Какви ще са новите книги от панагюрци през 2019 г.

С дебютната си поетична книга „И в мен покълва смисълът” ще ни зарадва Дима Дюлгярова, а нови книги с поезия ще издадат през 2019 г. още Дарина Дечева, Иван Станчев и Боян Ангелов.
Христо Костурков пък ще ни разкрие „Историята на шахмата в Панагюрище”, а Дида Гемиджиева ще ни зарадва с втора част на сборника си разкази на панагюрски диалект „По панагюрски”.
Каква е била визуалната история на Панагюрище през погледа на старите пощенски картички, архивни снимки и документи ще ни доразкаже Стоян Радулов във втория том на своя "Поздравъ отъ Панагюрище". В тази плоскост е и „Село Баня през вековете” - нарочна изложба на местното Народно читалище „Пробуда - 1872” по идея на Радка Мутева. Специалистите от Историческия музей в Панагюрище пък ще ни запознаят с „Римското монетно съкровище от село Попинци от I-III век”.

Всички тези проектни предложения в областите художествена литература (поезия и проза), историческа литература, мемоаристика и краезнание баха разгледани и одобрени за финансиране от Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общинския съвет в Панагюрище и рецензирани от писателите Георги Спасов и Тодор Каракашев по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
Тази инициатива на общинските съветници в Панагюрище предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие. А една от специфичните цели, заложени в тази програма, е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната.

"Чат-пат културни новини"
Снимки от: Община Панагюрище и "Ретро Панагюрище"

Кацарева поставя Любинка Бобич на панагюрска сцена

Театралните самодейци от Народно читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище представят комедията "Балканиада" по пиесата „Балкански аристократи“ от Любинка Бобич. Премиерата е на 7 юни 2019 г., а следващите представления са на 12 и 14 юни, от 19:00 часа, в театралния салон на читалището.

Адаптация и постановка – Дочка Кацарева. Музика: Марин Карамаринов. Декори: Пепа Машева. Участват: Стефан Рапонджиев, Мирослав Цветков, Милен Мулешков, Иван Кузманов, Стоян Цацов, Магдалена Джолова, Юлия Богоева, Нина Истревска, Донна Елшишка, Нина Кехайова, Гергана Томова и Виктория Манева.

„Балкански аристократи“ е суперкомедия на Любинка Бобич, в която са описани обикновени жизнени проблеми, които са станали в XIX век, но са абсолютно актуални и днес. Може ли балканецът да бъде европеец? Трябва ли да прескочим границата, до къде да запазим балканската си същност и да приемем европейския начин на живот? А трябва ли като станем европейци да загубим собствената си идентичност и да бъдем смешни в очите на хората. Актьорите се опитват да бъдат европейци, но всъщност не могат, защото балканското в тях е много по-силно.

"Чат-пат културни новини"

Кирил Назъров с първа награда в конкурса "Стоян Дринов" за 2019 г.

Известният поет за деца Кирил Назъров, чийто творби са включени и в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове, е победителят в Националния конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов" в Панагюрище за 2019 г., организиран от панагюрската библиотека.
Той получи наградата си на церемония, организирана на 31 май, от дългогодишния библиотекар, поет и член на журито Лидия Стоицева. Председател на комисията бе Тодор Каракашев - известен поет, отличен от Съюза на българските писатели с наградата за 2017 г. в категорията „Детска литература”. Третият член на комисията бе педагожката Дида Гемиджиева, автор и на поредицата книги за деца "Здравей, хлапе!" и редовен участник в конкурса в предишни години.
В тазгодишното издание на конкурса свои творчески заявки бяха подали 59 автори от цяла България, като повечето бяха изпратили по две стихотворения.
Първа награда за Назъров представлява диплом, плакет и 350 лв. - всъщност, отличени са стихотворенията му „Ручейче игриво, белогриво” и „Рожден ден”. Втора награда: диплом, плакет и 250 лв. бяха присъдени на Сергей Комитски за стихотворенията „Бяла вселена” и „Обич”, а с трета награда: диплом, плакет и 100 лв. журито отличи Лора Георгиева за стихотворенията „С бляскъв меч” и „Пътища”.
Бяха присъдени и три специални отличия – комплект книги, на: Мартина Гетова за стихотворението „Прасенцето Красчо”; Нонка Чардакова за стихотворенията „Детско ято” и „Една мечта”; и Стефан Мачев за поетичен цикъл „Утринен концерт”.
След като получиха наградите си, поетите прочетоха своите творби пред публиката в Библиотеката, а някои подариха и свои книги на книжния храм. Музикален поздрав към наградени и присъстващи отправи панагюрския певчески талант Виктория Манева.

