Боян Ангелов ще ни представи "Хълмовете нямат полумрак"

Новата си стихосбирка ще представи поетът от Панагюрище и директор на издателство "Български писател" Боян Ангелов в панагюрското читалище "Виделина". Това съобщи за читателите на "Чат-пат" председателят на читалището Спаска Тасева. Литературната вечер ще се състои в репетиционната зала на смесения хор от 18:00 часа на 9 януари 2014 г. Новата си поетична книга Боян Ангелов е озаглавил "Хълмовете нямат полумрак". Изданието вече бе представено на 19 декември в клуба на Съюза на българките писатели - "Парнас". С Боян тогава бяха Христо Ганов, Петър Андасаров, Продрум Димов, Евтим Евтимов и Славимир Генчев - състудент и приятел на поета.
Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище, но от години живее и работи в София. Автор е на над 15 стихосбирки, сред които: „А върху ножа – детелина”, „Тиара”, „Делтата на другия живот”, „Скали от вятър”, ”Еос”, „Цветовете на тъгата”, „Съзерцание”, „Византийска мозайка”, „Отрицание на отрицанието”, "Ъндърграунд" и др. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Той е и дългогодишен редактор на сп. „Читалище”, собственик е на ИК "Богианна", с чиито щемпел са издадени значителен брой съвременни, включително панагюрски автори. Негови творби са преведени на английски, руски, немски, испански, гръцки, сърбохърватски, украински и арабски език.
Боян е завършил е панагюрската гимназия, след което се дипломира по литература и философия в Софийския университет. По-късно специализира по антропософия в института "Гьоте Анум", Базел, Швейцария.
В стиховете му се откриват чувствата на мислещия човек, казват смятат някои литературни критици за него. В поезията му се "преплитат филигранният изказ на обиграния поет с мъдрата дълбочина на завършения философ".
Самият Боян Ангелов е казвал, че с годините все по-рядко пише поезия, но понякога поезията го търси. "И когато това стане, то е някакво начало, на което аз никога не виждам края". Затова е хубаво, когато посягайки към молива, на белия лист се раждат стихове...
Текст Стоян Радулов

ДЕМИР ХИСАР
                 „Ако загина на война,
                 жал никого не ще попари.“                          
                               Димчо Дебелянов
Траншеите в предутрининя хлад
не чакат нещо ново да се случи.
Войниците се взират в воя млад
и в своя светозарен подпоручик.
Октомври с влажни облаци гребе
на угарите тъмната позлата.
Дими демирхисарското небе
и слуша стоновете на войната.
Снарядите са братя на смъртта,
шрапнелите са нейните дечица.
Октомври сочи лобните места,
а гарванът – най-траурната птица -
обхожда труповете с дрезгав грак,
прелита над ранените страхливо.
Не подозира, че е вечен знак
за всичко мъртво и за всичко живо.
Припада нощ…. Като разкъсан стон,
кавал глада на горестта засища,
а римите от някакъв шансон
потъват в спомени и коренища.
И гарванът разперил е криле,
обхожда своето богатство жалко.
Непобедено, бойното поле
заспива, но с един поет по-малко.
Стихове Боян Ангелов

Още стихотворения от новата книга четете тук