"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

"Провинции на сърцето" на Мария Бегова си дойде и в Панагюрище


Втората поетична книга на Мария Бегова - "Провинции на сърцето", бе представена в рамките на Литературния салон "Виделина" в музикалната зала на Народно читалище "Виделина - 1865" в Панагюрище на 9 юни 2017 г., след като първо се срещна със софийската си публика на 26 април с.г.
В Панагюрище обаче активно се включи редакторът на книгата Ники Комедвенска, с която Мария бе работила и по първата си книга "Думи насъщни", отпечатана през 2014 г. също с финансовата подкрепа на Община Панагюрище. Пред пълната аудитория на музикалната зала по няколко думи за Мария и събитието казаха председателят на читалището Спаска Тасева, както и председателят на Литературния клуб в него Тотка Лунгарска. Отделни творби от "Провинции на сърцето" прочетоха самата Мария, както и част от панагюрските й приятели, някои от които не скриха вълнението си.
...
Книгата "Провинции на сърцето" е едно съкровено пътуване на Мария към корена, към родното, към големите личности в миналото ни, но и към нейните най-близки и любими хора - през спомена, през паметта, чрез пренасяне на спомена, чрез изговаряне на любовта, на обичта, на преклонението, на благодарността. Това е книга за нашия, панагюрския Април, книга за големите му и светли личности, книга за самото Панагюрище, книга за родния дом, за бащата, за майката, за децата, за времената, книга за сърцето...
"Сърцето е трезор, където натрупвам своите мълчания", пише Мария в книгата. А "Мълчанието е ателие, където формата се среща със своето съдържание"...
Ето част от него.

КОНЦЕРТ

В далечното ми детство,
в един далечен град,
в тъмната зала,
на светлата сцена,
на годишен концерт
свирехме
на цигулката - аз,
синът на пастора - на пианото.
Шуман. "Мечтание"...

Дали там сега свирят деца,
не знам.
И синът на пастора къде ли е.
Дали цигулката чака ме пак
да попее или да поплаче
след дългото мое мълчание.

Знам,
няма как -
нищо не ще се повтори -
далечното детство
в един далечен град,
тъмната зала,
на сцената - онова сияние.
На цигулката - аз,
синът на пастора - на пианото.
Шуман. "Мечтание".

Не! Няма как...

Мария Бегова, из "Провинции на сърцето"
Още творби от книгата можете да прочетете тук.
А тук и отзив от софийското представяне. 


Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Няма коментари:

Публикуване на коментар