национални и международни награди на кинофестивали, някои от които са:
- Първа награда „Златен лъв” от кинофестивала на UNICA за анимационния филм „Кранът,който…”;
- „Сребърен сокол” от Килибия – Тунис, за анимационния филм „Парад”;
- Наградата на губернатора на Нагасаки – Япония, за „Парад”;
- „Сребърна крепост” от Гуимареш – Португалия, за филма „Браво, брависимо”;
- Бронзов медал на UNICA от фестивала в Торун – Полша, за „Кранът, който…”;
- Първа награда в категория Икономика и туризъм на фестивала на медийните продукти за българската евроинтеграция – 2004 за филма „Преходи”, и Първа награда в категория „Култура и културно наследство” на същия фест през 2005 за филма „Елиас Канети в Русчук”.

В областта на фотографията има много участия в общи фотоизложби и престижни национални и международни фотоконкурси. Организирани шест самостоятелни изложби
на художествена фотография. Притежава богат организационен опит, който реализира в организирането на национални кинофестивали като ANIMATRIK за анимационни филми, Русенска осморка, Конгрес и Международен филмов фестивал на Световната организация за некомерсиално кино UNICA през 2012 г. в Русе, екофотопленери с участието на изявени български фотографи. Художествен ръководител на фотоклуба при Възрожденско читалище Зора” - Русе. През 2014 г. Община – Русе го удостоява с наградата плакет на Русе по случай 50-годишния му творчески юбилей.
През 1993 г. заедно със свои колеги учредява и регистрира Федерация „Алтернативно кино”. Четири години по-късно основава Русенско фотографско общество с фотографи от град Русе, Велико Търново и Силистра.
През 2006 г. Николай Василев получава почетен диплом на списание "National Geographic". Негови фотографии са притежание на различни частни колекции в България, Белгия, Турция, Испания, Англия, Франция, Германия, Холандия, САЩ, Пуерто Рико, Мексико, Китай, Япония, Тайланд, Хонконг.
В Телевизия Туризъм Николай Василев снима за основните ни рубрики "100 национални туристически обекта", "Музеите и галериите на България", "Посоки" и пр. Има и над 30 документални филма като главен оператор, сред които "Между полумесеца и кръста", "Дунав - човешкото лице на земята", "Усукано по килифарски", "Тутракан", "Никополис ад Иструм", "Денят на нестинарката", "Хасково - времето като вечност" и мн.др.
С него съм направил едни от най-хубавите си документални филми.

Честит рожден, приятелю, таланте, вдъхновителю! Бъди!

© Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"