Финджековите дюкяни се разпадат... И БНТ бие алармата

Снимки Мартин Веселинов

Къщата на "Черешовата артилерия" тъне в разруха, алармира и БНТ, след като в медията са получили снимки на историческата светиня, изпратени им от Мартин Веселинов.
Боримечката изнася Черешовото топче на позициите на въстаниците - този образ е познат на всеки. Дали от творчеството на Вазов, дали от илюстрациите със страховития Иван Боримечката, награбил дървеното оръдие, дали от историческите свидетелства за Априлското въстание през 1876 година ...
Днес истината изглежда другояче, пишат колегите от БНТ. Домът в Панагюрище, където са се правили топовете от черешово дърво, тъне в разруха. Мартин Веселинов изпраща снимките, които виждате тук.
На една от фотографиите се чете текстът на паметната плоча: "Тук бе дюкянът на Стоил Финджеков - работилница на Черешовата артилерия и средище на революционните дейци от Долна махала през април 1876 г."

Панагюрище и въстанието

 Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.

Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.

„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство.

Във Финджековите дюкяни при подготовката на въстанието е работилницата на черешовата артилерия – правят се черешовите топчета. Дюкяните са и средище на революционните дейци от Долна махала през април 1876.

При Никола Бимбашов пък се коват ножове, ками и саби. С пари от по-заможните панагюрци се купуват пушки, пищови, барут. Търговците доставят провизии. И никой не иска пари, по думите на ковчежника Симеон Хаджикирилов – само разписка. Въстаническите униформи се шият в работилницата на Деян Белишки. Иванчо Зографина рисува 12 знамена за четите...

"Чат-пат културни новини"

Връзка към публикацията в сайта на БНТ

4 от 9 книги и 2 от 3 проекта получават финансиране от Община Панагюрище през 2016-та

Чат-патците Димитър Дънеков, Мария Бегова и Дидка Гемиджиева с нови книги през 2016-та

Само четири от общо деветте кандидатстващи авторски проекта на творци ще финансира Община Панагюрище през 2016 г. по проекта си „Панагюрище – духовност и творчество в едно, стана ясно тези дни, след като предложениятя бяха разгледани от независимите външни експерти. За целта Общината беше поканила Георги Спасов – член на СБП и носител на съюзната награда за сатира през 2011 година и, и Тодор Каракашев – сащо член на СБП и носител на няколко национални награди за поезия, есе и превод.
Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт към Общинския съвет в Панагюрище с председател Георги Георгиев е разгледала и коментира рецензиите на експерти и с Протокол № 8 / 10.03.2016 година е одобрила проектите за финансиране, съобщават от пресслужбата на Община Панагюрище.

Тази година финансирани ще бъдат:
– Мария Бегова – със стихосбирката „Провинции на сърцето”;
– Димитър Дънеков – с епиграмите „Питанки…Чуденки…Многоточия…И прочие”;
– Диди Гемиджиева – със сборника от разкази за деца „Здравей, хлапе” (седма книжка);
– Атанас Сугарев – със сборника с народни песни „Из панагюрското музикално творчество”.

Рецензентите изглежда не са препоръчали и Съветът няма да финансира останалите пет авторски проекта на:
- Тотка Лунгарска – стихосбирката „Споделена луна”;
- Цветанка Шопова – стихосбирката „Българско сърце”;
- Нонка Чардакова – историческата проза „Откровения”;
- Величка Момнева - стихосбирката „Викът на … душата”;
- Делчо Стефанов – за преиздаването на книгата „Април, 76”.

От проектите на институциите финансова подкрепа ще получат:
– Адаптираното издание на Петър Карапетров - „Кратко описание на Панагюрското въстание”, за което кандидатстваше Народно читалище „Виделина-1865” - Панагюрище, и
– Сборникът с документи за издевателствата над българите след потушаването на Априлското въстание „Ужасите в Пловдивския и Пазарджишкия край след Априлското въстание 1876 година“ (нови извори за Априлското въстание 1876 година), за който кандидатства Историческият музей в града.

