"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Зографова с книга за "играещата със стихиите" Елисавета Багряна

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите.

Стихове Елисавета Багряна

Елисавета Багряна е една от най-известните и противоречиви личности на поетичния ни небосклон. Въпреки че поетесата е малко забравена в забързаното ежедневие, литературоведът Катя Зографова ни връща към чувстваната и емоционална поезия на Багряна. Зографова разкрива неизвестни страни от живота на поетесата чрез новата си книга "Играещата със стихиите Елисавета Багряна".
Книгата на издателска къща "Изток-Запад" дава отговори на няколко въпроса:
Коя е Елисавета Багряна? Какво се е случило в България в средата на XX век? Какво е мястото на поезията в реалността на хората? И много други.
Зографова излага своите философски прозрения и прави интересни съпоставки между стила на Багряна и този на нейните съвременници – Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Теодор Траянов и Гео Милев.
"Играещата със стихиите Елисавета Багряна" разглежда стихосбирката "Пет звезди" и творчеството на поетесата след 9 септември 1944 г., като не спестява неудобните поклони на Багряна към властта. Авторката спазва обективността и документалността на събитията и фактите.
Книгата носи принос и в изясняването на пораженията върху българската интелигенция, които са й нанесени по време на тоталитарното управление. Тя представлява изследване, което разкрива не само неизвестни факти от живота на Багряна, но и непознати или забравени детайли от случилото се в България в средата на XX век.
В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" читателят може да открие ценна кореспонденция на Багряна с Владимир Василев, Николай Лилиев, Иван Мешеков, Жорж Папазов, Петър Увалиев, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов, проф. Роже Бернар и др. Писмата, които са си разменяли представляват реално доказателство за едно отминало време, за което дори днес се търси истината.
Елисавета Багряна
Елисавета Багряна е творчески псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е видна българска поетеса, автор на детски книги, но също и преводач. Лириките ѝ са преведени на 30 езика, а стихотворенията "Потомка", "Кукувица" и "Стихии" са едни от най-впечатляващите стихове в родната литература и творческо свидетелство за българската култура.
Името на Багряна се свързва и с доста противоречия, тъй като поетесата е жена, която е защитавала позициите си. В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата. Едно от тях е участието на Багряна в защитата на българските евреи през 1940 г.
Друго е съвместната ѝ роля заедно с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа. Именно Багряна се явява в пълна защита на процеса срещу поета Никола Вапцаров, но за жалост защитата ѝ е неуспешна. Тя участва и в спасяването на анархиста Делчо Василев от лагера "Куциян" след 1944 г.
Още много такива моменти от живота на Баграна са представени от летератуведът Зографова. Авторката е родена през 1957 г. в Панагюрище и днес е директор на Националния литературен музей. Автор е на редица издания, сред които "Многоликата българка", "Жените в Априлското въстание", "Никола Вапцаров: преоткриване", "Неканоничният Вазов", "Орчо войвода" и др.
Източник inews.bg

1 коментар:

  1. Размисли, породени от известието в блога “Чат-пат” за последната книга на Катя Зографова "Играещата със стихиите Елисавета Багряна".

    "Страшно", да не река "Адски", ми ареса това превъзходно клише "забързаното ежедневие"! Поздравявам списалия материала! Почти колкото родолюбивите думички и неовъзклицания, щъкащи из устата на културните и интелигентни свободни днешни гурута, като например особено благозвучното "уйкенд", подменило простонародното и просташко "почивни дни", да не спомена баба ми Делка Перфанова, дето му викаше на туй животно , за разлика от "делника" - "празник" и още, за възклицанието "Уаууу!", подменило просташкото "Ах!", или “Ох!”, или "Ех!", или "Ай!", или "Вай!", или "Въх!", или както Ви отърва!
    И още, “възхитих” се от задължителното демонстрирано "верноподаническо" клеймо – блюдлизието, станалото модно в “културните интелигентни” среди днес ухапване за: “ ... пораженията върху българската интелигенция, които са й нанесени по време на тоталитарното управление”. Въх! Ами че туй демократичнородено отроче си се пръкна в замяна на старите, като например: “ ... под непрестанните грижи на Партията и правителството ...” Звучи ми още и аналогично на задължителното преди лепване под път и над път името на “човека от народа”, като етикет на лакейщина и лоялност към системата.
    Но не ми се ще да се задълбочавам за “пораженията”, например в музикалната или театралната сфери, за живописта и монументалното изкуство, още по-малко - за литературата. Ще си река “Възгеч, бе!” и спирам с мисълта си, че “Истината е многодетна майка!” И ако трябва да го река по-просто, то “Абсолютната истина е, че има много истини!”
    С цялото си уважение към редакционния екип, чини ми се, че и под редакционните материали следва да иде подписът на списователя. Даже и когато са заимствани!

    Михаил Гунчев, 16 декември 2013 г., Стрелча

    ОтговорИзтриване