Финансист по професия, но поет по душа гостува на Панагюрище

Моменти от творческата вечер на Ивелина Никова в Панагюрище

Ивелина Никова - известен с поетическите си пристрастия финансист от Провадия, бе на гости в Градската библиотека на Панагюрище в първата десетдневка на този април.  Тя е автор на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце” и „В тебе аз ще остана”. Носител е на няколко награди в различни поетически конкурси. Съумя сама и без чужда подкрепа да представи творчеството си и да "предизвика много и различни емоции във всеки от присъстващите", както споделят колегите от библиотеката на официалния си сайт. А сред тях бяха и колоритните певици от Вокална група "Китка", които поздравиха поетесата и гостите с няколко песни.
Ние пък избрахме да ви представим три от последните стихотворения на Ивелина Никова, които тя сама представя на своята поетична страница във фейсбук, за да добиете сами представа за "нейното перо".
"Чат-пат културни новини", 
снимките са предоставени от библиотека "Стоян Дринов"

Разпадам се на обич

Разпадам се, разпадам се на обич,
на цветни тичинки и на роса,
на хиляди снежинки в бели роби,
на пух глухарчен, прекосил света,
на речни приказки, искри от свещ,
на полуздрач лилав и детски сън.
Ако поискаш ще ме събереш
в сърцето си. Да не загина вън.

Липсваш ми

Липсваш ми, липсваш ми! Чуваш ли?
Страшно ми липсваш, любими!
Вън пак ухае на люляци,
в мене обаче е зима.

И ръми тишината в лилаво.
Литват в небето и птичките,
ала откакто те няма, признавам,
сляпа съм, сляпа за всичко.

Пусти са тайните улици,
дето отвеждат до твоята къща.
Мирис остана на люляци.
Мирис... От тебе е всъщност.

Танцът на сълзата

Когато някой си отива
без думичка да ти е казал,
в отчаяна сълза се скриваш,
а вътре в теб е адски празно.

Луната дращи – бяла котка,
звездите падат, падат с писък.
Нощта е нота, тъжна нота
и нищо вече няма смисъл.

Танцува днес сълза в окото
последен танц, последен зов...
Сърцето тъй боли жестоко,
боли от белези любов.

Когато някой си отива
без тихо „ Сбогом“ да е казал,
дори една сълза убива
и слънцето за миг залязва.

Стихове Ивелина Никова