Денят на независимостта

"Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!"

Из Манифеста на цар Фердинанд, 22 септемврий 1908 година!

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество. 

"Отклонение" отново за почитателите на Блага

Корицата на новото издание

Феновете на Блага Димитрова, на нейния изтънчен ум и изящен език от 19 септември 2014-та вече могат да четат седмото издание на "Отклонение" - изключителният роман, който продължава да бъде без аналог в родната женска и мъжка литература. С него Блага разбива мачовската концепция в българската проза. Тя разнищва любовта - в очаквани и неочаквани измерения, в сблъсъка между миналото и бъдещето, във войната между половете. "Отклонение" е увертюра и към нашенската сексуална революция, която всъщност никога не се случва. Романът е преведен на десет езика, като немският тираж излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия. Тъкмо заради това преводачът Норберт Рандов успява да даде текста и в двете "държави". В СССР обаче "Отклонение" не се появява. Голямата част от неизкушената публика е убедена, че това е първата книга на Блага - но това съвсем не е така, защото поетесата вече е публикувала томчета със стихове.
С премиерите на "Отклонение" и едноименния филм, който Гриша Островски и Тодор Стоянов снимат по сценарий на Блага, е свързано началото на любовната история между писателката и мъжът й Йордан Василев. Те се сближават, когато книгата все още не е излязла, но лентата вече е заснета. Блага вероятно вече е била във вихъра на чувствата, защото уговаря прожекция само за Василев в малък салон на Кинематографията до паметника на Левски.
"Отклонение" бе доста необичаен за онова време: никаква комунистическа пропаганда. Показваше само любовта между двама млади хора и нейното продължение след години. Самата Блага бе отклонение от традиционната литература на пропагандата. Романът бе отпечатан след появата на филма в тираж 10 000 - веднага се разграби. Следващите пет издания между 1967 и 1993-а също излязоха в тиражи, каквито отдавна вече няма. Защото подобни творби отговаряха на някогашните стремежи на нашата интелигенция, а всяка свободна дума бе забранена.
Блага се осмеляваше да наруши правилата на диктатурата", разказва първият главен редактор на вестник "Демокрация". Той и Блага стават близки приятели с Невена Коканова и Иван Андонов, които изпълняват главните роли в хита, един от най-качествените в родната екранна индустрия за всички времена. Всъщност, докато пише сценария, Блага вижда именно Невена. Според градските легенди идеята за "проекта" се ражда в дизайнерското ателие на прочутата мадам Нини. Докато Блага е на проба, майсторката на шева и кройката я пита: "Защо не направиш някой образ за Венчето?". И въпреки всичко, велможите в соцкиното допускат Коканова до снимачната площадка след серия от усложнения. Гриша Островски и Тодор Стоянов, който е и оператор на продукцията, трябва първо да "кастват" Доротея Тончева - по-късно тя остава пред камерите. Има предложение и за Цветана Манева, но на финала Невена остава двойка с Андонов.

Блага Димитрова

Едно към едно:"Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми!"
"Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели?"
"Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата."
"Въображението и паметта си дават среща в нас двамата. Навярно това е любовта - без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата - това е свобода. Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато поискам."
"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш."
"Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полуживот, полулюбов, полусмелост. А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко, или нищо..."
"Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание."
"В живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото".
"Чат-пат културни новини" по материали на "Стандарт"

Панагюрци ще се представят с "Големанов" в Лом

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

Самодейният театър на Панагюрище ще се представи пред публиката в Лом. Там местното читалище "Постоянство" организира фестивал на любителските театри на името на Кръстьо Пишурка*. „Излизаме на сцена на 28 септември 2014 г.. Подготвяме се усилено, защото все пак отиваме на проява с конкурсен характер”, сподели един от участниците в трупата и същевременно директор на библиотеката Стефан Рапонджиев. Нашите театрали спечелили участието в Лом със запис на своята версия на "Големанов" от Ст. Л. Костов, поставена на сцената на Читалище "Виделина" в Панагюрище от Дочка Кацарева. Според Рапонджиев, "това ще бъде и първата изява на по-професионална сцена".
Така панагюрци ще представят пред жителите и гостите на Лом емблематичната пиеса, чийто главен герой отдавна е станал нарицателно име за някои не дотам добри страни от българския манталитет. Удивително е как текстът има неочаквано дълголетие, сякаш основната му проблематика се мултиплицира непрекъснато през годините, едновременно разсмивайки и натъжавайки.
Сценографията е дело на Ирина Пелтекова, за декора се е погрижил художникът Нистор Хаинов. В главните роли се изявяват Стефан Рапонджиев, Юлия Богоева, Таня Ракова, Мирослав Цветков, Цветелина Чардакова, Мартин Петков, Нина Кехайова, Соня Филина, Донна Елшишка, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Владислав Влайков, Веселина Браткова и Нелина Скачкова.
В "Големанов" те се пренасят в света на неоправданите амбиции, липсата на морал и всякакви други пороци, които далеч не са чужди и на съвременните политици. „Героите днес са същите, само малко по-жестоки. Проблемите са същите, само малко по-страшни”.
"Чат-пат културни новини" 
__________________
* Кръстьо Стоянов Пишурка е театрален деец и народен будител.
Роден е във Враца през 1823 година. Получава добро образование и учителства в Лом, където по негова инициатива е основано първото градско читалище на 23 април 1856 година. На 12 декември същата година той организира там второто театрално представление в България с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева”. Първото представление е поставено от Сава Доброплодни в Шумен 5 месеца по-рано.
Другата пиеса, която подготвя Пишурка е „Велизарий“ и става причина той да бъде арестуван от турските власти.
Освен двете пиеси, Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги.
Кръстьо Пишурка умира на 6 януари 1875 година в Лом.