Поставянето на Рок операта „Исус Христос Супер Звезда” в СОУ "Нешо Бончев" е отрязана, поне на тази сесия и не се очаква да получи общински пари за реализацията си през тази година.

По предварително обявените условия за финансиране по проекта можеха да кандидатстват физически или юридически лица, като ограничението е, че едно физическо лице или организация кандидатства в една сесия само с по един проект. Условето е творбите "да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрище, както и да са свързани с неговата история, бит и култура".
Финансирането по проекта ще се реализира с Бюджет`2016 на Община Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Иде нашенският Тодоровден в село Баня

Тодоровден по нашенски в село Баня, снимки Радка Мутева - читалище "Пробуда-1872"

Традиционният Тодоровден по нашенски ще отпразнуват за поредна година в панагюрското село Баня на 19 март 2016 г. Така нареченият "Конски Великден" е включен и в официалния календар на Община Панагюрище.
В 10:30 ч. на площада в селото празникът ще бъде открит с карнавално шествие, а надбягванията с коне, магарета и каруци са насрочени за обедните часове (начало от 12:00) на стадиона.
"Конят и магарето са пръв помощник в труд и бран от столетия. А в Баня празникът се празнува от незапомнени времена, но организирано по подобен начин - от 1969-та", разказва Радка Мутева от читалище "Пробуда-1872" в селото. "Всяка година в Баня правим парад на коне, на магарета, на каруци - идват от целия Пазарджишки регион. Пресъздаваме исторически спектакли с ханове, с прабългари и с представяния на велики моменти от нашата история. Банци обичаме и почитаме традициите си. Умеем да правим тържествата подобаващо, пък и да са атрактивни за по-младите. Средствата, които набираме, и наградите са от порядъка на 3-4 хил. лв. Но победителите получават не пари, а награди - живи агнета, купи, медали, плакети, грамоти  и сарашки изделия", допълва още Радка Мутева.
И тази година в Баня ще има надбягвяне с коне, с магарета, с каруци, както и майсторска езда на кон с препятствия. Ще има още конкурси за най-елегантна кобила, за най-красив кон, за най-гиздаво магаре и пр.

"Чат-пат новините"

Справка за всички културни събития през месец март 2016 вижте тук.

Надежда Захариева в Панагюрище след 10-годишна пауза

Обичаната от повечето българи поетеса Надежда Захариева ще гостува след близо 10-годишна пауза отново в Панагюрище. Инициаторите от Читалище „Виделина-1865” са измислили заглавието „За жената в стих и песен” на срещата с Надежда Захариева. Тя ще се проведе на 11 март 2016 г. в музикалната зала на читалището от 18:00 часа.

Поете, силом думи не търси, потрябваш ли им, те ще те намерят...
В момента не съм готова да направя „стриптийз” на душата си...

