Митове и кратки разкази за кукери, рогачи и джумали

Кукерът в България  - един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика. Появява се през зимата и с обредната празничност около Сурва (понякога на Коледа и Нова година) и най-вече - Сирни заговезни. 
Обичаят на кукерството датира от преди повече от 8000 години, а при траките се празнувал по време на дните на тракийския бог на  веселието Дионисий. Кукери (ило още старци, бабугери, арапи, песяци, джумали и пр.) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавалните игри и шествия по време на Сурва и през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата, злото и борещи се за пролет и плодородие.
В обичая участват само ергени. Красиви момци с нежни и бели лица поемат женските роли – пробличат се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата кукери има и други женски, каквито са „бабата“, „зетят“, „дядото“, „мечкарят с мечката“, „попът“... Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. На едни места му казват "рогач", на други - "джумал". Има рога и също е покрито с хлопки.

Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски от кожи или дърво – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста, семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

В наши дни обичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени.

В района на Панагюрище запазени са обредите на "рогача" в селата Оборище (Мечка) и Бъта. В Попинци пък разиграват "джумал". 
Рогачът се прави на Месни заговезни. Името му идва от елените - рогачи. Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини.
Рогачът се носи от 10-12 младежи. Около него играят "цигани" и "дервиши" - мъже, преоблечени в животински кожи - те пазят рогача. Някои въртят с камшик специфичен пумпал, наречен "шиштрабан". И тук откриваме символа за края на дългите зимни нощи - земята се пробужда за обработване, необходимо е да бъдат изгонени злите духове. 

Никой не знае откога се прави и джумалът в Попинци - но е много отдавна. Той се провежда на Сирни Заговезни и също е пролетен празник за здраве и плодородие. Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за две успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на джумала. Отгоре конструкцията е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася звън - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото, изпроводени от джумала. Обикалянето по домовете носи радост, щастие, гони се злото и така трябва да се донесе голям берекет през идващите плодоносни сезони.
Радостта на хората от предстоящата пролет в Попинци се изразява и в обичая да се прави игра с "въртяжка" - вид люлка. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В дупката се слага специално дървено приспособление, наречено "четал", а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души (мома и ерген), които се въртят.

"Чат-пат културни новини"

Използвани източници:
Георгиева, И. Българска народна митология, 1993.
Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология. 2006.

ПРОГРАМА НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ

в Община Панагюрище през 2019 г.

3 март
11:30 часа – на площада в село Оборище - Кукерски игри „РОГАЧ“.

10 март
11:00 часа – село Бъта, в двора на училището – Кукерски игри „РОГАЧА”
12:30 часа – село Елшица, на площада – Кукерски празник „ДЖУМАЛ”
13:00 часа – село Попинци, на площада – Кукерски игри „ДЖУМАЛ“, „ПРОЛЕТНИ ИГРИ ОКОЛО ВЪРТЯЖКАТА”

16 март
ТОДОРОВДЕН ПО НАШЕНСКИ В СЕЛО БАНЯ
10:30 часа – на площада в село Баня – Карнавално шествие и откриване на празника
12:00 часа – на стадиона в село Баня – Традиционни конни надбягвания

Празници на Попинци и на Панагюрски колонии през август

15 август
ПРАЗНИК НА СЕЛО ПОПИНЦИ и храмов празник на църквата „Успение Богородично“
10:00 часа – в църквата „Успение Богородично“ в село Попинци - Тържествена литургия и освещаване на курбан за здраве.
19:00 часа – на площада на село Попинци - Празнична програма и народно веселие.

18 август
ПРАЗНИК НА СЕЛО ПАНАГЮРСКИ КОЛОНИИ
11:30 часа – в църквата „Свети Иван Рилски” в село Панагюрски колонии - Тържествена литургия и освещаване на курбан за здраве.
12:30 часа - на откритата сцена в село Панагюрски колонии - Празнична програма и народно веселие.

Всички актуални събития в Панагюрище и района - вижте тук.

От "На орището" съхраняват и популяризират традиционни за село Попинци обичаи

Фолклорен танцов състав "Тангра" по време на участие

Чрез специален проект в Попинци, изготвен по идея на Сдружението с нестопанска цел „На орището“, ще изследват и популяризират традиционни за селото обичаи. С него сдружението кандидатства за финансиране пред Община Панагюрище за 2017 година, съобщи за Радио "Фокус" Мария Терзийска от неправителствената организация.
Сдружението е създадено в края на миналата година с основна цел да се запази съществувалият дотогава към местното читалище танцов състав „Тангра”.
„Проектът „Да се кичат, да се радват, да си дойдат, да се женат“, с който кандидатстваме за финансиране пред Община Панагюрище, е насочен основно към съхраняването и популяризирането на автентичните обичаи в селото. Ще се насочим към сватбения обичай като мост към поколенията. През 19-ти век се е правил по съвсем различен начин от познатия ни в днешно време. Напоследък виждам, че хората се опитват да пресъздават сватбите си по този начин. Смятам, че е добра идея за младежите да намерят вариант един ден, когато се оженят, да бъде по този начин. А то вече е и популярно”, коментира Терзийска.