Литературен конкурс за народните будители

По случай 115 години от основаването му и Деня на народните будители, Славянско дружество в България обявява литературен конкурс на тема „Славянските просветители - народни будители” за стихотворение, разказ, очерк, есе, както и документални материали, свързани с личности, посветили живота си на славянската идея. (Включително снимки, публикации в регионални периодични издания, лични архиви.)

* Наградените участници ще бъдат отличени с диплом.
* Във всеки  жанр  ще бъдат връчени  награди по възрастови  групи.
* Отличените творби ще бъдат публикувани в издание на Славянското дружество, посветено на 115 години от основаването му.
* Няма ограничение за броя на творбите по жанрове, представени от един участник.

Първа възрастова група – от 7 до 10 год. (1-4 клас)
Втора възрастова група – от 11 до 14 год. (5-8 клас)
Трета възрастова група – от 15 до 18 год. (9-12 клас)
Четвърта възрастова група – над 18 год.

* Литературните творби ще бъдат оценявани от жури, подсигурено от Славянско дружество в България.
* Срок за представяне на творбите: до 10 октомври 2014 г. (важи пощенското клеймо за материали, изпратени по пощата).
* Всеки автор следва да посочи: три имена, възраст, жанр, точен адрес и телефон за контакт.
* Журиране: 15 - 25 октомври 2014 г.
* Обявяване на резултатите и връчване на наградите: 5 ноември 2014 г.

Материали за участие изпращайте на адрес:
гр. София 1000, ул.”Славянска” № 6
Славянско дружество в България
за конкурса „Славянските просветители - народни будители”
или на e-mail: slavsociety@abv.bg       

Конкурсът се провежда с активното участие на софийските читалища „Христо Смирненски - 1945” и „Райко Алексиев - 1947”

Приятели правят виртуална изложба с картини и спомени от Цветан Панчовски

На 25.01.2014 год. художникът Цветан Панчовски щеше да празнува своя  юбилей – 60 години... На 12.04.2014 год. се навършват 15 години от неговата нелепа смърт.
И двете годишнини изглеждат странно невъзможни…

Затова малка група от неговите приятели решихме да отбележим и двете дати с една виртуална изложба на картини, които притежаваме и удоволствието, от които да споделим с много повече хора. Чрез тази публикация искаме да поканим всички, които имат картини, да им направят снимки и да разкажат поне един спомен за него. Желанието ни е тази публикация да бъде споделена от колкото се може повече хора, за да достигне и до тези приятели на Цецо, които не сме успели да намерим, където и да са те – в България или в чужбина. Моля, изпращайте снимки и спомени на електронна поща: p_doldzheva@abv.bg.
Обнадеждени сме, че идеята ни ще бъде добре приета и за да направим голяма  сбирка от картини и разкази – толкова голяма, колкото нашият приятел заслужава като подарък за рождения му ден и за да запазим паметта му светла – не само за нас, а и за всички, които ценят неговото изкуство.
Павлинка Долджева
 

Така започна една инициатива, която все още продължава в блога "Светът на Павлинка" и която "Чат-пат" безрезервно подкрепя.

А ето и част от първите споделени спомени:

"Освен голям творец, Цецо беше преди всичко човек и голям приятел, по детски наивен в добротата си, хитроумен и чаровен събеседник, с когото няма как да скучаеш. Казвам „беше“, но духът му присъства чрез картините и спомена ежедневно в дома ни."
Иван Радулов

"Да познаваш човек като Цецо е не просто удоволствие. Той беше Човек с главно "Ч". Бохем и приятел. Живееше за момента и се радваше на всеки ден. Приятели имаше безброй... Но винаги беше сам. Сам в мислите си и сам в чувствата си. Рисуваше затворен в ателието си и пушеше... Много. Така го помня вечно с цигарата в уста."
Цветомира Загорска

"Приятелю, за четиридесетия ми рожден ден ти ми нарисува мечта и щастие. Това не се забравя... Поклон!"
Ана Ракова

"Споменът ми за него може да бъде описан само с една дума: „Щедрост“!
Благодарна съм на съдбата, че прояви щедрост и ме срещна с Него - в Машиностроителен комбинат „Оптикоелектрон“, където бяхме колеги в периода 1982-1988 г. Защото, освен с щедрия си ръст и щедрата си фигура (и през ум не му минаваше да отслабне, понеже "щял да изгуби своя чар"), Цецо беше олицетворение на щедър дух:
Щедрост в таланта - рисуваше непрекъснато, по всяко време - изключителна енергия и продуктивност в живописта, стенописите, в рисунката и графиката, и още, и още…
Щедрост в интересите - добър събеседник при спонтанно възникнала тема (за приятелството, за музиката и други)…
Щедрост в добротата - винаги готов за приятелите си (дори и когато е изморен, дори и среднощ), винаги в плен на емоцията да дарява...
Щедрост - в пушенето на цигари, в пиенето на кафе, в безконечните задушевни разговори с приятели, в черпенето със знаменитата троянска ракия…"
Нина Радулова

За да продължи пътешествието из живота на Цветан Панчовски, пишете и изпращайте снимки на негови картини на електронна поща p_doldzheva@abv.bg.

Очерк за Цветан Панчовски в "Чат-пат" четете тук