Надежда Захариева 35 години трупа "стаж" като личен асистент на съпруга си - великият поет Дамян Дамянов. Тях тя описва в своята книга-изповед "Смет за сливи" (І ч. през 1994 г. и ІІ ч. през 2001 г.). А15 години събира смелост да издаде първата си самостоятелна книга, която се появява през 1979 г. едва след като е родила трите си деца. Има издадени 17 стихосбирки, сред които "Непредвидени стихотворения" (късният дебют), „Живот като живот“, "Ти и аз" (съвместно с Дамян Дамянов), „Загубих си усмивката”, „Гълъб ме споходи на Игнажден”, "Пепел от страст", "Една Надежда", както и романите, „Две очи любов” и „Тя и тримата”.
Надежда Захариева е автор на много любими на българина песни като „Може би“ на група "Сигнал", „Разпилей ме цялата“ на Лили Иванова и „Любовта е“ на Хайгашот Агасян. Нейни песни са изпяти още от Силвия Кацарова, Росица Кирилова, Стефка Берова. Пише текстове за песни и на редица фолк-изпълнители - Теодора, Кати, Райко Кирилов, Илия Луков. Тя е съпруга на големия поет Дамян Дамянов.
През миналата година Захариева получи престижната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовност и литература.
"В творчеството за мен важат два стиха на Дамян: „Поете, силом думи не търси, потрябваш ли им, те ще те намерят” - казва Надежда Захариева в едно от последните си интервюта за в. "Труд" и продължава: Думите в мерена реч в момента не ме търсят. Няма да ги викам насила. Ако Господ ме поживи, сигурно ще ме намерят и ще направя още някой и друг стихотворен „меандър” в руслото на битието. Очаквам някой ден душата ми пак да „дерайлира” - пиша само в моменти на дискомфорт.
А за бъдещите си творчески планове казва, че замисля нещо в проза. "Автобиографично, за годините от 2001-ва насам (когато даже е и заместник министър на културата - б.р.). Започнах, после се отказах. Ще присъстват и неслучайни личности. Не ми е все едно как биха се почувствали, като видят имената си в моя книга. Не бих искала да напиша нещо лошо за някого, но може да има хора, които не биха искали да бъдат споменавани… Дори с добро. Не знам дали ще преодолея колебанията на душата си. Трудно ми е, защото отдавна си мисля, че по-важно е какво ще премълчим, а не какво ще споделим. Дамян казваше, че творчеството е стриптийз на душата. И аз съм на това мнение. Това е ползата и вредата от 35-годишното ни съжителство…. Но в момента не съм готова да направя „стриптийз” на душата си."

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Утешение
Какъв запас неподозиран
търпение във мен се крил!
А моята душа немирна
довчера мислеше дори,
че колкото си ще животът
ще ме пилей насам-натам,
без в мен да срещне неохота
или престорен женски срам.
Че тържествуваща ще мина
край молещи любов очи
и, безсърдечна и невинна,
тя в мен надменно ще мълчи...
Но не излезе тъй. Покорна,
не - покорена, аз съм тук.
Мечтите като безпризорни
зарязах да умрат без звук.
Неутолимата си жажда
за път жестоко задуших.
И дом въртя. Дечица раждам.
И вниквам в чуждите души.
Но в моята като надникна,
каква съм - пак не знам. Не знам.
И се теша, че всъщност никой
до днес не се е знаел сам...

Стихове Надежда Захариева

Справка за всички културни събития през месец март 2016 вижте тук.

Кукерите превземат три села в Панагюрско на Сирни Заговезни, 13 март 2016

По стар обичай на 13 март 2016 година - Сирни Заговезни, три джумала ще гонят злите сили в селата Бъта, Попинци и Елшица на община Панагюрище, за да има богата реколта през следващата стопанска година.
В двора на училището в село Бъта от 10:30 часа ще се разиграят маскарадни и кукерски игри, с участието на самодейните състави при Народно читалище „Никола Й. Вапцаров – 1927“, село Бъта.
От 13:00 часа на площада на село Попинци ще се проведат „Пролетни игри около въртяшката“, с участието на самодейните състави при Народно читалище „Искра-1872“, село Попинци.
Кукерски игри и народно веселие с участието на самодейните състави при Народно читалище „Васил Левски – 1925“ ще има на площада в село Елшица от 13:00 часа.
Вечерта на площада в село Оборище ще бъде разигран обичаят „Рукла“ с участието на самодейните състави при Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1912“, село Оборище.
Седмица преди това, на 6 март 2016 година (Месни заговезни), традиционно в село Оборище бе разигран обичаят „Рогач“. Празникът бе организиран от Кметство село Оборище и Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1912“.

Справка за всички културни събития през месец март 2016 вижте тук.
  
По информация на ОбА - Панагюрище