"Чат-пат културни новини"

140-годишнина отбеляза с пищен концерт читалището в Попинци

140-та си годишнина с юбилеен концерт на 23 юни вечерта отбеляза Народно читалище "Искра-1872" в село Попинци. Самодейните му състави приковаха погледите на публиката от препълнената зала за повече от два часа. Концертът започна с танца "Средногорки", а след него се заредиха индивидуални и хорови изпълнения на женската и мъжката певчески групи под съпровода на Иван Чардаков (гайда) и Стефан Йонов (тъпан). Танцовите формации "Върбица" и "Тангра" смаяха публиката с изпълнения от почти всички етнографски области на България. С лекота, невероятно излъчване и усет за актьорска игра танцьорите представяха интересни хореографии. Зрителите от сърце се смяха на хумористичния етюд "Нашенки", представен от Фолклорен танцов състав "Тангра", както и на шегаджийската раздумка на баба  Пена (Янко Карабойчев) и баба Гена (Георги Карабойчев – бивш ръководител в продължение на 15 години на Детски и младежки танцов състав “Яна”). Гост-изпълнителка на юбилейния концерт на читалището беше възпитаничката на Обединена школа по изкуствата "Евгений Зумпалов" в Панагюрище Виктория Манева, от класа на Нона Немигенчева. Тя поздрави рождениците с песента "Майка ми". Поздрав към всички бивши и настоящи читалищни дейци, отправи и народната певица Донна Лулчева, чиито първи изяви са били на сцената на Читалище “Искра-1872”. Колоритни "Български ритми", изпълнени от всички танцьори на танцовите състави на попинското читалище сложиха край на пищния концерт.
Сред официалните гости на юбилея беше кметът на общината Никола Белишки. Той поздрави сърдечно председателя на читалището Маньо Оряшков, членовете на настоятелството и всички читалищни дейци за ентусиазма и любовта, с които творят и поддържат пламъка на родолюбието. Изтъквайки ролята на българското читалище като един от стълбовете на българската държава, който е държал будно народното съзнание, кметът пожела много успехи на самодейците в благородната мисия за съхраняване, развитие и популяризиране на българската културна идентичност. А за да запечатат най-добрите си моменти от изявите в страната и чужбина, читалищните дейци получиха като подарък видеокамера.
Така приключи и тържеството за юбилея на това духовно огнище, запазило българската самобитност през годините и съхранило попинските обичаи и традиции. "Многая лета" беше естествената поанта, макар че и самодейци, и публика не искаха да се разделят.

Кратка визитка на Народно читалище “Искра-1872” - село Попници

През 1872 г. Васил Левски идва в село Попинци, за да създаде революционен комитет под формата на читалище. В комитета влизат като членове: Поликарп Чуклев – учител, съратник на Левски, свещеник Лука Енчев, Никола Пашов Даскалов, Петър Тодоров Чардаков, братята Кръстьо и Иван Карабойчеви, Марко Загорски и Иван Сотиров. За председател на комитета и читалището е избран Никола  Даскалов.
Основано в далечната 1872 г., днес читалище “Искра” се развива като културно-просветна организация с богата дейност и преодолява всички изпитания на времето. Благодарение на куража, волята и всеотдайността на читалищното настоятелство и самодейците то продължава да играе важна роля в обществения живот на селото.
През 1968 г. е  заснет късометражния филм “Въртяжката” с участието на жителите на село Попинци. Филмът с попинските пролетни игри е представен на Фестивала на фолклорните филми в град Дъблин – Ирландия, и печели сребърен медал за България.
От 1977 г. в село Попинци се провежда Фолклорен фестивал на маскарадните и кукерски игри. Организатор на фестивала е читалище “Искра”, съвместно с Кметство Попинци и Община Панагюрище. Фестивалът има конкурсен характер  и се провежда през три години.
Трудно е да се изброят участията на самодейците в национални и международни фестивали. Много са медалите и специалните награди, званията и отличията. Гордост за жителите на село Попинци са женската и мъжката певчески групи и съставът за автентичен фолклор, които вече 47 години пресъздават и съхраняват попинските обичаи и традиции. Успешна е творческата дейност и на Фолклорен танцов състав “Тангра”. В него танцуват 50 деца, разпределени в четири възрастови групи. През месец юли 2011 г танцовият състав се завърна с награда от Международния фестивал „Разиграно хоро” в град Охрид, Република Македония. През месеците май и юни съставът беше отличен с първо място в XXII Национален фолклорен фестивал “Янко Петров” в град Гълъбово и със специална награда в Дванадесети детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа” в Хасковски минерални бани. И това е само една малка част от наградите, спечелени с много труд, усърдие,  търпение и любов към българския фолклор и традиции.
"Чат-пат културни новини" по информации на Община Панагюрище и НЧ "Искра-1872"