Кой е Кирил Назъров

Той е роден на 2 ноември 1941 година в петричкото село Драгуш. Получава гимназиално образование в гимназия „Пейо Яворов“, град Петрич. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Преподава в Яково, курорта "Боровец" и Благоевград. Шест години работи като драматург в Благоевградския куклен театър. През 1980 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Няколко години работи като редактор на списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“, откъдето е освободен през 1996 г. От 1991 до 2001 г. е председател на читалище „Светлина” - Гара Елин Пелин, където живее от 1986 година. От 1992 година е избран е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов”, който обединява творците от Елинпелинска община и района. През 2009 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Елин Пелин.
Назъров пише литература за деца и възрастни. Автор е на афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред неговите книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други. Негови творби са преведени в чужбина.
Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове. Носител е на литературната награда за детско творчество „Петя Караколева“.

"Чат-пат културни новини"
Снимка: Николай Радулов за в. "Време" - Панагюрище

Авторът на 10-томната поредица "Западноевропейска литература" е носителят на Бончевата награда за критика за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - изтъкнат литературовед и университетски преподавател, е носителят на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2019 г.
Националният приз на името на Нешо Бончев е учреден и се връчва ежегодно по идея на Фондация „Съкровищата на Панагирик” от Министерство на културата, Община Панагюрище и писателските съюзи в страната. Наградата за литературна критика и преводаческа дейност е единствена в България и се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Тази година за името на Хаджикосев са гласували Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на Община Панагюрище, д-р Силви Хачерян – и.д. началник на отдел „Регионални дейности” в Министерство на културата, акад. Благовеста Касабова – литературен критик, проф. Чавдар Добрев – носител на награда „Нешо Бончев” за 2018 г.  и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“. Номинации за престижното отличие бяха направени от Съюза на българските писатели, от Съюза на независимите писатели и от Клуба на носителите на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“. Носителят на приза получава плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.
Наградата „Нешо Бончев“ вече бе връчена на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев - това стана на официална церемония на 28 март  2019 г. в зала „Арена Асарел” по време на традиционните Бончеви празници. На този ден бе отбелязана и 180-годишнината от създаването на първото светско училище в Панагюрище, чийто правоприемник е СУ „Нешо Бончев”, както и рождението на първия професионален литературен критик на България и патрон на училището – Нешо Бончев.

Кой е носителят на Бончевата награда за 2019 г.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г. в София. Следва Българска филология във Филологическия факултет на Софийския държавен университет. Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедра по теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи от 1965 до 2016 година.
През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар”, а през 1989 г. защитава докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия”.
През 1978-80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен” в Лион, Франция, а през 1994-96 г. – гост професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст” в Гьотинген, Германия.
Неговата литературнокритическа и изследователска дейност е основно в две направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Автор е на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат, но основен труд е неговата монументална поредица „Западноевропейска литература” (досега в 10 тома). Автор е на мемоарна тетралогия, събрана в автобиографичните книги „Записки на конформиста” (2005) и „Записки на вътрешния емигрант” (2006). Днес проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев продължава да развива и дообогатява своето уникално дело в областта на художествената словесност.

Вижте още: 
Предупрежденията на Нешо Бончев са актуални във века на глобализацията

Критикът Бончев

Нешо Бончев

Макар и първи в трудното поприще на литературната критика, Нешо Бончев е въоръжен със завидно висок, наистина европейски критерий. Той е бил познавач на античната и западноевропейската литература (превеждал е Омир и Шилер), владеел е старогръцки и латински, руски, италиански, френски и немски езици, което му е позволявало да се съсредоточи върху класическите образци на литературата. И е бил безпощаден към даскалската поезия, не е търпял „блудкавий език“, нито „мъгливи“ и „неразбираеми“ писания. Не се е колебаел да критикува дори близките си приятели Марин Дринов и Райко Жинзифов, когато не е бил съгласен с тях. Критиката му е влиятелна и действена: факт е, че Марко Балабанов след нея се отказва от редактирането на „Читалище“, а Григор Пърличев изгаря превода си на „Илиадата“. Проф. К. Иречек нарича Нешо Бончев „онзи огнен писател“, Ботев му изразява огромната си симпатия, като го защитава с думите: „от критиката се изисква само една гола истина, а изказана ли е тази истина хладнокръвно или нехладнокръвно, пристрастно или безпристрастно – това зависи от темперамента на критика“...

Досегашни носители на наградата "Нешо Бончев" през годините са били:
Проф. Чавдар Добрев - 2018 г.
Иван Гранитски - 2017 г.
Панко Анчев - 2016 г.
Катя Зографова - 2015 г.
Проф. д-р Боян Ангелов - 2014 г.
Проф. д.ф.н. Симеон Янев - 2013 г.
Ст.н.с д-р Петър Велчев - 2012 г.
Акад. Благовеста Касабова - 2011 г.
Димитър Танев - 2010 г.
Доц. д.н. Ивайло Христов и чл. кор. проф. Милена Цанева - 2009 г.

"Чат-пат културни новини"

Нети като Елена от „Хубавата Елена“ на панагюрска сцена

Държавна опера – Стара Загора ще гостува в Панагюрище с „Хубавата Елена” – опера-буфа от Жак Офенбах. Представлението е на 4-ти април, от 19:00 часа, на сцената на Театър Дом-паметник. В главната роля е актрисата и певица Антоанета Добрева – Нети. 

Режисьор на постановката е Славчо Николов, диригент е Димитър Косев. Сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова.
Участват: ЕЛЕНА – Антоанета Добрева-НЕТИ, КАЛХАС – Христо Сарафов, ПАРИС – Николай Моцов, МЕНЕЛАЙ – Георги Динев, АГАМЕНМНОН – Игнат Желев, ОРЕСТ – Димитър Арнаудов, АХИЛ – Александър Крунев, АЯКС I – Янчо Иванов, АЯКС II – Цвети Пеняшки, ФИЛКОМ – Петър Ячилов, ПАРТЕНИС – Пролет Пенчева, ЛЕОНА – Лили Ходжева, БАХИС – Тереза Бракалова, ХЕРМЕС – Пламен Асенов, АТИНА – Камелия Стойчева, ХЕРА – Емилия Дﬕрова, АФРОДИТА – Нели Нечева, оркестър на Плевенската филхармония, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.

„Опит за реабилитация на Хубавата Елена е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство. Надявам се да разрушим стереотипа, което е далеч по-трудно, отколкото да се оставим на интерпретации, използвани години наред и сложили етикет на Хубавата Елена като жената, изневерила на мъжа си и станала причина за Троянската война.
В този спектакъл Хубавата Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея”, казава режисьорът Славчо Николов.
Премиерата на операта е през 1864 в Парижкия вариететен театър и минава при небивал успех. Публиката до такава степен я обиква, че бива играна 700 пъти последователно.
Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право е наречен „баща на оперетата“. Творчеството му се отличава с гениална мелодична красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм, присъщ на епохата. Творбите му са изпълнени с виталност и грация, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.

Билети на касата на Театър Дом-паметник, служебен вход, ет.2, стая 3, тел.: 0884 / 483 095
Работно време: 8:30- 12:30 и 13:30 – 17:30 часа.

"Чат-пат културни новини"